РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 279/25.4.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в закрито
заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията Петров адм. дело №154 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производство
по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по жалба, заявена от „ЕЛИСТЕЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Банска” № 26,
представлявано от управителя С.Г.Г.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-49-0379186 от 22.01.2019 г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция
за приходите, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за
дрехи, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Съединение“, № 206, стопанисван от
„ЕЛИСТЕЛ“ ООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
3. Твърди се, че към момента на връчване на заповедта за
налагане на принудителната мярка, нарушението е вече отстранено, като е направен
успешен тест относно възстановената връзка със сървъра на НАП.
Счита се, че принудителната
административна мярка е възможно да бъде наложена, само при положение, че е
вече е наложено административно наказания, каквато хипотеза в случая не е
налице.
Поддържа се, че при
процесната проверка не е установено каквото и да е друго нарушение, което
обстоятелства не оправдава прилагането на мярката.
В представено по делото
допълнение към жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена на основание
чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, каквато разпоредба законът не съдържа.
Респективно, ако се приеме, че заповедта е издадена на основание чл. 186, ал.
1, б.“в“ от ЗДДС, следва да се съобрази, че нормата е отменена, считано от
01.01.2019г.
Иска се наложената
принудителна мярка да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. В депозирано по делото писмено становище, Началник Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив към Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез юрк. К. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорената
заповед. Нееднократно се подчертава, че от събраните по делото данни се налага
извода, че „….една от целите пред
търговеца е именно отклонение от данъчно облагане – което води винаги до
негативни последици за фиска…“ .
В съдебно заседание, чрез
процесуалния представител юрк. К. се поддържа, че в случая са налице всички
предпоставки за прилагане на процесната принуда.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00лв.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. При извършена проверка на 16.01.2019г. на търговски
обект, по смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС - магазин за дрехи, намиращ се в гр.
Велинград, ул. „Съединение“, № 206, стопанисван от „ЕЛИСТЕЛ“ ООД, ЕИК
*********, са констатирани отчетени продажби от въведеното, регистрирано и
работещо в обекта фискално устройство, модел „Датекс DP-
15 KL“ с индивидуален
номер на фискалното устройство DT345506
и индивидуален номер на фискалната памет 02663918, през периода 21.01.2018г. до
14.01.2019г., без изградена дистанционна връзка на фискалното устройство с
Национална агенция за приходите.
В тази насока по делото е
представена Справка за данни от Z
отчети на фискалното устройство(л.105), от която е видно,
че последния генериран Z отчет
е от 19.01.2018г. в 18:24часа.
Констатациите от
предприетата проверка са обективирани в Протокол № 0379186 от 16.01.2019г., в
който е отразено следното „….Съгласно
изведените периодични отчети за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за
сумата 72425,81лв. и за периода
01.01.2019г. – 16.01.2019г. за сумата от 1936,80лв. се установи, че са
извършвани продажби за периода. От направената справка в ИС на НАП, модул ФУ се
установи, че наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за ДФО, както следва : от ДФО № 0541 от
20.01.2018г. до ДФО № 0902 от 15.01.2019г., общо 361 бр. Z отчети с общ оборот 71848,81лв….“.
Въз основа на тези
констатации е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F468104 от 23.01.2019г.
7. По административната преписка е
приложено Обяснение от Елка
Г. Христова, представляващ управител на
„ЕЛИСТЕЛ“ ООД.
в което е заявено, че в
обекта е била извършена предходна проверка за която е съставен Протокол 0329439
от 04.02.2018г., при която не е било
констатирано каквото и да е нарушение относно работата на фискалното
устройство. Заявено, че въпросното фискално устройство е редовно регистрирано и
въведено в експлоатация.
Приложено е Свидетелство за
регистрация на фискалното устройство от 29.06.2011г. и Договор № 00028от
29.06.2011г. за сервизно, техническо обслужване на устройството, сключен с
„Кодаф“ ЕООД, гр. Велинград.
