№ 776
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.а
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602772 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 27.05.2022г. по НОХД № 5059/2020г., СРС, НО, 114-ти състав е признал
подсъдимия Г. Г. В. за ВИНОВЕН в това, че за периода от 12.09.2019 г. до 02.10.2019 г.
в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, се заканил с убийство на Е. Н. Д. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, както следва:
-на 12.09.2019 г., в гр. София, се заканил с убийство на Е. Н. Д., а именно - отправил
към последната думите „Ако си сериозна в намерението си да се разделим, ще убия и теб и
семейството ти“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у Е. Д..
-на 02.10.2019 г., в гр. София, се заканил с убийство на Е. Н. Д., а именно - бутнал с
ръце последната на земята, седнал върху краката й и отправил към нея думите „Ако
избягаш, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
1
осъществяването му у Е. Д.. - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден за извършеното от него престъпление на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия Г. Г. В. „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година за
изпитателния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е постановил при
изпълнение на така определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият Г. Г. В. е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон свързани с настоящето
производство.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Г. Г. В. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1769,16 /хиляда седемстотин шейсет и девет лв.
и шестнадесет ст./ лева, от които 672,16 /шестстотин седемдесет и два лв. и шестнадесет ст./
лева по сметка на СДВР, а останалите 1097 /хиляда деветдесет и седем лв./ по сметка на
СРС.
Съдът на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъдил подсъдимия Г. Г. В. да заплати
държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя
изпълнителни листа.
Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от защитника на
подс. В.- адв.П.. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в
противовес на събраните по делото доказателства и немотивирана, като с нея се прави
искане за оправдаване на подсъдимия.
В разпоредително заседание на 22.07.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, както и събирането на нови писмени или гласни доказателства.
Пред въззивната инстанция е постъпило допълнение към жалбата от защитника на
подс. Г. В. – адв. П., в която са изложени подробни съображения за неправилна
интерпретация на доказателствените материали от съда и достигнати неправилни
фактически изводи. На първо място се посочва, че в обвинителния акт не е посочено къде са
извършени изпълнителните деяния. На второ място се акцентира, че обвинението по
производството се крепи единствено на показанията на пострадалото лице, които са
вътрешно противоречиви и противоречат с останалия доказателствен материал. Изложени са
аргументи в насока несъгласие с кредитираната от първоинстанционния съд СППЕ. Прави
се искане от съда да се отмени първоинстанционната присъда и да се оправдае
подзащитният му, алтернативно се прави искане при установяване на допуснати съществени
процесуални нарушения делото да бъде върнато на друг състав на СРС.
В хода на съдебните прения защитата на подс. Г. В.- адв. П. поддържа съображенията
2
изложени в жалбата и допълнението към нея. Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да оправдае подс. В., алтернативно при наличието на процесуални нарушения
делото да бъде върнато на друг състав на СРС. С оглед неуважаването на съда на
посочените по-горе становища , се прави искане от съда да измени присъда в частта на
наложеното наказание, като същото бъде заменено с „пробация“.
Представителят на СГП определя първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна, както и че са събрани всички относими доказателства, които подкрепят
обвинителната теза.Счита, че СРС правилно е индивидуализирал и наложил справедливо
наказание, поради което моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Повереника на ЧО Е. Д. – адв. П., счита че жалбата е неоснователна, а в
допълнението към същата се преповтарят съображения, на които първоинстанционният съд
е дал изчерпателен отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Г. В. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, вкл. и
доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа установка,
като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни
и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините,
поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК. Производството пред контролирания съд е
протекло по общия ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички
правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесните
деяния и неговия извършител, вкл. конкретно отправените закани с убийство. Съдът е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл.305, ал.3 НПК и е направил подробен
анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени
средства с данните от писмените доказателства и становища на извършените експертизи. По
този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени
средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена
последователност. В заключение може да се заключи, че в подадената въззивна жалба и
допълнение към нея липсват съществени оплаквания или възражения, които да не са
получили своят отговор в мотивите на районния съд.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият
3
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата
от първата инстанция:
Подсъдимият Г. Г. В. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к.
****,с ЕГН **********.
Подсъдимият Г. Г. В. и частният обвинител Е. Н. Д. били съученици от един клас в
35 СУ „****“ в гр. София. Когато били в края на девети клас, двамата се сближили и
започнали да имат връзка. След време подсъдимият В. започнал да проявява непрестанна
ревност спрямо Е. Д., като непрекъснато искал да знае къде се намира тя, с кого е и какво
прави. Няколко пъти през годините ЧО Д. казвала на В., че иска да прекрати отношенията си
с него, но последният отказвал да приеме това обстоятелство, започвал да крещи и да
заплашва нея и семейството й с различни думи и изрази. След завършване на средното си
образование пострадалата Д. започнала работа, както и започнала да следва висше
образование в „Техническия университет“ в гр. София, като подс. В. продължавал да
проявява необоснована ревност спрямо нейни колеги от работата и от университета, поради
което Е. Д. взела решение да сложи край на връзката си с него.
На 12.09.2019 г., вечерта, св. Е. Д., заедно със свои колеги от работа, се намирала на
служебно събитие в сградата на фирмата, в която работела, находяща се в гр. София, ул.
„****, в близост до площад „Македония“. По време на това събитие св. Д. била изключила
мобилния си телефон, но решила да го включи, за да види дали някой я е търсил. Същата
видяла, че има пропуснати повиквания от подсъдимия и от баща си Н.Д., поради което се
свързала с последния и научила от него, че В. я е търсил в дома й и баща й му казал къде се
намира тя. След това св.Д., заедно с нейни колеги, излязла пред сградата на фирмата, където
внезапно се появил подсъдимият В. и пожелал да разговаря с нея. Св. Е. Д. се съгласила, но
не искала да разговаря с подсъдимия пред колегите си, поради което двамата влезли в лекия
автомобил, с който бил дошъл подсъдимият, като Д. пожелала да седне на шофьорското
място. Последната категорично заявила на В., че слага край на връзката си с него, при което
подсъдимият започнал да крещи и отправил към нея думите „Ако си сериозна в
намерението си да се разделим, ще убия и теб и семейството ти“. Тогава св. Е. Д. слязла от
автомобила, затичала се към намиращата се в близост спирка на градския транспорт и се
качила в идващия в същото време трамвай, за да избяга от подсъдимия.
След като на 12.09.2019 г. св. Д. се разделила с подсъдимия В., последният започнал
да й пише лични съобщения в социалните мрежи, да й звъни от скрити номера, да я чака
пред жилищния блок, в който живеела, и да търси всякакъв контакт с нея, тъй като искал да
възобновят връзката си, но Д. била категорична в намерението си да се разделят.
На 02.10.2019 г. пострадалата Д. се намирала на учебни занятия в корпуса на
Техническия университет в гр. София. Същата се отправила към спортния комплекс на
университета, тъй като й предстоял час по спорт. През това време подсъдимият В. я
пресрещнал в близост до спортния комплекс, стиснал я силно за лявата китка и
4
предмишницата и я издърпал встрани от сградата на университета, където нямало други
хора. Тогава подсъдимия бутнал с ръце св. Д. и я съборил на земята, след което седнал
върху краката й и отправил към нея думите „Ако избягаш, ще те убия“. При това положение
пострадалата се съгласила да разговаря с В. и отново му обяснила причините, поради които
е приключила отношенията си с него. След това св. Д. се обадила на родителите си -
свидетелите Д. и Н.Д.и и им разказала за случилото се.
Следобед, на същия ден - 02.10.2019 г., св. Е. Д., заедно с родителите си, отишла в
сградата на 02 РУ - СДВР, където подала жалба срещу подсъдимия Г. В. за осъществените
спрямо нея противоправни деяния. На връщане от районното управление семейство Д.
заварили пред жилищния си блок подсъдимия, който бил там заедно със св. Р. Г. и още един
негов приятел. Като видяла подсъдимия, майката на пострадалата - св. Д. Д. не спряла, а
продължила да управлява автомобила си по паркинга, покрай жилищния блок, като
подсъдимият започнал да върви след колата и да я следва пеш. Поради това майката на
пострадалата потърсила помощ от органите на реда, като се обадила на спешен телефон 112,
вследствие на което подсъдимият се качил в колата си и си тръгнал.
След описаната случка подсъдимият продължил с опитите си да осъществи контакт с
св.Е. Д., като дори влязъл в сградата на Техническия университет в гр. София, където
пострадалата имала учебни занятия. Вследствие на неговото поведение св. Д. Д.
неколкократно търсела помощ от полицейските органи, като подавала сигнали на телефон
112.
Поради изпитания страх от заканите на подсъдимия изцяло се променил начинът на
живот на семейство Д.. Пострадалата Е. Д. спряла да излиза от дома си, ходела единствено
на занятия в университета и на работа, като била съпровождана от родителите си Д. и Н.Д.и.
От заключението на комплексната съдебно¬психиатрична и психологична експертиза
на подс. Г. В. става ясно, че при експертното изследване при подсъдимия не са се
установили качествени отклонения в психичното му функциониране, към момента на
деянията същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, а към момента психичното му състояние не се явява пречка за неговото
участие във всички фази на наказателното производство и той има психична годност да дава
адекватни обяснения /ако желае/ на въпросите на следствието.
От заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Е. Д. се установява, че
възприетите от последната закани са възбудили у нея преживяване на интензивен и реален
/основателен/ страх за живота. Вещите лица заключават, че св. Е. Д. е психично здрава, при
нея е налице психична годност за даване на свидетелски показания, а психичното й
състояние към момента не се явява пречка за нейното участие във всички фази на
наказателното производство и тя може да дава достоверни отговори /ако желае/ на
въпросите на следствието. Заключението на посочената експертиза е изготвено в
съответствие с притежаваните специални знания от вещите лица д-р К. - експерт психиатър,
5
и Г. - експерт психолог, които дават подробни разяснения в съдебно заседание за начина, по
който са стигнали до своето заключение, и обосновават своите експертни изводи. В тази
връзка от разясненията на вещите лица се установява, че тяхното заключение не е изградено
единствено върху разпита на св. Е. Д.. В проведеното с нея интервю вещите лица са
извършили подробно изследване, като след това са обсъдили всички констатации и са
извели тяхното заключение от комплексните данни, с които са разполагали.
От заключението по съдебномедицинската експертиза по писмени данни се
установява, че на 02.10.2019 г. пострадалата Е. Д. е получила следните травматични
увреждания, в съвкупност причинили й болка - оток и кръвонасядане на лявата
предмишница и на китката на лявата ръка, както и оток, охлузвания и кръвонасядания на
лявото коляно.Вещото лице заключава, че травмата на лявата предмишница на Д. е
причинена чрез удари или притискане с твърд тъп предмет, какъвто е човешката ръка, а
травмата в областта на коляното отговаря да е в резултат от падане върху терен, видно от
охлузването.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза, която възпроизвежда на хартиен носител съдържанието на вещественото
доказателство - оптичен диск, съдържащ 4 бр. звукозаписа от постъпили на 03.10.2019 г.,
04.10.2019 г. и на 05.11.2019 г. обаждания на телефон 112 от страна на св. Д. Д., както и
електронни картони на подадените сигнали, които са свързани с различни случаи, в които
подсъдимият причаквал пострадалата пред входа на жилищния й блок, както и в
Техническия университет, в който учела. Съдържанието на подадените сигнали на телефон
112, дословно възпроизведено на хартиен носител в експертизата, подкрепя изложеното от
свидетелите Д. в техните разпити.
Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия, съдът направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие
по общия ред. В хода му са събрани доказателствени източници от различен вид гласни
доказателствени средства – обясненията на подс. Г. Г. В. , показанията на свидетелите Е. Н.
Д. (вкл. и частично прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК нейни показания
на л. 44-46 от ДП относно телефонния номер на подсъдимия през инкриминирания период),
Р. К. Г. (вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК негови
показания на л. 110 от ДП) (частично), Д. А. Д. /л. 46-49 от съд. д./, Н.С.Д. /л. 49-51 от (вкл.
и частично прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови показания на л.
49-50 от ДП), Е.Е.П. /л. 66-67 от съд. д./ (вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от НПК негови показания на л. 101 от ДП); писмените доказателства и доказателствени
средства - молба до 02 РУ - СДВР /л. 6-7 от ДП/, съобщение за извършено престъпление от
08.10.2019 г. /л. 8 от ДП/, заповед за задържане на лице от 07.10.2019г. /л. 11 от ДП/,
заявление от 02.10.2019 г. до началника на 02 РУ - СДВР /л. 18 от ДП/, съдебномедицинско
удостоверение №299/2019 г. /л. 22-23 от ДП/, писмена кореспонденция /л. 24-26; л. 31-38; л.
40, л. 53-59 от ДП/, справка за съдимост /л. 62 от съд. д./, уверение № 171/10.02.2021 г. от
6
УНСС /л. 106 от съд. д./ и всички останали приети и приложени по делото писмени
доказателства; заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни (СМЕ) /л. 72-74 от ДП/, комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза на поде. Г. В. (СППЕ) /л. 78-86 от ДП/, комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза на Е. Д. /л.90-99 от ДП/, съдебно-техническа експертиза (СТЕ)
/л.78-92 от съд. д./; както и вещественото доказателство - 1 бр. оптичен диск CD-R с надпис
„Д.“, съдържащ 4 бр. звукозаписа от постъпили на 03.10.2019 г., 04.10.2019 г. и на
05.11.2019 г. обаждания на телефон 112 от страна на св. Д. Д., както и електронни картони
на сигналите /л. 59 от съд. д./.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както
е описано в ОА е установено по изискуемия в чл.303, ал. НПК начин. Няма съмнение за
въззивната инстанция, че дееца се е заканил с убийство на Е. Д. в периода от 12.09.2019г. до
02.10.2019г. като първоначално и по собствена инициатива се е срещнал с пострадалата в гр.
София, в района на пл. Македония, където недоволен от желанието й да прекратят
отношенията си се заканил в лекият му автомобил, че ще убие нея и семейството й, а като
продължение на тази деятелност на 02.10.2019г. я причакал пред сградата на висшето
учебно заведение, където учела, употребявайки физическа сила я повалил на земята, като
отново й казал, че ще я убие.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения налази, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба / в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/.
Настоящата инстанция намира, че в подадената въззивна жалба и допълнение към нея
са въведени предимно оплаквания за цененото на доказателствата, респ. тези на свидетелите
и приетата по делото СППЕ. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената
присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционният
съд в неговите мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че действително гласните доказателствени
средства ( показанията на пострадалата Е. Д., свидетелите Д. Д., Н.Д. и Е.П.) представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Най-напред от разказа на пострадалата Д. става ясно времето, местата и
развилите се инциденти на инкриминираните дати.
В принципен план не съществуват пречки всички факти от предмета на доказване да
бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и
7
доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК
способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им
сила, стига да са събрани по реда на НПК и да издържат изискванията към тяхната
правдоподобност, установени в съдебната практика. Така че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с
веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В настоящия случай, за
да формира извод за съпричастността на подсъдимия с инкриминираните събития,
въззивният съд подобно на контролирания, се довери на свидетелските показания на Д. Д.,
Н.Д. и Е.П. , като по отношение на използвана агресивна реторика на подсъдимия намират
доказателствена опора и в показанията на св. Е. Д.. С проявен юридически усет и при
съобразяване с обстоятелството, че св. Е. Д. е пострадала от инкриминираните деяния,
районният съд е интерпретирал твърденията й, които с висока степен на доказателствен
интензитет обезпечават повдигнатото срещу подс. В. обвинение. Логично СРС е отчел
вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалата досежно възприетите
и пресъздадени правнозначими за неправомерното поведение на подсъдимия обстоятелства
и съпоставянето на установеното чрез него с останалите доказателства по делото, очертава
логичност и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя
кредитирането му. Свидетелката Д. в детайли и с изискуемата се хронология описва
словесните конфликти между нея и подсъдимия и отправените закани за живота й, както и
последвалото си поведение и емоционално състояние – емоционална напрегнатост,
притеснение за себе си и да се прибере в дома си.При положение, че показанията на св. Д. не
са фрагментирани, уклончиви, непоследователни или нелогични и се отнасят до факти,
които тя лично е възприела, а съгласно заключението на СППЕ свидетелката е със съхранени
възприятно представни възможности и без проблеми с паметта и когнитивните процеси,
няма процесуална пречка именно нейните показания да бъдат поставени в основата на
осъдителната присъда. Това принципно положение е било съобразено от контролираната
инстанция при анализа на заявеното от св. Д. относно естеството на заплахите,
съдържанието на отправните фрази и поведението на подсъдимия. За да се довери на
свидетелката, съдът е отчел, че при разпита й не са констатирани съществени непълноти,
вътрешна несъгласуваност или логически противоречия.
Тук е момента да се спомене, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал с
доверие заключението на ППСЕ като обективно и компетентно изготвено и не установи
необходимост същото да бъде коригирано или допълвано, нито намери основание да се
съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите го вещи
лица.
Съгласно заключението възприетите от пострадалата Е. Д. закани за убийство и
заплашителни действия от страна на подс. В. са предизвикали у нея преживяване на страх за
живота й от евентуалното им осъществяване. Вещите лица не са разчитали единствено и
само на твърденията на свидетелката, а са направили изводите си и на основата на своите
експертни познания и проведените изследвания на освидетелстваната.В устните си
8
уточнения пред районния съд вещите лица са изяснили, че ситуациите са причинили стрес у
пострадалата, тъй като са свързани с опасност и заплахи за нейния живот.
За пълнота на изложеното, както първата инстанция, но така и настоящата е на
мнение, че адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелските показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития и извършеното деяние от дееца.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е заключил, че подс. Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият за периода от 12.09.2019г. до 02.10.2019 г. в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението „закана с убийство“ чрез думи и действия. На
12.09.2019г., в гр. София, същият е отправил към пострадалата Е. Д. думите „Ако си
сериозна в намерението си да се разделим, ще убия и теб и семейството ти“, а на 02.10.2019
г., в гр. София, подс. В. бутнал с ръце на земята Е. Д., седнал върху краката й и отправил
към нея думите „Ако избягаш, ще те убия.
От обективна страна, за осъществяването на това престъпление е необходимо
подсъдимият да е отправил закана за убийство спрямо св. Д., която закана да е била
възприета от същата и да е от естество, че да възбуди основателен страх от осъществяването
й. Доколкото е видно, че заканите са две, като втората е отправена чрез действия - подс. В.
бутнал с ръце на земята Е. Д., седнал върху краката й и отправил към нея думите „Ако
избягаш, ще те убия. Според настоящия състав, заканите са отправени по начин, които да
възбуди основателен страх, доколкото и към този момент св. Д. не е имало как да знае,
какво ще последва от тези му действия спрямо нея. Обстоятелството, дали заканата
действително е възбудила основателен страх не е съставомерно, но от заключението на
вещите лица по СППЕ експертиза се установява, че същата е въздействала изключително
силно върху св. Д. и е възбудило у нея основателен страх за живота й, поради което и това
обстоятелство е налице.
От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че
поведението му съдържа закана за отнемане на живота на св. Д., като е заявил това свое
намерение с думите„Ако си сериозна в намерението си да се разделим, ще убия и теб и
семейството ти“ и „Ако избягаш, ще те убия.Същият е съзнавал, че заканата може да бъде
възприета от адресата като действителна заплаха и е целял това.
По вида и размера на наказанието:
9
Съдът извърши самостоятелна преценка по отношение на наказанието, като не
намери основание за изменение на присъдата в тази й част.
За престъплението по чл.144, ал.3 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 6 години.
Разпоредбата на чл.54 НК задължава съда да определи наказанието в рамките,
посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Първата инстанция е извършила подробна преценка на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като правилно е определила наказанието по реда на чл.54 от
НК при превес на смекчаващите отговорността, а именно една година „лишаване от
свобода“. Правилно СРС е приел, че са налице и основанията за прилагане на чл.66 от НК,
поради което и законосъобразно е отложил изтърпяването на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, с изпитател срок от три години.
Правилно първоинстанционния съд с присъдата си на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от НК е постановил при изпълнение на така определеното наказание да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият Г. Г. В. е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон
свързани с настоящето производство.
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил разноските в тежест на
подсъдимия.
При извършената на основание чл. 314, ал.1 от НК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна или изменяване, поради което и с оглед
горепосочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, постановена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон, следва да бъде потвърдена.
Предвид изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.05.2022г., постановена по НОХД № 5059/2020г. по
описа на СРС, НО, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11