М О Т И В И към НОХД № 4700/2010 г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против  Х.Х.Б. *** за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”а” от НК,  И.С.Ч. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2  вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК и М. *** за                                                      престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.   чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за наказания, както следва: за Б.-  наказание 1 година лишаване от свобода при строг режим в затвор, за Ч. - наказание обществено порицание и за С. – 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 години.

Защитниците на подсъдимите пледират за налагане на наказания с приложение на чл.55 от НК като на Б. се определи наказание 3 месеца лишаване от свобода ефективно, на Ч. – наказание обществено порицание и на С.-6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 години.

Подсъдимите признават вината си, съжаляват за извършеното престъпление. Молят за минимално наказание.

Делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимите и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

І. ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА

Подсъдимият И.С.Ч. е роден на ***г. и към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършено и да могъл ръководи постъпките си.

На 06.03.2010г. подсъдимите М.С. и  Х.Б. и  свидетелят К.И., по отношение на когото производството е приключило със споразумение, одобрено с определение на БРС от 18.10.2010г. по НОХД № 4077/2010 г. решили да посетят бабата на подсъдимия С.. По пътя минали покрай  гаражи, разположени на паркинга зад бл....на к-с „.............” в гр.Бургас. Подсъдимият Б. разбил катинара на входната врата на гараж, собственост на св.Р.С. и тримата влезли вътре. От гаража взели следните движими вещи - 1 бр. кафе машина марка „Делонги”, модел „BAR14CD“, 15 бр. запалки с различни рекламни надписи и 1 линеен метър многожилен месингов кабел тип „FTP” със сечение 0.75 кв. мм. След деянието тримата извършители посетили дома на св.З.Ч., на която подарили четиринадесет от отнетите запалки. На 08.03.2010г. с протокол за доброволно предаване, запалките били предадени от И.Ч. – син на св.Ч. на разследващия полицай. С протокол за доброволно предаване от 08.03.2010г. подсъдимия Х.Б. предал на полицейските органи кафе машина марка „Делонги”, модел „BAR14CD“. С разписка от 10.03.2010г./л.16/ запалките и кафемашината били върнати на пострадалия – св.Р.С..

Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи от гаража на св.Р.С. възлиза на сумата от 114,38 лева.

На 02.04.2010г. подсъдимите И.Ч. и М.С. решили да отидат до гаражи, разположени в к-с „.........” и да откраднат вещи, които впоследствие да продадат. Отишли зад бл......, срещу вх.Г на к-с „..............” в гр.Бургас. Подсъдимият М.С. изкъртил катинара на входната врата на гараж №............., собственост на св.М.Т.. Двамата подсъдими влезли в гаража, откъдето изнесли  4 бр. лети джанти тип „звезда“, ведно с 4 броя автомобилни гуми  марка „Бриджстоун” с размери 195/60/15. Натоварили гумите и джантите на таксиметров автомобил и ги занесли в дома на св.С.Щ.. Предложили му да ги купи всички вещи за сумата от 200 лева. Св.Щ. ги харесал и ги купил, като веднага им заплатил сумата от 200 лева.. Подсъдимите  взели парите и се прибрали по домовете си. От своя страна св.Щ. продал гумите и джантите на трето, неустановено в хода на производството лице.

Съгласно заключението на назначената по делото оценъчна експертиза стойността на отнетите от гаража на св.М.Т. вещи възлиза на сумата от 819.00 лв.

Описаната фактическа обстановка се приема на основание направеното пълно самопризнание от подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез следните доказателствени средства: Показанията на свидетелите  М.Т.  и Р.С., които свидетелстват, че е извършена кражба на вещи тяхна собственост. Показанията на свидетеля С.Щ. относно   закупуването четири гуми с джантите за 220 лева, кореспондират със заявеното от подсъдимите И.Ч. и М.С., че са му продали откраднатите вещи. Обстоятелствата по извършване на кражби от гаражите на свидетелите С. и Т. се потвърждават от фактите, констатирани в протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за доброволно предаване и разписката.

       Фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че автори на престъплението са подсъдимите Б.,  Ч. и С..

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

От установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият Х.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, буква «а» и «б» от НК, като на на 06.03.2010 г. в град Бургас, ж.к.........., от гараж № ..........., намиращ се на паркинга, непосредствено зад блок № .........., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за  защита на имот – изкъртване на катинара на входната врата на гаража, в съучастие, като извършител с М.С. и К.И. отнел чужди движими вещи - кафе машина, марка «Делонги», модел «BAR14CD«, 15 броя запалки, 1 линеен метър многожилен месингов кабел, тип «FTP «, всичко на обща стойност 114.38 лева от владението на собственика Р.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият И.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК,  като на 02.04.2010 г. в град Бургас, ж.к.»......», от гараж № ........., намиращ се зад блок № ........, срещу вход Г, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртване на катинара на входната врата на гаража, в съучастие, като извършител с М.С. е отнел чужди движими вещи – 4 броя лети джанти, ведно с 4 броя автомобилни гуми, марка «Бриджстоун» на обща стойност 819.00 лева (осемстотин и деветнадесет) от владението на М.Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

