Р Е Ш Е Н И Е№509/3.7.2019г.
гр.Ямбол........3.07........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................трети...юли…..…….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 5111
за 2018 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД гр.Ямбол против З.П.К. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че в качеството й на кредитополучател дължи на ищеца сумата 459,23 лв., представляваща неизплатена главница 363,92 лв., неизплатена договорна лихва 32,41 лв. за периода 14.05.2018 г. – 14.08.2018 г. и неизплатена гаранционна такса 62,90 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Ищецът твърди, че с ответницата са сключили договор за потребителски кредит на 14.02.2018 г. като са изпълнени всички изисквания на ЗПК на това. Сумата по кредита от 500 лв. е била реално предадена на ответницата и същата е следвало да я върне на 6 месечни вноски, съгласно погасителен план – с лихва и гаранционна такса. Ответницата е платила само две от вноските и ищецът претендира заплащането на останалите четири вноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответницата З.К. чрез особеният й представител и предявените се оспорват по размер. В съдебно заседание бе направено възражение за нищожност на уговорената в договора за кредит такса гаранция поради противоречие с добрите нрави.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът в съдебно заседание чрез особения си представител поддържа възраженията си по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Бърз кредит“ ЕООД гр.Ямбол против длъжниците З.П.К. и Д.Т.К. за сумата 459.23 лв., представляваща неизплатена сума по договор за потребителски кредит № *** г., от които неизплатена главница 363.92 лв., неизплатена договорна лихва 32.41 лв. за периода 14.04.2018 г. – 14.08.2018 г. и неизплатена гаранционна такса в размер 62.90 лв., както и законната лихва и разноските по делото. Съдът е уважил изцяло заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. за всички претендирани суми против двамата посочени длъжници. Тъй като длъжникът З.К. е била уведомена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК по отношение на нея е предявен установителния иск в настоящото производство.
По делото ищецът е представил искането за потребителски паричен кредит, заедно с удостоверението за кредитна задлъжнялост на кредитополучателя и направените справки в НОИ, както и сключеният договор за потребителски кредит № *** г. между „Бърз кредит“ ЕООД и З.П.К. – кредитополучател и Д.Т.К. – солидарен длъжник. Към договора кредитополучателите са получили стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който също е подписан от тях.
Съгласно договора за потребителски кредит, ищецът е предоставил паричен заем в размер 500 лв., при месечна лихва 3.40 % и ГПР 49.3617 %. Уговорено е, че кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, включващи лихва, такса и главница в размер на всяка вноска общо 114.80 лв. месечно с краен срок на погасяване на кредита 14.08.2018 г. Съгласно чл. 7а от договора, кредиторът изисква обезпечение, състоящо се в това солидарните длъжници да отговарят на конкретни условия на дружеството за отпускане на потребителски кредит – да си физически лица, със служебна бележка от работодателя за реалните доходи издадена не по – рано от три дни преди деня на кандидатстване, да осигурят банкова гаранция до размера на кредита и т.н. При неизпълнение на тези условия, за да бъде отпуснат потребителски кредит на кредитополучателя, същият заплаща еднократна гаранция от 124.62 лв., която еднократна такса да се разсрочи без допълнително олихвяване. Към договора е представен погасителния план, както и РКО № *** г., по който заетата сума от 500 лв. е реално предоставена на З.К.. Представени са също така 4 бр. ПКО за плащани от К. суми по договора за кредит, които са в общ размер 229.60 лв. Ищецът е представил по делото неполучени уведомления за предсрочна изискуемост, които съдът не обсъжда като неотносими, тъй като в случая се касае за настъпила изискуемост на кредита, която не е предсрочна.
Съгласно заключението на назначената, изслушана и неоспорена съдебно – икономическа експертиза към датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2018 г. от К. в изпълнение на договора за потребителски кредит са постъпили суми в общ размер 229.60 лв. Размерът на останалите неплатени задължения е както следва: неплатените суми са в общ размер 459.23 лв., от които главница 363.92 лв., лихва – 32.41 лв. и гаранционна такса – 62.90 лв. Вещото лице е установило, че сумата от 500 лв. по кредита е предоставена от ищеца на ответницата с РКО на 15.02.2018 г., а К. е преустановила плащанията си, считано от 15.04.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира исковете с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество за частично основателен по следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че между „Бърз Кредит“ ЕООД и ответницата З.К. е сключен договор за потребителски кредит № *** г., в изпълнение на който дружеството е предало реално на кредитополучателя сумата по кредита в размер 500 лв. Установи се също така, че в съответствие с разпоредбите на ЗПК към договора за кредит е налице и погасителен план, както и предоставена предварителна информация, съгласно стандартен европейски формуляр. Съобразно погасителния план, сумата е следвало да бъде върната от К. на 6 месечни вноски по 114.80 лв. всяка, включващи в себе си главница, лихва и гаранция. От заключението на вещото лице по делото се установява, че ответницата е върнала по кредита единствено сумата 229.60 лв., представляваща две месечни вноски, а останалите четири месечни вноски не са погасени до изтичане на срока за връщането им по договора – 14.08.2018 г. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че претенцията за връщане на заетата сума е основателна и следва да бъде уважена, като бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца по договора за кредит неизплатена главница в размер 363.92 лв. и неизплатена договорна лихва 32.41 лв. за периода 14.05.2018 г. – 14.08.2018 г.
Що се отнася до претенцията за незаплатена гаранционна такса в размер 62.90 лв., съдът намира искът за неоснователен в тази част като споделя възраженията на ответната страна за нищожност на тази клауза по договора за кредит. Както се посочи по-горе в чл. 7а от договора за кредит е уговорено заплащане на такса гаранция като вид обезпечение в случай, че солидарните длъжници не отговарят на конкретни условия, поставени от дружеството – кредитор. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на сумата по договора, съобразно договора и общите условия. Така уговорената такса гаранция, съдът намира за нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и е извън обезпечителните и обезщетителни функции, които би следвало да изпълнява. Уговорената по тази начин такса гаранция обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение, поради което би могло да доведе единствено до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, поради което съдът приема същата за нищожна. По тези съображения искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му, както следва: в заповедното производство в размер 21.58 лв. и в настоящото производство в размер 841.46 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, че З.П.К., ЕГН ********** ***, к-с „*** в качеството си на кредитополучател дължи на „Бърз кредит“ ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Ямбол, ул. „Преслав“ № 82, представлявано от К.Р.Ж. – управител следните суми: неизплатена главница 363,92 лв. и неизплатена договорна лихва 32,41 лв. за периода 14.05.2018 г. – 14.08.2018 г., ведно със законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, като искът по отношение на неизплатена гаранционна такса в размер на 62.90 лв. като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.П.К. с посочени данни да заплати на „Бърз кредит“ ЕООД гр.Ямбол направените разноски в заповедното производство в размер на 21.58 лв., както и направените разноски в настоящото производство в размер 841.46 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: