Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 05.02.2015г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
27.01. 2015
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1878 2014
дело № по описа за год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от Е.Л.Р., ЕГН **********,*** в качеството й на майка и
законен представител на Л.А.Б., ЕГН ********** срещу А.Й. ***, с която искова
молба е предявен иск с правно основание чл. 150 СК.
В исковата молба се твърди, че с определение по гр.д. №
392/2011 год. по описа на ДРС, ответникът се задължил да заплаща издръжка на
сина си чрез ищцата в качеството й на майка и законен представител на сина на
страните в размер на 67, 00 лв. месечно. Твърди, че от определянето на
последния размер на издръжката е изминало време, като същата не променяна.
Обстоятелствата при които била определена издръжката съществено се променили,
поради общото поскъпване на живота и порастването на детето. През всичките тези
години ответникът не е плащал редовно определената му издръжка и се е налагало
да подава жалби до ДРП за тяхното съдействие, същият да й плати дължимите суми
по споразумението. Не й е известен фактът ответникът да е сключил друг брак.
През тези години тя започнала да живее на семейни начала с друг човек и от това
съвместно съжителство имат родено едно дете - а именно Анжело Радославов Асенов
с ЕГН **********. Синът на страните в настоящото производство Л.А.Б. е ученик
във втори клас в гр. Дупница, ОУ „Христаки Павлович”. При започването на
училище в първи клас и във втори такъв ответникът по делото не се интересувал
от детето какъв ученик е и дали има нужда от нещо. Издръжката по подготовката
му за първи и втори клас е поела изцяло ищцата. Твърди, че Л. има интерес като
всяко дете към различни спортове, като футбол и към английски език, много добър
ученик е и поради факта, че няма възможност да му осигури необходимите уроци по
английски език той не ходи на допълнителни уроци и това е явна пречка за да
научи този език. Л. посещава и школа по футбол като таксата е в размер на 20
лева ежемесечно. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 150 от СК да измените определения размер на издръжка на сина
на страните в настоящото производство от 67, 00 лв. на 120, 00 лв. месечно,
считано от завеждане на исковата молба в съда. Претендира разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.01.2015г.
ответникът оспорва иска по размер, сочи, че е безработен, има други две деца,
които също трябва да издържа, поради което моли съда да отхвърли иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане № 7 –
238/08.04.2008г., издадено от Община Дупница малолетното дете Л.А.Б., ЕГН **********
е дете на страните в производството, родено на ***г***.
Видно
от приложеното по делото копие на служебна бележка изх. № 063/26.01.2015г.,
издадена от ОУ „Христаки Павлович” – гр. Дупница ищцата Л.А.Б. посещава редовно
училището и изучава английски език по проект „Успех” в понеделник от 16. 00 до
17, 30 часа.
Постъпил е социален доклад от Директор на ДСП – Дупница.
Видно от приетото по като доказателство по делото заверено
копие на протокол от открито съдебно заседание на РС – Дупница от 04.10.2011г.
по гр. дело 392/2011г. по описа на същия съд, ответникът в настоящото
производство се е задължил да заплаща на сина си
чрез неговата майка и законен представител – ищцата в настоящото производство
месечна издръжка в размер на 67, 00 лева.
От приетото като доказателство по
делото копие на удостоверение за раждане № **********, издадено от Община Дупница
се установява, че ищцата в настоящото производство има и други малолетно дете –
Анджело Радославов Асенов, родено на ***г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
27.01.2015г., съдът е приел като доказателство по делото справка актуално
състояние на всички трудови договори на А.Й.Б. от НАП, от която се установява,
че ответникът е работил до 2009г. във Валентин Мандев – Валявица - ВВМ и
Регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” гр.
Дупница на ответника Б., от която се установява, че ответникът е безработен към
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Радослав
Георгиев Асенов – живеещ във фактическо съпружеско съжителство с ищцата в
производството и Траянка Аспарухова Илиева - живееща във фактическо съпружеско
съжителство с ответника в производството. Свидетелят Асенов заявява, че имат
дете от съвместното съжителство с ищцата и е на седем месеца. За децата се
грижат те двамата. Ищцата има още едно дете, което е Л.А.Б.. За него се грижат
те двамата. Бащата на Л. не изпраща
пари, дори и издръжките закъсняват. Л.
не го вижда, не се виждат въобще. Бащата на Л. никога не е идвал. Л. на
свидетелят Асенов казва татко. Л. тренира футбол, което е платено и свидетелят
плаща. Свидетелят работи в една фирма в АРЗ
– отскоро и на частни начала. Получава пенсия в размер на 130, 00 лева. Детето
иска да ходи да тренира, такива неща, но в момента нямат възможност. Роднините
на А. не се срещат с Л. и не им помагат
по никакъв начин.
Свидетелят Илиева заявява, че тя издържа ответника.
Получава майчинството си и го издържа. Получава 340, 00 лв. Едното дете е на
осем месеца, другото е момиче на седем години. А. е бащата и на двете деца.
Живеят само с майчинството. Понякога го викат
за 20 лева да си изкарва хляба, но нямат възможност да плащат
по-голяма издръжка. Има роднини, които й
помагат за отглеждането на децата. На Л. на майката не дават други пари освен
издръжката. Л. не се среща с баща си и не знае, че ответникът му е баща.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 СК.
Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е.
правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото
същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън
наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка,
която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето
на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и
други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от
16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в
разпоредбата на чл. 150 от СК е
установена възможността за последващо изменение размера на първоначално
определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при
изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен
по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал.
2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно
правилата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка
лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката
до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е
настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия
размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на
детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от
съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС №
5/16.11.1970 г.); Р 154 от 16.07.2012г.
по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не е
необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били
взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска.
Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за
определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Р 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да
е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и
това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите
на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.
150 от СК.
Размерът на издръжката следва
да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите.
Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това
са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото
възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на
постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя,
който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от
доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи и др. В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява
обстоятелството, че ответникът има качеството „родител” на малолетното дете Л.Б.,
както и че с одобрено от съда споразумение с протоколно определение на РС –
Дупница от 04.10.2011г., постановено по гр. дело № 392/2011г. по описа на същия
съд, ответникът се е задължил да заплаща на сина си чрез неговата майка и законен
представител – ищцата в настоящото производство месечна издръжка в размер от
67, 00 лева. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка
на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира
извода, че за времето от датата на влизане на решението, с което е определен
първоначалния размер на издръжката, дължима от ответника до датата на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция (27.01.2015г.), е
настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило
ищеца в състояние, което да обективира изменение на първоначално определената
издръжка. С оглед на това, че детето е на почти 8 г., както и с оглед
обстоятелството, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й
размер е изминал период от време повече от три години, като през този период
освен нуждите на детето, съществено се е променила и обективната икономическа
обстановка, като са нараснали цените на основните стоки за бита - храна,
облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, поради което съдът счита,
че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената
издръжка. Детето е вече ученик, с което са нараснали нуждите му от средства за
учебни помагала и пособия и за посещаване на извънкласни занимания. Ето защо,
съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на
детето са нараснали и същите възлизат на около 180, 00 лв. месечно. Тази сума
следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе
предвид, че майката полага ежедневните и преки грижи за детето.
По делото е не е безспорно установено кой от двамата родители е с по - висок доход – бащата
сочи, че е регистриран като безработен, ангажира доказателства, че работи за по
20 лева на ден без договор когато го извикат. Възможността на родителите за
издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от
образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. В
случая определената издръжка от 67, 00 лева месечно дори противоречи на
минималния размер на месечна издръжка, дължима на дете, установен с
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Съдът счита, че ответникът може и следва
да заплаща на сина си издръжка в размер на минимално определения в СК – 100, 00
лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени
грижи за същото. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за ответникът
към момента на приключване на устните състезания се домогва да докаже, че има и
други две деца, т.е. за него са налични и други алиментни задължения по
отношение на други лица – две деца, (съдът приема това твърдение за недоказано
от страна на ответника, доколкото посочения факт се доказва с надлежни писмени
доказателства – удостоверения за раждане, каквито писмени доказателства
ответникът не е ангажирал), като макар да се допусне, че това е така - това
обстоятелство по никакъв начин не я освобождава от задължението му да заплаща
издръжка и на малолетното си дете Л.А.. Настоящият състав на съда счита обаче,
че исковата претенция е завишена и недоказана в пълния й размер. Въпреки
дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които
да установяват, че нуждите му обуславят плащане на издръжка в размер на 120, 00
лева, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът –
предмет на настоящото производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.
2 СК следва да бъде уважен за сумата от 100, 00 лева, а до пълния претендиран
размер от 120, 00 лева месечна издръжка за детето Л.А., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото, разноски съобразно уважената
част от иска следва да бъдат присъдени на ищеца, като такива са сторени за
адвокатски хонорар и съобразно уважената част от иска възлизат на сумата в
размер на 186, 80 лева. Ответникът не е претендирал разноски, като ответникът
следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху
увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК
в размер на 50, 00 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
е изчислена на база сбора на платежите за три години.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената
издръжка със споразумение, одобрено от съда с протоколно определение на РС –
Дупница от 04.10.2011г., постановено по гр. дело № 392/2011г. по описа на същия
съд, с което ответникът в настоящото производство А.Й. *** се е задължил да
заплаща на сина си Л.А.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Е.Л.Р., ЕГН **********,*** - ищцата в настоящото производство месечна издръжка
в размер от 67, 00 лева, като увеличава размера на издръжката със 33, 00
(тридесет и три) лева, като
ОСЪЖДА А.Й. *** да заплаща на сина си Л.А.Б.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Л.Р., ЕГН **********,***
издръжка в размер на 100, 00 лв. (сто лева) месечно, считано от 27.11.2014г.
- датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над
този размер до пълния му предявен такъв от 120, 00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Й. *** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 50, 00 (петдесет лева),
която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
на основание чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК
във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА А.Й. *** да заплати на Е.Л.Р., ЕГН **********,***
сумата в размер на 186, 80 (сто осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки),
представляваща сторени разноски по делото за адвокатски хонорар на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС
– Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 10.02.2015г., съгласно разпоредбата
на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: