№ 4649
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110120303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищецът Г. К. Б. твърди, че с ответника Л. И. Б. сключили граждански брак на
18.06.2017г., от който имат родено едно малолетно дете- Красимир Г. Б., роден на
16.11.2018г. Твърди, че първоначално бракът между страните бил изпълнен с любов и
разбирателство, като резултат от което се родило и общото им дете. С течение на времето
започнало неразбирателство между съпрузите с оглед различията в характерите,
манталитета и ценностната им система, което се задълбочило и довело до пълното им
отчуждение, съпроводено с множество ежедневни спорове, които често ескалирали до
кавги. Твърди се, още, че в резултат на настъпилата физическа и духовна близост между
партньорите се е разпаднала семейната общност по необратим и непреодолим начин.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, връзката им е лишена от чувство
за близост, обич, привързаност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома. Поддържа, че живеят с ответника в условията на фактическа раздяла,
но въпреки опитите не са успели да постигнат съгласие относно упражняването на
родителските права и имущественото обезпечаване на общото им дете. Моли съда да
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината и както да реши въпроса относно упражняването на родителските права над
малолетното им общо дете, режима на лични отношения с неотглеждащия родител и
неговата издръжка на съобразно най-добрия интерес на детето.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. И. Б. е депозирала отговор, с който твърди,
че исковата молба на ищеца е допустима и основателна. Ответникът също заявява желание
бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът
да изследва въпроса за вината. Ответникът заявява желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име- Василева. Ответникът Л. Б. заявява искане да й се
предостави упражняването на родителските права по отношение на общото на страните
малолетно дете, като на бащата се определи диференциран режим на лични отношения,
съобразен с възрастта на детето, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка на
1
малолетното си дете в размер на 400 лв. Ответникът твърди още, че общото на страните дете
Красимир Б. съгласно ТЕЛК Решение № 1177/19.04.2022г. е с 71 % увреждания, като има
вродено заболяване на отделителната система. Тази физиологична особеност на детето
предполагала постоянна грижа и медицинско наблюдение. Заболяването налагало детето
всеки месец да бъде подлагано на различни медицински процедури, които били платени. По
изложените съображения моли за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, предоставяне на родителските права по отношение на
общото дете на майката, определяне на бащата режим на лични контакти, съобразен със
здравословното състояние на детето без преспИ.е и осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка в размер на 400 лв. плюс допълнителни разходи за медицински грижи. С
допълнителна молба от 29.09.2022г. /депозирана след насрочване на делото и изготвяне на
доклада по чл. 146 ГПК/ ответникът Б. е заявила, че след депозиране на отговора е разбрала
за извънбрачна връзка на ищеца, започнала по негови думи след фактическата им раздяла, в
което обстоятелство тя изказва съмнения, по изложените съображения счита че вина за
разстройство на брака има ищецът. В допълнителната молба си излагат още факти относно
здравословното състояние на общото на страните дете . Твърди се, че детето е родено с
двустранна хидронефроза и мега-уретери. От деня на раждането си детето е с катетър и
бъбречни кризи. Насочен е към лечение в чужбина - Сърбия. При тези процедури му е
поставен катетър, който трябва да се следи да не се запуши. Ако това се случи в рамките на
няколко часа детето трябва да получи медицинска помощ. Майката твърди, че бащата не
може да се справи сам с такава ситуация, а тя самата е обучена да се справя със спешната
нужда от медицинска помощ. По тази причина настоява при определяне режима на лични
отношения с бащата съдът да съобрази това обстоятелство и същият да се без възможност за
преспИ.е. Здравословното състояние на детето изисквало постоянни разходи, поради които
майката иска бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. и
сумата от 800 лв. допълнителни разходи за поддържане здравословното състояние на детето.
Претендира разноски.
В проведените съдебни заседания всеки от съпрузите оспорва фактическите
твърдения на другия и сочените негови брачни провинения, намира себе си за по -пригодния
родител, пледира за уважаване на собствената му искова претенция и развива подробни
съображения в тази насока, включително и в писмени бележки.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Г. К. Б. и Л. И. Василева са сключили граждански брак на 18.0.2017г. в гр.
София, Столична община – район Средец, с акт № 0256/18.06.2017г. При сключването му
жената е приела фамилното име на мъжа Б.. По време на брака е родено общото им
малолетно дете Красимир Г. Б., роден на 16.11.2018г..
Съгласно твърдението в исковата молба и депозирания отговор на ответника Б., че
страните са във фактическа раздяла, страните не спорят по отношение на обстоятелството,
че ракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно доклада по делото, съставен на
основание чл. 146 ГПК страните не са заявили изрично искане за произнасяне на съда по
въпроса за вината за настъпването на това състояние на брака на страните. Страните не
спорят и по въпроса, че майката ще упражнява родителските права по отношение на общото
на страните дете - Красимир Б.. Двата спорни въпроса, върху които страните са
съсредоточили доказателствените си искания са относно режима на лични отношения на
детето с неговия баща- дали да е с преспИ.е или не и относно размера на дължимата
издръжка.
Здравословното състояние на общото дете на страните се установява както от
копието на решение на ТЕЛК комисия така и от няколко епикризи, изготвени след
медицински интервенции. Страните не спорят, че детето се нуждае от допълнителни грижи
и средства за медицинско обслужване. Спорят за размера на тези разходи. За изясняване на
приблизителния размер на разходите,свързани със състоянието на детето по делото е
допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице,
2
което съдът напълно кредитира е, че допълнителните разходи за медицински нужди на
детето са в порядъка на 700-800 лв. месечно. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице д-р Н. заяви, че макар физиологичния проблем на детето да е вродено с
поредица от хирургични интервенции това състояние ще ес преодолее и детето ще се
развива нормално с напредване на възрастта. Честотата на медицинските интервенции
предполага и по-бързо оздравяване на детето.
По делото са събрани гласни доказателства. По делото е изслушана свидетелката
Силвия И. Г.а – сестра на жената. Свидетелката е лекарски асистент по образование и дава
конкретни и подробни показания за здравословното му състояние. Свидетелката заявява, че
състоянието на детето трябва да се наблюдава постоянно и редовно да му се правят
изследвания. В същото време според нея при спешни случаи всеки от родителите може да
реагира и да закара детето в спешен медицински център, където трябва да се направят
съответните манипулации. Съдът кредитира показанията на свидетелката като подробни,
професионално и обективно дадени. Не кредитира показанията й в частта, в която изразява
становище, че бащата е с лабилна психика и не би могъл да се справи със спешна ситуация
когато детето му се нуждае от медицинска грижа. В тази част показанията на свидетелката
Василева показват пристрастие предвид семейната й връзка с майката на детето.
По делото е разпитана и майката на ищеца – свидетелката Снежанка И. Б.. Същата
заявява, че страните и детето са живели заедно в дома им четири години и бащата е отлично
запознат със здравословното състояние на детето и неговите нужди. В показанията майката
на ищеца, която основно ще го подпомага при отглеждането на детето по време на режима
на лични отношения показа отлично познаване на здравословното състояние на своя внук и
познаване на грижите, от които той се нуждае. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката Б., като кореспондиращи с всички останали събрани по делото доказателства.
При така установените факти съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по
въпроса за вината, доколкото в определението на съда, в който е очертан предмета на
делото не е посочено това, а в съдебно заседание съпругата едва в хода на устните прения
заяви, че иска произнасяне по въпроса за вината. Искане за произнасяне по въпроса за
вината съпругът не е заявил. По делото се установи, че отчуждението между съпрузите е
достигнало своята крайност след фактическата им раздяла - съпрузите не поддържат общо
домакинство, нямат общ бюджет, не контактуват по между си, което допълнително е
допринесло за разстройството на брачната връзка. Общността между съпрузите е
окончателно разрушена, липсва и минимална наличност на изискваното от закона и морала
съдържание за една нормална брачна връзка, а с преустановяването на контактите между тях
и наличието на трайно състояние на фактическа раздяла, неповратимо е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност и доверие. При така установените факти за
отношенията между съдът извежда извода и за непоправимост в отношенията между
двамата. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена с развод.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична
Община, район Слатина страните са родители на малолетния Красимир Г. Б., роден на
16.11.2018г. Страните не спорят относно предоставянето на родителските права по
3
отношение на това дете, което живее при майка си и същата желае да ги упражнява. От
значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки наличието н съгласие между
родителите, това число и предвид данните по делото, че за детето основни грижи през
последните години е полагала майката, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на родителските
права на майката интересите на детето ще бъдат максимално защитени, още повече, че от
данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните родителски
качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на деца. Съдът определя
непълнолетния Красимир Б. да живее при майка си, която ще упражнява родителските
права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването им при
други лица или роднини, или в специализирана институция.
