№ 1102
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110115812 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. АТ. Г., гр. Варна, с
която срещу Г. К. П., гр. Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 000 лева по договор за заем, заплатена по банков път на
31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане.
В условията на евентуалност предявява:
-иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000
лева преведена на ответника без основание по банков път на 31.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.10.2021г. до окончателното заплащане.
-иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева
преведена на ответника по банков път на 31.10.2016г., с която ответникът неоснователно се
е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане.
Ищецът излага, че от 2013 година работи в сферата на изкупуване на катализатори за
автомобили втора употреба, като първоначално това ставало чрез фирма „Г.К.В.“ ЕООД. В
началото на 2016г. по негово предложение, с приятели от детство (Й. Г. У. и Г. К. П.)
учредили фирма „Г.Ф.К.“ ООД, ЕИК ******** със същия предмет на дейност. Твърди, че в
периода 2015г. - 2019г. нееднократно е давал лични пари в заем на съдружниците си - Й. Г.
У., Г. К. П. и В. Е. К., чрез които те финансирали различни свои други търговски проекти,
дейности и начинания. Ищецът твърди, че паричните преводи във връзка със заемите
извършвал от своя лична банкова сметка. Ищецът твърди, че в началото на 2015г. Г. К. П.
поискал от него да му услужи с пари в заем, за да финансира свой собствен бизнес -
изграждане на овцеферма в с. Л.К., обл.Варна. За периода 02.02.2015г. до 12.11.2019г. му
превел близо 100 000 /сто хиляди/ лева.
Твърди се, че ищецът забелязал в началото на 2019г., че започват да изчезват пари и
материали, които трябвало да са налични в патримониума на дружеството. Това ослабило
доверието между съдружниците. При проверка на личната си банкова сметка, ищецът
1
установил всички парични преводи, които е правил в полза на ответника Г. К. П., за периода
от 02.02.2015г. - 12.11.2019г. Твърди, че са се уговорили всяка преведена в заем сума да се
връща от заемателя обратно по банковата сметка, от която му е преведена, в едномесечен
срок, считано от получаване. Парите не му били върнати, въпреки настъпилия падеж и
тяхната изискуемост.
Ищецът сочи, че с настоящата искова молба претендира само един от преводите
/заемите/, които е направил в негова полза, този от 31.10.2016г. на стойност 10 000 лева
/справка извлечение от сметка/.
Ако не се установи, че сумата е дадена по договор за заем, то евентуално предявява
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД.
Ответникът Г. К. П. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Подробно излага твърдения за взаимоотношения между страните във връзка с
осъществяването на обща търговска дейност. Сочи, че страните са били съдружници в
„ГОФОР-КАТ“ ООД и между тях редовно са се извършвали парични преводи във връзка с
дейността на дружеството, която е била свързана с изкупуване на катализатори. Твърди, че
страните в момента са във влошени отношения, която е и причината за предявяване на
настоящия иск. Излага, че ищецът никога не му е давал пари на заем и винаги е работил с
лични средства, като между страните е имало уговорка да изкупува катализатори за сметка
на ищеца да му ги предава. Сочи, че в тези случаи ищецът му е превеждал парична сума, с
която да изкупи катализаторите, след което му ги е предавал. Счита, че не е налице валиден
договор за заем и поради това, че не е дал съгласието си да върне дадената сума, който е
елемент от фактическия състав. Не оспорва, че е получил паричната сума, но е налице
основание за получаването и, а именно договорките между страните във връзка с
́
търговските им отношения. Оспорва исковете по чл.55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Възразява, че
сумата му е била преведена във връзка с договорни отношения за извършване на конкретна
поръчка - да закупи от името и за сметка на ищеца употребявани катализатори от
автомобили и след това да му ги предаде. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното на л.9-11 от делото извлечение от сметки се установява, че Г. АТ. Г.
