Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
гр. Русе, 26.05.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №6598 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Я.Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Б.И.Б. е абонат
на дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление в село Б., ул.“Х. Б.“№….., заведен с
абонатен №**********. Пояснява, че облигационните правоотношения между
дружеството и абоната са регламентирани от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на
електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.
Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не
се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която
да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 582.58 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.04.2019г. – 15.07.2019г.; 19
лева – такса възстановяване; 10.26 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на задължението до 02.08.2019г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №4952/2019г. по
описа на РРС срещу Б.И.Б.. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Я.Н.
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б.И.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите:
582.58 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.04.2019г. – 15.07.2019г.; 10.26 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на задължението до 02.08.2019г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №2443/13.08.2019г., издадена на
по ЧГД №4952/2019г. по описа на РРС.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.А.Г. –
особен представител на ответника Б.И. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи, досежно допустимостта
и вероятната основателност на ищцовите претенции.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД.
На 27.02.2019г. Б.И.Б. е депозирала молба с искане, задължението по фактура
№********** да бъде разсрочено. През м.март 2019г. страните по делото са
постигнали извънсъдебно споразумение, абонатът да заплати стойността на
ел.енергията, консумирана в периода 23.12.2018г. – 22.02.2019г. на три месечни
вноски, всяка в размер на 119.98 лева.
Съгласно извлечение от сметка по партида с кл.№**********,
аб.№********** за обект в село Б., ул.“Х. Б.“№….. към 02.08.2019г.,
задължението на клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на 601.58
лева – общ размер на главница по фактури, издадени в периода 15.04.2019г. –
15.07.2019г. и 10.26 лева – мораторна лихва.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, с които установява задължението на потребителя.
Според заключението на приетата по делото експертиза, по клиентски
№********** за обект на потребление в село Б., ул.“Х. Б.“№….. не са погасени
задължения в размер 582.58 лева, съставляващи стойността на ел.енергия,
консумирана за времето от 15.04.2019г. до 15.07.2019г. Установен е размерът на мораторната лихва за
периода от падежа на всяко задължение до 02.08.2019г. – 10.26 лева.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в
РРС е образувано ЧГД №4952/2019г. и се снабдил със заповед №2443/13.08.2019г. за
изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу Б.И.Б. за сумите: 601.58.58 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.04.2019г. – 15.07.2019г.; 10.26 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на задължението до 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.08.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 582.58 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени в
периода 15.04.2019г. – 15.07.2019г.; 19 лева – такса възстановяване; 10.26 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 02.08.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2443/13.08.2019г., издадена на по
ЧГД №4952/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №4952/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго
- Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на
електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия
произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието
"потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про
Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД".
В
конкретния случай не се спори, че ответникът е клиент на ищцовото дружество –
титуляр по партида на обект с адрес: село Б., ул.“Х. Б.№….., заведен с абонатен №**********.
С релевираните в хода на производството доказателства бе констатирано, че
математически правилно е извършено изчислението на стойността на сумите за
заплащане изразходваните енергии по дневна и нощна тарифна зона за процесните фактури, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за съответния период.
Изложеното
води до извод, че претенцията като основателно, следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер
на: 75 лева - по ЧГД №4952/2019г. по описа на РРС и 495 лева – възнаграждения
за процесуално представителство, депозит за вещо лице и заплатена държавна
такса по гражданско дело №6598/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Б.И.Б., ЕГН ********** дължи
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите:
582.58 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.04.2019г. – 15.07.2019г. за обект на потребление в село Б., ул.“Христо
Ботев“№40, заведен с абонатен №**********; 10.26 лева – мораторна лихва, за
периода от падежа на задължението до 02.08.2019г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2443/13.08.2019г., издадена на по ЧГД №4952/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********да заплати на „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 75 лева
– разноски по ЧГД №4952/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********да заплати на „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 495
лева – разноски по ГД №6598/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: