Решение по дело №174/2024 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 88
Дата: 3 октомври 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия: Ивета Николаева Петрова
Дело: 20245210200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. гр.Велинград, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. П.
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
в присъствието на прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. П. Административно наказателно
дело № 20245210200174 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата К. П. К., родена на 07.07.1973 г. в гр.
Велинград, българка, българска граждА., живуща в гр. Велинград, ул.
********* № 21, без образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВНА в това, че от 01 октомври 2023 г., в гр.
Велинград до 20.12.2023 г. като пълнолетно лице е улеснила непълнолетно
лице от мъжки пол - Р. Б. М., роден на 02.01.2006 г. да заживее на съпружески
начала с лице от женски пол - И. А. Х., родена на 20.12.2007 г., което не е
навършило 16-годишна възраст, /без да са сключили брак/, като им е
предоставила част от жилище в гр. Велинград, на ул.********* № 21 –
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК,, поради което и на основание чл.78а, ал.
1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за това деяние и й
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00
/хиляда/ лева, платими в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната
власт.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-
Пазарджик, в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 88 от 03.10.2024 година по а. н. дело №
174/2024г. по описа на Районен съд Велинград
Производството по делото е по реда на глава 28 НПК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура Пазарджик ТО
Велинград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК на
обвиняемата К.П.К., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.191,
ал. 2 от НК.
Представителят на обвинението поддържа внесеното предложение.
Счита, че са налице всички обективни и субективни признаци на
престъплението и доказателства за участието на обвиняемата в неговото
осъществяване. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и пледира
да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност, като й
се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемата К.П.К. не оспорва изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. Не отрича, че е предоставила помещение в дома си,
част от жилището й, където непълнолетния й син да заживее на съпружески
начала с приятелката си. Счита, че като родител нямала избор да постъпи по
друг начин.
Съжалява за постъпката си и иска от съда да бъде освободен от
наказателна отговорност и да й се наложи наказание глоба.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено следното:
Обвиняемата К.П.К. с ЕГН:**********, живее в гр. Велинград, ул.
*********** № 21, българска гражданка, неомъжена, без образование,
безработна, неосъждана. Спрямо нея не е прилаган чл. 78А НК.
Обвиняемата е майка на Р.Б.М..
Свидетелите И.А.Х. и Р.Б.М. през пролетта на 2023г. се запознали,
когато И. била ненавършила 16 годишна възраст, а Р. бил непълнолетен, малко
след това започнали да поддържат близки отношения, вкл. и интимни. На
01.10.2023г. И. се пренесла в дома на Р., като на същата дата организирали
съответно празненство с близките си и роднини, съобразно традиционните им
обичаи.
И.А.Х. и Р.Б.М. заживели на семейни начала в дома на обвиняемата
К.П.К. на улица *********** №21. Родителите на И. и майката на Р. –
обвиняемата не се противопоставили на желанието им да живеят заедно на
съпружески начала, без да са сключили брак.
Майката на Р. - обвиняемата К.П.К. им предоставила част от жилище на
ул. *********** №21, в гр. Велинград, където да заживеят в дома й.



1

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени чрез прочита в съдебно заседание на
03.10.2024г., и съдебното следствие писмени и гласни доказателствени
средства,
Установи се от свидетелските показания и от приложения по делото
Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“
до Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, от дата 31.10.2023г., че по
повод риск от отпадане училище на непълнолетната И.А.Х. е оказана
социална подкрепа на същата, като непълнолетната и майка й – А.А.Х.
споделят със социалния работник, че И. живее с непълнолетния Р. М. от
01.10.2023г.
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалите,
дадени на досъдебното производство. Същите установяват, че са се събрали да
живеят като семейство на 01.10.2023г., като твърдят, че се оженили по техните
ромски обичаи. По техни твърдения първоначално се криели, после се
върнали в махала ********. И. заживяла с Р. и майка му К. – обвиняемата, в
дома на обвиняемата. Майката на И. също била съгласна със съжителството
предвид факта, че И. и Р. се обичат.
В тази насока са и показанията на социалния работник в ДСП
Велинград-свидетелката Г.Б., дадени на досъдебното производство, както и в
съдебно заседание. В тази насока са и показанията на свидетелите дадени в
съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се.
В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени
такива.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от показанията на
разпитаните свидетели, се установи по несъмнен начин участието на
обвиняемата К.П.К. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна
страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от предмета на
доказването за съставомерността на деянието-че обвиняемата е улеснилс
съпружеското съжителство без сключване на брак на непълнолетния Р.Б.М. и
ненавършилата 16-годишна възраст И.А.Х..
За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с
тяхната убедителност, която е последица от последователността и
обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се
опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно
обстоятелството, че обвиняемата К.П.К. им е предоставил част от жилището
2
си. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, в частта относно
обективната страна на престъплението. Ето защо съдът намира, че деянието е
съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока са
категорични и последователни.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят
към единственият възможен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
По така описания начин с деянието си обвиняемата К.П.К. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като за времето от 01.10.2023г. до
20.12.2023г. е улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – Р.Б.М., роден на
02.01.2006г. и лице от женски пол, което не е навършило 16 години – И.А.Х.,
родена на 20.12.2007г. да заживеят съпружески, без да са сключили
граждански брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си
подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, а
именно улесняване. Като титуляр на родителските права и лице, упражняващо
родителски контрол и надзор над непълнолетните си деца, не се е
противопоставил на взетото от сина си и негова приятелка решение да
създадат семейство, въпреки ранната им възраст и недостатъчната им
житейска зрелост и им е предоставили самостоятелна стая в жилището си,
където да създадат домакинство и да заживеят след това. Фактическите
взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи
мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения -
съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите
обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. К. К. е знаела за възрастта на И.А.Х. и
Р.Б.М., разбирала е, че с осигуряването на условия за живот, улеснява
младежите да заживеят на съпружески начала, като установят фактическо
съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при сключването
на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да е бил наясно с
произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за
физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършил
инкриминираните действия.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като К. е съзнавала всичките признаци на
осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е
3
стремяла към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая
се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Въпреки краткия период на съжителство престъплението не е
малозначително деяние. Твърде ниската възраст на пострадалите, когато са
установили съпружеско съжителство ги прави социално, емоционално и
физически незрели да се справят с отговорността да създадат семейство .
Обстоятелството, че са били ученици и вероятността да прекъснат
образование е реална, налага извод, че деянието притежава присъщата висока
степен на обществена опасност.
Затова съдът призна обвиняемата К.П.К. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.
Съдът счете, че в случая обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и
да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Налице са
предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. За извършеното от него умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация. Обвиняемата е с чисто съдебно минало.
Спрямо нея не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не
са причинени имуществени вреди. Наказанието, с оглед разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи
вината обстоятелства - чисто съдебно минало и оказаното съдействие на
досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в
рамките на законовия минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на обвиняемия и на останалите
членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
Да се изпрати препис от мотивите на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ивета Петрова
4
Съобщи за изтекли лични данни