№ 628
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД срещу определение № 8158/01.12.2021г. по ГД 5549/2021 на ВРС
(електронно дело 20213110105549 от ЕИСС), с което е била уважена молба на насрещна
страна М. ИВ. ИВ. за изменение на постановено решение по уважен установителен иск в
частта за разноските и в полза на ищцата е присъдена сума от 479.36лв.
Жалбата рег. № 1795/25.01.2022(вх.№ 51384/15.12.2021 на ВРС) е подадена чрез
ССЕВ като електронен документ в срок, считано от дата на сигурното електронно връчване
на обжалваемия акт на ответника. Изявлението от името на дружеството е било изрично
потвърдено с изявление в електронна форма от юрисконсулт, надлежно упълномощен от
ответника. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена. Определението за
изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред
въззвиния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл.
274 ал.1 т. 2 вр чл. 248 ал.3 ГПК.
Жалбоподателят, чрез юрисконсулт твърди, че съдът е пренебрегнал признанието на
иска и извънсъдебното поведение на ответника, който не бил предприел каквито и да е
действия за да провокира нуждата от отричане на погасено по давност вземане. Сочи, че
отправената покана за плащане неправилно е била зачетена като повод за завеждане на
делото, в отклонение от установената съдебна практика по приложението на чл. 78 ал.2
ГПК, без да е отчетено, че при липса на изпълнителен титул за принуда ответникът не е
застрашавал правната сфера на длъжника по начин, изискващ съдебно установяване на
погасяването на дълга.
Жалбоподателят моли обжалваното определението да бъде отменено, като се
1
отхвърли неоснователната молба за изменение на правилната първоначална преценка за
понасяне на направените разноски от самата ищца. Насрещната страна, чрез адв. Д. е
заявила в отговор доводи за правилно отчитане на поведението на ответника като причина за
предявяване на исковия процес поради поддържана от него невярна информация за кредитна
задлъжнялост в ЦКР, затрудняваща потребителя при ползване на кредитни услуги от други
доставчици. Сочи, че преди предявяването на иска е поискала от ответното дружество, с
което ищцата не е имала договорни отношения, коригиране на подадени от него данни за
дълг по активен кредит с дата на издължаване 04.12.2022г. и именно изричния отказ на
кредитора да удовлетвори това искане е провокирал и нуждата от съдебното установяване
на погасяването по давност на вземането.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е уважил иск на ищцата за установяване на погасяването
по давност на дълг, придобит от ответното дружество с договор за цесия от 04.12.2015г,
възникнал след пропускане на уговорени срокове за плащане по ползвана кредитна линия
по договор, сключен на 08.04.2008г с банката –праводател на ответника. В решението си
съдът изрично е коментирал признание на факти и правни последици от тях, въпреки, че
ответникът изрично е заявил, че признава претенцията само по второто евентуално въведено
от ищеца основание за отричане на дълга – изтеклата давност.
Акцесорни за присъждане както на разноски по делото са предявили и двете спорещи
страни, като съответно на „разделната“ позиция на ответника, евентуалното му искане е
било ограничено до освобождаването му от тежест на разноските, в случай на уважаване на
признатия иск. В решението по иска съдът е изложил мотиви за приложение на чл. 78 ал. 2
ГПК и не е присъдил установени по размер разходи, направени от ищцата, като е преценил,
че цесионерът не е причинил спор като е отразил придобитото задължение в кредитния
регистър, тъй като с това свое поведение е изпълнил нормативното задължение за
оповестяване на данни кредитна задлъжнялост на клиент, а липсата на предприети действия
по принудително събиране на погасения по давност дълг ответникът не бил предприемал.
Обжалваното определение е постановено по молбата на ищцата за изменение на това
произнасяне.
Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл.
248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка на извънсъдебното поведение на ответника.
Още в исковата си молба, при обосноваване на интереса си от установяването, ищцата е
посочила, че макар и да не била уведомена за цесията, при опит да се ползва от предлагано
от доставчик на финансова услуга кредитиране, узнала за оповестено от ответника
задължение по активен кредит. В тази връзка е приложена и писмената справка за кредитна
задлъжнялост към 12.2.21г. в която към текущо състояние на кредити на физическото лице
И. е отбелязан придобит от ответника дълг от 2234лв по кредит с усвоен размер от 1010лв,
дата на разрешаване 04.12.2015г и ненастъпила дата на издължаване 04.12.2022г. и нулеви
2
стойности на редовна и просрочена главница. Няма спор, че ищцата е поискала корекция на
тези данни, като изрично се е позовала на изтеклата давност, като видно от излъчения към
нея електронен отговор от 24.02.21г., ответникът е отказал изрично да промени значимите за
кредитната й история обстоятелства, като е посочил, че продължава да счита за непогасено
съществуващото, макар и неподлежащо на принудително изпълнение, но дължимо вземане,
възникнало по договор от 2008г и придобито с цесия през 2015г , като естествено
задължение на длъжницата. Същите съображения са изложени наред с признанието на
евентуалното основание на иска и в отговора по молбата за изменението на определянето на
разноските.
По делото няма представени доказателства за промяна на така оповестените от
кредитора данни преди 15.04.21г., нито в хода на настоящия процес.
При така установените факти съдът намира жалбата за изцяло неоснователна, по
следните правни съображения:
Законът урежда освобождаването на ответника от отговорност за разноските по
основателен иск при кумулативно наличие на две предпоставки: добросъвестно
извънпроцесуално поведение и признание на иска. В настоящия случай обаче, дори и да се
приеме, че частичното признание може да се зачита в цялост при уважаване на иска именно
на признатото основание, не би могло да се приема че липсва и повод за съдебната защита
на ищеца. Това е така, поради особеното предназначение на информацията в Централния
кредитен регистър. По силата на чл. 19 ал.1 и 2 от НАРЕДБА № 22 от 16.07.2009 г. данните,
които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от
други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на
кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен
исторически период. Информацията има съществено значение за потенциалните
потребители на финансови услуги, но актуализирането й, ако такова се налага, е изцяло
задължение на институцията, която я е подала към регистъра. Затова ако ответникът не
съдейства за точно оповестяване на данните за дълга на ищцата, след като е бил сезиран
преди процеса с възражението за изсрочване по давност на възникнал през 2008г. дълг с
падеж през 2010г. (според приетото в необжалваното решение на първата инстанция), той
несъмнено принуждава ищцата да търси отричане със сила на присъдено нещо на данните за
„историческа“ задлъжнялост с давност над 5 години, още повече, че дългът е оповестен като
дължим до дата, която още не е настъпила. Затова, макар да не е отправил искане за
плащане, ответникът недвусмислено в кореспонденцията по реда на чл. 24 от НАРЕДБА №
22 от 16.07.2009 г е заявил очакването си да получи в бъдеще „доброволно“ изпълнение на
погасения по давност(естествен) дълг, за да коригира неизгодна за кредитополучателката
оповестена информация, а това поведение е изцяло аналогично на трайно възприемането в
практиката на съдилищата причиняване на нужно за защита на интереса на длъжника
съдебно установяване(Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021
г., IV г. о., ГК).
Въззивният съд споделя изцяло извода за добросъвестност на ищцата, която е
3
започнала процеса и направила необходими разноски за да защити правата си след като е
получила извънсъдебно такова формално признание на погасяването на дълга. Молбата за
възлагане на разноските за съдебния процес на ответника е основателна и съответно
жалбата срещу изменението на първоначално погрешната преценка на съда не може да бъде
уважена.
По тези съображения и на осн. чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 8158/01.12.2021г. по ГД 5549/2021 на ВРС
(електронно дело 20213110105549 от ЕИСС), с което е била уважена молба на М. ИВ. ИВ. за
възлагане на разноски на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, направени по уважения
установителен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4