№ 873
гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101278 по описа за 2025 година
Постъпило е искане от Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов, с
което се моли да бъде прекратено настаняването на непълнолетния Р. М. Р. в
семейството на С. Р. А. и Р. М. А..
В искането се сочи, че във връзка с нeoбxoдимocттa от предприемане нa
пocлeдвaщa мярка зa зaкpилa пo отношение нa детето е извършено актуално
coциaлнo проучване, в хода на което е установено, че мaйкaтa живее в
Германия с нoвoтo си семейство, а прародителите С. и Р. А.и са изразили
писмено желание да продължат да се грижат за внука си. При социалното
проучване е установено обаче, че бащата се е завърнал в страната и се е
установил трайно на адреса, на кoйтo живее и синът му. Заявява се, че бащата
участва активно в отглеждането и възпитанието на сина си, пopaди което
основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 oт Закона за закрила на детето за настаняване
нa Р. Р. извън семейството ca oтпaднaли.
В проведеното открито заседание молителят не изпраща представител,
като с писмена молба поддържа искането, заявявайки, че няма промяна в
обстоятелствата, довели до прекратяване настаняването на детето в
семейството на бабата и дядото.
Бащата на детето, редовно призован, не се явява и не заема становище по
искането.
Заинтересованите страни С. Р. А. и Р. М. А. – баба и дядо на детето по
бащина линия, оспорват искането. Заявяват, че именно те все още полагат
грижите за своя внук.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
1
доказателства, съдът намери за установено следното:
Непълнолетният Р. М. Р. е роден на 28.12.2009 г. и е с родители майка – Е.
Р. В. и баща – М. Р. М..
Според представения социален доклад детето е отглеждано в семейната
среда на своите родители до тяхната раздяла през 2015 г., след което
първоначално майката е поела грижите за сина си. Още в края на същата
година обаче, грижите за детето са поверени на неговите баба и дядо по
бащина линия, тъй като майката е установила връзка с друг мъж, а бащата е
заминал за чужбина. Сочи се, че от този момент насетне цялостните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето са поети от прародителите, които са
осигурили за него сигурна и спокойна семейна среда. Твърди се, че във връзка
с необходимостта от последваща /поредна/ мярка за закрила на детето е
извършено проучване, в хода на което е установено, че бащата се е завърнал от
чужбина и съжителства с детето и с прародителите, които обаче са заявили, че
е възможно синът им отново да замине за чужбина, поради което са изразили
желанието си да продължат да се грижат за своя внук.
Изслушан в открито заседание непълнолетният Р. М. Р. заявява, че баба му
и дядо му се грижат за него от 5-годишен, когато родителите му са се
разделили и са заминали за чужбина. Твърди, че от около две години бащата
му живее в къщата, в която живеят той и прародителите му, но че все още за
него се грижат баба му и дядо му.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира молбата
на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов за неоснователна.
Според съда в случая не беше доказано по изискуемия от закона начин –
пълно и главно, че след завръщането си в страната бащата реално е поел
грижите за непълнолетния си син. Несъмнен извод за това не може да се
направи само от факта, че същият живее в една къща със сина си и със своите
родители, още повече, че по думите на детето бащата живее на единия етаж от
къщата /според социалния доклад – заедно с новата си съжителка и с общото
им дете/, а детето и прародителите живеят на другия етаж. Освен въпросната
констатация – че бащата живее в една къща с детето, реално по делото липсват
други данни, от които може да се направи категоричен извод, че същият
фактически е поел грижите за сина си и с това наложената мярка за закрила е
станала безпредметна. Междувпречем, свидетелство за това, че бащата
очевидно не е особено заинтересован от това кой ще полага грижите за детето
е и фактът, че същият така и не се яви в насроченото открито заседание и не
зае становище по направеното искане. Предвид на това и с оглед данните от
прародителите, че е възможно синът им скоро отново да замине за чужбина,
съдът намира, че наложената мярка за закрила продължава да е адекватна на
потребностите на детето.
Следователно, с оглед събраните доказателства, съдът не счита, че е
налице хипотезата на чл. 30 от Закона за закрила на детето и искането на
директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов за прекратяване
2
настаняването следва да бъде отхвърлено. Съдът намира, че в интерес на
детето е да пребивава в семейната среда на своите прародители, където се
намира и където понастоящем се полагат грижи по неговото отглеждане и
възпитание. Ето защо, предвид липсата на констатирана промяна в
обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за неговия
интерес, наложената по отношение на същото мярка за закрила следва да бъде
оставена в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 28, ал. 3 от Закона за
закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов
за прекратяване настаняването на непълнолетния Р. М. Р., ЕГН ********** в
семейството на С. Р. А., ЕГН ********** и Р. М. А., ЕГН **********.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Свищов, както и на заинтересованите страни.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3