№ 6488
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова
в присъствието на прокурора Я. М. К.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело №
20241100111922 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл.29 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. чл. 22а,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от Д. Г. П., чрез
упълномощената адв. Й. Б. от САК, за връщане на детето А.В. П., роден на ****г., в
държавата на обичайното му местопребиваване - Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия (в мотивите само Великобритания).
Молбата на Д. Г. П. е подадена на 17.10.2024 г. с искане за връщане на
малолетния син А.В. П. в държавата на обичайното местопребиваване –
Великобритания. В молбата се твърди, че детето е родено на ****г., а родителите на
детето са бащата В. К. П. и майката Д. Г. П.. Според твърденията на молителката
страните са сключили граждански брак в гр. Бургас, Република България на 03.08.2022
г., съгласно акт за сключен граждански брак № 0123/2002 г., а от брака си имат общо
три деца – Е.В. П., роден на **** г., Н.В. П., родена на **** г., и А.В. П., роден на ****
г. Поддържа, че семейството живяло в гр. Бургас до 2010 г., когато ответникът П.
започнал бизнес начинание, базирано в Лондон, Великобритания, а в периода от 2010
г. до 2021 г. семейството пътувало регулярно и прекарвало значителна част от годината
в Лондон, където от 2013 г. притежава собствен имот на адрес: ****, Isleworth, в който
живее цялото семейство. Твърди, че страните и трите им деца притежават двойно
гражданство – българско и британско, включително валидни международни паспорти,
1
издадени от двете държави. През 2021 г., при постигнато между страните съгласие,
семейството (с изключение на най-голямото дете Е., който е приет в университет в
Лондон и остава да живее там в собственото на семейството жилище) заминава за
Нидерландия и временно се установява в гр. Волендам. Поддържа, че преместването
станало по инициатива на ответника П., който предложил предприемането на тази
стъпка, тъй като имал възможност да разшири бизнеса си. Престоят на семейството в
Нидерландия не продължил дълго, а няколко месеца след заминаването, ответникът П.
настоял всички да се върнат в Лондон, тъй като е недоволен от развитието на
предприетото бизнес начинание. През есента на 2022 г. ответникът сам предприел
стъпката да се премести и засели трайно в Лондон, с очакване молителката П., заедно
с двете деца Н. и А., да го последват. Твърди, че страните и децата им през м. май 2023
г. окончателно се върнали и установили в Лондон. Семейството отново заживяло
заедно в семейното им жилище и взело решение, че ще устройва живота си трайно в
Лондон. Детето А. било записано от ответника П. в начално училище „Марлборо“ през
м. май 2023 г., като занятията започнали през м. септември 2023г., а молителката П. се
записала да учи бакалавър в Университет „Оксфорд Бруукс“, редовна форма на
обучение за периода от 26.10.2023 г. до 31.08.2027 г. Поддържа, че след завръщането
на семейството в Лондон партньорските отношения между съпрузите се влошили и
молителката започнала да изразява желание двамата да се разделят. Твърди, че детето
А. се адаптирало в английското си училище, справяло се безупречно с уроците,
намерил си близки приятели и в Отчет за края на учебната година от м. юли 2024 г.,
издаден от начално училище „Марлборо“ за детето А. П. е отразено, че А. показва
задоволителни резултати във всички изучавани дисциплини.
В началото на 2024 г. ответникът П. започнал да настоява семейството да се
премести в България, недоволен от живота си, а през март 2024 г. молителката П.
разбрала, че ответникът е посетил СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Бургас с цел да
проучи какви документи са необходими за записването на детето в учебното
заведение. По време на пролетната ваканция 2024 година бащата завел детето А. да се
„разходи“ в училището, а молителката се консултирала с адвокат и поканила ответника
да участва в процедура по медиация с цел двамата в спокойна и защитена среда да се
опитат да вземат решение как да постъпят досежно раздялата си и да намерят решение
в най-добър интерес на детето А.. Ответникът П. категорично отказал да участва в
такава процедура. Молителката предприела необходимите стъпки и подала молба до
Семейния съд в Лондон, посредством която е инициирано производство с основание
Раздел 8 от Закон за децата от 1989 г. Съдът приел, че спорът му е подсъден и е
компетентен да се произнесе по направеното от майката искане, тъй като обичайното
местоживеене на детето А. е на територията на Англия и Уелс, каквато е и
юрисдикцията на съда. Съдът приел също, че е налице риск от потенциалното
отвличане на детето, вследствие на което издал Заповед за забранени действия
(Prohibited Steps Order) от 02.07.2024 г., съгласно която на В. П. е забранено да извежда
детето А. П. извън юрисдикцията на Англия и Уелс, с едно изключение – ако
пътуването е с цел краткосрочна ваканция и при наличие на писмено съгласие,
предоставено от майката, както и да кандидатства за издаване на нови документи за
пътуване или паспорт за А. П.. В рамките на издадената заповед съдът изрично
упоменал, че съгласно законодателството на Обединеното кралство е неправомерно
родител да изведе дете извън Обединеното кралство без съгласието другия родител,
притежаващ родителска отговорност, освен ако не е налице надлежно разрешение,
издадено от компетентния съд (съгласно Закона за отвличане на деца от 1984 г.).
Заповедта за забрана на действия влязла в сила незабавно след издаването на 2 юли
2024 г. и продължава действието си до 16:00 ч. на 1 юли 2025 г., освен ако не бъде
изменена с друго съдебно разпореждане. Тъй като заповедта е издадена без
2
изслушване на ответника, спрямо него тя започнала да действа от момента, в който
същият е официално известен. Това се случило по време на проведеното на 25.07.2024
г. заседание, на което В. П. присъствал и бил изслушан. От негова страна не е
постъпило възражение, нито е подадено заявление за нейната отмяна, изменение или
спиране. Страните са известени, че на 4 ноември 2024 г. ще се проведе следващото
изслушване, на което ще присъства и CAFCASS (Консултантска и помощна служба за
деца и семейства към съда), изготвила доклад – резултат от предприетите мерки за
защита от 18.09.2024г.
Молителката твърди, че на 26.07.2024 г. предала паспорта на детето А. на
съпруга си, ведно с писмено съгласие, удостоверяващо предоставеното от нея
разрешение детето А. да пътува до България, но при условие, че същият ще върне
детето във Великобритания за началото на учебната година, а именно – не по-късно от
01.09.2024 г. Сочи, че дала съгласието си разчитайки на Заповедта на Семейния съд, за
която ответникът е надлежно уведомен и вярвала, че бидейки информиран вкл. и за
опасността от носене на наказателна отговорност, бащата няма да предприеме
неразумни стъпки. Разбрали се, че бащата, заедно с детето А., както и по-големият им
син Е., ще заминат на 27.07.2024 г., а тя самата ще се присъедини към тях в началото
на м. август 2024 г. На 27.07.2024 г. сутринта молителката получила обаждане от
ответника, в което той я информирал, че тримата, с децата им А. и Е. са потеглили на
път към България. Когато по-късно същият ден се обадила на съпруга си, питайки го
дали е отвлякъл детето, той отговорил, че детето „така е пожелало“, „да не става
драматична“ и „да не им проваля ваканцията“. На 12.08.2024 г. молителката
пристигнала в гр.Бургас, отказвайки да даде съгласието си семейството да се установи
в България. След като разбрала, че бащата е записал А. в училище, както и че е
направил опит да смени английския паспорт на детето и да му извади нов български
паспорт, на 28.09.2024г. молителката подала жалба до директора на СУ „Св. Св. Кирил
и Методий“ гр. Бургас (вх. № 7448/27.08.2024 г.), че детето А. е записано
неправомерно там като ученик, без нейното знание и съгласие, както и в противоречие
с наложената от Семейния съд в Лондон забрана за това. На същия ден подала и
сигнал до началника на 1 РУ ОДМВР Бургас, а на 02.09.2024 г. молителката се
обърнала към разглеждащия спора между страните Семеен съд в Лондон, че
ответникът е нарушил заповедта и в противоречие с изричното несъгласие детето да
бъде преместено в България, отказва да го върне. На 02.09.2024 г. ответникът
информирал училището, което детето А. посещавало в Лондон (начално училище
„Марлборо“), че то няма да продължи да бъде ученик там през настоящата учебна
година.
На 09.09.2024 г. молителката се върнала в Лондон и веднага съобщила на
социалните служби за настъпилата промяна в обстоятелствата, а заключението на
изготвения доклад от Консултантска и помощна служба за деца и семейства към съда,
е съдът спешно да разгледа докладваното нарушение на Заповедта и да предприеме
стъпки за връщането на детето А. в Обединеното кралство. Загрижена за
емоционалното състоЯ.е на сина си след неправомерното му задържане в България,
както и предвид отчуждаващото поведение на бащата към нея, на 25.09.2024 г.
молителката изпратила имейл до РД „Социално подпомагане“ гр. Бургас с молба за
получаване на социална услуга в ЦОП, а на 04.10.2024 г. получила писмо от директора
на ДСП Бургас с уведомление, че спрямо детето е предприета мярка за закрила по
ЗЗДет и е насочено да ползва социална услуга „Психологическо консултиране“ към
ЦОП.
Молителката излага доводи, че са налице всички изискуеми от Хагската
конвенция 1980 предпоставки, за да бъде уважена молбата и да бъде постановено
3
детето А.В. П. да бъде върнато в държавата си по обичайно местопребиваване
Великобритания и предадено на майката. Претендира разноски.
Ответникът В. К. П. редовно уведомен, е подал писмен отговор в който оспорва
изложените от молителя твърдения. Поддържа, че семейството живее в гр. Бургас от
2002 год. до 29.08.2021 год., когато заминали за Нидерландия. През този период са
родени децата Е., Н. и А.. През това време трите деца учат и растат в гр. Бургас, имат
личен лекар там и посещават училище за преподаване на чужди езици Британика.
Съпругата не е работила, като за този период е посетила Лондон около десетина пъти.
Сочи, че има бизнес в Англия още от 2002 год. и оттогава пътува по работа на всеки
два месеца за 3-4 дена, а през това време съпругата му пребивавала постоянно в
Бургас. Поддържа, че през м. август 2021 год. всички заедно заминали да живеят във
Волендам, Нидерландия, а две години по-късно, през м. септември 2023 год., цялото
семейство се преместили в Лондон, въпреки нежеланието на съпругата му. Твърди, че
най-трудно преместването в чужда държава се оказало за малкия им син А., който не
се приспособил с живота, нито в Нидерландия, нито във Великобритания. Твърди, че
за периода от 04.01.2024г. до 25.07.2024 година, А. избягал три пъти от къщата в
Лондон в желанието си да стигне до летище Лутън и да си хване самолета за Бургас,
защото няма желание да остане да живее в Лондон. В отговора сочи, че на 26.07.2024
год. съпругата му го изнудила да подпиша документ, за да му даде паспорта на А. и
се разбрали да тръгна за България заедно с А. и Е., а тя да дойде по-късно.
Молителката се прибрала на 12.08.2024 год. и след като поговорили с А. и разбрали,
че той вече не иска да живее извън България, се договорили да не го връщат в Лондон,
но на 09.09.2024г., молителката си купила билет за Лондон и на 10.09.2024 заминала за
Лондон. Моли да бъде оставена молбата без уважение като неоснователна, както и да
му бъдат присъдени разноските по делото.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез упълномощения
представител поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването
. Претендира присъждането на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът лично и чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание
оспорва молбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че
детето не е могло да се адаптира с живота в Англия, поради което е молило баща си да
бъде върнато в България. Поддържа, че това е причината и защитавайки интереса на
детето бащата се съгласил да се върнат заедно в Бургас. Престоят във Великобритания
е бил временен и не може да обоснове обичайно местопребиваване в тази страна.
Пледира молбата да бъде отхвърлена. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставения им от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните,
чрез пълномощниците си, представя писмени бележки по съществото на спора, в
които поддържат доводите си.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за
основателна, а детето да бъде върнато на майката в Лондон, тъй като това е в негов
интерес.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани
по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол за
проведеното открито съдебно заседание от 15.11.2024г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, че в доказателствена тежест на молителката
е да докаже, че детето А. В. П. е имало обичайно местопребиваване във
Великобритания, както и че детето неправомерно е задържано от бащата в Република
4
България. Дал е указания, че в доказателствената тежест на ответника е да докаже
твърдението си за обичайното местопребиваване на детето А. в Република България,
включително и в периода, когато семейството са живеели във Великобритания.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните
и ненуждаещо се от доказване, че страните в производството са родители на детето
А.В. П.. Страните в производството имат сключен граждански брак в България и до
2021 г. са живели в гр. Бургас, а след това в периода от 2001 г. до 2023 г. са живели в
Нидерландия (в протокола записано Холандия), а в периода от 07.09.2023 г. до
27.07.2024 г. са живели в Лондон, Великобритания, където към настоящият момент
живее молителката с големия син на страните Е.. Бащата В. П. заедно с детето А.
живеят в гр. Бургас, Република България и тяхната обща дъщеря Н. живее в гр. София,
където е студентка. Приел е за безспорно, че в периода от септември 2023 г. до юли
2024 г. и двамата родители са упражнявали родителските си права по отношение на
детето А. и са живеели съвместно с него, както и че към настоящия момент
гражданският им брак не е прекратен и няма постановен съдебен акт на български или
друг съд, по силата на който упражняването на родителските права над детето да е
възложено на един от двамата съпрузи.
Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 99 от делото).
От заверено копие на оригинал на удостоверение за раждане № ********** от
30.12.2014г., издадено от Община Бургас, Република България, се установява, че А.В.
П., е роден на ****г. в гр. Бургас от майка Д. Г. П. и баща В. К. П..
Видно от представената в надлежно заверен превод на български език Заповед
за забранени действия по смисъла на Раздел 8 от Закон за децата от 1989 г. по дело №
ZW24P01015 на Семейния съд на Западен Лондон е посочено, че съдът е удостоверил,
че детето А. П. има за обичайно местожителство под юрисдикцията на Англия и Уелс.
С тази заповед е забранено на В. П. да извежда детето А. П. извън юрисдикцията на
Англия и Уелс, освен с цел почивка, договорена в писмена форма с майката.
Съгласно представено в превод на български език съгласие от 27.07.2024г., Д. П.
е дала съгласието си В. П., баща на А.В. П., да пътува до България със сина А. П. за
лятната ваканция. В съгласието си молителката изрично е посочила срок за връщане на
детето в Обединеното Кралство за началото на учебната година, но не по-късно от
01.09.2024г.
От удостоверение в надлежен превод на български език, издадено на
17.10.2024г. от Здравен център Торнбери роуд, чрез д-р Р. Лумба и д-р Джей Мери, се
установява, че А. П., роден на ****г. с № на Националната здравна служба 718 968
4255, е пациент, регистриран в лечебното заведение на ****г.
От удостоверение за присъствие, в превод на български език, издадено на Д. Г.
П., родена на ****г. от Университет „Оксфорд Брукс“, се установява, че молителката е
записана като редовен студент в университета в учебната дисциплина по Здравни
науки, благосъстоЯ.е и социални грижи, с дата на започване 26.10.2023г. и очаквана
дата на завършване 31.08.2027г.
Като неоспорено доказателство е приет в превод на български език и Доклад от
основно училище „Марлборо“ от м. юли 2024г., в които са посочени успеваемостта на
А. П. по различните предмети, които е изучавал в училището през изминалата учебна
година.
По делото е приложен социален доклад, изготвени от АСП Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бургас, с изх. № ПР/Д-А/465-001 от 06.11.2024г., който е изискан от
съда на основание чл. 22а, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), за даване
5
становище за състоЯ.ето на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното
местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно
връщане на детето. При извършеното социално проучване е установено, че детето А.В.
П. се отглежда в България само от бащата на адрес: гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул.
****, който осигурява базовите, образователни и здравните потребности на детето. В
заключителната част се сочи, че спрямо детето А. има приложена мярка за закрила -
закрила в семейна среда, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. Детето е ползвател и на
социална услуга в общността – „Семейно консултиране и подкрепа“ с включен
психолог към ЦОП гр. Бургас. Съдът не обсъжда доклада на социалната служба в
частта, с която е изразено становище и се съдържа информация за приспособеността
на детето А. в социалната му среда в гр. Бургас, тъй като не е изпълнена
предпоставката на чл. чл. 22а, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет – да е изтекъл период повече от
една година от датата на прехвърлянето или задържането на детето.