Представено е писмено
обяснение от 17.01.2019г., в което сервизния техник Костадин Овчаров е заявил,
че касов апарат „Datecs - 55 KL“ с
индивидуален номер на фискалното устройство DT345506 и индивидуален номер на
фискалната памет 02663918, собственост на „ЕЛИСТЕЛ“ ООД е регистриран в НАП с FDRID3994080 та 17.01.2019г. При липса на данни изпратени към
НАП на 17.01.2019г. е направен успешен тест 13Napserver:
ДА. Направена е и успешна промяна на данни. На 17.01.2019г. е направена успешна
дерегистрация в НАП и нова успешна регистрация в НАП с рег. № 3994080.
Приложени към обяснението са съответните служебни бонове, издадени от фискалното
устройство, които удостоверяват заявените данни(л.92).
8. Приложен е Протокол за извършена
проверка № 0329439 от 04.02.2018г., относно същият търговски обект. В този
удостоверителен документ е описан същото фискално устройство, като не са
отразени никакви забележки относно неговата регистрация и дистанционна връзка с НАП. Всъщност, при
проверката не са констатирани никакви нарушения на законодателството, допуснати
при осъществяване на дейността на търговското предприятие.
9. При тези данни е прието, че дружеството в качеството му на задължено лице
по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало работа с фискално устройство, без изградена дистанционна връзка с НАП
и е осъществило нарушение на изискването, установено в чл. 7, ал. 3 от
Наредбата.
При това положение и на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е издадена Заповед № ФК-49-0379186 от 22.01.2019 г., с
която Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите е разпоредил налагането на оспорената
принудителна административна мярка.
По преписката е приложена
Заповед № ЗЦУ-ОПР от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186
от ЗДДС.
ІV. За правото :
10. За да обоснове необходимостта от
издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е посочил,
че „…При
определяне на продължителността на мярката се взеха предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото – липсата на изградена връзка с
НАП и съответно непредаването на данни от ЕКАФП от своя страна препятства
данъчната проверка на конкретния обект, тъй като е невъзможно да се установи
какви са реализираните обороти. Следва да се вземе още под внимание
местоположението на търговския обект – централно място в гр. Велинград, със
значителен поток от хора, с възможност за реализиране на високи обороти от
продажби, с оглед характера на дейността – търговия…… Ако не бъде приложена ПАМ
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко държавата,
поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно
определяне на дължимите налози. За отстраняване на тази промяна в организацията
на дейността в конкретния обект е необходим определен срок…
11. Какви са конкретните измерения на
нанесените от жалбоподателя вреди на държавния интерес не става ясно по никакъв
начин от цитираните общи формулировки.
Както се посочи в предходния раздел на решението, от данните съдържащи се в Протокол
за извършена проверка № 0379186 от 16.01.2019г. е видно, че констатирания
оборот на търговския обект според изведените периодични отчети за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. е в размер
72425,81лв., тоест средно по 6035,48лв. на месец или по 201,20лв. на
ден. Съответно за периода 01.01.2019г. – 16.01.2019г. е установен оборот в
размер на 1936,80лв. или по 121,05лв. на ден.
Тези данни, сами по себе си
очевидно не могат да обосноват извод за реализиране на значителни обороти от
продажби на стоки, както счита органа по приходите издал процесната заповед.
Посоченото местоположение на търговския обект - централно място в гр.
Велинград, със значителен поток от хора, само по себе си също не обосновава
извод в тази насока.
Впрочем, данните в
протокола за извършена проверка, очевидно сочат на извод, че оборота от
дейността осъществявана в обекта е явно точно и конкретно установен – обратно на твърденията на
административния орган, изложени в мотивната част на заповедта.
12. Следва също така да се констатира, че каквито и да е
други нарушения на нормативните правила при осъществяване на дейността на
жалбоподателя в процесния обект не са констатирани.
Необходимо е да се съобрази
и обстоятелството, че при предходна проверка осъществена от органите по
приходите на 04.02.2018г. също не са установени, никакви допуснати нарушения
при осъществяване на търговската дейност в обекта, включително не е установена
липса на дистанционна връзка на същото това, регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство с НАП.
На следващо място, описа се в предходния раздел на
решението, че според писмените обяснения на сервизния техник Овчаров и
приложените към него служебни бонове, дистанционната връзка на процесния касов
апарат с НАП е възстановена на 17.01.2019г., тоест пет дни преди издаване на
процесния административен акт. Неясно защо, този факт не е нито констатиран,
нито пък обсъден от органа по приходите при издаване на процесната заповед и
при постановяване на разпореждането за предварителното й изпълнение.
Наличието на съществуваща дистанционна връзка между
фискалното устройство и НАП, изключва възможността да се формира извод, че
констатираното при проверката от 16.01.2019г. състояние на твърде сериозно
застрашаване на държавния интерес, на фиска и на интересите на потребителите е
продължило след 17.01.2019г. и е съществувало към 22.01.2019г.
Казано с други думи, отпаднала е необходимостта от
безкомпромисна защита на обществения интерес, посредством допускането на
предварително изпълнение на процесния индивидуален административен акт.
13. Явно е, че с изложените в заповедта
съображения, административният орган не установява конкретна необходимост от
защита на особено важни държавни интереси, посредством прилагането на
административна принуда, която в твърде радикална степен засяга интересите и
дейността на търговското дружество.
Все в тази насока следва да се констатира, че в мотивите
на оспорената заповед е посочено следното „…Разпоредбите
на чл.186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда, за защита на
установените правни регламенти. В този смисъл, те имат и санкционен характер,
тъй като по принцип ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен
характер…“.
Еклектиката в разбиранията на органа по приходите относно
осъществяването и целите на юридическата отговорност (в случая вероятно става
реч за административно наказателна отговорност) и осъществяването и целите на
принудителните административни мерки е очевидна.
Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество
не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. Ето защо например, за разлика от административното наказание, което
трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време,
през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност), действието на наложената
административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който
тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното
правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е
преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с
други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко
нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в
чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно
неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то
изпълнението следва да бъде преустановено.
Това с оглед конкретиката на текущият казус налага да се
формира извод, че самото налагане на административната принуда и продължаването
на изпълнението на мярката би имало за пряка последица, нарушаване на принципа
за съразмерност. Ясно е че дейността в обекта, би могла да се осъществява при
спазване на установения за това нормативен ред, посредством редовно въведеното
в експлоатация фискалното устройство, което има действаща дистанционна връзка с
НАП, макар и тя да е възстановена, непосредствено след извършената проверка.
14. Не на последно място трябва да се
констатира, че сам по себе си фактът, че проверката на обекта е осъществена на
16.01.2019г., а Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
издадена на 22.01.2019г., т.е. шест дни след това, сочи за липса на значим
държавен интерес който несъмнено трябва да бъде защитен, посредством
прилагането на административна принуда, която в по един твърде радикален начин
засяга търговската дейност и на възможността за свободно упражняване на
гарантираното от Конституцията право на собственост на дружеството върху
наличните в обекта стоки.
V. За разноските :
15. С оглед констатираната
незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 550,00лв., по
заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-49-0379186 от 22.01.2019 г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция
за приходите, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за
дрехи, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Съединение“, № 206, стопанисван от
„ЕЛИСТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Банска” № 26 и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на от
„ЕЛИСТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Банска” № 26, сумата от 550,00лв.(петстотин и петдесет лв.),
представляваща извършени разноски по производството по заплатена държавна такса
и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№14694/31.10.2019 Г. ПО АД №7232/2019 Г НА ВАС.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 279/25.04.2019г. по адм. д. № 154/2019г. на Административен
съд – Пазарджик.