Подсъдимият М.С. е осъществил състава на престъплението чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, като през периода от  06.03.2010 г. до 02.04.2010 г.,  в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител с различни лица, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на Р.С. и М.Т. чужди движими вещи на обща стойност 933.38 (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки) лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: 1/ На 06.03.2010 година в град Бургас, ж.к..................., от гараж № ..........., намиращ се на паркинга, непосредствено зад блок № ......, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за и защита на имот – изкъртване на катинара на входната врата на гаража, в съучастие, като извършител К.И. и Х.Б. отнел чужди движими вещи – 1 брой кафе машина, марка «Делонги», модел «BAR14CD «, 15 броя запалки, 1 линеен метър многожилен месингов кабел, тип «FTP« на обща стойност 114.38 лева от владението на собственика Р.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; 2/ На 02.04.2010 г. в град Бургас, ж.к......., от гараж №............., намиращ се зад блок №............., срещу вход ... чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртване на катинара на входната врата на гаража, в съучастие, като извършител с непълнолетния И.Ч. е отнел чужди движими вещи – 4 броя лети джанти, ведно с 4 броя автомобилни гуми, марка «Бриджстоун» на обща стойност 819.00 лева от владението на М.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна подсъдимите Б., С. и Ч. са осъществили признаците на престъплението кражба. Те са отнели чужди движими вещи от владението свидетелите Р.С. и  М.Т., без тяхно съгласие. Подсъдимите са прекъснали владението на собствениците на вещите и са  установили своя, трайна фактическа власт върху отнетите предмети.

При извършване на престъпните деяния подсъдимите са разрушили прегради здраво направени за защита на имот. Те са изкъртили на катинарите от входните врати на гаражите на С. и Т., след което са влезли в помещенията и са извърши кражба.

Престъпната си дейност подсъдимият М.С. е осъществил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Деянията са две и са осъществени през непродължителен период от време. Тези деяния осъществяват един и същ състав на престъплението кражба. Деянията са осъществени при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Всички те са кражби от гаражи, извършени нощем и осъществени при форма на вината пряк умисъл, като второто деяние се явява продължение от обективна и субективна страна на предшестващото го .

Подсъдимият Б. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, тъй като е осъждан за умишлени  престъпления от общ характер на лишаване от свобода и е изтърпял тези наказания.  С присъда № 928/06.11.2007г. на РС – Сливен, постановена по НОХД№1263/2007 г. в сила от 22.11.2007 година на подсъдимия на основание чл.196, ал.1 от НК е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.  С присъда № 322 по НОХД № 332/2008 г. на РС – Сливен, влязла в сила на 16.04.2008 г., на основание чл.195, ал.1 от НК на Б. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим. В петгодишния срок по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по тези присъди, подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело, поради което деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и  б.”б” от НК. Б. е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер – по чл.196, ал.1 от НК и чл.195, ал.1 от НК на лишаване от свобода повече от една година и изтърпял ефективно наложените му наказания.

Престъпленията са извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че отнемат чужди движими вещи без съгласието на владелците им. Съзнавали са, че за отнемането на чуждите движими вещи са премахнали прегради, здраво направени за защита на имот.

Между съучастниците С. и Ч. е съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото престъпление, което се установява от разпределението на ролите помежду им. Те са действали съвместно при премахване на преградите и при изнасянето на вещите от гаражите на пострадалите. Всеки от съучастниците е съзнавал, че извършва действия за постигането на общият престъпен резултат – а именно да се отнемат чужди движими вещи.

Подсъдимият Б. е съзнавал обстоятелството, че върши престъплението при условията на опасен рецидив, тъй като го е осъществил след като е изтърпял ефективно наказание за лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление от общ характер.

Подсъдимите Б., С. и Ч. са действали с намерение да присвоят чуждите вещи, което обстоятелство се доказва от факта, че след кражбите част от вещите са продадени, а други подарени на свид. Ч..

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанията съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.  Престъпленията подсъдимите Б., С. и Ч. са  извършени през периода от  06.03.2010 г. до 02.04.2010 година. До постановяване на настоящата присъда е последвала промяна в материалноправните норми, свързани с определяне на наказанието. Със Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ДВ бр. 27/10.04.2009 година е въведена новата разпоредба на чл. 58а НК, която регламентира правилата за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, а именно – в този случай наказанието следва да се определи по реда на чл. 55 от НК без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Със ЗИДНК /ДВ бр.26/2010 г./ е приета новата редакция на чл.58а НК. Съдът счита, че предходната редакция на чл. 58а от НК е по-благоприятна за подсъдимия и следва да се приложи правилото на чл.2, ал.2 от НК и наказанието да се определи по реда на чл.55 от НК.

Съдът наложи на подсъдимия Х.Б. наказание  една година лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим, съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и  чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Подсъдимият е многократно осъждан и е изтърпявал наказания лишаване от свобода за извършени от него тежки умишлени престъпления срещу собствеността. Тези факти сочат на висока степен на обществена опасност на дееца. Същевременно размерът на причинените вреди от престъпното посегателство е минимален - 114,38 лева. Б. е възстановил щетите от деянието, като е върнал откраднатите вещи, документирано с протокол за доброволно предаване. Направил е самопризнания още на досъдебното производство и е съдействал на разследващите органи при проведеното следствие. Поради това съдът прецени, че за да се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления и да се въздейства превъзпитателно върху него, с оглед индивидуализацията на наказанието подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година.

При определяне на наказанието на И.Ч.  съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и  замени наказанието лишаване от свобода с обществено порицание. При налагане на наказанието съдът съобрази, че Ч. е непълнолетен. Влияние върху него е оказал пълнолетния подсъдим М.С., който го е мотивирал да участва в престъплението. Участието му в извършването на престъплението и продажбата на откраднатите вещи е малка. Водещата роля е била на подсъдимия С.. Прецени се от съдебният състав, че общественото порицание ще изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК.

На подсъдимия М.С. наказание се определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. До настоящия момент подсъдимия не е осъждан. Предвид на това се приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК  и изпълнението наложеното наказание лишаване от свобода се отложи за срок от три години.

Накрая съдът се занима и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимите Х.Б., М.С. и И.Ч. да заплатят в полза на държавата сумата от 105.00 (сто и пет) лева съдебни разноски по делото, като всеки от тях следва да заплати сумата от по 35.00 (тридесет и пет) лева.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си. 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/