Останалите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящото производство и не ги обсъжда, тъй като установяват обстоятелства
относно детето А., настъпили преди 2021г., когато страните са живели в Р. България и
след 01.09.2024г., до когато е било дадено съгласие от молителя за извеждането на
детето от Великобритания, а към момента на предявяване на иницииращата съдебното
производство молба и приключване на устните състезания в съдебното производство, е
изтекъл период от време, който е по-малък от една година от датата на незаконното
прехвърляне или задържане (арг. от чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца и чл. 22а, ал. 4 от ЗЗДет).
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като
относими, допустими и неоспорени от страните, кореспондиращи и с приетите от съда
за безспорни между страните факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
С Хагската конвенция се създава правен механизъм за осигуряване незабавно
връщане на детето, отведено и задържано незаконно и за гарантиране ефективно
спазване на законите, свързани с упражняване на родителските права и право на лични
отношения. Нормата на чл.3 от Хагската конвенция дава легално определение за
случаите в които прехвърлянето или задържането на детето е незаконно, а именно:
когато е а) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права
съгласно законите на държавата по обичайно местопребиваване преди прехвърлянето
и б) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно
упражнявано съвместно или поотделно, или би било упражнявано по този начин, ако
не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Съдът приема, че възникване на правото да се върне малолетното дете А.В. П. в
държавата на обичайното местопребиваване - Великобритания по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се
предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване във Великобритания; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в
нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е
подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането му в
Република България; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по
време на прехвърлянето или задържането на детето; 5) майката да не е дала съгласие
за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или
6
впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република
България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на
заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го
постави в неблагоприятна ситуация.
В Хагската конвенция не е въведена легална дефиниция на понятието „обичайно
местопребиваване“. За да се отговори на спорния въпрос относно обичайното
местопребиваване на детето А., следва да бъде извършено сравнително и историческо
тълкуване на легалната уредба на това понятие, но като бъде съобразена целта на
Хагската конвенция, отразен в преамбюла , както и в чл. 1 от същата.
Хагската конвенция е от 25.10.1980г., а е ратифицирана от Република България
със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003 г. При приемането на Хагската конвенция,
държавите учредителки са се ръководили от целите, че „интересите на децата са от
първостепенно значение при упражняването на родителските права, в желанието си да
гарантират международноправна защита на децата от вредните последици на
незаконното им прехвърляне или задържане и да установят процедури, осигуряващи
тяхното незабавно връщане в държавата на обичайното им местопребиваване, а също
така да гарантират защита на правото на лични отношения“, което е отразено в
преамбюла, а в чл. 1 от същата е записано, че тя има за цел:
а) да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или
задържани в някоя от договарящите държави; и
b) да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на
родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от
другите договарящи държави.
В правната уредба на Република България е дадено легално определение на
понятието „обичайно местопребиваване“ с разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на
международното частно право (КМЧП), където е прието, че по смисъла на този кодекс
под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на
това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място
или от намерението му да създаде такива връзки. КМЧП е обн. в ДВ, бр. 42 от
17.05.2005 г., т.е. след като Хагската конвенция вече е била ратифицирана от
Република България на 21.02.2003г. В този смисъл следва да се приеме, че легалната
дефиниция на „обичайно местопребиваване на физическо лице“ по КМЧП е с по-
широк обхват от целта, която е вложено в понятието „обичайно местопребиваване“ по
Хагската конвенция. Последното е приложимо само по отношение на децата и то за
тези, които са незаконно прехвърлени или задържани от родител и не са навършили 16
години (арг. от чл. 4, изр. последно от Хагската конвенция).
При така изложените съображения, за да се отговори на спорния въпрос за
обичайното местопребиваване на детето А.В. П. към момента на прехвърлянето и
задържането му в Р. България от неговия баща след 01.09.2024 г., съдът взема предвид
следното: обичайното местопребиваване на човек е променлива величина и зависи от
намерението му за трайно установяване в дадена държава. Доколкото настоящият
случай касае обичайното местопребиваване на малолетно дете, то от значение е
местопребиваването на неговите родители, поради следните съображения: съгласно чл.
