№ 1010
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120106512 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. М. С.,
ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез Правна кантора
„***“, с която е предявил срещу „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“Никола Габровски“ №81а,
представлявано от Управителя Е. К. К., иск за осъждане на ответното дружество да му заплати
дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка
след прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 4735,43 лева,
разпределени както следва: 731,94 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение за три работни дни за периода 27.09.2023 г. – 30.09.2023 г.
включително и 4003,49 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение
за деветнадесет работни дни за периода 01.10.2023 г. – 26.10.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен безсрочен трудов договор
№***/06.03.2023 г., по силата, на който ищецът е бил назначен при ответника
на длъжност „***“ с място на работа Регионално представителство – Бургас, с
адрес в *** и трудово възнаграждение в размер на 4635,62 лева. Твърди се, че
с Допълнително споразумение от 27.07.2023 г. към трудовия му договор,
1
считано от 27.07.2023 г. длъжността на ищеца е била променена в длъжност
„***“, без промяна в мястото на работа и в размера на трудовото
възнаграждение. Ищецът твърди, че със заявление за прекратяване от
26.09.2023 г., получено от работодателя на 27.09.2023 г., ищецът е поискал
прекратяване на трудовото правоотношение поради продължаване на
образованието в учебно заведение на редовно обучение, като същият счита,
че с получаването му, трудовият договор е прекратен веднага и едностранно.
Въпреки това трудовата му книжка е била незаконно задържана от ответника
до 27.10.2023 г., когато е била получена от ищеца. Ищецът твърди, че поради
задържане на трудовата му книжка е бил лишен от възможността да започне
работа по трудово правоотношение, което да се съчетава с редовната форма
на обучението му.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество се е възползвало от
правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
иска като неоснователен с твърдения, че ищецът е неизправна страна по
трудовото правоотношение, тъй като не се е явил на работното си място на
21.08.2023 г., за което са му поискани писмени обяснения. Такива са били
дадени на 11.09.2023 г., след което работодателят издал Заповед №*** г. за
прекратяване на трудовото правоотношение и налагане на дисциплинарно
наказание, връчена на ищеца на 04.10.2023 г. Твърди се и това, че заявлението
на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение е било подадено
след издадената заповед и устното му уведомяване за нея от страна на ЧСИ на
19.09.2023 г. Ответникът твърди, че е върнал трудовата книжка на ищеца
непосредствено след като същият го е уведомил за мястото и начина по който
да му бъде върната. Ангажира доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.3, вр.ал.2 от КТ,
като същият е допустим.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелства и
събрания по делото писмен доказателствен материал, обективиран в Трудов
договор №***/06.03.2023 г., допълнително споразумение към трудовия
2
договор от 27.07.2023 г. и декларация за връчване на трудова книжка при
напускане, подписана от ищеца на 27.10.2023 г., от съдържанието на които в
съвкупност се установява съществувалото между страните трудово
правоотношение, длъжността, която ищецът е заемал при ответника - ***,
размера на основното му трудово възнаграждение – 4635,62 лева, срока на
договора – безсрочен и на предизвествието за прекратяването му – един
месец, както и връщане трудовата книжка на ищеца на 27.10.2023 г.
Приети като доказателства по делото са Заявление за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.6 от КТ и Удостоверение
№281/26.09.2023 г., издадено от Университет „Проф.д-р Асен Златаров“
Бургас, от съдържанието на които се установява, че ищецът е поискал от
работодателя си прекратяване на трудовото правоотношение поради редовно
обучение във висше учебно заведение, като ответникът не оспорва, че е
получил заявлението на 27.09.2023 г., за което свидетелства и представената
като доказателство товарителница на Спиди, л.13.
Приета като доказателство по делото е още Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от 11.09.2023 г., връчена на ищеца на 04.10.2023 г.,
от съдържанието на която е видно, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото му правоотношение е било прекратено, като ал.3
на същият член предвижда, че в този случай обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение на служителя от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на служителя.
Съобразно дадените задължителни указания от ВКС към т. 1 от ТР № 1/2019
г. от 02.12.2019 г. на установяване подлежат следните елементи на
фактическият състав на незаконното задържане: прекратено трудово
правоотношение; незаконно задържане на трудовата книжка; претърпени
вреди; причинно-следствена връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и претърпените от работника или служителя вреди и в
3
случай, че тези юридически факти са налице в тяхната съвкупност, законът
презюмира настъпването на вреди в правната сфера на работника, дотолкова
доколкото размерът на обезщетението е нормативно определен и не е
необходимо допълнително доказване настъпването на вреди, т.е. при
оспорване работодателят следва да установи липсата им.
Първият спорен по делото въпрос е по основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, като ищецът претендира, че е налице съставът на
чл.327, ал.1, т.6 от КТ и той валидно е прекратил трудотовото си
правоотношение на това основание, считано от 27.09.2023 г., докато според
ответника това е станало на основание наложено на ищеца дисциплинарно
наказание и свързаното с това прекратяване на трудовото му правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният трудов договор е
прекратен на специалното основание по чл.327, ал.1, т.6 от КТ, даващ правото
на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие, защото
продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или
постъпва на редовна доктурантура. Прекратяването настъпва от момента на
получаване на изявлението на работника от работодателя, в случая на
27.09.2023 г. и не е свързано с друго, насрещно волеизявление от страна на
самия работодател, поради което и наложеното по-късно, на 04.10.2023 г. (със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №*** г.) дисциплинарно
наказание „уволнение“ не поражда правно действие, тъй като е наложено след
прекратяване на трудовото правоотношение на страните на 27.09.2023 г.
В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест,
ищецът успешно проведе пълно и главно доказване на горните факти,
включително и на факта, че трудовата му книжка е била задържана незаконно,
който момент е и основния спорен между страните въпрос.
Анализът на разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ сочи, че задължението
на работодателя да върне трудовата книжка възниква от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение и същият не следва да бъде
канен, за да изпадне в забава. Този извод на съда напълно кореспондира с
нормата на чл.350, ал.1 от КТ, според която при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника
или служителя, както и с разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата
4
книжка и трудовия стаж, според която при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи
трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да
я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. За да се
освободи работодателят от последиците на забавата си при връщане на
трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор той следва да е
изпълнил процедурата на чл.6, ал.3 от цитираната по-горе наредба, съгласно
която когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я
получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
В настоящия казус, трудовият договор е прекратен на 27.09.2023 г., а
трудовата книжка е върната на ищеца едва на 27.10.2023 г., като действия по
връщането й са били предприети от ответника на 24.10.2023 г., за което
свидетелства приетата като доказателство писмена покана, изх.№279.
Предвид на изложеното съдът приема, че за периода 27.09.2023 г. –
26.10.2023 г. действително е налице незаконосъобразно задържане на
трудовата книжка по смисъла на чл.226, ал.2 от КТ и същото не се дължи на
липса на съдействие от страна на ищеца, в какъвто смисъл са домогванията на
ответната страна. В хипотезата на чл.226, ал.3 от КТ законът презумира
настъпили от незаконното задържане вреди, те са нормативно определени и
работникът не дължи доказването им, освен базата, на която се изчисляват.
Презумпцията е оборима, като тежеста за оборването й и то при условията на
пълно доказване е за ответника работодател. Увреждане няма, ако въпреки
непредаването на трудовата книжка, работникът започне работа по трудово
или служебно правоотношение (от времето, когато възникне новото
правоотношение) - Определение № 399/22.05.2020 по гр. д. № 1150/2020 на
ВКС; Решение № 335 от 7.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2001 г.;
Решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г.; Решение № 519 от
9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о. Работодателят не доказа,
че в периода на задържане на трудовата книжка ищецът е реализирал доход ,
поради което и съдът приема, че предявеният иск е основателен. Същият е и
доказан по размер, поради което и следва да се уважи за сумата от 4735,43
лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
5
книжка на ищеца в периода 27.09.2023 г. – 26.10.2023 г., като същата се
дължи ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска на
30.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно направеното искане за присъждане на разноски по делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати такива в полза на ищеца, като
същите възлизат на сумата от 900 лева и представляват заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Бургас и сумата от 189,42 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса по уважения иск.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“Никола Габровски“
№81а, представлявано от Управителя Е. К. К., да заплати на Р. М. С., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез Правна кантора „***“,
сумата от 4735,43 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане
на трудовата книжка на ищеца в периода 27.09.2023 г. – 26.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба на 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“Никола Габровски“
№81а, представлявано от Управителя Е. К. К., да заплати на Р. М. С., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез Правна кантора „***“,
сумата от 900 лева, представляваща направени от ищеца разноски.
ОСЪЖДА „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“Никола Габровски“
№81а, представлявано от Управителя Е. К. К., да заплати в полза на РС-
Бургас сумата от 189,42 лева, представляваща дължимата по делото
държавна такса по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7