РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Кюстендил, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520102212 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г. Д. АЛ., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. Б., със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Генерал Столетов“ №3, етаж 3, офис 13, срещу СВ. АТ. Д., ЕГН **********,
с адрес в гр. К., ул. „Ц. П.“ №**, ет.*, ап.**, като е предявен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника изпълнение на следните вземания: сумата 6043,00 лв. –
главница, представляваща погасен дълг от солидарния длъжник и ответник в
настоящото С.Д. по договор за банков кредит от 23.01.2004г., сключен между
„Обединена Българска Банка“ АД и Г.Д. Г., СВ. АТ. Д. и М. Н. М., 7898,09
лева лихва и 424,50 лева разноски по изпълнителното дело.
В исковата молба се твърди, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1771 по описа за 2005 г. на Районен съд –
Кюстендил в полза на „Обединена българска банка“ АД, гр. София, ул. „Света
София“ № 5 срещу ищеца, ответника и третото лице М. Н. М., в качеството
им на солидарни длъжници, въз основа на който по молба на банката-
взискател е образувано изп. дело № 73/2006 г. по описа на ЧСИ Е. Х., с район
на действие Окръжен съд – Кюстендил. Солидарният длъжник и настоящ
ответник СВ. АТ. Д. е погасил изцяло задължението по образуваното
изпълнително дело, като по този начин е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. С оглед на това образуваното изп.дело пред ЧСИ Елица Христова е
1
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По заявление на
взискателя Д. е образувано пред същия съдебен изпълнител изпълнително
дело № 1110 от 2020 година, което е изпратено впоследствие на ЧСИ Х. Г. с
район на действие Окръжен съд-Варна и е образувано изп.дело № 44/2021г.
По твърдения на ищеца, към дата 26.10.2021г. същият дължи сума в общ
размер на 14 365,59 лева, от която 6043 лева главница, 7898,09 лева лихва,
както и 424,50 лева разноски по изпълнителното дело. Твърди, че спрямо него
е настъпила перемпция и задължението е погасено по давност. Това се
обосновавало от факта, че в продължение на 2 години не е поискано
извършването на изпълнителни действия от страна на взискателя, тъй като
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Е. Х. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради констатирана погасителна давност от самия
ЧСИ, като по новообразуваното изпълнително дело не са изпълнявани
действия, които да прекъсват давността. Претендират се разноски в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СВ. АТ. Д., чрез адв. И. е
депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост на
исковата претенция, поради липсата на висящо изпълнително производство и
липса на правен интерес от предявяването на установителни искове, а С.Д. не
е надлежен ответник. Оспорва твърдението за изтекла в полза на ищцата
погасителна давност за събиране на вземането, като навежда правни доводи.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По гр.дело № 1771/2005 год. на Районен съд – Кюстендил, след
влизане в сила на решението по делото, е бил издаден изпълнителен лист от
25.11.2005г. срещу настоящия ищец и други две лица, един от които
настоящият ответник СВ. АТ. Д., в качеството им на солидарни длъжници.
По молба на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД от
28.11.2005г. е образувано изпълнително дело № 965 от 2005г. по описа на
ДСИ Масларска към Районен съд – Кюстендил спрямо страните по
настоящото делото и лицето М. М. в качеството им на солидарни длъжници.
Поради липса на доброволно изпълнение в предоставения срок, на
01.12.2005г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. С
молба от 16.05.2006г. от страна на банката-взискател е поискано от ДСИ да
прехвърли образуваното дело при ЧСИ Е. Х., рег. № 743 и район на действие
– Окръжен съд – Кюстендил. С оглед на това е образувано изпълнително дело
№ 73 от 2006г. по описа на ЧСИ Е. Х.. С постановление от 17.04.2007г. на
съдебния изпълнител, изпълнителното дело е прекратено срещу длъжниците
поради погасяване на задължението изцяло след заплащане на дълга от
единия от длъжниците – С.Д., видно от представена по изпълнителното дело
вносна бележка в полза на ЧСИ в размер на 5143,00 лева.
2
На основание чл.326, ал.1 от ГПК (отм.), на 17.04.2007г. е постъпила
молба от С.Д. за встъпване в правата на удовлетворения кредитор „ОББ“ АД
срещу длъжника Г.Д. Г.. Длъжникът и настоящ ищец е уведомен за
всъпването на новия взискател по делото.
С оглед липсата на доброволно изпълнение в предоставения срок, на
27.08.2007г. е наложена на длъжника мярка по чл.76, т.3 от Закона за
българските документи за самоличност (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.), а именно
забрана за напускане на страната, респективно да не се издава паспорт и
заместващи го документи за преминаване на държавната граница.
На 24.03.2009 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г.
Г., като е изпратено запорно съобщение до „Виктория Уникат“ ЕООД, в
качеството на работодател на длъжника.
На 21.10.2013г. е отправено запорно съобщение до работодателя на
длъжника „Виктория Уникат“ЕООД, но съдебният изпълнител е уведомен, че
Г. Г. работи на 4-часов работен ден с месечно възнаграждение под МРЗ,
поради което не е възможно налагането на запор върху възнаграждението.
На 28.02.2018г. е отправено запорно съобщение до работодателя на
длъжника „Империал Естейт 2017“ ЕООД, но съдебният изпълнител е
уведомен, че Г. Г. работи на месечно възнаграждение под МРЗ, поради което
не е възможно налагането на запор върху възнаграждението.
С постановление на ЧСИ от 20.03.2018г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника от „Юробанк България“ АД, като запорното
съобщение е получено на 22.03.2018г., видно от известие за доставяне.
С молба от 04.12.2020г. взискателят е поискал да се наложи запор върху
наличните банкови сметки на длъжника. С оглед на това, на 08.12.2020г. е
наложен запор върху вземанията на длъжника от „Уникредит Булбанк“ АД,
като запорното съобщение е получено на 11.12.2020г. Съдебния изпълнител е
уведомен, че лицето не е клиент на банката.
С постановление от 16.12.2020г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изпълнително дело № 73 от 2006г. по описа на ЧСИ Е. Х..
На 21.12.2020г. е постъпило искане по чл.426, ал.1 от ГПК от страна на
С.Д. до ЧСИ Елица Христова за образуване на изпълнително производство
спрямо длъжника Г. Д. АЛ.. Въз основа на това е образувано изп.дело № 1110
от 2020г. След направени множество справки за имотното състояние на
длъжника, на 04.01.2021г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от
„Юробанк България“ АД, като запорното съобщение е получено на
06.01.2021г., видно от известие за доставяне.
Въз основа на молба от 05.01.2021г., отв. С.Д. е поискал от ЧСИ Е.Х.
изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ Х. Г., с район на действие –
Окръжен съд Варна, поради наличието на постоянен и настоящ адрес на
длъжника в гр. Варна. С постановление от същия ден, на основание чл.427 от
ГПК делото е изпратено на ЧСИ Х. Г..
3
С уведомления от 19.01.2021г., адресирани до взискателя, длъжника и
„Юробанк България“ АД, ЧСИ Г. е уведомил страните и третото лице за
преобразуване на изп. дело № 1110 от 2020г. по описа на ЧСИ Е. Х. в изп.
дело № 44 от 2021г. по описа на ЧСИ Х. Г..
На 18.01.2021г. е постъпила частна жалба от длъжника по изп.дело Г.А.
(Георгиева преди сключването на граждански брак на 08.09.2015г., видно от
справка на л.41 по делото), с която на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК се
обжалват действията на съдебния изпълнител да спре принудителното
изпълнение поради наличие на изтекла абсолютна погасителна давност.
Окръжен съд – Варна се е произнесъл по жалбата, като е констатирал, че
същата има характера на молба за спиране или прекратяване на
изпълнителното дело, поради което с определение № 2075 от 11.06.2021г. е
прекратил производството и е изпратил искането обратно към ЧСИ Х. Г. с
указания да се произнесе по искането по същество. С разпореждане от
21.06.2021г. ЧСИ Г. е отказал спиране и прекратяване на изпълнителното
дело спрямо длъжника Г.А. по изложени впоследствие мотиви. Срещу отказа
е постъпила жалба , адресирана до Окръжен съд – Варна, като е образувано
в.гр.дело № 2299 по описа на съда за 2021г. С решение № 1450 от 28.09.2021г.
съдът е оставил без уважение жалбата, подадена от Г.А. срещу действията на
ЧСИ Христо Георгиев по изп.дело № 44 от 2021г., изразяващи се в отказ на
съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство поради изтекла
погасителна давност.
На 05.10.2021г. са изпратени запорни съобщения от страна на съдебния
изпълнител до „Юробанк България“ АД и „Пейнетикс“ АД за налагане на
запори до размера на дълга по изпълнителното дело на сметките, открити в
съответните търговски дружества на името на длъжника Г. Д. АЛ..
При извършена имотна справка за длъжника е установено, че
длъжникът притежава недвижим имот, намиращ се в с. Ботево, община
Аксаново, област Варна, съставляващ УПИ № V-333 от квартал 11, с площ от
1220 кв.м., ведно с построена в същия имот жилищна сграда, придобит в
наследство от починалия съпруг на длъжника П. А.А., поради което с
постановление от 06.10.2021г. е наложена възбрана върху недвижимия имот.
След този момент не са налице данни за други изпълнителни
действия, като исковата молба, с която е образувано настоящото дело, е
постъпила в съда на 04.11.2021г.
От правна страна съдът установява следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание – чл. 439
ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Г. Д. АЛ., ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител адв. Б., със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов“
№3, етаж 3, офис 13, срещу СВ. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул.
„Ц.П.“ №**, ет.*, ап.** за признаване установено в отношенията между
страните, че правото на ответника за принудително събиране на сумите по
изп.д. № 44/2021 год. на ЧСИ Х. Г. е погасено по давност.
4
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).
В настоящия случай ищецът претендира установяването именно на
такъв юридически факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност за
принудително изпълнение на вземането на ответника.
В тежест на ищеца, който оспорва дължимостта на вземането по
изпълнителният лист, е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и
обстоятелства. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по
изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от
ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Между страните няма спор по фактите. Спорът е относно приложението
на правото.
