Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./………11.2016
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на втори ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Д.Б.,
като разгледа докладваното от съдия Тони Кръстев,
в.т.д. №
1042/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби вх. № 17019/31.03.2016 г. на
„Габровски“ ООД и вх. № 18187/07.04.2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД против
решение № 1007/15.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 10477/2015 г. по описа на
РС - Варна.
Жалбоподателят „Габровски“ ООД е
недоволен от решението в частта с която съдът е приел за установено на
основание чл. 422 ГПК по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че
„Габровски”ООД дължи заплащането на сумата от 3 494.37 лева,
представляваща дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за
имот – магазин, находящ се в гр.София, ул. „Пчела” 32 за периода месец
септември 2013 г. – месец април 2014 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
25.02.2015 г. до окончателното и́ плащане, както и сумата от 255.22 лева,
представляваща обезщетение за забава на сумите, формиращи главницата, за
периода 31.10.2013 г. – 05.02.2015 г., по издадена заповед за изпълнение от
05.03.2015 г. по ч.гр.д. №10334/2015 г. по описа на СРС, 62с.
Оплакванията на въззивника
„Габровски“ ООД са за неправилност на решението поради процесуални нарушения и
необоснованост, тъй като исковете са останали недоказани по основание и размер.
Счита за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за лихви за забава,
тъй като главният иск е недоказан като основание и размер, а също и поради
неуточненост на лихвите по размер. По същество иска отмяна на решението в
обжалваната част, отхвърляне изцяло на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна „Топлофикация - София” ЕАД и третото лице „Техем Сървисис” ЕООД, не
депозират становище по въззивната жалба.
Жалбоподателят по втората жалба –
„Топлофикация - София” ЕАД е недоволен от решението в частта с която съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл. 422 ГПК за разликата от 3 494.37
лева до претендирания размер от 4126.92 лева, представляваща дължима главница
за потребена и незаплатена топлинна
енергия за имот-магазин, находящ се в гр.София, ул.”Пчела” 32 за периода месец
септември 2013г. – месец април
Оплакванията са за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон - чл. 31, ал. 2 от приложимите
общи условия, чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и др. Не е взето
предвид, че с начислената в повече сума по изравнителна сметка се погасяват
стари просрочени задължения съгласно чл. 32, ал. 3 от общите условия. По
същество иска отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на предявения
иск изцяло и присъждане на разноски.
„Габровски“ ООД е подало писмен
отговор, с който оспорва жалбата като противопоставя възраженията, изложени
като доводи по същество в подадената от него въззивна жалба. Третото лице „Техем Сървисис” ЕООД, не депозира
становище по въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът „Топлофикация
София” ЕАД твърди, че ответникът „Габровски“ ООД като собственик на магазин,
находящ се в гр. София, ул.”Пчела” № 32, е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, на основание договор №7209/342740
при общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители в гр.София по
чл.149,ал.1,т.3 от Закона за енергетиката за абонатен номер Т 342740. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия се е осъществявала при публично известни, влезли
в сила, ОУ и като такъв е длъжен да заплаща в срок дължимите суми за топлинна
енергия. Твърди, че ответникът е използвал топлинна енергия за периода м. 09.2013
г. – м. 04.2014 г. и не е заплатил нейната стойност. Сочи, че етажната
собственост е сключила договор с третото лице „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, като начисляването е извършвано по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, било депозирано
заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10334/2015 г.
по описа на СРС, 62-ри с-в и е издадена Заповед за изпълнение. В
законоустановения срок е постъпило възражение, поради което за ищеца се е
породил правния интерес от предявяване на иска. Моли съдът да постанови
решение, с което бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
по издадената заповед по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Габровски“
ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е ползвал топлинна
енергия, или не е ползвал такава в претендираното количество. Оспорва
компетентността на формата – топлинен счетоводител и правилността на
извършеното дялово разпределение.
Третото лице „Техем
Сървисис” ЕООД, не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
- въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
От събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства се установява, че по ч.гр.д. №
10334/2015 г. по описа на СРС, 62-ри с-в е удовлетворено заявление по реда на
чл. 410 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.03.2015 г., с която е
осъден длъжникът „Габровски“ ООД да заплати на заявителя сумата 4126.92 лв., за
доставена през периода м. 09.2013 г. – м. 04.2014 г., топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.”Пчела” № 32,
ведно със законната лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното изплащане
и сумата 303.14 лв., мораторна лихва за периода 31.10.2013 г. – 05.02.2015 г. и
разноски в заповедното производство, в размер на 238.60 лв. Поради депозирано
от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК е предявен от кредитора в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск за установяване на вземането.
Искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 10334/2015 г. по описа на СРС, 62-ри с-в. Произнасянето
на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Между страните не е спорен факта, а
и се установява от събраните в хода на производството писмени доказателства, че
въззивникът е собственик на недвижимия имот, за топлоснабдяването на който се
претендират сумите, както и че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа (договор
№ 7209/342740 от 15.06.2010 г.) с аб. № Т342740.
По делото са представени справка, 9
бр. фактури и 2 бр. дебитни известия, от които се установява, че за периода м.
09.2013 г. – м. 04.2014 г., е формирано задължение на ответника, както следва: начислени
суми за топлинна енергия в общ размер на 2666.69 лева; сумата от 63.24 лева за
уреди за разпределение и за водомери (фактура №********** от 30.06.2014г.);
сумата от 1277.05 лева за топлинна енергия за подгряване на вода и топлинна
енергия за отопление от изравнение (дебитно известие №6120163 от 31.08.2014 г.);
сумата от 125.50 лева за топлинна енергия за
отопление от изравнения (дебитно известие №6334500 от 31.10.2014 г.).
„Топлофикация София“ ЕАД е възложила
извършването на услугата по отчитане на потребената топлоенергия на „Техем сървисис“ ООД, което
дружество е встъпило в договорни правоотношения и със собствениците в етажната
собственост, в която се намира имотът на ответника. Доколкото със собствениците
в сградата – етажна собственост е сключен договор за отчитане още през 2002 г.,
по възлагане на ищеца, то и третото лице – помагач е надлежно упълномощено да
извършва услугата по дялово разпределение.
От изслушаното пред ВРС заключение
на съдебно-техническа експертиза, кредитирано и от настоящата инстанция като
обективно и компетентно дадено, се установява, че имотът се намира в самостоятелна
сграда, която е долепена до вх. А на бл. 207А, намираща се на ъгъла на ул.
„Пчела“ и ул. Братя Бъкстон“. Обектът включва подземен етаж, който не се
отоплява, първи етаж на кота нула със застроена площ от 300 кв.м., който етаж
се е отоплявал с радиатори. В момента на посещението на експерта (22.10.2015
г.) отоплението чрез радиатори не е било включено, а в помещението са били
монтирани климатици. На втори етаж със застроена площ
от 160 кв.м. в момента на посещението не е имало радиатори като се виждали само
затапени щрангове за радиатори, които идват от първи
етаж. Тези от щранговете за подаване на топла вода се подават от пода на около
5-6 см., а щранговете за връщане на греещата вода към абонатната станция – на
около 0.5 м., поради което и през щранговете не може да има циркулация на
грееща вода. През долепената към вх. «А» стена на магазина не може да става
топлообмен с апартаментите на входа, тъй като са две различни сгради, всяка със
своя външна стена и фуга между двете външни стени. Магазинът, ведно с входове
«А» и «Б» се топлоснабдяват от една абонатна станция като трите сгради
представляват обща етажна собственост. За процесния период на ответника са
начислени: 11817 квтч количество топлинна енергия за
отопление, отдадено от сградна инсталация; 29972.69 квтч количество топлинна енергия за отопление, отдадено от
топлинни радиатори (изчислено при неосигурен достъп за отчитане на показанията
като за 7 от общо 14 регистрирани индивидуални уреди не е начислявана топлинна
енергия); 952.70 квтч
количество топлинна енергия за топла вода или общо количество за
разпределена за процесния имот топлинна енергия – 42 742.62 квтч, като не са извършени начислявания за затопляне на
вода за допълване на вътрешносградната отоплителна
инсталация и топлоенергия за общите части на сградата. В т.5.3 от заключението
си вещото лице сочи, че количеството топлинна енергия, начислено при условията
на неосигурен достъп е по-малко от това, което би трябвало да бъде съгласно Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост –
Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Досежно липсата на топлообмен между вх. «А» на блока и стената на магазина
вещото лице сочи, че отдадената топлоенергия от сградната
инсталация фактически е по-малко от тази, която се изчислява според методиката,
но липсва друг законовоустановен способ за пресмятането
и́. Според вещото лице приложените от ищеца цени за топлоенергия
съответстват на цените определени от ДКЕВР.
От заключението на назначената от
първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза се установява, че начислените
през процесния период суми са по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки. За процесния период
м.05.2013 – м.04.2014 вещото лице е установило несъответствие в претендираните
суми за изравнение, като общото изравнение според експертизата е 1 164.16
лева. Размерът на дължимата лихва по издадените фактури е 255.22 лева.
При така установените факти по
спорните между страните въпроси относно доставката на топлоенергия и начина на
отчитане на потребеното количество, съответно
размерът на задължението, съставът на въззивния съд намира следното:
По жалбата на „Габровски“ ООД:
Представените писмени доказателства
водят до извода, за наличие на облигационно правоотношение между ищеца и
етажните собственици (в това число и въззивникът) в блок 207А, намиращ се на
ъгъла на ул. „Пчела“ и ул. Братя Бъкстон“ в гр. София, по договор за доставка,
продажба и заплащане на топлоенергия. Въззивникът е собственик на магазин,
който е част от етажната собственост.
Първото оплакване, релевирано във
въззивната жалба, е за несъобразяване на постановеното решение със заключението
на СТЕ, в т.ч. липсата на предоставяне на услугата топлоснабдяване на процесния
имот. От събраните по делото доказателства не се установи радиаторите в обекта да
са били демонтирани преди или по време на процесния период. Представените с
отговора на исковата молба главни отчети касаят период след процесния
/01.05.2014 – 30.04.2015 г./ и не доказват направеното възражение. Същевременно
е видно, че след процесния период в обекта са останали монтирани шест
радиатора, следователно неоснователно е твърдението за липса на техническа
възможност начисленото количество топлоенергия да е постъпилото в обекта на
ответника. От друга страна, от заключението на вещото лице по СТЕ се установява,
че количество топлинна енергия за отопление, отдадено от топлинни радиатори е
изчислено при неосигурен достъп за отчитане на показанията като за 7 от общо 14
регистрирани индивидуални уреди изобщо не е начислявана топлинна енергия. В
процесния период е приложима разпоредбата на чл. 155 ал.1 от ЗЕ, съгласно която
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост имат три
възможности за заплащане на консумираната топлинна енергия, една от които на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна вноска.
Съгласно чл. 155 ал.2 от ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество ТЕ за всеки
отделен потребител се определя в Наредбата по чл. 125 ал.3 от ЗЕ, в случая
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., която е спазена от дружеството, осъществяващо
топлинно отчитане. При положение, че ответникът не е осигурил достъп до имота
за отчитане на потреблението, единствената възможност за установяване на
количеството консумирана топлинна енергия е да се приложи Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост като видно от
заключението на експертизата в случая начисленото количество е по-малко от
това, което би трябвало да бъде съгласно методиката. С други думи, въпреки
липсата на протокол за демонтирани отоплителни тела през процесния период и
въпреки неосигуряването на достъп, за част от радиаторите изобщо не е начислена
топлоенергия, а като цяло начисленото количество е по-малко отколкото се
предвижда според Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът
се е съобразил с изчисленията на дружеството извършващо дяловото разпределение
и е издал процесните фактури в съответствие с тях. Оплакването за липса на
изравнителни сметки, които да обосновават размера на иска за процесния период, също
е неоснователно. Напротив, за процесния период за имота има направено едно
изравняване на сметки за сумата 1164,49
лева. Именно до този размер е уважена исковата претенция. Не се претендират
суми за сградни инсталации, а само за отопление и
битова гореща вода. Оплакването за неоснователност на претенцията за лихви за
забава, тъй като по всяка фактура падежът е на различна дата, също е
неоснователно. Видно от заключението на ССчЕ лихвата
за забава е изчислена като е взет предвид падежът на всяка една от фактурите,
определен съобразно чл. 30, ал. 1 от
Общите условия 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Крайният
извод е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По жалбата на „Топлофикация София” ЕАД:
Оплакването в жалбата е, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 32, ал. 3 от общите условия
като не е взел предвид, че с начислената в повече сума по изравнителна сметка
се погасяват стари просрочени задължения. Изложеният довод не може да бъде
споделен. На първо място жалбоподателят по същество признава, че претендираната
сума, за която искът е отхвърлен, не се отнася до потребена топлинна енергия в
периода, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Ищецът признава, че под
формата на изравнителна сметка за процесния период е начислил суми „в повече“,
т.е. недължими за процесния период, с които е погасил стари задължения.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. След като начислените в повече суми не се отнасят за периода, за
който са претендирани със заявлението по чл. 410, същите излизат извън предмета
на делото. Доколкото, обаче, това признание е направено под формата на
оплакване във въззивната жалба, то не касае допустимостта на иска. Същевременно
доводът не кореспондира със смисъла и значението на цитираната разпоредба от
общите условия. Цитираният чл. 32, ал. 3 от ОУ има предвид случаите, когато в
резултат на извършеното изравняване се установи, че при заплащане на
прогнозните количества доставена топлоенергия, абонатът е заплатил повече от
реално доставеното му количество. В този случай платената в повече сума подлежи
на възстановяване или се задържа за погасяване на бъдещи задължения по избор на
абоната. Единствено, ако абонатът има стари просрочени задължения, те могат да
бъдат погасени със сумата подлежаща на възстановяване. В случая не се касае за
надвнесени суми по прогнозни отчети, установени чрез изравнителната сметка, а
за неоснователно начислено чрез „изравнителна“ сметка недоставено количество
топлоенергия. Неоснователно начислените суми не могат да бъдат отнасяни за
погасяване нито на текущи, нито на стари задължения. Неоснователността на претенцията за главното
задължение обуславя неоснователност и на претенцията за лихви, поради което
жалбата ще се остави без уважение.
Въззивният съд изцяло споделя и мотивите
на първоинстанционния Варненски районен съд, към които препраща на основание
чл. 272 от ГПК.
Предвид отхвърлянето на жалбите на
двете страни, разноски в настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1007/15.03.2016
г., постановено по гр.д. № 10477/2015 г. по описа на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на ищеца “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов”, № 3.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.