3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) лицата, които не са навършили 14-годишна
възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните
законни представители - родители или настойници. Т.е. малолетното дете А. ex lege
7
няма необходимата способност само да извършва правно валидни действия и да
формира воля относно мястото, на което да се установи преимуществено да живее.
Същевременно с нормата на чл. 126, ал. 1 от Семейния кодекс СК) законодателят е
приел, че родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако
важни причини налагат да живеят отделно. Следва да се даде отговор на въпроса за
обичайното местопребиваване на всеки от неговите родители към 01.09.2024г.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че държавата на обичайното
местопребиваване на молителя Д. Г. П. е Великобритания. Установи се, че в тази
държава е нейният център на лични и професионални интереси. Безспорен е фактът,
че тя е имала намерение да установи живота си в Великобритания заедно с детето А.,
доколкото страните не спорят, че заедно с децата си са се преместили от гр. Волендам,
Нидерландия в гр. Лондон, Великобритания, като от 07.09.2023 г. до 27.07.2024 г. са
живели в гр. Лондон, Великобритания, където продължават живеят молителката с
големия син на страните Е.. От доказателствата по делото се установи, че молителката
е предприела ефективни действия да учи и да се развива професионално във
Великобритания.
Съдът прецени в съвкупност събраните доказателства и приема за установено
по делото, че по отношение на детето А.В. П., родено на ****г. в гр. Бургас, Р.
България, са осъществени предпоставките на чл. 3, б. „а” и б. „б“ от Хагската
конвенция, тъй като на 27. 07. 2024 г. бащата В. К. П. е напуснал Великобритания
(обстоятелство неоспорено по делото) с детето А. В. П. от държавата по неговото
обичайно местопребиваване, като не го е върнал, а го е задържал неправомерно в
Република България след 01.09.2024 г. – без съгласието на неговата майка Д. Г. П., като
по този начин е нарушено правото на майката да упражнява ефективно родителските
права. Т.е. по делото е установено незаконното задържане на детето А. от бащата на В.
К. П. в Република България, тъй като детето е с обичайно местопребиваване във
Великобритания, а майката не е лишена от упражняване на родителски права по
отношение на детето и не е дала съгласието си за неговото оставане в Република
България. Обратно, установи се, че молителката и майка на детето А., ефективно е
упражнявала родителските права по време на прехвърлянето и задържането на детето,
доколкото страни не спорят, че са живели заедно с детето във Великобритания, а и се
установи, че преди неправомерното задържане на детето от ответника тя е предприела
действия по защита на правата си, като е сезирала Семейния съд на Западен Лондон с
искане за вземане на мерки по защита на правата като родител на детето А. П., вкл.
и за забрана за извеждането му извън страната от бащата В. П.. Както действащият
български закон, така и британският уреждат, че и двамата родители упражняват
родителски права върху детето, по взаимно съгласие (арг. от чл. 123, ал. 1 от СК на Р.
България и Закона за отвличане на децата – Глава 37, Част І Нарушения на
законодателството на Англия и Уелс).
Нормата на чл.12, ал.1 от Хагската конвенция постановява, че когато детето е
било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за
връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата
държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година
от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда
връщане на детето. В случаите, когато молбата за сезиране е подадена извън
едногодишния период по ал.1, съдът или административния орган постановява
връщане на детето, освен ако се установи, че то се е приспособило към новата си среда
– чл.12, ал.2 от Хагската конвенция.
По делото се установи, че молителката Д. Г. П. е спазила едногодишния срок по
чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция, тъй като детето е било неправомерно задържано
8
след 01.09.2024 г., а молбата за връщането на детето в държавата на обичайното му
местопребиваване е депозирана от майката на 17.10.2024 г. (видно от вх. регистър на
СГС), поради което и съдът не дължи преценка и обсъждане дали детето А. се е
приспособило към новата си среда в Република България.
На следващо място следва да се разгледа и спорният между страните въпрос
относно наличието на втората материална предпоставка – дали ответникът
неправомерно е задържал детето в Република България – без съгласието на неговата
майка. Не е спорно, че бащата е извел детето на 27.07.2024 г., а към този момент
молителката не е лишена от родителски права. Установи се също, че след 01.09.2024 г.