Изпълнителният лист по гр.дело № 1771/2005 г. на Районен съд -
Кюстендил е издаден на 23.11.2005 г. Съгласно нормата на чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД, кредиторът следва да предприеме действия по принудителното
осъществяване на признатото му право в 5-годишен срок от влизане на
решението в сила, което същият е сторил с подаване на молбата пред ДСИ на
28.11.2005 г.
От приложеното към делото ипълнително дело № 73 от 2006г. на ЧСИ
Е. Х. е видно, че ответникът е погасил задължението към взискателя „ОББ“
АД и съответно е встъпил като взискател по изпълнителното дело на
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК на 17.04.2007г. и от този момент за него е
започнала да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. Тъй като С.Д. е
встъпил в правата на взискателя по вече образуваното изпълнително дело,
давностният срок е бил прекъснат, тъй като съгласно нормата на чл. 116, б.
„в” от ЗЗД течението на давностния срок се прекъсва с предприемане на
действия за принудителното изпълнение на признатото право.
При прекъсване на давността изтеклият до настъпване на определен в
закона юридически факт срок се счита за правно ирелевантен и се започва
5
броенето на срока отново. Следва да се посочи, че първото изпълнително
дело между страните, започнато пред ДСИ, което впоследствие е предадено
на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, е образувано при
действието на ППВС №3 от 18.11.1980 г. на ВС, според което при образувано
изпълнително производство давност не тече. С Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, това постановление е
обявено за изгубило сила.
Следователно, с образуване на изпълнителното производство и
предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо ищеца
давността е била прекъсната в периода от образуване на изпълнителното дело
до 26.06.2015г.
След този момент са осъществени множество действия от страна на
съдебни изпълнител по молба на взискателя. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган
на принудително изпълнение) и то прекъсва давността. Прекъсването се
осъществява с предприемането на отделни процесуални действия - запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане (в този смисъл Решение № 37 от 24
февруари 2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа на ВКС за 2020
година). Видно е от кориците на изп.дело № 73 от 2006г., че множество
такива действия са осъществени в периода от 26.06.2015г. до прекратяване на
изпълнителното дело на 16.12.2020г. Такова действие например е наложения
запор от страна на ЧСИ Елица Христова на 20.03.2018г. на длъжника и ищец
по настоящото спрямо вземанията на последния от „Юробанк България“ АД,
макар и такива към онзи момент да не са съществували. С налагането на
запора давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна. В този
смисъл ВКС е изразил своето становище в т. 5 от ТР 3/2015 г., а именно:
„Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор,
че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването
му и те остават за сметка на взискателя.”.
Следователно, към датата на завеждане на настоящата искова молба –
04.11.2021 г., петгодишният давностен срок за принудително изпълнение на
вземането не е изтекъл, тъй като е бил прекъсван неколкократно, като не без
правно значение са и предприетите действия по принудително изпълнение
след налагането на посочения по-горе запор, тъй като те също са действали
прекратяващо на давността.
6
Отделно от това, наведените доводи от ищеца за наличие на перемпция
по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК са без правно значение за прекъсването на
давността. Този извод се прави вследствие на даденото тълкуване с
Тълкувателно решение № 2/2014 год. от 26.076.2015 год. на ОСГТК, ВКС, по-
точно възприетото в т. 10 от това решение, според която взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Перемпцията е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са
били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане. Тя обаче не представлява
пречка за образуване на ново изпълнително дело и използване на
изпълнителни способи спрямо длъжника, както е станало и в настоящия
случай.
При това положение, съдът намира, че предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И двете страни претендират разноски. С оглед изхода на спора право на
такива има ответникът. От доказателствата по делото се установява, че отв.
С.Д. е ангажирал процесуален представител – адв. З.И., като й е заплатил
сумата от 1150 лева за изготвяне на писмен отговор и водене на делото, видно
от представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021г. При
това положение, съдът намира, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответника сумата от 1150 лв. – разноски за процесуална защита, тъй като
липсва възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание
7
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, от Г. Д. АЛ., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. Б., със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Генерал Столетов“ №3, етаж 3, офис 13, срещу СВ. АТ. Д., ЕГН **********,
с адрес в гр. К., ул. „Ц. П.“ №**, ет.*, ап.** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника
препендираното от него вземане по изпълнителен лист от 23.11.2005 год. по
гр.д. № 1771/2005 год., в размер на 6043,00 лв. – главница, представляваща
погасен дълг от солидарния длъжник и ответник в настоящото С.Д. по
договор за банков кредит от 23.01.2004г., сключен между „Обединена
Българска Банка“ АД и Г.Д. Г., СВ. АТ. Д. и М. Н. М. 7898,09 лева лихва и
424,50 лева разноски по изпълнителното дело, поради погасяване на
задължението по давност.
ОСЪЖДА Г. Д. АЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Генерал Столетов“ №3, етаж 3, офис 13 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. АТ. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. П.“ №**, ет.*, ап.** сумата от 1150,00
(хиляда сто и петдесет) лева, представляваща разноски по водене на делото
пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8