№ 411
гр. Плевен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 529 от 27.04.2024 г по гр. дело № 5341/23 г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ***,
обл. Плевен, ул. „***“ №9, ДЪЛЖИ на“***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул. „***“ №***, представлявано от П.В. и
Х.М.М., сумата от 3496,85лева- главница, 692 лева договорна лихва за периода
от 19.12.2019г.-31.12.2020 г., 991,69 лева лихва за забава за период от
19.12.2019г.-22.05.2023г г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда
06.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№1956/23.06.2023г. по ч. гр.д.№3530/2023г. по описа на Районен съд-Плевен.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от П. М. Н. ,в която се
възразява, че съдът е постановил едно незаконосъобразно решение. Възразява
1
се, че по делото не е установено по категоричен начин наличието на
облигационно отношение между страните, цесията не е произвела действие и
в договора има неравноправни клаузи. Възразява се, че въззивницата не е
давала *** за рефинансиране на предходен заем, няма доказателства за
усвояване на сумата по кредита. Възразява се, че предходния договор не е
приложен по договора и не е ясно какво е заплащано по него. Възразява се ,че
са налице нарушения на чл. 10 ал. 1 и чл. 33 ал.1 от ЗПК, лихвата за забава не
е включена в ГПР. Претендира се постановяване на решение, с което да се
отмени атакуваното решение и се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни
отношения между страните, заемната сума, погасяване на задълженията,
наличието на нищожни клаузи в процесния договор за кредит
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел,че се установява от заверено копие на Договор за
потребителски кредит № *** /на л. 17 от делото/, че е сключен на 19.12.2019г.
между „***“ ЕАД, ЕИК *** и П. М. Н., в качеството й на кредитополучател.
Приложени са Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Съгласно
Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № ***/19.12.2019г., е
предоставен кредитен продукт „Credissimo плюс“, общ размер на
предоставения кредит 3524,55 лева, срок на кредита 12 месеца, при 12 броя
погасителни вноски, размер на погасителните вноски 361,17 лева, лихвен
процент по кредита 40%, Годишен процент на разходите /ГПР/ 48,21%, общ
размер на всички плащания: 4334, 04 лева. Договорът е сключен от
разстояние. Съгласно Справка Вх. №7647/18.03.2024г. от „***“ АД, ЕИК *** и
приложените два броя справки от системата на дружеството, главницата по
договор за кредит №***/19.12.2019г., е усвоена за погасяване на задължение
2
по предходно сключен между страните договор за кредит. Счетоводно е
закрито задължението по рефинансирания договор за кредит/. Отразено е в
справката, че договор за кредит №***/19.12.2019г. е преструктуриране ма
предходен договор за кредит №1174562/27.11.2018г., сключен между страните,
като същият е погасил сума в общ размер на 3524,55 лева, от които главница в
размер на 2950,55 лева и договорна лихва в размер на 574 лева по договор за
кредит №1174562/27.11.2018г. От заключението на вещото лице В.В. по
назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е било видно, че с
паричната сума по процесният Договор за кредит №***/19.12.2019г. в размер
на 3524,55 лв. е извършено погасяване на задължения по стар кредит на
кредитополучателката П. М. Н.. Вещото лице дава заключение, че
предоставената сума е отразена по Кт на счетоводна сметка 510/002
„Допълнителни начисления трансферна сметка", а задълженията по
сключения нов Договор за кредит №***/19.12.2019г. е отразено счетоводно по
Кт на сметка 532/002 „Нов заем“. Съгласно заключението, по Погасителен
план към Договор за потребителски кредит №***/19.12.2019г., на П. М. Н. е
предоставен кредитен продукт „Credissimo плюс" за срок от 12 месеца с общ
размер на главницата - 3524,55 лв. и размер на месечната погасителна вноска -
361,17 лв. при лихвен процент 40 %. Общото задължение по договора за
кредит е 4334,04 лв., в т.ч. - 3524,55 лв. главница и 809,49 лв. лихва. Между
размера на задълженията за главница и възнаградителна лихва по Договор
№***/19.12.2019г. и размера на прехвърлените задължения по същия договор,
вещото лице установява следните различия: Главница по договор - 3524,55
лв.; Прехвърлена главница - 3496,85 лв.; Разлика: 27,70 лв.; Възнаградителна
лихва по договор - 809,49 лв.; Прехвърлено задължение за възнаградителна
лихва - 692,00 лв.; Разлика: 117,49 лв. Вещото лице дава заключение, че
установената разлика за възнаградителна лихва в размер на 117,49 лв. е равна
на дължимата лихва по първата погасителна вноска на предоставения кредит,
съгласно Погасителния план, от което прави извод за една внесена
погасителна вноска в размер на 145,19 лв., в т.ч. главница-частично - 27,70 лв.
и дължима лихва по първа вноска - 117,49 лв. Съгласно заключението,
размерът на вземането за главница - 3496,85 лв. е формиран от разликата
между размера на предоставения паричен кредит от „***" АД по Договор
№***/19.12.2019г. - 3524,55 лв. и установения размер на частично внесена
погасителна вноска - 27,70 лв. Съгласно заключението, размерът на
3
договорната лихва - 692,00 лв. е формиран от разликата между размера на
дължимите лихви по предоставения паричен кредит, съгласно Погасителен
план по Договор №***/19.12.2019г. - 809,49 лв. и размера на внесена лихва по
първата погасителна вноска - 117,49 лв. Вещото лице е представило в
табличен вид, инкорпориран в заключението, изчисления за размера на
законната лихва за забава върху главницата, като общо дължимата законна
лихва е 996,60 лева. Вещото лице дава заключение, че към датата на
депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК е заведено в РС-Добрич с вх.№10039/06.06.2023г., задълженията на П. М.
Н. по Договор за потребителски кредит №***/19.12.2019г. са общ размер на
5198,76 лв., от които: Главница - 3496,85 лв.; Възнаградителна лихва за
периода 19.12.2019г. - 31.12.2020г. - 692,00 лв.; Законна лихва за периода -
19.12.2019г. - 06.06.2023г. - 1009,91 лв. /185,92лв. + 823,99лв./ Съгласно
заключението, в сключеният договор за потребителски кредит
№***/19.12.2019г. е договорен годишен процент на разходите по кредита
/ГПР/ - 48.21%. Посочено е, че при изчисляване размера на ГПР са включени
следните параметри - договорената главница в размер на 3524,55 лв. и
договореният годишен лихвен процент върху главницата - 40%. Съгласно
заключението, заемната сума по процесния Договор за кредит
№***/19.12.2019г. в размер на 3524,55 лв. е усвоена на 19.12.2019г. С
предоставената заемна сума е извършено погасяване на задължения по стар
кредит на кредитополучателката П. М. Н.. Извършеното погасяване на
задълженията е отразено счетоводно по Кт на сметка 510/002 „Допълнителни
начисления трансферна сметка" /Справкаизвлечение от системата на „***“
АД/. Вещото лице сочи, че по делото не са налични доказателства за
извършени плащания на погасителни вноски по Договор за кредит
№***/19.12.2019г. На въпроса за актуалния размер на задълженията по
процесния договор за кредит, вещото лице дава отговор пред РС, че размерът
на задълженията по Договор за кредит №***/19.12.2019г., актуални към датата
на завеждане на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, вх. №10039/06.06.2023г. е 5198,76 лв., от които: Главница - 3496,85 лв.,
Възнаградителна лихва за периода 19.12.2019г. - 31.12.2020г. - 692,00 лв.,
Законна лихва за периода - 19.12.2019г. - 06.06.2023г. - 1009,91 лв. В открито
съдебно заседание, вещото лице дава уточнения, че кредитът от 3524,55лв. е
усвоен на 19.12., като тази сума е отразена по кредита на сметка 510
4
„Допълнителни начисления трансферна сметка“. Сумата не е предоставена
лично на лицето. Вещото лице прави уточнение, че няма такъв документ,
такава разписка, която се търси, че ответницата е получила 3500 лева, като
сочи, че с тази сума е погасено старо задължение по стар заем. Вещото лице
уточнява, че е получила справките от „***“, като това са извадки от системите
на „***“ и „***“. Сочи, че с усвоената сума е погасен стар заем, като това е
счетоводното записване - хронология от счетоводството, договорът е сключен
от разстояние и сумата не е предоставена физически.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като вярно,
обективно и компетентно. Ответникът пред РС е считал, че не е надлежно
уведомен за цесията. Сключен е Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021г. , Крелисимо ЕАД и „***“ ЕООД, в качеството
на цеденти, и „***“ ЕООД, в качеството на цесионер. Според РС връчването
на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има
за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор -
цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика, според РС,
няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено и с връчването на
исковата молба. Неоснователни са възраженията на ответника, че доколкото
липсва разписка за процесната сума, същата не е усвоена. Установява се,
според РС, се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че такова
предаване на сумата, респективно издаване на разписка не е извършвано,
доколкото сумата е използвана за погасяване на стар заем, насочена по
съответната сметка, и осчетоводена по друга сметка. Видно е било също, че
отпуснатата сума коресподира напълно по размер със сумата, остатък от стар
заем. Неоснователни са, според РС, възраженията на ответника по отношение
5
на недействителност на договора, поради начина на формиране на ГПР и
изчисляването на лихва. Установява се от заключението на
съдебносчетоводната експертиза, че ГПР по кредита е 48,21% и в включва
главница и договорен годишен лихвен процент върху главница -40%. Не се
констатират неравноправни клаузи, сред които такса ангажимент, такса бързо
разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчителство, и други, които
биха оскъпили кредита и за които да има данни ответникът да е заплатила
вноски. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че
„формираният ГПР заедно с неустойките“ превишава законоустановения
размер. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената
услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Към датата на сключване на договора е
налице законово ограничение на максималния размер на разходите по кредита,
по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е
посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде повисок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република ***.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това,
че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР. Законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. Практиката на ВКС, според която противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва е постановена преди с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК да бъде въведен законово установен императивен лимит на
възнаграждението на кредитора. По изложените съображения РС е приел, че
6
процесната клауза, регламентираща лихвен процент в размер на 40% е
действителна и като такава поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение. Съдът е приел, че доколкото от счетоводните
записвания се установява по кои сметки са отнесени съответните суми, за
преструктуриране на кредита, не следва да се обсъждат в настоящото
производство представените от ответника седем броя вноски бележки,
погасяващи суми по стар заем. Сред материалите по делото не е приобщен
старият договор за кредит, както и не е възлагана тежест на доказване по
отношение на сумите по него. Съдът не е обсъждал останалите доказателства
и доводи на страните, като неотносими. Поради изложеното, според РС, искът
за главница в размер на 3496,85 лева се явява основателен и доказан като
размер и период към датата на подаване на заявлението, и следва да бъде
уважен изцяло. Претенцията с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр. чл. 79 и
чл.86 ЗЗД се явява акцесорна по отношение на предходния иск и с оглед
основателността на същия, следва да бъде уважена като доказана по
основание и в предявения размер.
РЕШЕНИЕТО на Районен съд - Плевен е частично
незаконосъобразно
РС е изложил мотиви, които в една част се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят. Въззивният съд не споделя изводите
на първоинстанционния съд относно клаузата за договорна лихва в размер на
40 %. РС – Плевен е приел, че клаузата е действителна доколкото годишният
процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. С оглед и служебната роля на съда, както и с оглед
направените възражения, въззивният съд приема, че договорен лихвен
процент от 40% е в противоречие с добрите нрави и клаузата за този процент
на лихвата е нищожна на това основание. В заключението на ВЛ е отбелязано,
че ГПР е образуван от главницата и размера на договорната лихва. Това е
важно, тъй като потребителят трябва да знае какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Настоящият въззивен
съдебен състав приема, че законоустановения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК
максимален размер на ГПР ну следва да се прилага и по отношение на
възнаградителната лихва. Последната е такава, която се дължи за позването на
7
паричната сума по кредита. Приемането на нормите на чл. 19 ал. 4 и 5 от
ЗПК нямат пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква
степен при неколкократно надвишаване на възнаградителната лихва на
основния лихвен процент е налице нарушение на добрите нрави или не.
Противоречието с чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК влече нищожност на съответната
клауза поради противоречие със закона, но това не изключва съдебната
проверка на всеки договор за съответствие с добрите нрави – в този см. Опр.
№ 527/9.06.22 г по гр. дело № 151/22г на ВКС. Предвид гореизложеното
следва да се приеме, че възнаградителната лихва от 40% противоречи на
добрите нрави, поради което да се приеме, че в тази част исковата претенция
не е основателна поради нижощност на клаузата на посоченото основание. В
тази част досежно лихвата в размер на 692 лв следва да се отмени решението и
да се отхвърли предявената претенция в тази й част. В останалата част следва
да се потвърди атакувания съдебен акт.
При този изход на делото следва да се измени размера на присъдените
разноски пред първата инстанция като за исковото производство следва да се в
размер на 89,92 лв за ДТ, 173,40 лв за експертиза и 86,70 лв за юрк.
възнаграждение. За заповедното производство са 89,92 лв за ДТ и 43,35 за
юрк. възнаграждение.
При този изход на делото съдът приема, че за въззивната инстанция
следва да се присъдят разноски в полза на въззивницата в размер на 105,07 лв,
а за първата инстанция разноски в размер на 124,62 лв. Общо за двете
инстанции следва да се присъдят разноски в размер на 229,69 лв. От
въззиваемата страна разноски в подадения отговор не са претендирани. В
подадено писмено становище преди откритото съдебно заседания на Пл ОС е
налице претенция за заплащане на разноски, подробно описани в исковата
молба. В исковата молба са описани разноски за първата инстанция и
заповедното производство. Няма претенция за разноски във въззивното
производство и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 529 от 27.04.2024 г по гр. дело № 5341/23
г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, КОЯТО Е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ №9 ДЪЛЖИ на“***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***“
№***, представлявано от П.В. и Х.М.М., сумата от 692 лева договорна лихва
за периода от 19.12.2019г.-31.12.2020 г. КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн. чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК вр. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с.
***, обл. Плевен, ул. „***“ №9 ДЪЛЖИ на“***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***“ №***, представлявано
от П.В. и Х.М.М., сумата от 692 лева договорна лихва за периода от
19.12.2019г.-31.12.2020 г КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 529 от 27.04.2024 г по гр. дело № 5341/23
г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
за исковото производство – за дължима държавна такса за разликата над
89,92 лв до размер от 103,61лв, за експертиза за разликата над 173,40 до
размер на 200 лв и за юрк. възнаграждение – за разликата над 86,70 лв
до размер на 100 лв
за заповедното производство – за дължима държавна такса за разликата
над 89,92 лв до размер от 103,61 лв и за юрк. възнаграждение за
разликата над 43,35 до размер от 50 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул. „***“ №***, представлявано от П.В. и Х.М.М.
ДА ЗАПЛАТИ НА П. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен,
ул. „***“ №9 даловодни разноски за двете инстанции в размер на 229,69 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10