ответникът е отказал да върне детето от Република България във Великобритания.
Нарушавайки правото на родителя на когото съдът не е отнел упражняването на
родителските права, респ. без да е разрешен спорът за родителската отговорност по
отношение на детето А.В. П., след правомерното извеждането на 27.07.2024 г. от
държавата по обичайното местопребиваване – Великобритания, ответникът незаконно
е задържал детето в Република България след 01.09.2024 г. Бащата – ответник по
настоящето производство, не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение и да не се съобрази с правата на другия родител, както и с правилата на
Хагската конвенция.
От ответната страна не са въведени своевременно твърдения за наличието на
изключенията по чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция, поради което и съдът не дължи
обсъждането им, респ. не е имал процесуалното задължение да разпределя
доказателствената тежест между страните относно такива факти.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не намира да е осъществена
някоя от хипотезите на чл. 13, б. „б” от Хагската конвенция, респ. да съществува
някаква сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане, или да го постави в неблагоприятна ситуация
по какъвто и да е начин.
Великобритания макар и да не е държава–членка на Европейския съюз, е
държава с утвърдена демократична правна уредба, което е основание настоящият
съдебен състав да кредитира с доверие проведените действия от британските власти,
които са довели до издаването на Заповед за забранени действия по смисъла на Раздел
8 от Закон за децата от 1989 г. по дело № ZW24P01015 на Семейния съд на Западен
Лондон. В настоящото производство съдът няма правомощия и не дължи преценка за
законосъобразност или целесъобразност на постановените съдебни актове по дело №
ZW24P01015 на Семейния съд на Западен Лондон.
Неоснователни са доводите на ответника, че обичайното местопребиваване на
детето е в Република България, тъй като семейството е живяло в Р. България до 2021г.,
а във Великобритания са живели само временно. Действително от доказателствата и
приетото за безспорно по делото се установи, че страните са променяли обичайното си
местопребиваване, като първоначално то е било в Р. България до 2021г., след това в
Нидерландия до началото на м. 09.2023г., но след 07.09.2023 г. се установи, че
обичайното местопребиваване на детето А. е във Великобритания, за което съдът
изложи мотивите си.
По изложените съображения, съдът приема молбата на Д. Г. П. за основателна и
връща детето А.В. П. в държавата по обичайното му местопребиваване – Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия.
По разноските съдът приема следното:
Предвид изхода на спора на молителя се дължат направените разноски, които са
9
доказани за сумата от 7500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им по банкова
сметка (лист 88-90 от делото).
При присъждане на разноските съдът съобрази своевременно направеното и
основателно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК от представителя на ответника,
както и размера по чл. 20 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Производството не се отличава с действителна
фактическа и/или правна сложност, а спорът между страните пред първата инстанция е
приключил в едно съдебно заседание и са събирани само писмени доказателства.
Същевременно съдът съобрази и правото на свободно договаряне на страните по
договора за правна защита и съдействие и намира, че намаляването на
възнаграждението до минималния нормативно установен размер не съответства на
приетото в чл. 36, ал. 2 от Закова за адвокатурата. По изложените съображения съдът
намалява размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за представителя на
молителя от 7500 лв. на 2500 лв., до която сума го счита за справедлив и обоснован.
По изложените съображения съдът осъжда В. К. П. да заплати на Д. Г. П.
разноски пред първата инстанция в размер от 2500 лв.
На ответника не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен
състав
РЕШИ:
ВРЪЩА детето А.В. П., ЕГН **********, родено на ****г. в гр. Бургас,
Република България, в държавата по обичайното местопребиваване –
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, по молба на
неговата майка Д. Г. П., ЕГН **********, родена на **** г., срещу бащата В.
К. П., ЕГН **********, роден на **** г., на основание чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за
което детето А.В. П. следва да бъде предадено на неговата майка Д. Г. П.
незабавно след влизане на решението в сила, а при необходимост майката има
право да заяви издаването и да получи всички необходими документи за
пътуването на детето от Република България до Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Д. Г. П., ЕГН
**********, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева – разноски по гр.
дело № 11922/2024г. по описа на Софийския градски съд, ГО, V-ти брачен
състав.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11