О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 20.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 157 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С.С.Т. срещу
Решение № 5253 от 26.11.2019г. по гр.д. № 7301/2019г. по описа на ВРС, 51-ви
състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48 за осъждане
на ответника да й заплати сумата от 5 000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени болки и
страдания вследствие, произтекли от виновни действия на служител на въззиваемото дружество при изпълнение на възложената му
работа, а именно рязко спиране при движение на 08.01.2019г. в гр. Варна на
водач на автобус, марка „Мерцедес“ с рег. № В 0962 КР, движещ се по линия № 148,
управляван от водача Димитър Иванов Койчев, собственост на „Градски транспорт“
ЕАД, вследствие на което ищцата залитната и паднала,
при което получила травматични увреждания по гръдния кош, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.01.2019г. до окончателното плащане
на задължението.
Решението
е постановено при участието на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени
са доводи, че формираният правен извод за правомерност в действията на водача
противоречат на чл. 24, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, преди да
намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение, а пътниците са участници в движението съгласно § 6, т. 28 от ДР на
ЗДвП. В конкретния случай водачът на автобуса не е изпълнил това свое задължение,
с което виновно е причинил телесни увреждания на въззивницата.
Задължение на водача на автобуса е било да се движи със скорост, която да не
позволява резки маневри предизвикващи залитане и удар на превозваните пътници.
Нарушението, съответно неизпълнението на задълженията на длъжностното лице, на
което ответното дружество е възложило работа за осигуряване на безопасно
пътуване на пътниците е именно противоправното
действие, от което в пряка причинна връзка е настъпил вредоносният резултат.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск се уважи в цялост.
В отговор на жалбата „Градски
транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава неосъществен
фактически състав на непозволеното увреждане в случая, доколкото не е
установено виновно причиняване на вредите от водача на автобуса. Установено е в
тази връзка от съвкупността на доказателствата по делото, че с оглед
конкретната пътна обстановка, водачът на автобуса не би могъл да предположи, че
действие по отнемане на предимство на движещия се по БУС лентата автобус.
Водачът не е допуснал нарушения на правилата на ЗДвП, което изключва
възможността за ангажиране деликтната отговорност на
дружеството работодател. Предприетото спиране е било с цел да се избегне ПТП с
неправомерно навлезлия в БУС лентата товарен автомобил. Не е налице
неправомерно поведение на водача на автомобила, доколкото същото кореспондира с
установеното в чл. 24, ал. 1 от ЗДвП правило. Предприемайки аварийно спиране,
водачът на автобуса на практика е направил опит да предотврати по-сериозни
последствия за живота и здравето на пътниците в превозното средство, предвид
реалната опасност от сблъсък с товарния автомобил. Именно поради тази причина
законът задължава участниците в движението да спрат при наличието на такава
опасност. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
такова се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата
не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2020 г. от 09:30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.