№ 49
гр. Девин, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200055 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 21-0252-000109/22.04.2021 г., издадено от Началник група
при РУ- Девин като незаконосъобразно, постановено при нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита същото за необосновано и
твърди, че оспорва фактическите констатации отразени в НП, тъй като не е
извършил вменените му нарушения.
В о. с. з. жалбоподателя лично чрез пълномощника си адв. С.
поддържа жалбата. Моли съда да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че в настоящият случай доверителят му не е
осъществил вмененото му нарушение както с акта, така и с НП, тъй като за да
бъде едно лице определено като водач, то трябва да управлява съответното
МПС, т.е. да се намира в движение. В съдебната практика е установено, че
качеството водач може да има и лице, което макар и вече паркирал
автомобила си е шофирал непосредствено преди започване на проверката от
страна на полицейския служител, но факта, че спрения за проверка
гражданин управлява МПС непосредствено преди започването й и при спор
подлежи на доказване, което е в тежест на полицията. В настоящия случай,
1
факта на управление от страна на доверителят му не е доказано, т.е. счита, че
той не е бил водач, той не изпълва това качество за да бъде извършител на
нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. В тази насока моли съда да разгледа
докладните записки, които са приложени по делото. В докладна записка №
УРИ: 252р-5082/02.04.2021г. на старши полицай К. до Началника на РУ-
Девин е отразено: „Уведомявам ви, че на 02.04.2021 г. около 01.10 ч.
оперативния дежурен ни изпрати съвместно с колегата Ц.К. в с. Б. по сигнал
за управление на МПС след употреба на алкохол. При пристигане на място
забелязахме, че в началото на с. Б., на една пресечка отбиваща се от ул. Р. към
бившият стопански двор, е спрял лек автомобил марка „Пежо-405“ с peг. №
****“. Изобщо не става въпрос, че е видян този автомобил да се движи.
Малко по- надолу пише: „Около 01.45 ч извършихме проверка на
горепосоченото МПС и констатирахме следното: На шофьорската седалка с
облегната глава върху волана спеше лицето ДЖ. ДЖ. АХМ.“, с посочено
ЕГН, не е бил буден. Накрая на докладната записка пише, че при извършване
на проверката е използвана боди камерата. В другата докладна записка УРИ:
252р-5084/02.04.2021г. на младши автоконтрольор С.А. е посочено: „На
02.04.2021г. около 01.45 ч. ми се обади по мобилният телефон оперативния
дежурен и ми заяви, че наряда е спрял за проверка съмнително лице със
съмнение за употреба на алкохол“. Наряда изобщо не е спирал за проверка
такъв автомобил, нямало е движение на такъв автомобил за да го спира. По-
надолу казва: „При отиване на място с колегата от Криминална полиция –
Ил. Г. установихме лицето ДЖ. ДЖ. АХМ., който бе спрян от колегите от
OOP В. К. и Ц. К. със личният си лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № **** за
да извършат проверка с техническо средство“. К. изобщо не твърди, че е бил
спрял лицето. След това е посочено, че също е използвана боди камера.
Счита, че изложената фактическа обстановка се разминава с тези докладни
записки и свидетелските показания на свидетелите К., К. и С.А.. Твърди, че
водача изобщо не е спиран, този автомобил изобщо не е спиран. Счита, че
по аргумент на чл.1 от ЗДвП е посочено: Този закон урежда правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Член 2. Отворен
за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. В член 3 е посочено:
Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира
върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. ЗДвП няма
2
правно действие в участъка, където е бил доверителя му, дори да се приеме,
че е налице управление и че същия е бил водач. Твърди, че доверителят му
не е управлявал описаното МПС по обществени пътища, а в стопанския двор.
Управлението на МПС на път, който е затворен за обществено ползване не е
нарушение и с това не се осъществява движение на обществен път, за който
съгласно чл.1 ал.1 от ЗДвП се прилагат и съответните норми. Нарушението
е несъставомерно, тъй като управлявания от него автомобил не се е движел
по път отворен за обществено ползване позовавайки се на разпоредбата на §
6 т.1 от ДР на ЗДвП. Описаното в АУАН и издаденото въз основа на него
НП място на нарушението представлява път по смисъла на закона.
Изискването е този път да отговаря на дефиницията на път отворен за
обществено ползване по смисъла на § 6 на ЗДвП, то трябва да притежава
характеристиките определящи като такъв императивно изброени в законовата
разпоредба, а именно, пътна лента, платно за движение, граници на платното
за движение, пътна маркировка, която отделя пътното платно от другите
конструктивни елементи на пътното платно, банкет, тротоар, лента за
принудително спиране и други. В случая всички полицейски служители
казват, че авмомобила е бил надолу някъде, в чакълиран участък, затова не
са посочили името. Автомобила не е бил на ул. Р.. На следващо място, как е
била снета самоличността на доверителят му, тъй като той не е представил
документи. От полицейските служители е посочено, че е направена справка
по телефона. Това също е абсолютно процесуално нарушение, тъй като
справка по телефона се прави за собственика на автомобила, не за водача,
което е грубо нарушение на ЗАНН. Счита, че съществено процесуално
нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на НП е разминаване
между НП и акта, тъй като в АУАН са посочени обстоятелствата: На
02.04.2021 г. около 01.45 часа при движение по пресечка от ул. Р. водача
отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата на
алкохол по надлежния ред с предоставеното му техническо средство
„Алкотест дрегер“ с посочен фабричен номер. Не носи свидетелство за
управление на МПС. Не носи КТ към СУМПС. Не носи свидетелство за
регистрация. Не носи полица. Не носи знак за ГТП, а в НП като вменено
нарушение е допълнено и е вписано, че водача отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта, както и че
му е издаден талон за медицинско изследване, няма такова отразяване в
3
акта, което е достатъчно основание да бъде отменено НП като
незаконосъобразно. Освен това, от страна на полицейските органи не са
представени записите от камерите, а е тяхно задължение да ги представят,
тъй като задължение на административно наказващия орган, той има
задължение да докаже нарушението. В случаят с непредставянето на тези
записи се ограничава правото на защита на доверителят му да установи
действителното фактическо положение, в настоящия случай твърденията, че
той не е управлявал МПС-то и е отказал да бъде изпробван, тъй като е заявил
пред полицейските служители, че не е управлявал автомобила, затова не
дава изисканите документи. Непредставянето на всички доказателства от
наказващия орган е също основание за отмяна на НП. Претендира за
разноски.
В о. с. з. въззиваемия ред. призован не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП- Смолян, ТО-Девин ред. призована не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 11.05.2021г., жалбата е депозирана на
14.05.2021г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите С.А.-младши
автоконтрольор при РУ- Девин, В.К.-старши полицай „охрана обществения
ред“ при РУ- Девин и Ц.К.- служител в РУ- Девин, които показания съдът
приема за еднозначни и обективни, че на 01.04.2021г. свидетелите В.К. и
Ц.К. били наряд за времето от 19 часа до 07 часа и на 02.04.2021г. около 01
часа оперативния дежурен в РУ- Девин ги изпратил по сигнал в с. Б., че
автомобил „Пежо 407“ с рег. № **** се управлява от лице в нетрезво
състояние, обикаля селото. Двамата свидетели В.К. и Ц.К. тръгнали за с. Б.
като на влизане в селото след бензиностанцията видяли в отсечка - в ляво от
4
главния път автомобил да спира до бившия селскостопански двор - отсечка
от черен път, чакълен път. Полицаите спряли управлявания от тях патрулен
автомобил на главния път, който води към селото, с цел да видят дали става
въпрос за този автомобил, който им е подаден от дежурния. След като се
уверили, че това е автомобила решили да изчакат 10 минути на главния път с
цел да го спрат, но автомобила не тръгнал. През цялото време наблюдавания
автомобил бил със запален двигател /стоповете светили, габаритите също/.
Свидетелите изчакали 10 минути и решили да извършат проверка. Двамата
свидетели В.К. и Ц.К. установили, че в автомобила се намира само едно
лице, което е заспало на шофьорската седалка с облегнали ръце и лице върху
волана на автомобила. Събудили лицето, почукали, той се събудил, след
което установили името на водача- ДЖ. ДЖ. АХМ.. Същия бил в
неадекватно състояние, говорел несвързано, тръгнал да се заяжда със
свидетелите. Дежурния на РУ- Девин се обадил на свидетеля С.А., който
отишъл заедно с колегата си Ил. Г.. Свид. С.А. попитал жалбоподателя да се
тества за алкохол с дрегер, жалбоподателя отказал категорично и заявил, че
няма да подписва нищо, няма да се тества. Жалбоподателя бил видимо пиян,
с неадекватни действия, говорел провлачено и излъчвал силен мирис на
алкохол.
Свид. С.А. съставил на жалбоподателя в РУ- Девин Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 124/02.04.2021г. в
присъствие на жалбоподателя и свидетелите В.К. и Ц.К., за нарушение на чл.
174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.6 пр.2 от
ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, отказа е удостоверн с трите
имена и подпис на свид. Ил. Г..
Свидетелят С.А. издал на жалбоподателя талон за изследване с №
0011865, който жалбоподателя отказал да получи и подпише, който отказ е
удостоверен с трите имена и подпис на лицата Ил. Яв. Г. и Ц. Р. К..
С Наказателно постановление № 21-0252-000109/22.04.2021 г.,
издадено от Началник група при РУ- Девин, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи–Р. Х., въз основа
на АУАН № GA 204726/02.04.2021г., на жалбоподателя, за това, че на
02.04.2021 г. в 01.45 часа в с. Б., на улица без име, като водач на лек
автомобил „Пежо 407“ с peг № ****, държава България при обстоятелства:
5
На 02.04.2021 г. около 01.45 ч. при движение по пресечка от ул. Р. в с. Б. към
бившият стопански двор на с.Б., управлява личният си лек автомобил марка
„Пежо 407“ с регистрационен номер ****, като допуска следните нарушения:
1.Водача отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата
на алкохол по надлежния ред с предоставеното му техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0083, изразяващо се в
неизпълненията на контролният орган да вдуха въздух през мущука на уреда
непрекъснато в продължение на необходимото време за извършване на
пробата. Водача има неконтролирани действия и лъха силно на алкохол.
Издаден Талон за изследване № 0011865/02.04.2021г. Не е дадена кръвна
проба. 2.Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория. З. Не носи КТ към СУМПС. 4. Не носи свидетелство за
регистрация на МПС. 5. Не носи полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. 6. Не носи знак за ГТП и е извършил: 1.Отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателство
Анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб.
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с
което виновно е нарушил чл.174 ал, 3 от ЗДвП; 2.Не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 3. Не носи контролния талон от свидетелството за
управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 4.Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е
нарушил чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП; 5. Не носи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, за МПС, което управлява, с
което виновно е нарушил чл. 100 ал. 1 т.З от ЗДвП и 6. Не носи
удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност за МПС,
което управлява, с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.6 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП; чл. 183
ал.1 т.1 пр. 1, пр.2 и пр. 3 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 185 от
ЗДвП му е наложено наказание по т.1. чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;
по т.2. чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.3. чл. 183
ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.4. чл. 183 ал.1 т.1 пр. 3
от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.5. чл. 183 ал.1 т. 2 от ЗДвП- глоба в
6
размер на 10 лева; по т.6. чл. 185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева;
От справка за нарушител/водач на жалбоподателя ДЖ. ДЖ. АХМ. се
установява, че спрямо него има издадени седем броя АУАН, шест броя НП,
три броя фишове, пет броя ЗППАМ и присъда за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК.
Представени са към преписката два броя докладни записки с УРИ:
252р-5082/02.04.2021г. на старши полицай В.К. и УРИ: 252р-5084/02.04.2021г.
на младши автоконтрольор С.А..
Според писмо изх. № 3456#1/14.10.2021г. на Община Б., Община Б.
няма изготвен и одобрен генерален план за организация на движението за с.
Б. и останалите населени места на територията на общината.
Според писмо УРИ: 252000-6535/21.10.2021 г. на РУ- Девин, поради
технически проблем в системата ВОДПК, няма съхранени видеофайлове в
нея и не може да бъдат предоставени изисканите записи.
От жалбоподателят са представени Договор за продажба на
недвижим имот- частна общинска собственост от 02.11.2016г., сключен
между Община Б. и три лица, измежду които жалбоподателя ДЖ. ДЖ. АХМ.
за общински недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
05462.501.876 по КККР на с. Б., с площ от 1608 кв.м., с административен
адрес: с. Б., ул. Р. № *, скица на поземлен имот № 15-526773/20.06.2020 г. за
поземлен имот с идентификатор 05462.501.876, удостоверение за регистрация
на животновъден обект № 101/29789/01.10.2019г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и съдържат всички необходими реквизити
съобразно императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В съставеният
АУАН и НП е индивидуализирано датата и мястото на нарушението и като
водач на цитираното МПС: „ на 02.04.2021 г. около 01.45 ч. при движение по
пресечка от ул. Р. в с. Б. към бившият стопански двор на с. Б., управлява
личният си лек автомобил марка „Пежо 407“ с регистрационен номер ****“.
Доказа се от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
7
които са еднопосочни, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е
извършил вмененото му нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Неоснователно е
възражението от страна на жалбоподателя, че той не е извършил вмененото
му нарушение, тъй като описаното място на нарушението не е обществен път,
за което представя Договор за продажба на недвижим имот- частна общинска
собственост от 02.11.2016г. и не е управлявал МПС- то. Тези твърдения
категорично се разколебават от показанията на разпитаните по делото
свидетели и събраните доказателства. Вярно, че самата проверка е извършена
в селскостопански двор, но затова, че жалбоподателя е управлявал автомобил
на път за обществено ползване, са показанията на свид. К. и свид. К., които са
еднозначни, че видяли в отсечка - в ляво от главния път въпросния
автомобил да спира до бившия селскостопански двор - отсечка от черен път,
чакълен път.
Адресат на нормата по чл.174 ал.3 от ЗДвП е водача на МПС.
Съгласно определението, дадено в § 6 т.25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата
и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието „управлява
пътно превозно средство“ и то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983
г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е загубило
своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се включват
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с
определението за „участник в движението“ по чл.2 от ППЗДвП, какъвто е и
водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Следователно, спор няма, че автомобила е бил със
запален двигател, още повече се установява, че същия е бил в движение
преди да отидат двамата полицаи - свид. К. и свид. К. при жалбоподателя А.,
който е бил заспал с опряни ръце и лице на волана на автомобила, който
автомобил е бил с работещ двигател и с включени светлини. Всички тези
обстоятелства са достатъчни да се приеме, че А. е извършвал действие по
управлението му, което му предава качеството на водач на същия.
От друга страна, отказът на лицето да бъде установено дали същото,
като водач на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин,
8
както от наличния по делото талон за изследване № 0011865/02.04.2021г. /л.9
по делото/, където е налице документиран отказ, така и от свидетелските
показания на актосъставителя, дадени пред настоящата - въззивна инстанция,
които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците
на административно нарушение на транспортното законодателство в частта
му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. По
категоричен начин от събраните по делото доказателства се доказа, че на
инкриминираната дата и място жалбоподателя А. като водач на лек
автомобил марка „Пежо 407“ с регистрационен номер **** е отказал да му
бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол по надлежния
ред с представеното му техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDN 0083, и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл. 174 ал.3
от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно –
съставлява фактическия състав на нарушение на чл. 174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП и са основания за реализиране на административно - наказателната му
отговорност, като по делото не са оборени фактическите констатации
относно личността на административно-наказателно отговорното лице, в
качеството му на водач на лек автомобил „Пежо 407“ с peг № ****.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач
9
на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се
установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Нарушението
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна
на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Едно лице може да осъществи при условията на реална
съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши
две отделни административни нарушения. От диспозицията на цитираната
правна норма следва извода, че всеки отказ на водача да бъде тестван с
техническо средство съставлява административно нарушение, ако на лицето в
този случай бъде издадено и не изпълни предписание за медицинско
изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и второ
административно нарушение. В НП е цитирана и възпроизведена
санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и
хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско
изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота
в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде
тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата
на алкохол. Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган
наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В
случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На лицето е
издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в
кръвта, като е направен опит същият да му бъде връчен, но той категорично е
отказал това. При тези данни, законосъобразно срещу жалбоподателя е
съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е извършено
при наличието на която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван
10
водача с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В конкретния
случай са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние.
Жалбоподателят А. е отказал да бъде изпробван с техническо средство да
установяване употребата на алкохол и е отказал да даде кръвна проба.
Законосъобразно наказващият орган е квалифицирал деянието като
нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 174 ал.3
пр. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца /в т.см. Решение №
138/03.04.2017г. по КАНД № 67/2017г. по описа на Административен съд -
Смолян/.
Спор няма, че по време на проверката жалбоподателя не е
представил СУ, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС,
полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не е носил
знак за ГТП, с което е нарушил чл. 100 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ЗДвП, правилно и
законосъобразно наказващия орган е квалифицирал това нарушение, за което
на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1, пр.2 и пр.3 и т.2 от ЗДвП му е наложил за
всяко едно от четирите нарушения глоба в размер на 10 лева и на основание
чл. 185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно
наказателното производство са безспорно установени и доказани, както
извършените нарушения, така и неговия субект, поради което атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде потвърдено.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0252-
000109/22.04.2021 г., издадено от Началник група при РУ- Девин,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи– Р. Х., с коeто на ДЖ. ДЖ. АХМ., с ЕГН **********, с
адрес: с. Б., Община Б., обл. См., ул. П. № *, за нарушение на чл. 174 ал.3
от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.6 от ЗДвП, на
11
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.1 пр.
1, пр.2 и пр. 3 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП му е
наложено наказание по т.1. чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; по т.2. чл.
183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.3. чл. 183 ал.1 т.1
пр. 2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.4. чл. 183 ал.1 т.1 пр. 3 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева; по т.5. чл. 183 ал.1 т. 2 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лева; по т.6. чл. 185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12