№ 1637
гр. Варна, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500674 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Р. С. И.,
ЕГН**********, и по последваща насрещна въззивна жалба на Е. Л. У.,
ЕГН**********, и двете срещу Решение №4566/23.12.2024г. по гр. д.
№12230/2023г. на ВРС, 34-ти състав, в частта с което е определен подробен и
поетапен режим на лични отношения на бащата Е. Л. У. с детето Е. Е. Л.,
ЕГН***.
С въззивната жалба на Е. У. се обжалва решението и в частта, с която
бащата е осъден да плаща издръжка на дъщеря си Е. Л. за над законовия
минимум до 350лв. на месец.
Във въззивната жалба на Е. У. е инкорпорирано и искане към ВОС за
изменение на действащите привременни мерки, чрез предоставяне на
сходен с решението на ВРС, но с намаляване на преходния период, режим на
лични отношения на бащата с детето.
Молбата по чл.127, ал.3, изр.2 от СК е обоснована с „интересите на
детето и неговото правилно израстване и възпитание“.
Насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата съдът намира следното:
На основание т.3 от ППВС от №5/1978г. въпросът за привременните
мерки може да бъде разгледан и решен и в закрито заседание, когато според
обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните (по повод молбата)
и няма доказателствени искания и явна нужда от събиране на доказателства, с
1
оглед конкретните за случая обстоятелства.
Съобразно ППВС №1/1974г., ППВС от №5/1978г., ЗЗДет и Конвенцията
за защита правата на детето, в производството по привременни мерки
единствено меродавен е въпросът за осигуряване на адекватни и съответни на
нуждите на детето условия и среда за запазване на неговия психологичен и
физиологичен интегритет до приключване на производството с краен съдебен
акт. Целта на привременните мерки не е да бъде постигнато по-бързо, макар и
временно, разрешаване на спора за родителските права или мерки за тяхното
упражняване пред съответната инстанция, а да се защитят основните интереси
на детето чрез балансирано администриране на отношенията между
родителите по повод него, доколкото липсва удедба на тези отношенията към
настоящия момент. С оглед на това промяната на вече постановените и
действащи привременни мерки може да бъде обоснована само при доказване
на нови обстоятелства от съществено значение за интересите на детето, при
които запазването на сега действащите мерки поставя детето в очевиден риск.
В настоящия случай молбата по чл.127, ал.3, изр.2 е обективирана във
въззивната жалба срещу решението на ВРС, която тепърва ще подлежи на
разглеждане, поради което по оплакванията (впрочем и на двамата родители,
подали въззивни жалби) срещу избрания от ВРС режим на бащата въззивният
съд не може да се произнесе преди крайния си съдебен акт. В същото време
самата молба за изменение на привременните мерки не е обоснована с
конкретни твърдения за нововъзникнали факти от съществено значение за
детето, а само с „интересите на детето и правилното му израстване и
възпитание“ в смисъла, поддържан от бащата, но което не съставлява
основание за изменение на действащите мерки. На последно място и за
пълнота следва да се добави, че в момента има индикации по делото, че РЛО с
посещения на бащата в Затвора – Варна не би било подходящо за детето (6
години), което е сред исканията по реда на чл.127, ал.3, изр.2 с оглед втория
подпериод от първия етап на РЛО в обжалваното решение на ВРС и молбата за
изменение според „диспозитива на първоинстанционното решение“, но с
намаляване на преходния период.
По горните съображения съдът намира, че към настоящия момент
молбата за изменение на действащите привременни мерки следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. У., ЕГН**********,
обективирана във въззивната му жалба срещу решението по гр. дело
№12230/2023г. на ВРС, за изменение на действащите привременни мерки
чрез предоставяне на сходен с решението на ВРС режим, но с намаляване на
преходния период.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Доклад за последващо насрочване съобразно графика на състава.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3