е превел на Г. К. П. на 31.10.2016г. сумата от 10 000 лв. с посочено основание-захранване на
сметка. Получаването на тази сума е прието и за безспорно между страните.
По делото са представен документи за установяване отношенията между страните:
договор за покупко-продажба на отпадъци от 30.12.2019г, договор за покупко-продажба на
отпадъци от 30.11.2019г, договор за покупко-продажба на отпадъци от 19.11.2019г.; ,
сертификат за произход от 30.11.2019г.; , договор за покупко-продажба на отпадъци от
22.10.2019г.; договор за покупко-продажба на отпадъци от 29.11.2019г.; договор за покупко-
продажба на отпадъци от 30.11.2019г.; договор за покупко-продажба от 04.12.2019г.;
сертификат за произход от 17.10.2019г.; договор за покупко-продажба на отпадъци; договор
за покупко-продажба на отпадъци от 09.02.; трудов договор №6/04.05.2016 г.; трудов
договор №7 от 18.07.2016г.; трудов договор №9 от 08.08.2017г.; трудов договор №10 от
15.01.2018г.; заповед №1/18.02.2016г.; разпечатка от движение по сметка от УниКредит
Булбанк АД, приемо-предавателен протокол от 31.10.2016г. и приемо-предавателен
протокол от 01.11.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Сумата се претендира от ищеца въз основа на договор за заем между страните.
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения
възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя,
2
със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради
което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие на частен
документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка, съдържаща изявление за
реално получаване на предоставената сума/, същият съставлява доказателство, че
изявлението, което се съдържа в него е направено от посоченото в него лице и
удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени. В случая
фактическото предаване на сумата е съществен елемент от договора за заем, който е реален
договор. Не се установи да е налице уговорка между страните преведената по банков път
сума да бъде върната, с оглед на което искът по чл.240 от ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и разгледат предявените в условията на евентуалност искове.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД: Според нормата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД даденото без основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да
докаже плащането на процесните суми, от своя страна ответникът носи доказателствената
тежест да установи, че сумите са получени на годно основание.
В случая видно от представено по делото извлечение от сметки от Уникредит
Булбанк, преведената от ищеца по сметка на ответника сума от 10 000 лева е за захранване
на сметка. Видно от самото извлечение в периода 24.08.2015г.-12.11.2019г. ищецът Г.Г.
системно е захранвал сметката на Г.П. с различни по стойност парични суми. Този факт
аргументира извода, че сумата от 10 000 лева е дадена не без основание, а във връзка с
облигационно правоотношение между страните, в която насока са и възраженията на
ответника.
Същевременно от представените по делото доказателства се установява, че ищецът
Г.Г. е завел искове със същите правни основания срещу Р.С.Д. Й. Г. У. и В. Е. К., което
обстоятелство също така навежда на извода за наличие на провоотношение между ищеца и
тези лица във връзка с което им е превеждал различни суми.С оглед на което и този иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и искът по чл.59 от ЗЗД, доколкото както бе посочено по-горе е
налице основание за превеждане на процесната сума по облигационно правоотношение.
По разноските:
Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба в минимален размер следва да е 850 лв. Поради което, изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
3
да заплати на ответника направените в исковото производство разноски - 900 лв. внесен адв.
хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. АТ. Г., ЕГН ********** срещу Г. К. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева
претендирана като дължима по договор за заем, заплатена по банков път на 31.10.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. АТ. Г., ЕГН ********** срещу Г. К. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10
000 лева преведена на ответника без основание по банков път на 31.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.10.2021г. до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. АТ. Г., ЕГН ********** срещу Г. К. П., ЕГН
********** с правно основание чл.59, ал. от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева
преведена на ответника по банков път на 31.10.2016г., с която ответникът неоснователно се
е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Г. АТ. Г., ЕГН ********** да заплати на Г. К. П., ЕГН **********
сумата от 900 (деветстотин лева), представляща направени в производството разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4