МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 41/13.03.2018г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 99/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против И.С.Я. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Преди започване
на разпоредителното заседание по делото, чрез редовно упълномощен адвокат свидетелите
А. и Х. – родители и законни представители на малолетния Е. В. А., пострадал от
деянието, предмет на обвинението, направиха искане да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители. И тъй като искането бе направено своевременно
– в срока по чл.77, ал.3 от НПК, съдът го намери за основателно и конституира
свидетелите в качеството на частни обвинители.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт. С оглед
направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Поради високата степен на обществена опасност на
извършеното, обуславяща се от наличието на два квалифициращи признака, предлага
да му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК,
около минимума на предвиденото в закона, чието изтърпяване на бъде отложено за
изпитателен срок от четири години.
Чрез повереника си частните обвинители
поддържат обвинението против подсъдимия наред с прокурора, като по отношение доказаността на обвинението се
солидаризират изцяло със становището му и също пледира за постановяване на
осъдителна присъда. Изразяват съгласие и с предложените от прокурора начини на
определяне и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които намират за
съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Пледират и за
присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава вината си, признава изцяло изнесените от обвинението
факти и изразява искрено съжаление за
сторено. Чрез редовно упълномощения си защитник –
адвокат моли за определяне размера на наказанието
лишаване от свобода към законовия минимум, след отчитане чистото му съдебно
минало и проявената критичност към извършеното като смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пледира и за постановяване отложено изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Я. е неправоспособен водач и не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 03.08.2017г. около 18:20 часа, след като бил употребил известно
количество алкохол,
подсъдимият привел в движение и предприел
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел
19, с рег. № У 6002 АВ, който бил с неизправна спирачна система. Движението реализирал в местността „Нови лозя“, Община Ямбол, пред магазин „При Иванка“, находящ се в блок №
8, парцел № 19, при дневна светлина и оптимални атмосферни условия. В същото
време пред магазина била свид. Д. от гр.
Ямбол. Подсъдимият извършил обратен завой и продължил праволинейно движение,
успоредно на магазина, със скорост около 10-15
км/ч. По същото време група деца си играели между магазина и траекторията на
движение на автомобила. В следващия момент малолетният Е.В.А. от гр. Ямбол, роден на *** г., се отделил от групата и навлязъл в пространството
пред автомобила, по траекторията на движението му. Подсъдимият Я. забелязал
детето и предприел действия по аварийно задействане на
спирачната система,
но тъй като същата била повредена,
автомобилът продължил движението си в посока
към детето и го
ударил. Ударът бил челен за
автомобила, съсредоточен в крайните му леви състави. Ниската постъпателна
скорост на превозното средство довела до поваляне детето на земята и
преминаване на
автомобила над него, като в
тази му позиция било избегнато прегазване от автомобилните гуми. В резултат на удара на малолетния Е.А. било причинено напречно счупване на тялото на големия пищял на левия крак, в неговата
средна трета, довело до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок не по-малък от 2 - 2,5 - 3 месеца,
при нормален ход на оздравителните процеси. В
същото време на мястото отишли свид. Х.и майката на детето – св. Х.. Детето било откарано в
МБАЛ – Ямбол и на
мястото на произшествието пристигнали полицейски екипи. Свид. Ч. - полицейски служител в ОДМВР - Ямбол извършил
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с инв. № ARDN 0093, който отчел концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух от 2,07 на хиляда. Свид. Ч. съставил на подсъдимия АУАН за нарушение на ЗДвП и му издал талон
за медицинско изследване № 0034255. В указания с
талона период от време подсъдимият не се явил в
ЦСМП – Ямбол, за да даде кръв за химическо изследване.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя
напълно от събраните в досъдебното производство доказателства - от обясненията му,
от показанията на свидетелите Х., А., Ч., Х. и Д., от заключенията на вещите
лица, изготвили назначените СМЕ и АТЕ, от обективните находки, отразени в
протоколите за оглед и приложените към тях фотоалбуми, както и от писмените
доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Я.
е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на на 03.08.2017 г. около 18:20 часа, в
местността „Нови лозя“, общ. Ямбол, пред магазин „При Иванка“, находящ се в
блок № 8, парцел № 19, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Рено“, модел 19, с рег.
№ У 6002 АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.
116 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП, чл.
139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, като при управление на МПС с технически неизправна спирачна система, не бил
внимателен и предпазлив към пешеходците - намиращите се в близост деца, е реализирал челен удар с тялото на Е.В.А. от гр. Ямбол, роден на *** г., в резултат на което по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в напречно
счупване на тялото на големия пищял на левия крак, в неговата средна трета,
довело до трайно затрудняване движението на левия
долен крайник за срок не по-малък от 2 - 2,5 - 3 месеца, при нормален ход на
оздравителните процеси, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно - 2,07 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с инв. № ARDN 0093, и без да има
необходимата правоспособност - без да е правоспособен водач на МПС.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията му, така и от показанията на свидетелинте Х., Д.
