Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 15818 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 442748/03.07.2018г. по гр.д. № 58476 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 36-ти състав Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е
осъден да заплати на А.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Общежитие на МО „Средец”, стая 207-208 на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 16290лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.10.2016г., до изплащането й, представляваща
½ от увеличената стойност на имот в с. Гара Елин Пелин, ул. „*****в следствие на извършени подобрения
в имот през време на брака и съвместното съжителство на страните, както и на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 927,15лв., като неоснователен е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от
17570лв., като А.Н. е осъдена да заплати на Г.Г. на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от
60,39лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5149731/25.09.2018г., изпратена по пощата на
18.09.2018г. от ответника по исковете Г.Д.Г.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложени са съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че районният
съд се произнесъл свръх петитум, защото претенцията била за стойността на
ремонта, а не за увеличената стойност на имота, не било посочено кога е било
съвместното съжителство. Мотиви на СРС били вътрешно противоречиви. Ищцата не
била подобрител на чужд имот, никога не била владяла имота и твърдяла, че
нямала достъп до него. Къщата бил закупил преди брака с ищеца, не била годна за
обитаване и не била семейно жилище на страните. Показанията на св. Т.били
опровергани от останалите събрани доказателства по делото, тя била ходила в
имота само веднъж, като описала къщата като такава с втори тавански етаж, а
социалният доклад установявал, че къщата е едноетажна, свидетелят била
заинтересована от изхода на делото в интерес на ищеца и не следвало да се
кредитират. Неясно защо районният съд кредитирал частично показанията на св. Й..
Показанията му се подкрепяли от социалния доклад, договор, фактура и следвало
изцяло да се кредитират като резултат от постоянните му наблюдения върху имота.
Ремонтът на къщата бил от 2015-2016г. Не било установено ищцата да е обедняла,
че обедняването и обогатяването се дължали на общ юридически факт. Заключението
по техническата експертиза не установявало извършването на ремонтите, а и стойността
им, вещото лице определило същата на база общите строителни правила и норми, но
не било констатирало такива извършени ремонтни дейности, доверило се на твърдения
на ищеца. Ищцата не доказала, че е платила за ремонта. Приетият договор за
дарение бил създаден за нуждите на процеса и това се установявало и от
посечения в договора период на даване на парите – от 2006г. до 2014г. Ищцата
твърдяла, че участвала в ремонта с личен труд, а за значителна част от СМР се
изисквали специални знания и умения, а и ищцата през това време работела със
строго фиксиран работен ден, 2 години след 2011г. била в отпуск по майчинство и
не й било възможно физически и финансово да влага труд и средства за ремонт на
имота. Претендирал е разноски.
Въззиваемият - ищец А.С.Н., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Изложила е съображения, че решението е допустимо и
правилно в обжалваната част. Районният съд се бил произнесъл по иска така,
както е предявен. Обитавала била имота към момента на изготвяне на социалния
доклад и това се установявало от самия доклад. Пребиваването в общежитие на МО
не изключвало участие с труд и средства в ремонта на процесния имот. До фактическата
раздяла на страните през 2014г. къщата била ремонтирана от страните, като
ищецът плащала наема за ведомственото жилище и консумативните разноски за него
и в това се изразявал приноса й Показанията на св. Й.били опровергани от
социалния доклад и правилно не били кредитирани от районния съд. Заключението
по техническата експертиза било изготвено след оглед на къщата, сменената
дограма се виждала отвън, огледан бил втория етаж, от там се виждало и подовото
отопление, виждали се и укрепителните работи на къщата и материалите за направа
на покрива. Имотът бил купен за 2278лв. през 2004г. а през 2017г. бил продаден
за 127 128,95лв. и разликата била увеличената стойност на имота, настъпила
през време на съвместно съжителство на страните от 2004г. до 2016г., когато се
били развели. Не било възможно само единият от
живеещите във фактическо съжителство да заплаща ремонтите в имот, в
който щели да живеят заедно с децата си. Доходите на всяка страна в периода
били от по около 1000лв. за всеки , ищцата била давала своя дял за ремонта и се
дължало възстановяване на обедняването . Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8021834/18.10.2016г., уточнена с молби от на А.С.Н., ЕГН ********** срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с която е
поискала от съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 17 570лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи стойността на извършените по време на брака и на съвместното
съжителство на страните на семейни начала с общ труд и материали ремонт на
собствената на ответника къща в с. Гара Елин Пелин, ул. „*****. Навела е
твърдения, че от 2006г. до 2009г. с ответника живеели на съпружески начала,
през 2009г. сключили брак, прекратен с развод през 2016г. , още през 2004г.
ответникът бил купил къщата в с. Гара Елин Пелин, ул. „*****, през 2008г. страните изтеглили банков заем на стойност от
30 000лв. с цел тази къща да бъде ремонтирана. През периода от 2008г. до
2016г. живеели във ведомствено жилище, наем за което плащала ищцата, тя плащала
и консумативи за жилището и вноски за такси за детска градина на двете деца,
храна, дрехи за семейството, обзавеждането, а по 400лв. месечно от заплатата си
ответникът давал за връщане на заема, останалата част от заплатата си ответникът
давал за поддръжка на колата и за отглеждане на пчелни семейства и обработка на
меда, които били закупени със средства от същия заем от 30 000лв.. Така
ищцата участвала в ремонта финансово, отделно участвала в него и с личен труд.
Ремонтът бил извършен в периода от 2009г. до 2014г. и включвал: през 2008г. 500лв. за архитектурен порект за
укрепване на къщата; от март до септември 2009г. 2000лв. за изграждане на
бетонови пояси и колони за укрепване на къщата; март 2010г. 2000лв. за поставяне
на ПВЦ дограма на 8 прозореца и 3 балконски врати; лятото и есента на 2009г. 10 000лв.
