О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№……/2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в закрито съдебно заседание проведено на
…………………..201……..г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№………/201…..г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба на „И.“ ЕООД срещу „К.Г.“ ЕООД, „П.м.“
ЕООД и „Г.г.г.Е.“ ЕООД, като се твърди, че „К.Г.“
ЕООД през 2014г. е завело дело срещу „Енерго-про
продажби“АД за присъждане на сумата от 5 002.24лв. платена без основание
стойност на коригирана ел.енергия., като в хода на така образуваното
гр.д.№11254/2014г. „К.Г.“ ЕООД е прехвърлило на „И.“ ЕООД на 23.10.2014г.
вземането си и делото в последствие е приключило с осъждане на „Енерго-про продажби“ АД да заплати процесната
сума. Твърди се, че на 6.02.2019г. ВРС е издал изпълнителен лист за събиране на
вземането в полза на „К.г.“ ЕООД, като същият съгласно подписаното
междувременно между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД на 6.02.2019г. споразумение е
следвало да се предаде на „И.“ЕООД в четиринадесет дневен срок, но това не е
станало. Ищцовото дружество сочи, че междувременно по
издадения изпълнителен лист и по искане на „П.м.“ ЕООД е образувано изп.д.№20197180400673, което се е легитимирало пред
длъжника по изп.д. като нов собственик на вземането. Ищцовото дружество сочи, че е титуляр на вземането от
5 002.24лв., като счита, че извършената цесия от страна на „К.г.“ ЕООД в
полза на „П.м.“ЕООД с обратна дата с цел да предхожда датата на която вземането
е цедирано в полза на „И.“ ЕООД. Сочи се, че третият
ответник „Г.Г.г.“ ЕООД е подписал спогодбата-анекс от
23.12.2014г. като солидарен длъжник и се моли да се приеме за установено в
отношенията между страните, че „И.“ ЕООД в качеството си на ищец спрямо ответниците „К.г.“ ЕООД, „П.м.“ ЕООД и „Г.г.г.Е.“ ЕООД е титуляр на вземането от 5 002.24лв. за
което е издаден изп.лист от 6.02.2019г. от РС Варна
по гр.д.№11254/2014г. на 12 състав в полза на „К.г.“ ЕООД.
Настоящия
състав намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като по своята същност той
е за установяване на факт по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК, а всъщност ищецът
разполага с конкретна защита и това е защитата на иска по чл.108 от ЗС за
предаване на вещ-изпълнителния лист. Иначе казано ищецът на първо място
разполага с осъдителен иск предоставящ му по-голямата защита и на следващо
място става дума за предявен иск за установяване на факт, който факт обаче не е
предвиден от закона и поради това претенцията на отделно основание е
недопустима.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№18317/2019г. на ВРС, ХХХІ
състав.
Определението
подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: