№ 5052
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110118633 по описа за 2024 година
След проведен разговор с регистратурата на СЕС, следва да се отмени изцяло Разпореждане
189234/22.12.2024 , на основание чл.253 ГПК.
Следва да се подаде нов отговор.
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане 189234/22.12.2024 г., поради техническа грешка, на
основание чл.253 ГПК.
ДА СЕ ОТГОВОРИ НА СЕС
(1). В производството по гр. д. № 18633/2024 г. е подадено заявление за достъп до делото.
Заявлението е подадено от адвокат, пълномощник от трето неучастващо по делото лице.
(2). Съгласно българският закон, всеки адвокат има достъп до всички дела, независимо дали
е участник в съответното производството (чл.77, ал.3 ПАС). Разпоредбата не изисква правен
интерес. Трети лица имат достъп до дела само ако обосноват правен интерес (чл.78, ал.4
ПАС).
(3). Запитването е отправено, тъй като националният съд има съмнения, че националното
право противоречи на Правото на ЕС (ПЕС):
- Общият регламент за защита на личните данни (GDPR);
- правото на справедлив съдебен процес за достъп на адвокати до дела (чл.47 ХОПЕС)
- независимостта на съдебната власт при съблюдаване на етичния принцип за
конфиденциалност, защото нарушение на конфиденциалността е основание за образуване на
дисциплинарно производството и налагане на дисциплинарно наказания срещу съдията
(4). В този връзка съдът изпитва затруднение при прилагане на ПЕС и иска тълкуване дали
GDPR и чл.47 ХОПЕС следва да се тълкуват в смисъл, че съдът е длъжен да предостави
достъп до дело на адвокат, който не е пълномощник на страна по делото, без да се изиска
доказване на правен интерес, а да предостави достъп до това дело само въз основа на
1
качеството на упражнявана дейност като адвокат.
(5). Съдът изпитва съмнения, че неограниченият достъп на адвокати до всевъзможни дела,
без да доказват правен интерес, нарушава принципите за защита на личните данни и правото
на справедлив съдебен процес, съгласно Общностното право. Нещо повече, третите лица,
които нямат правен интерес ще упълномощят адвокат, който по силата на българския закон
ще получи неограничен достъп до дела, без да доказва правен интерес. Така изискването за
доказване на правен интерес се заобикаля, ако адвокат получи достъп до делото.
(6). В този смисъл не е ясно дали изискването на защита на личните данни и правото на
справедлив съдебен процес (адвокати да се запознават с дело, без да са пълномощници на
страни) следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба да
разрешава неограничен достъп до дело от страна на адвокати, без да доказват правен
интерес от това и без да имат пълномощно от страна по делото.
(7). Следва ли посочените разпоредби от ПЕС да се тълкуват в смисъл, че съдът може да
предоставя достъп до дела на адвокати и други лица, само при наличие на доказан правен
интерес за достъп до това дело.
(8). Освен това, необходимост от тълкуване се налага дали GDPR изисква страните по
делото да предоставят разрешение на друг адвокат или лице да получат достъп до самото
дело. Това е така, защото самите страни могат да не искат други лица и адвокати да имат
достъп до техните лични данни. Разпоредбите на GDPR и чл.47 ХОПЕС следва ли да се
тълкуват, че е необходимо задължително съгласие на страните по делото да се предостави
достъп до делото на адвокат или друго лице, които не са пълномощници или страни по
делото.
(9). Следователно, GDPR и чл.47 ХОПЕС следва ли да се тълкуват, че достъп до дело от
адвокат, който не е пълномощник на страна по делото, може да се осъществи чрез
едновременно разрешение на съда, при доказан правен интерес, и разрешение на страните
по делото. Т.е. разрешението на страните по делото задължително ли е, за да може съдът да
предостави достъп до делото на адвокат или страна, които не участват в процеса.
(10). Съдът може ли да предостави достъп до дело на лице, които не е страна по делото, само
при доказан правен интерес, но при липса на разрешение (съгласие) от страните по висящото
дело.
(11). Защитата на личните данни и правото на справедлив съдебен процес, за достъпът до
дело от трети адвокати и лица, изисква ли едновременно наличие: 1) на доказване на правен
интерес от тези трети адвокати и лица и 2) съгласие за достъп до лични данни.
(12). При липса на дадено съгласие от страните за достъп до лични данни, съдът може ли да
предостави достъп на трети лица: 1) без да доказват правен интерес за този достъп (каквато
е националната разпоредба сега); 2) с доказан правен интерес, при зачитане на личните
данни и правото на справедлив съдебен процес
(13). Въпросите касаят и независимостта на съда. Това е така, защото ако се окаже, че съдът
няма право на предоставя достъп до дела на лица, които не са страни или адвокати по
конкретното дело, така както задължава национална правна норма, ще се достигне до
нарушение на етичния принцип за конфиденциалност. В България и още 5 държави –членки
2
на ЕС е възприет принципът, че нарушение на етичните принципи е основание за
дисциплинарна отговорност. При това положение, при отговор на въпросите, че достъпът до
дела следва да се предостави на всички адвокати без да оказват правен интерес и без
съгласието на страните по делото, съдът ще извърши деяние, които представлява основание
за търсене на неговата отговорност. Ето защо е необходимо запитването за тълкуване на
ПЕС, тъй като при въведени ограничения според GDPR (правен интерес и съгласие на
страните), съдът ще бъде независим в своята дейност и няма да се страхува да бъде
подложен на дисциплинирани проверки и наказания. Оспорването, като противоречащо на
ПЕС, на всеобщия достъп на адвокати до всички възможни дела, без дадено съгласие от
страните и доказан правен интерес, за засили увереността и независимостта на националния
при Върховенство на закона. По този начин няма да се нарушава принципа за
конфиденциалност, тъй като прилагайки ПЕС, ще се изисква доказан правен интерес и
съгласие от страните. В момента националната правна уредба задължава съда да предоставя
достъп до всички дела на всички адвокати, без да са наети по конкретното дело – всички
адвокати имат достъп до всички дела.
(14). По конкретното дело, преюдициалното запитване касае адв. Д. Б., тъй като същата е
подала молба за достъп до делото, въз основа на качеството си на адвокат. Тя не е адвокат на
никоя от страните по делото. Същата е представила пълномощно на трето неучастващо лице.
Тя е адвокат на друго лице. Молбата за достъп до дело се разглежда като част от главното
производството и представлява вид охранително производство. В това производство
съществува молител и произнасящ орган – настоящия съд. Страна в националното
производство за достъпа до дела, според член 96, параграф 1, б. „а“ от Процедурния
правилник на Съда, е АДВ. Д. Б., както и нейният клиент И. Б. Б..
(15). Ето защо съдът приема, че отговорът на поставените въпроси касае именно молителят -
АДВОКАТ Д. Б., както и нейният клиент И. Б. Б.. Същите са страни по смисъл на член 96,
параграф 1, б. „а“ от Процедурния правилник на Съда.
(16). По делото са постъпили молби от други лица, които искат да бъдат конституирани, за
да могат да вземат становище по преюдициалното запитване. Такива са адв. М. А, адвокат
А. М, адв. Н. Д Д., СНЦОП О С А“, Софийската адвокатска колегия. Същите не са страни в
основното производство, нито са подали молба за достъп до чуждо дело.
(17). Основното производство, по което е отправено преюдициалното е охранително
производство, според националното право.
(18). С оглед гореизложеното, съдът приема, страни пред СЕС следва да бъдат посочените в
параграф 15 от текста по-горе, съгласно член 96, параграф 1, б. „а“ от Процедурния
правилник на Съда.
(19). По отношение на другите лица от параграф 16 по-горе, следва да се прецени от СЕС,
доколко е допустимо, наложително и необходимо.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4