за повдигане на таванския етаж и пълна подмяна на целия покрив (изграждане на
стени, смяна на греди; летви, подложка, керемиди и улуци); през 2008г. 600лв.
за изграждане на подово отопление на хола; през есента на 2009г. 300лв. за
поставяне на 12бр. радиатори с глидери; декември 2010г. 100лв. за закупуване на
фаянс за баня; 2009г. 100лв. за закупуване на моноблок за тоалетна; 70лв. за
закупуване на мивка с батерия за баня; декември 2010г. 100лв. за закупуване на
шкаф за баня; април 2009г. 600лв. за
подмяна н цялата ВиК инсталация; зимата
на 2010г. 1200лв. за закупуване на гипсокартон за стените и таваните на стаите.
Посочила е, че тези СМР били извършени от майстори, на които плащал ответникът
със семейни средства, но с личен труди бил извършен монтаж на гипсокартон и смяна
на ВиК инсталация. Ищцата владяла имота с намерението че ще бъде нейно семейно
жилище , затова бил изграден и втория
етаж на къщата, тези действия извършила без противопоставянето на ответника. Посочила е, че претенцията й е като
добросъвестен владелец, а евентуално – за неоснователно обогатяване по чл. 59
от ЗЗД. Имала бил ключ за имота. Майка й
била давала пари, доходите на ищеца не били само от заплата, а и от дарения от
майка й. Разписката за дарение в полза на ответника била след прекратяване на
брака и била неотносима. Социалният
доклад от 2015г. установявал подобренията. Претендирала е разноски.
Ответникът Г.Д.Г., ЕГН ********** в
предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът не е владяла имота, не била извършвала
подобрения в него, имотът бил придобит през 2004г от ответника и бил негова
индивидуална собственост, не бил семейно жилище. Имотът при закупуването му бил
с ремонтиран покрив и с изградени бетонови пояси и колони, частичен ремонт
извършил 2005г.-2006г. - претърсване на
покрива с подмяна на компрометирани керемиди, частична подмяна на улуци и ВиК
инсталация. Преустановил ремонта, защото ищцата категорично отказала да се
премести в с. Гара Елин Пелин, ищцата и децата им никога не били живели там,
живели под наем във ведомствено жилище на МО. С ищцата живели заедно от 2007г.
до 2014г., семейните разходи поемал ответникът, ищцата била на минимална
работна заплата първоначално, след това била в дълъг отпуск по майчинство за 4
години с двете им деца и доходът й бил минимален, само наемът плащала ищцата.
Разходите по покриване на компенсаторни разходи от 2500лв. , задължението за
което възникнало поради промяна на
законодателна уредба за наем и такси за детска градина, платил той. Той платил
и сумата от 1500лв. , задължение за връщане на която възникнало поради неправомерно получено
обезщетение от ищеца за отглеждане на
дете, започнала работа без да прекрати
отпуск по майчинство. Значителна част от ремонтите изисквали специални знания и
не било възможно да се извършат с личен труд от страните още повече че и
двамата работели през този период с фиксиран работен ден, ищцата основно се
грижела и за отглеждане на децата им. Ремонтите в имота стартирали след
прекратяване на брака на страните, този ремонт се наложил поради изгонването му
от семейното жилище, а и междувременно създал ново семейство, имащо своите
нужди. През лятото на 2016г. направил външна изолация, газово отопление,
монтиране на радиатори, боядисване, ремонт на санитарен възел, подмяна на
дограми, средствата за същото в голямата си част били дарение от майка му. Не
бил теглил кредит за 30 000лв. Доходите си давал за покриване на общи
нужди за семейството. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 145/01.04.2004г. съставен от нотариус Аврамов, рег. №
238 на нот.К., съгласно който на 01.04.2004г. Т.А.и Д.А.са продали на Г.Д.Г. парцел
ХІV-208, кв. 19 по плана на с. Гара Елин Пелин с площ от 590кв.м. заедно с
построената в него едноетажна жилищна
сграда с площ от 90кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения на етажа и две избени помещения в основата на сградата за сумата от
2278лв., платена преди сключването на договора.
По делото е прието неоспорено от
страните влязло в сила на 20.05.2016г.
Решение № 4210/09.04.2016г. по гр.д. № 3165/2015г. на Софийски районен съд,
80-ти състав , с което бракът на Г.Д.Г. и А.С.Н., сключен на 04.06.2009г. е прекратен с развод по
взаимна вина на страните, на майката са предоставени за упражняване родителски
права върху децата А.Г., роден през 2007г. и Е.Г., родена през 2011г.,
ползването на семейното жилище стая 207-208 в общежитие на МО „Средец”, бул. *******гр.
София е предоставено на А.С., като е определен и режим на лични контакти на
бащата и децата, определена е й месечна издръжка за тях, посочено е, че
фактическа раздяла е от средата на ноември
2014г.
По делото е прието неоспорено от
страните допълнително споразумение от 2007г. към договор за наем от
26.01.2006г., съгласно който ИА”Социални дейности на МО” е предоставило под
наем на А.Н. жилищно помещение № 208 в общежитие на МО „Средец”, бул. *******гр.
София срещу задължение за плащане на наем от 23лв. месечно, постоянни разходи
от 31лв. месечно, наем на движими вещи от 13лв. месечно и депозит за консумативи
от 55лв. месечно за двучленно семейство.
Приети са фишове за заплата за
октомври, ноември, декември 2015г., съгласно които А.С. е с нетна месечна
заплата от 695,95лв., определена след приспадане на задълженията по договора за
наем от общо 171лв. месечно.
Приета е стокова разписка,
съгласно която на 16.12.2008г. Т.Г.”ООД е доставило на Т.перфоратор за 304лв. и ълглошлайф за 115,01лв.
Прието е удостоверение, издадено
на 09.07.2015г. от ИА”Военни клубове и военно-почивно дело”, съгласно
което в периода от 01.10.2005г. до 31.08.2014г. платени от А.Н. суми за наем на
недвижии и движими вещи, постоянни разходи, консумативи за вода, електрическа енергия, топлинна енергия
в стая 207 и стая 208 са общо
12 169,90лв.
Приета е фактура от 08.08.2016г.
и фискален бон , издадени от А.Т.”ООД съгласно които ответникът Г. е платил
1001,24лв. за ангропортланд-фибро и термо, котва за топлоизолация, мрежа, пяна
за изолация, почистител, мастерпор, свредло, макетно ножче, услуга ТРО 60.
Приети са фактури от 17.02.2017г.
и от 08.02.2016г., съгласно които ответникът Г. е закупил от С.Л.”ООД пясък,
цимент, гипсокартон, , окачвач, дюбел, винт, лепило, гипс, латекс СД, УД,
платил е и превоз на стойност съответно от 187,07лв. и 446,17лв.
Приета е фактура от 10.12.2016г.,
фискален бон , издадени от ЕТ „Ст.Д.-Стромат комерс”, съгласно които Г.Г. е
закупил гипсокартон, окачвач, винт, вата, СД, УД на стойност от 500,06лв.
Приет е констативен протокол от
22.11.2016г. съгласно който служители на Министерство на земеделието и храните
са извършили проверка по Закона за пчеларството в имот в с. гара Елен пелин , ул.
„*****и са установили, че в имота няма налични кошери.
Приета е поръчка съгласно която
на 23.02.2017г. Г. Г. е възложил на „В. пласт 06”ЕООД да постави
ПВЦ дограма в имот в с. Гара Елин Пелин на стойност от 1413лв.
Приет е договор от 20.10.2016г.,
фактури и фискални бонове, съгласно които Г.Г. е възложило на Газо-енергийно
дружество Елин Пелин”ООД да изгради и узакони газова инсталация на сграда в с.
Гара Елин Пелин, ул. „*****за 5070,67лв., възложител е платил 1919,79лв. по
този договор през периода октомври 2016г. - февруари 2017г.
Приет е договор за дарение от
01.06.2016г., съгласно който Т.Г.е дарила на Г.Г. 400 британски паунда, с които
би искала дареният да ремонтира къща на ул. „*****в с. Гара Елен пелин и закупи
детска количка за дъщеря си Кристина.
Приет е неоспорен от страните
социален доклад по дело 3165/2015г. на СРС , 80-ти състав, изготвен от АСП-Елин
Пелин на 03.12.2015г., съгласно който
жилището на адрес с. Гара Елин Пелин, ул. „*****е едноетажна къща, състояща
се от три стаи, баня и тоалетна, едната стая е обзаведена с две легла, маса и
секция и предназначена за престой на децата. Кухнята била изцяло завършена и ремонтирана, обзаведена с
електроуреди и вещи, съобразени с обичайно домакинство. За хола предстояли
довършителни работи с цел обзавеждане. Холът бил с поставена вътрешна изолация и подменена дограма. Отоплението в
жилището се осъществявало с печка с твърдо
гориво, намеренията били за изграждане на локално парно. Довършителни
ремонти дейности били извършени в кухня, детска стая, баня с тоалетна.
Приета е вносна бележка от
14.10.2011г. съгласно която в брой по сметка на А.С. е внесена сума от 300лв. с
посочен вносител А.С..
Приети са платежни нареждания
съгласно които на 14.05.2014г. и на 11.06.2014г. М.Н. е наредила по сметка на А. Н. сумата съответно от по 200лв. с посочено основание „захранване на сметка”.
Приет е документ озаглавен
договор за дарение, сочещ че в периода от януари 2006г. до ноември 2014г. М.Н. е дарила на А.Н. от общо 18 000лв.,
давани на части по 200-300лв. при посещения на А.Н. в гр. Карлово, като
документът носи подпис положен за А.Н. и М.Н. на 12.07.2017г.
Разпитана по делото св. К.Т.е посочила, че е приятелка от
гимназията с А.Н., кръстница била на децата й, запознала се с Г. през 2005г.
покрай А.. Заявила е, че страните живеели заедно първоначално в квартирата на А. ***, а от
есента на 2005г. в къщата в Гара Елин Пелин, когато А. получила годежен пръстен
от Г.. Тази къща била почти като
строителен обект , започнала зимата и къщата се оказала много неудобна, поради
което страните се преместили във ведомствено жилище на МО в кв. „Овча купел” в
гр. София, където живели до раздялата им в края на 2014г. Заявила е, че
страните започнали ремонт на къщата защото тя им била нужна за задоволяване на
нужди на семейството, за което им трябвали пари, Г.Г. изтеглил заем на свое име
защото работел като пожарникар и имал по-висока заплата, като от разговори с двамата
свидетелят знаела, че основно Г. се занимавал с
разходите по къщата да купува материали. Къщата била на ниво груб
строеж, трябвало да се укрепи с бетонови колони, които започнали да правят през
2009-2010г., отделно трябвало и вътрешен ремонт , обзавеждане. Заявила е, че
била ходила в къщата през пролетта на
2011г. след това не била виждала къщата отвътре. През 2011г. видяла, че там имало натрупани много гипсокартони, фаянс,
теракот, такива били поставени вече в
мокрото помещение и в кухнята. Имало
алуминиеви профили, кухнята била празна, нямала оборудване. Посочила е, че се
качила на втори етаж, който бил тавански етаж – подпокривно пространство за
тавански нужди. Тогава страните вече имали едно дете, А. била бременна с
второто дете и страните решили този тавански етаж да го направят жилищен.
Тогава покривът вече бил сложен –
нов с гредоред по нова технология с греди, имало повдигане и изграждане на
стените по-високи, за да стане жилищен етаж. Покривът бил завършен, но таван не
бил завършен, покривът после бил със сложена хидроизолация, обшиване отстрани с
улуци. Дограмите на цялата къща били
нови, алуминиеви, страните й казали, че получили отстъпка на дограмата, защото
поръчката била голяма. Искали да има подово отопление – парно с котел, и
свидетелят видяла струпани тръби, пирончета, гарнитурки в голямо количество за
него. През 2011г. в банята имало плочки
по стени и пода, в тоалетната трябвало да има мивка, но не била ходила в
това помещение. Не знаела към ноември 2014г. на какъв етап е ремонт, А. също не
била ходила в къщата ноември 2014г.
Парите за материали били от заема, изтеглен от ответника от банка
ДСК”ЕАД. Разходите за наем и консумативи в жилището били плащани от А.. Майката
на А. била казвала на свидетеля, че за ремонта отиват много пари, че давала пари на А. на ръка стотици левове, но свидетелят
не знаела колко точно, пред свидетеля майката на А. й давала пари през
2008г. Първото дете на страните го
отглеждала бабата в гр. Карлово-майката на А., не й давали пари за същото.
Второто дете страните си го гледали сами. А. участвала активно в ремонта особено
докато майка й гледала първото дете. Заемът го изплащал Г..
Разпитан по делото св. И.Й.е заявил, че познава страните по
делото, виждал Ана 1-2 пъти, а с Г. работел заедно през 2001г. Посочил е, че
знае имота в с. Гара Елин Пелин, това била двуетажна къща, но вторият етаж бил
необитаем на груб строеж. Този имот бил купен от Г. през 2004г. и тогава
свидетелят го посетил за първи път. В този момент състоянието на имота било
лошо, не ставал за живеене, в последствие Г. му казал, че малко след покупката
на имота бил сменил покрива. Заявил е, че външна
изолация на къщата се направила през 2015г.-2016г. на първия етаж, тогава
свидетелят посещавал имота по веднъж на два
месеца, стаите били боядисани, мебели в кухнята. Тогава в баня, тоалетна се поставили плочки, мивка, тоалетна.
Сложен бил тогава и гипсокартон в
кухнята, направил газово отопление с
радиатори, през 2015г. била поставена и ПВЦ дограма. Посочил е цветовете на боята в стаите. Банята Г. сам
си я правил, свидетелят му помагал няколко пъти като общ работник – пренасял
материали от складовете за външна изолация, боя. Газовото отопление и дограмата
били поставяни от фирми, свидетелят видял Г. да плаща за дограмата, видял и майсторите да я слагат през лятото на 2015г.
доколкото помнел. Дограма на цялата къща била сменена тогава. Заявил е, че
майката на Г. работела в Англия и му изпращала пари и Г. имал пари за ремонта.
Не знаел дали Г. и А. са ходили в къщата
преди 2015г. За последно свидетелят ходил в къщата през 2016г, ответникът бързал, защото очаквал посещение от социалните
работници, за да установят дали децата може да живеят там. Не бил виждал А. в
къщата. Заявил е, че къщата на ет. 2 била в лошо състояние , само веднъж се бил
качвал и не помнел добре, нямало стаи, къщата имала покрив, предполагал че е в
добро състояние, но не се бил качвал на него, не му обърнал внимание и не знаел
дали има цигли, капаци, улуци.
С прието по делото заключение по
основната съдебно-техническа експертиза, вещото лице след запознаване с
документи по делото и оглед на имота на 27.01.2018г. е посочило, че е огледало
имота отвън , отвътре огледало само
втория етаж, защото имало нов собственик на имота и той не го допуснал до първия
етаж на къщата. Посочило е, че сградата
е покрита с двускатен покрив с дървена
покривна конструкция и керемиди. Къщата била
на два етажа, вторият етаж бил подпокривен с надзид в ниската част на
покрива от 1,68м. Отвън бил измазан първи етаж, втори етаж не бил измазан.
Изградени видимо били 10 външни колони и една вътрешна греда с височина до
покрив, свързани със стоманенобетонни греди. Вторият етаж бил изграден от
тухлена зидария, новият собственик твърдял, че вътрешните допълнителни
преградни стени на ет. 2 са изградени от нег. Площта на втори етаж била
108кв.м. конструкция на под била стоманенобетонна
плоча. Сградата била с нова ПВЦ дограма, като новият собственик твърдял, че на
ет.1 той я бил сменил. Този нов собственик посочил, че бил извършил много
ремонти и промени в жилището, при покупката нямало подово отопление,
вещото лице не можело да установи описаните от ищеца: подово отопление;
теракот и фаянс в баня; моноблок, мивка, радиатори и гипсокартон в
жилището. Шкафът за баня бил в една от
стаите на ет.2. Нямало проектна документация за извършени СМР, част от тях подлежали
на закриване и в готов вид не можело да се установят, но би следвало да са
изпълнени. Стойност на СМР, които са
установени на място била
31580,59лв. към март 2018г. и това били СМР за изкоп, за стоманобетонно фундаментни стъпки,
за кофраж на колони, греди, пояси, плоча, за стоманенобетонни колони, греди,
плоча, армировка, зидарии, дограма, дървен покрив, покриване с керемиди, улуци,
разпокриване, демонтаж на покривна конструкция. Посочило е, че стойност на
работи, които не могат да се
установят на място и вещото лице определило по данни на ищеца били за
общо 5636,56лв. към март 2018г. и те
били за подмяна на ВиК инсталация, подово отопление, радиатори, теракот, фаянс,
моноблок, батерия за баня, шкаф за баня, гипсокартон . Цените били съобразени с
цени по справочник за последното тримесечие на 2017г. на „С.-СЕК”, това била цена без ДДС и без
печалба. Стойността на проекта за укрепване на къщата била 1000лв. , но не
установило такъв. Посочило е, че представените от ответника документи за
разходи от 2016г. и от 2017г. не
включвали претендираните СМР , освен гипсокартон, който не бил установен на
място да е вложен. Вещото лице е посочило, че извършените подобрения за
изграждане на втори жилищен етаж чрез издигане на надзид на подпокривно
пространство, промяна на конфигурацията на покрива от четирискатен на
двускатен, укрепването на съществуващата сграда със стоманенобетонни колони и
пояси за изграждане на междинна стоманенобетонна плоча, прокарване на ВиК
инсталация за ет.2, която била видима на ет. 2, подмяна на дограма са свързани
с увеличаване на застроена площ на сградата и водят до увеличаване стойността
на имота, която може да се определи към момента на 32781лв. увеличение при съобразяване , че ет.2 е на груб строеж и
съобразяване само на работи, за които са предявени исковете и които вещото лице
е установило, че са извършени на място,
включително и ВиК инсталация до ет.2, извод на тръба за която , установило на
втори етаж от къщата. Посочило е, че не може точно да се определи момент на
извършване на СМР , нямало проект, но било скорошно – на не повече от 50г. Покрива
с дървена конструкция и улуци били видими и ги установило на място, не можело
да каже дали керемиди са нови, защото не се било качвало на покрива. На този
ред на улицата в с. Гара Елин Пелин всички къщи били едноетажни с четирискатен
покрив, видимо къщата на ет.1 била сторена в друг период, конфигурацията й
отговаряла на другите къщи на улицата.
С прието по делото допълнително
заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че стойността
на СМР към дата на извършването им, посочена от ищеца е общо 31 259,71лв. на установени на място като извършени работи,
както и 5804,83лв. на неустановени
на място като извършени СМР, които били съобразени с цени за съответно
тримесечие по „С.-СЕК”, това била цена
без ДДС и без печалба. Посочило е, че подмяната на ВиК инсталацията била със
СМР, които подлежали на закриване и не може да се установят при оглед.
Наличието се установявало от заложени тръби към ет.2, които на място били
видими. Присъщи разходи били тези, без които не може да се изпълни определена
работа, например кофраж бил присъщ разход за бетонни елементи. Цените за
процесните СМР към 2008г.-2010г. били подобни на тези за 2018г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени – на основанията, посочени в исковата молба, твърденията
на възизвника в обратния смисъл са неоснователни. Ищецът е твърдял , че през
време на брака и съжителството с ответника в собствен на ответника имот са
извършени подобрения, за което половината от средствата бил дал ищецът – с
личен труд и с финансови средства, поради което и е претендирал възстановяване
на половината от стойността на дадените от него средства. Непрецизно
формулирания изказ в диспозитива на решението на районният съд не следва да
доведе до изводи за допуснати пороци, които да се отразят на допустимостта.
По правилността на решението в обжалваната му
част:
При подобрения в чужд имот,
извършени от държател в полза на държателя възниква парично вземане за неоснователно
обогатяване, размерът на което зависи от по-малката от двете стойности – стойността
на разходите за извършване на
строителните работи (обедняването) и увеличената стойност на
имота в резултат на строителните работи
(обогатяването). Подобрение има
тогава, когато вложените материали и труд са довели до увеличаване стойността на
имота. За държателят не съществува възможност да предявени исковете по чл.
72-74 от ЗС. Последните са уредени от законодателя само за владелците, тоест за
лицата, които са упражнявали фактическа власт върху имота, която представлява
владение, тоест с цел своенето на имота. В хипотеза, в която подобрителят на
чуждия имот е държател, то тогава той разполага с иск по ч. 59 от ЗЗД срещу
собственика на имота. (В този Постановление №1/1979г. на ОС на ВС; Постановление
№ 6/27.12.1974г. по г.д. № 9/1974г. на ОК на ВС; Решение № 40/11.04.2018г.на
ВКС, ІІІ-то Г.О. по дело № 2004/2017г., Решение № 114/29.05.2019г. по гр.д. №
3715/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В хипотеза, в която е установено,
че ищецът не е извършил претендираните подобрения като добросъвестен владелец,
както е поддържал, то следва да се разгледа иск за заплащането им като
обикновен подобрител на чужди имот. Мотивът за това разрешение в трайната
съдебна практика, включително и в Решение № 134/31.07.2014г. по дело № 535/2013г. на ВКС, І-во Г.О. и
Решение № 131/10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на ВКС, І-во Г.О. е, че иск за
парично вземане, основан на извършени подобрения в чужд имот, както и иск за
плащане стойността на разходите за тези подобрения се основават на основен
принцип в правото за недопустимост на неоснователното обогатяване, а качеството
, в което ищецът е извършил подобренията се определя от съда.
Допустими са искове между бивши
съпрузи по чл. 59 от ЗЗД, основани на направени от единия от тях разходи за
строителни дейности, довели до подобрения в имот, собственост на другия от тях.
Условие за допустимостта на такъв иск е да не се твърди и търси дял от лично
имущество на другия съпруг или по-голям принос в общото имущество, защото за
такива претенции има предвидени
специални искове по СК. Когато единият съпруг претендира само връщане на
даденото от него през време на брака, с което ответникът се е обогатил, то иск
е по чл. 59 от ЗЗД и този иск е допустим. (В този смисъл Решение №
238/06.02.2017г. по гр.д. № 1454/2016г.
на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 59/22.04.2010г. по гр.д. № 387/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
Лицето, с което собственикът на
имота е живял на семейни начала и
което е извършило подобрения в чуждия
имот има право на иск за възстановяване на настъпилото неоснователно обогатяване.
Дали този иск е по чл. 72-74 от ЗС или е по чл. 59 от ЗЗД зависи от това дали е
упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои. (В този смисъл Решение № 114/29.05.2019г. по гр.д. №
3715/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
При искове с правно основание чл.
59 от ЗЗД по делото следва да се установи обогатяване на ответника за сметка на
обедняване на ищеца без да има основание за същото, както и че двете се дължат
на общи юридически факти.
В случая по делото не се спори и
се установява от приетия по делото нотариален акт, Решение по дело № 4210/06.04.2016г.
по дело 3165/2015г., показания на св. Т.,
които в тази част съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства
по делото, че страните са сключили граждански брак на 04.06.2009г., прекратен с развод с влязло в
сила на 20.05.2016г. решение, но са
заживели на семейни начала още през 2005г. и през 2007г. се е родило първото им
дете, фактическата им раздяла е
настъпила през ноември 2014г., собствеността върху процесния имот – дворно
място и едноетажна сграда, е придобита от ответника на 01.04.2004г. , тоест преди началото на
съжителството на страните.
По делото не е установено в някой
момент ищецът да е владяла имота по смисъла на чл. 72-74 от ЗС. Твърденията на ищеца в този смисъл не са
доказани по делото. По делото е установено от събрани гласни доказателства,
удостоверение, договор за наем, че през цялото време ищцата е живяла в гр.
София , там е било и семейното жилище на страните. Установено е, че ищцата е
посещавала имота от показанията на св. Терзийска, че в началото на връзката на
страните те са живели за няколко месеца там. За последното твърденията на
страните са еднозначни, поради което и съдът приема това обстоятелство по делото
за установено. При така възприето съдът приема, че по делото е установено, че
ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота. По делото обаче не са
ангажирани доказателства, че упражняваната от ищеца фактическата власт върху
имота е била владение. Последното е свързано със своене на имота, а
доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. При така възприето
съдът приема, че ищцата е била само държател на имота и би могла да има
претенции към ответника за заплащане само на стойността с която е обедняла за
сметка на обогатяването на ответника от извършени от ищцата разходи за
подобрения на собствения на ответника имот – иск по чл. 59 от ЗЗД.
Съдът приема за установено, че
към закупуването на имота през 2004г. той е бил с четирискатен покрив и на един
етаж с тавански етаж, височина на който не е отговаряла на изискванията за
живеене. За тези обстоятелства страните не спорят, а и се установява от
показанията на св. Т.и заключението по основата техническа експертиза, които в
тази част съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото.
Заключението не е оспорено от страните в частта, в която вещото лице е
посочило, че къщата първоначално е била с четирискатен покрив. Този извод на
вещото лице съдът кредитира и като обоснован. Вещото лице е посочило, че всички
къщи на този ред на улицата са сравнително еднотипни – едноетажни и с
четирискатен покрив, че покривът на процесния имот в състоянието, в което е в
момента, е направен много след построяването на самата къща. Страните не
спорят, че покривът е бил ремонтиран, спорът е за моментът на извършването на този
ремонт, но не и че такъв е извършен. Свидетелката Т.е посочила, че през 2011г.
покривът е бил вече ремонтиран – нов с
греди, керемиди, улуци, че таванският етаж е бил ремонтиран като била увеличена
височината на помещенията, за да са подходящи за жилищен етаж. Вещото лице е
установило на място, че вторият етаж е
подпокривен с надзид в ниската част на покрива от 1,68м. Съдът кредитира
показанията на св. Т.като резултат от личните й впечатления, логични,
последователни и неопровергани от другите доказателства по делото.
Действително, по делото е установено, че този свидетел е кръстница на децата на
страните и близка приятелка с ищеца. Нейните показания, обаче, са резултат от
личните й впечатления, не са опровергани от другите доказателства по делото и
основание да не се кредитират съдът приема, че не съществува. Житейски
оправдано е да се приеме, че при промяна на височината на таванския етаж ще се
ремонтира и покрива, ако има такава нужда. Страните не спорят, че нужда от
ремонт на покрив е съществувала – твърденията на двете страни са еднозначни за
това обстоятелство. По делото е установено от приетия нотариален акт, че при
придобиването на имота той е описан като едноетажна къща, което обосновава
извод, че към 2004г. таванският етаж не е бил с височина, подходяща за жилищни
помещения. От заключението по техническата експертиза се установява, че към
2018г. таванския етаж е повдигнат с надзид. От показанията на св. Т.се
установява, че това е било направено към пролетта на 2011г. При така възприето
съдът приема, че по делото е установено, че както повдигането на височината на
ет. 2, така и ремонтът на покрива е извършена след началото на съжителството на
страните на съпружески начала и преди фактическата им раздяла. По същите
съображения съдът приема и че укрепването на сградата е било направено в този
период от време. Съдът кредитира показанията на св. Т., посочила, че през
пролетта на 2011г. е посетила имота, качвала се е на ет. 2 и е видяла
укрепването и повдигането, видяла е поставената дограма, новите керемиди,
улуци, греди. Нейните показания са и житейски оправдани с оглед на установената
жилищна нужда на семейството – живеели са под наем в две стаи във ведомствено
общежитие, имали са вече едно дете, родено през 2007г., а второ дете се е
родило през 2011г., като същевременно
ответникът имал къща в с. Гара Елин
Пелин, но същият е следвало да се ремонтира. Показанията на св. Т.не са
опровергани от показанията на св. Й.. Последният е дал показания за друг
времеви отрязък – 2015г.-2016г., като тези показания са насочени към газовото
отопление и към дограмата в имота, фаянс, плочки , гипсокартон, моноблок и
мивка, външна изолация. От тези строителни работи единствено поставянето на
дограма в имота е строителна работа, за която исковете са уважени и решението
се обжалва, като същевременно има показания от св. Т., че такава дограма вече е
била поставена в имота. Съдът не кредитира показанията на св. Й.в частта, в
която е посочил, че дограма на цялата къща е поставена през лятото на 2015г. Показанията в тази част са
житейски нелогични и опровергани от другите доказателства по делото. Че дограма
вече е била поставена през 2015г. е установено от показанията на свидетелите, а
и от приетия социален доклад, изготвен през декември 2015г. по бракоразводно
дело. Разминаването е в показанията на разпитаните свидетели за момент на
поставянето на тази дограма – дали е поставена през 2011г. или през 2015г.
Съдът приема, че приетия по делото договор от 23.02.2017г. между ответника и В.“ЕООД
за поставяне на дограма в процесия имот опровергава показанията на св. Й.. Това
е така, защото житейски неоправдано е да се приеме, че в имота е поставена
дограма през лятото на 2015г. и само 1,5 година по-късно ответникът е предприел
мерки за смяната й. По делото не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод за необходимост от такава смяна, поради което и съдът приема,
че такава нужда не е възникнала, съответно и че показанията на св. Й.в тази
част не следва да се кредитират. Следва да се кредитират показанията на св. Т.по
съображения изложени по-горе. В останалата част показанията на св. Й.са неотносими
към предмета на делото. Предмет на делото пред въззивния съд е само решението в частта, в която исковете са
уважени – тоест за сумата от 16290лв., като
част от стойност на работи по укрепване на сградата, повдигане на ет. 2,
покрив, , улуци, дограма, които вещото лице е установило, че са извършени на
място.
При така установеното и като
съобрази заключението на вещото лице по техническата експертиза което съдът
кредитира в тази част като обосновано, задълбочено и вярно, неопровергано от
другите доказателства по делото съдът приема, че работите по изграждане на втори жилищен етаж чрез
задигането на надзид на подпокривно пространство, промяната на конфигурацията
на покрива от четирискатен на двускатен, укрепването на сградата със
стоманенобетонни колони и пояси и изграждане на стоманенобетонна плоча ,
подмяна на дограма са увеличили стойността на имота, включително и поради
увеличаване на разгърната застроена площ и това увеличение е 32781лв., а стойността
на извършването на тези работи в периода посочен от ищеца – 2009г-2010г. е
31259,71лв. Тези работи вещото лице е установило на място, че са извършени.
Установи са по делото, че те са извършени по време на съжителството на страните на
съпружески начала, съответно през време на брака им. В подкрепа на последния
извод на съда са не само събраните
гласни г.доказателства, но и обстоятелството,
че по делото не е установено тези работи да са извършени преди 2005г. и след края на
2014г. , за което съображения съдът изложи по-горе. При така възприето съдът приема,
че по делото е установено, че подобрения в имота са направени, защото строителните
работи са довели до увеличаване на стойността на имота. Установено е от
заключението по техническата експертиза, че това увеличение съществува и към
момента. С оглед гореизложеното съдът приема, че вземане на ищеца към ответника
за плащане на ½ от стойността на работите, довели до увеличаване
стойността на имота , може да се приеме,
че е възникнало, ако по делото е доказано, че ищецът е направил ½ от разходи
за тези строителни работи.
Спорен въпрос по делото е с какви
средства са извършени строителните работи. По делото нито една от страните не е
доказала, че е вложила във финансирането на ремонта средства с определен
произход и размер. Приетият по делото документ, озаглавен „договор за дарение“
от 12.07.2017г., носещ подписи на ищеца и на майка й М.Н., не удостоверява договор за дарение, защото не съдържа
присъщите на договора за дарение
изявления. Този документ съдържа изявления на ищеца и на майка й, с които
заявяват, че са давани средства на ищеца от майка й, но не съдържа изявления за
възникване на правоотношение по конкретен договор за дарение – за определена
сума и в определен размер. Показанията на св. Т.не установяват сключени
договори за заем защото не сочат конкретни такива, а и тези показания в тази
част не са резултат от личните впечатления на свидетеля, освен за един случай,
за който обаче също не е установено какъв е размер на дарена сума. Приетият по
делото документ, озаглавен „дарение“ от
01.06.2016г. не представлява договор за дарение, защото е едностранно изявление
на Тодора Григорова. Отделно, този
документ е съставен на 01.06.2016г., тоест след периода на фактическо
съжителство на страните, този документ сочи даване на парична сума на
01.06.2016г., поради което и съдът приема, че не е от естество да установи
произход на средства за строителни работи, извършени до ноември 2014г.
Не се установиха твърденията на
ищеца, че тя е заплащала храна , дрехи за децата, такси за детската градина на
децата, че ответникът е взел заем от 30 000лв., част от който е ползван за
финансирането на ремонта на къщата.
Не се установиха твърденията на
ответника, че той е заплащал задължения на ищеца за връщане на получени суми
като обезщетение за отглеждане на дете, съответно за такси за детска градина.
При така установеното и като
съобрази обстоятелството, че строително-ремонтни работи са извършени през време
на брака на страните и по време на фактическото им съжителство, че страните
през време на брака си са били в законов режим на общност, че ремонтът е
направен с оглед задоволяването на
жилищните нужди на семейството, то съдът приема, че строителните работи
са извършвани за задоволяване на нуждите на семейството и участието на страните
в тях е равностойно. Участието при финансирането на ремонта може да се изразява
във влагане на средства, на труд, в грижи да децата и работа в домакинството -
аргумент от чл. 21 от СК, която въвежда и презумпция за съвместен принос при
придобиването на вещни права върху вещи през време на брака. По делото е
установено, че страните не са притежавали друго жилище през процесния период,
като семейството е живеело под наем в две стаи, а към 2011г. вече е имало 2
деца. Установява се от приетите по делото договор за наем, удостоверения, че
разходи за наем и консумативи за жилището, в което семейството на страните е
живяло под наем, е заплащано от ищеца. От показанията на св. Т.се установява,
че основно ответникът се е занимавал със закупуването на материали за ремонта,
но и ищцата е участвала през 2009г. и
2010г. за извършване на ремонта с личен
труд, а и с усилия за избиране на плочки, купуване на материали, заедно с
ответника. От показанията на този свидетел се установява и, че ремонт на къща е
направен с оглед задоволяване на жилищни нужди на семейството. Съдът кредитира
показанията на св. Т.по съображения изложени по-горе и като съответстващи на
житейската логика. При така установено съдът приема, че за закупуване на
материалите за ремонта и в работата по извършване на ремонта страните са
участвали равностойно. Строителните материали са самостоятелни вещи и за тях
важи презумпцията по ч. 21 от СК. За труда по извършване на строителните
работи, съответно заплащането им съдът приема ,че страните са участвали
равностойно. Този извод съответства на събраните по делото доказателства и на
житейската логика. Оправдано е да се приеме по делото, че страните са обединили
усилията си за ремонтиране на къщата на ответника с оглед привеждането й във
вид, годен да се ползва за семейно
жилище на страните, които са имали 2 деца. Оправдано е да се приеме, че всеки е
участвал в тези дейности според нуждите
и възможностите си. По делото не е установена разлика в размер на доходи на
страните през процесния период, установява се, че ищцата е работела в МО с чин „редник“, св. Т.е посочила че
ответникът е бил пожарникар. Така установените факти обосновават извод, че участието на страните
при извършването на процесния ремонт е било равностойно с оглед липса на
доказателства за разлика в доходи, при съобразяване на обстоятелството, че ищцата
е заплащала наемите и консумативите за жилището, в което семейството на
страните е живеело под наем, както и че ищцата основно се е грижела за децата.
За последното обстоятелство ответникът е направил признание в отговора на
исковата молба при обосноваване на твърденията си за липса на доходи на ищеца.
При така възприето и като съобрази, че приноса във финансирането на ремонта
може да не е само с предоставяне на средства, а и с посочените в чл. 21 от СК
способи, то съдът приема, че участието на страните във финансирането на
строителните работи, в резултат на които е увеличена стойността на имота на
ответника, е равностойно. Този извод съответства на
принципите на които е изграден семейния живот - за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
При така възприето и като
съобрази установената по делото стойност на разходите за строителните работи към
момента на извършването – 31259,71лв.
, увеличената стойност на имота в резултата на тях – 32781лв. , съществуването на
подобрения и към момента, то съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 15 629,86лв. Това е ½ от
сумата от 31 259,71лв., установена по делото като стойност на разходи за
процесните строителни работи към момента на извършването им. При определяне
размерът на обедняването при иск по чл. 59 от ЗЗД релевантен е моментът на
обедняването, тоест в който са направени разходите.Това е стойността на
обедняването. По делото се установи, че обогатяването на ответника надхвърля тази
сума , поради което и по правилата на чл. 59 от ЗЗД вземане за ищеца е възникнало
за по-малката сума.
По делото не е установено погасяване
на вземането , поради което иск е основателен до размера от 15 629,86лв. и решението на СРС за
тази сума следва да се потвърди.
В останалата част решението на
СРС следва да се отмени иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските следва да се разпределеят съобразно уважената част от исковете. Така
решението на СРС в частта, с която на ищеца са присъдени разноски от 229,30лв. следва
да се отмени. На ответника следва да се присъдят разноски за производство пред
СРС в размер на още 16,96лв.
За производство пред СГС на
въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 13,19лв. Други
разноски въззивник не е ангажирал че е направил и такива не му се следват. На
въззиваемия следва да се присъдят разноски за вещо лице от 287,84лв. в
производство пред СГС и сумата от 959,50лв. разноски за адвокат в производство
пред СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 442748/03.07.2018г. по гр.д. № 58476 по описа за 2016г. на
Софийски районен
съд, 36-ти състав в частта, с която Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на А.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Общежитие на МО „Средец”,
стая 207-208 на основание на чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 660,14лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2016г., до
изплащането й, представляваща част от ½ от стойността на извършените по
време на брака и на съвместното съжителство на страните строително-ремонтни
работи на собствената на ответника Г.Г. къща
в с. Гара Елин Пелин, ул. „*****, довели до увеличаване на стойността й, на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 229,30лв. съдебни разноски
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба
вх.№ 8021834/18.10.2016г., уточнена с молби от на А.С.Н., ЕГН ********** срещу Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с която е поискала от
съда да осъди ответника да й заплати сумата от 660,14лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането й, представляващи част от ½ от стойността на
извършените по време на брака и на съвместното съжителство на страните строително-ремонтни
работи на собствената на ответника Г.Г. къща в с. Гара Елин Пелин, ул. „*****,
довели до увеличаване на стойността й.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 442748/03.07.2018г. по гр.д. № 58476 по описа за
2016г. на Софийски
районен съд, 36-ти състав в частта, с
която Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на А.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
Общежитие на МО „Средец”, стая 207-208 на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 15629,86лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.10.2016г., до изплащането й, представляваща част от ½ от
стойността на извършените по време на брака и на съвместното съжителство на
страните строително-ремонтни работи на собствената на ответника Г.Г. къща в с.
Гара Елин Пелин, ул. „*****, довели до увеличаване на стойността й, на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 1156,45лв. съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на А.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Общежитие на МО „Средец”,
стая 207-208 на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 1247,34лв.
(хиляда двеста четиридесет и седем лева и 0,34лв), представляващи съдебни
разноски направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Общежитие на МО „Средец”, стая 207-208 да
заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от общо 30,15лв.
(тридесет лева и 0,15лв), представляващи съдебни разноски в производство пред
СРС и СГС.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.