№ 1421
гр. Русе, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. К.а
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520102122 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
Ищецът В. Н. П. твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника,
съгласно трудов договор № 20070903/60 от 03.09.2007 г. на длъжност „ел. монтажник“,
с място на работа по обекти на фирма „Проммонт" ООД. Трудовият му договор бил
безсрочен, с договорено основно трудово месечно възнаграждение размер на 2 800 лв.,
съгласно последното подписано между страните Допълнително споразумение №
10/31.07.2020 г. Със Заповед № 12/07.09.2022 г. трудовото му правоотношение било
прекратено.
Ищецът счита, че условията на чл.222, ал.3 от КТ за изплащане на обезщетение в
размер на 6 брутни работни заплати по отношение на него били налице, тъй като е
придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години,
това било видно от Разпореждане № ********** от 08.04.2022 г.на ТП на НОИ, гр.
Русе. Ищецът изпратил покана до ответника, с която, освен, че отново го уведомява и
кани да изпълни задължението по начисляване и изплащане на обезщетението му в
даден срок за доброволно изпълнение. Писмото му се върнало като непотърсено, макар
и изпратено на адреса на работодателя му.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 18 312 лв., след направеното увеличение на
претенцията, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 6 брутни
работни заплати, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
1
направените по делото разноски.
Ответникът „Проммонт“ ЕООД, чрез назначения временен синдик, оспорва
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните са били в трудовоправни отношения въз основа на сключен трудов
договор № 20070903/60/03.09.2007 г., съгласно който, считано от следващата дата
ищецът е работил при ответника на длъжността “ел.монтажник” с място на работа „по
обекти на фирма „Проммонт“ ЕООД и основно месечно трудово възнаграждение от
1000 лв.
С допълнително споразумение от 01.03.2010 г. основното трудово
възнаграждение на ищеца е увеличено на 1200 лв. и същият е преназначен на длъжност
„Технически ръководител“. С последното допълнително споразумение №
10/31.07.2020 г. на длъжността „Технически ръководител, строителство“
възнаграждението на В. П. е увеличено на 2800 лв.
Със Заповед № 12/07.09.2022 г. на управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради
забава в изплащането на трудовото възнаграждение.
С Разпореждане № **********/08.04.2022 г. на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-Русе на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
09.12.2021 г.
С писмо с обратна разписка ищецът изпратил покана до ответника за доброволно
плащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като писмото е върнато обратно като
непотърсено.
Приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза
установява, че през последните 20 години ищецът има придобит стаж при ответника 15
години и 3 дни. Последното му брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата 3
053 лв., а размерът на дължимото му се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възлиза на
18 312 лв.
Съобразно изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
За да се претендира обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни
заплати е необходимо да е налице прекратяването на трудовото правоотношение на
работника, независимо от основанието затова, след като е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и през последните 20 години при съответния работодател
да има придобит трудов стаж повече от 10 години. Наличието на горните предпоставки
се установява от представената трудова книжка на ищеца, от разпореждането на
2
отпускане на пенсията му, както и от заключението по приетата икономическа
експертиза.
Предвид изложеното, претенцията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ като основателна следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
предявяването й.
Ответникът следва да плати държавна такса по делото в размер на 732.48 лв.,
както и направените разноски от бюджета на съда за назначената експертиза в размер
на 200 лв. На основание чл.38, ал.2 ЗА в негова тежест е и заплащането на адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца в размер на 2048 лв., изчислен по
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ПРОММОНТ” ЕООД, с ЕИК ********* /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Сърнена гора” 24, вх.2, ет.7, ап.21,
представлявано от управителя Милка Христова Трифонова, да заплати на В. Н. П., с
ЕГН **********, сумата от 18 312 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ПРОММОНТ” ЕООД, с ЕИК ********* /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Сърнена гора” 24, вх.2, ет.7, ап.21,
представлявано от управителя Милка Христова Трифонова, да плати по сметка на РС-
Русе държавна такса в размер на 732.48 лв. и 200 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА “ПРОММОНТ” ЕООД, с ЕИК ********* /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Сърнена гора” 24, вх.2, ет.7, ап.21,
представлявано от управителя Милка Христова Трифонова, да заплати на адвокат Н. Б.
от АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 2048 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3