и Ч., и от обективните находки, отлазени в протоколите за оглед и приложените
към тях фотоалбуми.
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. Безспорно, същият е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.116 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.150
от ЗДвП, тъй като
предприемайки управление на МПС по смисъла на §6, т.12, б. „а“ от ДР на ЗДвП,
каквото е управлявания от него лек автомобил „Рено 19“, на МПС с неизправна
спирачна система, след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, и без да притежава необходимата правоспособност,
приближавайки се към място към място, където на пътя и в близост до него се
намирали деца, в т.ч. и малолетното дете Е.А., не е проявил необходимото
внимание и предпазливост, не е намалил скоростта си и не е спрял, в резултат на
което е ударил детето, повалил го на земята и
преминал с автомобила над него. Вследствие на удара на малолетния Е.А. било причинено описаното
по-горе телесно увреждане, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в напречно счупване на тялото на големия
пищял на левия крак, в неговата средна трета, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник
за срок не по-малък от 2 - 2,5 - 3 месеца, при нормален ход на развитие на оздравителните процеси. Т.е., налице е и пряка причинна
връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и увреждането на
пострадалия. Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на
горепосочените правила за движение, подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му.
От обективна страна деянието е квалифицирано по два квалифициращи признака,
тъй като подсъдимият не притежава необходимата правоспособност за управление на
МПС, и е бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда – 2,07 на хиляда, установено по надлежния ред с с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с инв. № ARDN 0093, което към момента на проверката е било технически изправно.
От субективна страна
подсъдимият е действал в условията на несъзнавана непредпазливост като форма на
вина, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за което са го задължавали правилата на чл.5, ал.3, т.1, чл.150, чл.139, ал.1, т.1, чл.116
и чл.117 от ЗДвП – да не предприема управление на моторно
превозно средство след като не притежава необходимата правоспособност, както и след употреба на
алкохол, а също и на
технически неизправно МПС, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, и при приближаване към място, където на пътя или в близост
до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост – да спре. Безспорно,
подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и
се бе съобразил с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП. Подсъдимият е
съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че не притежава необходимата правоспособност
за управление на МПС, както и че предприема управление на такова след употреба
на алкохол.
Дотолкова, доколкото нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
са общи, регламентират общото задължение на участниците в движението с
поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят
в опасност живота и здравето на хората, да не причиняват имуществени вреди, да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, и изискват общо съобразяване с особеностите на пътната обстановка,
т.е., същите се прилагат когато не е нарушена друга специална норма от закона,
съдът намери, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението и в тази му
част, тъй като в случая са нарушени специалните норми на чл.5, ал.3, т.1, чл.150, чл.139, ал.1, т.1, чл.116 и чл.117
от ЗДвП, и именно
тяхното нарушаване е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия непредпазливо престъпление законът предвижда
наказание от една до шест години лишаване от свобода. При това положение, с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1
от НК, съгласно който, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто
е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с
една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимия Я. наказание от ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, около средния размер на предвиденото в закона, при
превес на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността му такива съдът отчете чистото му съдебно минало, дадените
в досъдебното производство обяснения, с които е допринесъл в значителна степен
за разкриване обективната истина по делото, признаването и осъзнаването на
вината, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното. От
друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът взе предвид
завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от
обстоятелството, че подсъдимият е нарушил пет основни правила за движението по
пътищата и извършеното се явява квалифицирано по два квалифициращи признака,
при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства,
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода.
След като по
горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимия Я. наказание от ТРИ ГОДИНИ (36 месеца)
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали
така определеното й наказание с една трета, т.е., с дванайсет месеца, и му
наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ (двадесет и четири месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като
подсъдимият е неправоспособен, спряво него разпоредбата на чл. 343г от НК е
неприложима.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и като
отчете отново изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства,
съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Същевременно, имайки предид и отегчаващите
отговорността му обстоятелства, сочещи за завишена степен на обществена
опасност на извършеното, а оттам и на дсееца, тъй като същият се характеризира
и посредством деянието си, определи завишен размер на изпитателния срок, като
намери, че по този начин ще го мотивира за в бъдеще да се отнася с по-високо
чувство за отговорност към постъпките си и да не извършва нарушения на
установените правила за движение по пътищата.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати на частните обвинители
Ст. Х. и В. А. направените в това им качество разноски по делото за
упълномощаване на повереник общо в размер на 500 лв., както и направените по
време на ДП разноски по делото за изготвяне на експертизи в размер на 602,78
лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР –
Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: