Решение по дело №3001/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2332
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 2 януари 2020 г.)
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20197050703001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

_________

 

 

гр. Варна _____________2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 3001 на Административен съд – Варна по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. *****, бл.***, ***, против Заповед № 377-ФК/15.10.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо търговеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д., общ.А., център, стопанисван от ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не са установени всички факти, доказващи извършено нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди, че с оглед установените при проверката факти и приложените доказателства липсват фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед, като същата е издадена в противоречие с целта на закона, а определения 14- дневен срок на запечатване не е мотивиран. Твърди също, че не са изложени мотиви защо при наличие на работещо фискално устройство, независимо че не е от одобрен тип, е направен извод, че срокът на запечатване на обекта указва значимостта на охраняваните обществени интереси. Счита и че налагането на мярката за срок от 14 дни е в нарушение на принципа за съразмерност. По подробно изложените в жалбата съображения, счита, че обжалваната мярка не може да осъществи функциите, предвидени в чл.22 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски..

Ответната страна – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.Х. А., оспорва жалбата. Счита, че нарушение на държавен интерес съществува винаги, когато са нарушени закони и в частност данъчното законодателство. Счита, че доколкото административният орган действа в условията на обвързана компетентност, същият при наличие на констатирано нарушение, за което в чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагането на ПАМ, е длъжен да я наложи чрез издаването на заповед. Сочи и че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2019г. от 15,00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС: магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д., общ.А., център, стопанисван от ЕТ „Поиск - ПВ - Т. В.“, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от одобрен тип по чл.8, ал.2, което да отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.10, ал.9. При проверката в търговския обект е установено налично ФУ - ЕКАФП модел „DAYSY PERFECT M-KL“, ИН на ФУ DY 371632, ИН на ФП 36472290, регистрирани в НАП с № 3551538/12.12.2016г. За същото устройство е установен сервизен договор № 5182/6-12.12.2016г. със срок на валидност 11.12.2017г. Органите по приходите установили, че установеното в обекта фискално устройство не е от одобрен тип по смисъла на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. и не отговаря на техническите и функционалните изисквания по ал.1 от същата разпоредба, вр. с §71 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006г. Констатирано е, че търговецът не използва СУПТО. В хода проверката органите по приходите са предприели действия по обезпечаване на доказателства като на основание чл.40 от ДОПК са иззели от обекта фискалното устройство, ведно със свидетелството за регистрация и договора за сервизно обслужване.

За резултатите от проверката е съставен Протокол сер.АА № 0353345/14.10.2019г. Видно от същия, органите по приходите са извършили съпоставка между отчетената и фактическата наличност в касата на обекта, при която не е установена разлика.

При така установените в хода на проверката факти е прието, че ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“ е извършил нарушение на чл.8, ал.2, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 377-ФК/15.10.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на: магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д., общ.А., център, стопанисван от търговеца и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.

В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на продължителността на мярката са съобразени следните обстоятелства: установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти; правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки; извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Прието е също, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършването на тази промяна в организацията на дейността в обекта е необходим определен срок. Посочено е, че при определянето на този срок е съобразен принципа на съразмерност, целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

За така установеното нарушение е съставен АУАН № F517632/21.10.2019г. По административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не се събраха доказателства към момента за процесното нарушение да е издадено наказателно постановление.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок и е ДОПУСТИМА.

Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели  „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.

В случая процесната заповед е издадена от К. А. А. - н-к сектор „Мобилни групи“ - Варна в отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, който съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. на главния секретар на НАП е определен да изпълнява длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП - при отсъствие на титуляра на длъжността Б С Г.

Съгласно Заповед № 10270/24.09.2019г. на директора на дирекция УЧР, на основание чл.56, ал.1 от ЗДСл на Б С Г е разрешено ползването на отпуск - 2 работни дни, считано от 14.10.2019г. до 15.10.2019г. вкл. Обжалваната заповед е от 15.10.2019г. - на която дата Б Г е ползвала разрешен отпуск, поради което е било осъществено основанието за заместване по Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. на главния секретар на НАП.

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП
№ 0353345/14.10.2019г., съставен в присъствието на едноличния търговец, в протокола са посочени проверените документи, както и събраните/обезпечените при проверката доказателства.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП № 0353345/14.10.2019г. за извършена проверка на същата дата, на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д., общ.А., център, стопанисван от ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“. ПАМ е наложена на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.8, ал.2, вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., т.к. е установено, че въведеното и работещо в обекта ФУ не е от одобрен тип и не отговаря на техническите и функционалните изисквания по чл.8, ал.1, вр.§71 от ПЗР към НИД на Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F517632/21.10.2019г.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение №1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2, като съобразно чл.8, ал.2 от Наредбата фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.10, ал.9.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство.

Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

В конкретния случай съдът преценява, че в проведеното административно производство безспорно е установено извършено нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., респ. основанието по чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС за налагане на ПАМ.

Видно от приложения по преписката фискален бон от 14.10.2019г., същият е издаден от ФУ с индивидуални номера на устройството и на фискалната памет, съвпадащи с тези по свидетелството за регистрация от 12.12.2016г. и не съдържа двумерен бар код (QR код), съгласно изискването на чл.26, ал.1, 16 от Наредбата, което не се и оспорва от жалбоподателя. Отделно, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът за извършената проверка, като съставен по установения ред и форма от органи по приходите при изпълнение на правомощията им, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства, поради което следва да се приеме за доказано обстоятелството, че използваното в обекта ФУ не отговаря на действащите към момента на проверката нормативните изисквания.

В §31 (Изм. - ДВ, бр.80 от 2018г., в сила от 28.09.2018г.), §32 (Изм. – ДВ, бр.80 от 2018г., доп., бр.26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г.) и § 71. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр.26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г.) от НИД на Наредба № Н-18/2006г., са уредени сроковете за привеждане на ФУ в съответствие с изискванията. Тези срокове са съответно до 31.03.2019г., 30.06.2019г., а за търговските обекти, извършващи търговия с горива, до 30.09.2019г.

В случая нарушението е констатирано на 14.10.2019г. - след изтичане на регламентирания срок за привеждане на ФУ в съответствие с изискванията. Този срок е преклузивен и след изтичането му всички търговци са длъжни да отчитат извършените продажби само с фискални устройства, отговарящи на новите изисквания.

След изтичането на нормативноустановените срокове наличието на фискално устройство, неприведено в съответствие с новите изисквания, се приравнява на абсолютна липса на такова, т.к. при наличие на такова ФУ, се изключва възможността за законосъобразно отчитане на приходите от продажба на стоките и услугите, предлагани от него. Ежедневната употреба на подобен негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в съответствие, установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от търговеца, което сочи, че жалбоподателят е създал условия за увреждане на фиска, препятствайки възможността за осъществяване на въведения с измененията в Наредбата по-ефективен контрол.

В конкретния случай касовият апарат на търговеца не е отговарял на нормативноустановените критерии, поради което отчитането на продажбите от търговската му дейност е било в противоречие със закона, като едва намесата на контролните органи е довела до преустановяване на нарушението и е създала предпоставки евентуално за нова регистрация на фискално устройство, ако търговецът желае да упражнява законосъобразно дейността си.

Според настоящия състав наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по аргумент от чл.22 ЗАНН.

Принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на постановяването ѝ дружеството не е било преустановило дейността си, ФУ от неодобрен тип е иззето, като търговецът, за да упражнява законосъобразно своята дейност, е необходимо да закупи и регистрира съответно ФУ, отговарящо на нормативните изисквания, поради което ПАМ е обоснована и в съответствие с целената от закона превенция.

Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай тази преценка е упражнена в рамките на закона - за 14 дни, като е съобразено, че този срок е подходящ за извършване промяна в организацията на дейността в конкретния обект и тази преценка на административния орган се споделя от съда като правилна и обоснована.

Доказателства за промяна на организацията в обекта - придобиването и регистрацията на ФУ, отговарящо на нормативните изисквания, не са представени в хода на съдебното производство, което навежда на извода, че определеният срок е необходим за привеждане на дейността на търговеца в съответствие със законовите изисквания.

С издаването на фискален бон, в който липсва изискуемият реквизит по чл.26, ал.1, т.16 от Наредбата, на практика се препятства възможността за проверяване на издадените касови бележки в обекта на търговеца, вкл. от клиентите, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Изложените в оспорената Заповед мотиви, отговарят на изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на същия на всички основания по чл.146 АПК, включително за съответствието с целта на закона.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В , ж.к. *****, бл.***, ***, против Заповед № 377-ФК/15.10.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо търговеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д., общ.А., център, стопанисван от ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ПОИСК - ПВ - Т. В.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. ***** да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Административен съдия: