Р Е Ш Е Н
И Е
№ .17 09.04.2020г. гр.
Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
девети март две
xиляди и двадесетаа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
София Радославова
Членове:
1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Ст. Стойчева
Прокурор:......................
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков
ВНЧХД № 53 по описа за 2020 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 3/29012020 г. по НЧХД № 2255 /2019 г. по описа на Шуменският
районен съд, подс. Н.Р.М. е признат за невиновен
и оправдан в това, че на 21.10.2019 г. в публикация във „Фейсбук“ страница е разгласил позорно обстоятелство за Б. Б. Б.
/че е насилник/ - престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. С присъдата е осъдил Б. да заплати на М. направениите
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна
жалба от повереника на пострадалия Б.. В жалбата се сочи, че присъдата е
неправилна и необоснована. Според повреника от събраните многобройни доказателства
първоинстанционния съд е установил, че от обективна страна подс. М. е
осъществил деяниеото за което му е предявено обвинение. От друга страна – повереника намира, че от
доказателствата по делото безспорно е установено, че не е доказана истинноста
на разгласеното от подс. М.
обстоятелство. На второ място се сочи необоснованост на присъдата.
Излагат се пространни доводи относно фактите касаещи разгласеното позорно
обстоятелство и приписано престъпление Независимо от това първоинстанционния
съд приел, че деянието било несъставомеерно, тъй като лисвала субективната
страна на деянието. В тази връзка се излагат пространни доводи . Моли присъдата
да бъде отменена и постановена нова с която подс. М. да бъде признат за виновен
и осъден по предявеното му обвинение, както и да му се присъдят направените по
делото разноски .
Ч. тъжител и жалбоподател редовно призован се явява
лично и повереника си. Двамата поддържат депозираната жалба и исканията в нея
Повереника допълва доводите изложени в жалбата.
Подс. М. редовно призован се явява лично и със защитник в съд.
заседание. Двамата намират жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и
законосъобразна, поради което молят същата да бъде потвърдена.
Разгледана по същество съда намира жалбата за
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери служебно и изцяло
правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
За
общинските избори през 2019 г. ч. тъжител Б.Б.Б. *** от политическа партия ДПС.
За неговата кандидатура била определена бюлетина с номер 55. Започнала
предизборната кампания, по време на която привържениците на Б. започнали да
разлепят плакати и стикери върху плакатите на опонента на Б. – подс. Н. М..
Освен това, привържениците на Б. *** с автомобил с монтирани високоговорители
чрез които пускали музика. В някои случаи музиката звучала силно дори и при
среща на въпросния автомобил с погребални процесии. Също така по време на
предизборната кампания тъжителя Б. се държал агресивно спрямо xората и най вече
спрямо привържениците на подс. М. чрез отправяне на ругатни и нецензурни думи.
Това поведение на Б. се приело от подс. М.
като прекалено неуважително към него като кандидат за кмет. Поведението на Б. мотивирало подс. М. на
21.10.2019 г. да напише в страницата си във „Фейсбук“ следния пост „ Една
партия взе да залепва стикери с номер 55 върху нашите плакати. Да, знаем
всички, че издигна неподходящ кандидат. Личност повече за срам, отколкото за
гордост. Аз не би гласувал за насилник. Не мога да разбера как майките и бащите
на момичета ще гласуват за подобен човек…“
Тази публикация
на подс. Б. била узната от пострадалия Б. още същия ден - 21.10.2019 г Почувствал се наклеветен пред обществото с думата
„насилник“. Това го мотивирало да
предяви обвинение срещу подс М. за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 във
вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка съда приема за
установена както от събраните по делото гласни доказателства, така и от
писмените такива.
По отношение гласните доказателства –
въззивната инстанция приема и кредитира показанията на св. Д. Д., Р. М. и В. Е.,
както и от обясненията на подс. М.. От показанията на св. Р. М. се установява, че той
и негови приятели и съселяни се включили в предизборната агитация като разлепяли
плакати за кандидатурата на подс. М., като пострадалия когато ги видел започвал
да ги псува и обижда; че по време на агитацията автомобил с монтирани
високоговорители агитирали за Б.,
пускали силна музика, дори и при среща с погребения; че чувал по пазарите в Хитрино
за инцидент на Б. и негов приятел с някакво момиче, но не знаел колко е верно;
че е чувал за някакъв инцидент на Б. с негов приятел на младини, че имало
някакво блудство с момиче, но не знаел дали е вярно. Това го бил чувал по
улиците и по пътищата, особено през време на предизборната агитация за
кметските избори през 2019 г, не знаел дали е имало подадени жалби или заведени
преписки по този случай.
От показанията на св. В. Е. се установява
агресивното поведение на пострадалия Б. по време на предизборната кампания през
2019 г., както и по време на провеждане на самите избори, установяват се
действията на хората на Б. за залепяне на стикери върху плакатите на подс. М.,
че е чувала и се говорело за някакъв инцидент, някакво изнасилване от Б. и
негов приятел и това се знаело и коментирало в 20 села от Община Хитрино, че
това било свързано с изнасилване на някакво момиче, че това се разнасяло като
слух
От показанията на св. Д. Д. се установява,
че младши районния инспектор от полицията
отговарящ за с. Върбак община Хитрино е питал Д. дали познава Б., че в
този разговор полицейския служител му казал, че Б. и негов приятел май са
блудствали с определено момиче, че опитвали в някаква тоалетна да блудстват с
това момиче, че самия Д. като бивш полицейски служител не бил чувал за такъв
случай, че по късно при тяхна среща полицая казал на Д., че май този случай с
блудството щял да отиде за разглеждане от Детска педагогическа стая. Този разговор бил проведен
още през 2001 г.
От
обясненията на подс. М. се установява поведението на Б. по време на предизборната
кампания през 2019 г. като цяло, а и като лично отношение спрямо самия М., че Б.
е отправял лични заплахи към М. и неговото семейство, че пред него майката на
приятеля на Б. била казала, че Б. бил инициатор на някакво изнасилване на
момиче, че когато Б. се кандидатирал за кмет, в кметството била дошла бабата на
въпросното момиче, която пред М. потвърдила за въпросния инцидент, че за същия
случай бил чувал и от бащата на въпросното момиче
Показанията на тримата свидетели и
обясненията на подс. М. съда приема за безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
още повече, че никой от тримата свидетели не е пряко заинтересован от изхода на
делото. В тяхна подкрепа са и обясненията на подс. М., поради което съда
кредитира тези обяснения.
От
приетата като доказателство разпечатка от личната страница на подс. М. във „Фейсбук“
се установява съдържанието на постнатата статия в която е описан и епитета с
който е характеризиран пострадалия Б. като „насилник“
От приетото като доказателство писмо с рег.
№ 1797/********* г. на Районна прокуратура Шумен се установява, че на 28.08.2002
г. е образувано досъдебно производство № 246/2002 г. срещу пострадалия Б. и
Любчо Георгиев за това, че на 11.08.2002 г. в с. Върбак са извършили действия с
цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвъкупление с лице от женски
пол на 11 г., а извършителите на деянието, по време на същото били непълнолетни
– престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Установява се също, че това досъдебно производство с постановление на прокурор
от ШРП е прекратено на 14.04.2005 г. на основание чл. 237 ал. 1 т. 2 от НПК
При така
приетата за установена фактическа обстановка, въззивната инстанция намира за
правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Правилни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съд, че публикацията на подс. М. във „Фейсбук визира
пострадалия Б., че думата насилник характеризира лицето спрямо което е насочена,
в отрицателна насока, сочи за негативна оценка на неговата личност, че приема,
че от обективна страна този епитет отразява една крайно отрицателна оценка за честта
и достойнството на личността на лицето за което е употребена, както и крайния
извод на районния съд, че от обективна страна подс. М. е осъществил състава на
престъплението по чл . 148 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
По
отношение изводите на първата инстанция относно субективната страна на
престъплението. Тук районния съд е изложил пространни доводи за това, че не
само подс. М., а и много други хора са били с ясното убеждение, че най вероятно пострадалия
Б. е имал участие в деяние против половата неприкосновеност на лице от женски
пол, което към този момент е било малолетно. Тези доводи на първоинстанционния
съд, стоящата инстанция напълно споделя.
Факта на
прекратяване на досъдебното производство срещу пострадалия и другото лице не е
бил известен на подсъдимия, поради което не би могло да промени неговото
вътрешно убеждение, че Б. е съпричастен към такова деяние. В тази връзка разпоредбата
на чл. 147 от НК сочи, че за да е
осъществен състава на това престъпление, следва дееца да е съзнавал неистинността
на разгласеното позорно обстоятелство. Възвината инстанция приема, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че не само подс. М.,
а и голяма част от населението на Община Хитрино са имали убеждението, че Б. е
участвал в извършване на това деяние. От доказателствата по делото не може да
се направи обоснован и категоричен извод, че подс. М. е имал съзнанието, че
разпространява неверни обстоятелства.
По
отношение доводите на повереника на ч. тъжител изложени в ч. жалба и във
въззивното производство. Тези доводи
касаят наличието на субективната страна на престъплението и доказателствата в
тази връзка. В тази връзка се прави анализ на гласните доказателства от където
се достига до заключение за недоказаност
на извода на районния съд, че подсъдимия бил убеден в истинността на
обстоятелствата свързани с участието на пострадалия Б. в извършване на полово
престъпление. Напротив – всички гласни доказателства подкрепят извода на съда в
субективната убеденост на подсъдимия, че Б. е участвал в извършване на това
деяние. Всички свидетели твърдят, че на множество хора от общината е известен
този акт, това множество коментира въпросното обстоятелство, още преди
започване на предизборната кампания през 2019 г., а най вече – коментира се във
връзка с поведението на Б. именно след започване на тази предизборна кампания.
На второ място – довода, че подсъдимия е съзнавал неистинността на разгласеното
позорно обстоятелство, мотивиран от поведението на Б. срещу него по време на
предизборната кампания. Да, безспорно е налице твърдение на подсъдимия в
обясненията му, че поведението на Б. срещу него го е мотивирало да напише поста
във „Фейсбук“, но от този акт не следва извода
М. да е имал съзнанието - субективната увереност в неистинността на
въпросното позорно обстоятелство.
Предвид
изложеното въззивната инстанция приема присъдата на Шуменския районен съд за
правилна и законосъобразна и като такава същата следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда
№ 3 от 29. 01. 2020 г. постановена по НЧХД № 2255 /2019 г. по
описа на Шуменският районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340 ал. 2 предл. 2 от НПК
да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател:
Членове: 1.
2.