При така предоставените родителски права на неотглеждащия родител - бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, така като го е поискал в
съдебно заседание, и както е определен в определението за привремени мерки. Съдът
намира, че на детето следва да се даде възможност да контактува пълноценно с баща си и
разширеното му семейство като преспива в техния дом. Намира за неоснователни и
емоционални доводите на майката, че бащата не е в състояние да полага адекватни грижи за
детето си.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Нуждите на непълнолетния Красимир Б. не са типични за дете на неговата възраст. По
делото се събраха доказателства, че с оглед здравословното си състояние детето се нуждае
от допълнителни средства в размер на 700-800 лв. месечно ,които би следвало да се поделят
между родителите. От друга страна по делото останаха недоказани доходите на бащата,
респ. неговите възможности да заплаща издръжка, но същият заяви в съдебно заседание, че
има готовност да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., поради което съдът приема,
че последният следва да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на
400 лв. и допълнителна издръжка в размер на 400 лв. с оглед здравословното състояние на
детето, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причина за нейното прекратяване или изменяване. Или, исковата претенция по чл.143, ал.4
от СК се явява основателна и доказана по размер за сумата от 400 лева, считано от
завеждане на исковата молба в съда, а в останалата й част и до пълният предявен размер от
800 лева месечно, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 от СК паричните издръжка се дължи ежемесечно, а при забава се дължи законна
лихва.
Страните в настоящото производство не претендират издръжка, поради което и
4
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
В настоящия случай никоя от страните не е предявила претенции за ползване на
семейното жилище. Установи се, че то е напуснато от съпругата, която живее в дома на
своите родители заедно с детето.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име – Василева.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На страните те се
следват разноски, с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, а платената
първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страна, която я е заплатила, на
основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от страните следва
да заплати по сметка на СРС всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по чл.6, т.2 от тарифата. Съпругът Григор Петков
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определите издръжки на децата в
общ размер от 1152 лева (4% от сбора на 36х400х21), на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
69, ал. 1, т.7 ГПК вр. чл.1 ТДТКССГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
0256/18.06.2017г. на Столична община – район Средец, между Л. И. Б., ЕГН **********, и
Г. К. Б., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето КРАСИМИР Г.
Б., ЕГН ********** на майката Л. И. Б., ЕГН ********** при която определя
местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. К. Б., ЕГН ********** , с
детето КРАСИМИР Г. Б., ЕГН ********** , както следва: бащата има право да вижда и
взема детето при себе си всяко първо е трета седмица, в дните събота и неделя от 10.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя с преспИ.е, двадесет дни през лятото, който не съвпада с
платеният годишен отпуск на майката; след като детето започна училище - всяка четна
година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН
за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 18.00ч. на
последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за
времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година -
за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00ч.
на 28-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на
Великденските празници за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника,
след Великден, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН ********** , да заплаща на малолетното си дете
КРАСИМИР Г. Б., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител Л. И. Б.,
5
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, считано от влизане
в сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК както и издръжка в размер на 400 лв. месечно на основание
чл.144, ал. 3 СК. считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Л. И. Б., ЕГН **********, да
продължи да възстанови предбартоно си фамилно име -ВАСИЛЕВА, на основание чл. 53 от
СК.
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1152 (хиляда сто
петдесет и два) лева – държавна такса върху издръжката на децата, на основание чл. 78, ал.
6, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6