Решение по дело №113/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 144
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630200113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

144/12.3.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                              Председател: Д. Георгиева

 

При секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 113 по описа на ШРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 6512 от 23.10.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на В.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена молба от жалбоподателя, с която изцяло поддържа депозираната жалба.

            Процесуалният представител на Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага конкретни доводи в тази насока.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2019г. към 11,20 часа, на път I-4, км.250+500, след разклона за с. Черенча, обл. Шумен, в посока гр. Търговище – гр. Шумен, длъжностни лица при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, в изпълнение на служебните си задължения, спрели  за проверка  МПС с 4 /четири/ оси, с две управляеми оси, с рег № КН79 22ВМ, марка „МАН“, модел „ТГС 41.400ББ, управлявано от жалбоподателя В.Д.Н.. Длъжностното лице при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София – Г.П.Г. извършил контролно претегляне. ППС-то било претеглено с везна, марка DFW-KR, фабр. 118 844. Измереното натоварване на двойното задвижваща ос на МПС установили, че е 30.350т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, при разстояние  между осите 1.40 м., измерено с ролетка № 1302/18 /5м./ на двойната задвижваща ос. Водачът В.Д.Н. не представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с оглед установеното претоварване.

Г.П.Г. – инспектор Дирекция “АРОК” – АПИ гр. София съставил на място АУАН № 0007385/26.09.2019г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в присъствието на свидетеля П.Р.П. и жалбоподателя В.Н.. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 6512 от 23.10.2019 г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на В.Д.Н. било наложено административно наказание  “глоба ” в размер на  1 000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали, приложени по делото, както и от разпита в съдебно заседание на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. НП е издадено от Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София. Видно от приложената към писмените доказателства по делото, Заповед № РД-11-1266  от 17.10.2019г., с която Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при дирекция АРОК – В.Б.А. е оправомощена да издава на физически и юридически лица наказателни постановления по съставени от служителите на дирекция АРОК, АУАН при условията и по реда на Закона за пътищата. Именно в това си качество наказващият орган е издал НП. Съгласно приложената към писмените доказателства по делото, заповед № РД-11-1092/04.09.2019г., на председателя на УС на Агенция ”Пътна инфраструктура”, издадена на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, актосъставителя е един от служителите на агенцията, определен да съставя АУАН по ЗП, от което следва, че същият притежава процесуална компетентност при съставянето на АУАН № 0007385/26.09.2019г.

В случая се касае за път от републиканската пътна мрежа, поради което е следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл.14, ал.2, т.1, б.”а” от Наредба № 11/2001г. и във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура” гр. София. Съгласно чл.15, ал.3 от Наредба №11/2001г. собствениците на извън габаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Същото е следвало обаче да съпътства МПС. Жалбоподателят не е представил такова разрешение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност. В съответствие с правомощията си и съобразно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 актосъставителя е съставил АУАН на водача на тежкото пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява -„осъществява движение”, без необходимото разрешително.

Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата, като се установило претоварване в параметрите му. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват  в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.18, ал.1 от Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Процесното МПС, управлявано от жалбоподателя В.Н. с 4 оси е  тежко по смисъла на Наредба № 11/2001г., където ясно е посочено в чл.3, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Не са налице нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на НП. Описано е точно кои разпоредби на приложимата Наредба № 11/20001г. са нарушени. Правилно е посочена нарушената правна норма на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на  чл.26, ал.2, т.1, б. ”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б. ”в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от юридическото лице – неговия работодател. На първо място, това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата едни от субектите на процесното нарушение по    чл.26, ал.2, т.1, б. ”а” от Закона за пътищата /ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на тези пътни превозни средства, които могат да носят такава административно - наказателна отговорност извън тази на юридическото лице по чл.54 от същия закон. В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на съчленено пътно превозно средство. Основен съставомерен елемент, водещ до ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в случая е фактът, че ППС надвишава максимално допустимите нормативно определени норми, което от своя страна го квалифицира именно като извънгабаритно превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба. От друга страна, органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ установяват, че той управлява тежко превозно средство без надлежно издадено разрешително или документ за платена такса съобразно чл. 14, ал.3 от Наредба № 11 /арг. от чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение за управление на тежко ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя администрация. В този смисъл, по делото не се твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради което настоящия съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна. Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното нарушение. Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на управляваното от него ППС не надвишават максимално допустимите норми по посочената Наредба № 11, както и че управляваното извънгабаритно превозно средство изисква снабдяването му с нарочно разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна мрежа, поради което, управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова разрешение, е допуснал нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на чл.53,  ал.1, т.2 от ЗП. В този смисъл е Решение № 234/25.06.2014 г. по КАНД № 163/2014 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Съдът намира за неоснователен и изложеният от жалбоподателя, довод, че отговорността му е следвало да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДв.П за съответно извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДв.П. В актуалната съдебна практика се застъпва становището, че в случаите, когато двжението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата – се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДв.П, а не този по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая съдът, като съобрази материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който претоварването на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за пътищата, намира, че същото не крие по-малък риск и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този род, поради което не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН и фактът, че процесното нарушение се явява първо за нарушителя. Същото се отнася и за заплатената от водача пътна такса веднага след констатиране на административното нарушение, доколкото същото е представено във връзка с разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредба № 11, въвеждаща задължително условие, за да може ППС да продължи движението си по пътищата. Същото би могло да се тълкува единствено като смекчаващо вината обстоятелство, което е било отчетено като такова от наказващия орган, но не и като обстоятелство, водещо до извода за маловажност на извършеното нарушение. 

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.      

Поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6512 от 23.10.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на В.Д.Н., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, като правилно и законосъобразно.

            ОСЪЖДА В.Д.Н. ЕГН **********,*** сумата от 50.16 /петдесет лв. и шестнадесет ст./ лева – изплатени пътни разноски по АНД № 976/2019г. по описа на ТРС, които следва да бъдат заплатени по сметка на Районен съд Търговище.

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: