МОТИВИ към Присъда №
197/20.06.2017г. по НОХД 3278/2017г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия М.С.А. за това, че на 25.08.2016г. в гр. Пловдив, обл.
Пловдив, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с И.М.Г., с
ЕГН: ********** - съизвършител и чрез
използване на техническо средство – отвертка е отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 бр. дамски потник, на стойност 7 /седем/ лева; 1 бр. дамски
спортен клин, на стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. футболна топка от изкуствена
кожа, на стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева; 1 бр. мъжки
суичър, на стойност 34 /тридесет и четири/ лева; пари – сумата от 10 /десет /
лева, всичко на обща стойност от 65.50 /шестдесет и пет лева и петдесет
стотинки/ лева, от владението на С.Б.Б., с ЕГН **********, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл. 194,
ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и
за това, че на 24.09.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките
си, като извършител, в съучастие с
И.М.Г., с ЕГН: ********** - съизвършител, е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 10
/десет/ лева; 1 бр. мъжки портфейл от естествена кожа, на стойност 5 /пет/
лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия”, модел „X-3-00” / „Nokia” ,
модел „Х 3-00”, на стойност 40 /четиридесет/ лева; 1 бр. дигитален фотоапарат
,марка „Олимпус” с неустановен модел, на стойност 30 /тридесет/ лева; 4 бр.
секретни ключа, всеки на единична стойност от 2.50 /два лева и петдесет
стотинки/ лева, всички на обща стойност от 10 /десет/ лева; пари – сумата от 90
/деветдесет/ лева, всичко на обща стойност от 185.00 /сто осемдесет и пет/ лева
от владението на Л. А.П., с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1
от НК. По делото е повдигнато обвинение и спрямо И.М.Г. за това, че в
периода от 25.08.2016г. до 09.10.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи
постъпките си, като извършител, сам и в съучастие с М.С.А., с ЕГН **********
- съизвършител и чрез използване на техническо средство
- отвертка е отнел чужди движими вещи, както следва: на 25.08.2016г. в гр.
Пловдив, обл. Пловдив, в съучастие като извършител с М.С.А., с ЕГН ********** -
съизвършител и чрез използване на
техническо средство – отвертка е отнел чужди движими вещи, а именно: 1
бр. дамски потник, на стойност 7 /седем/ лева; 1 бр. дамски спортен клин, на
стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. футболна топка от изкуствена кожа, на стойност
4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева; 1 бр. мъжки суичър, на стойност 34
/тридесет и четири/ лева; пари – сумата от 10 /десет / лева, всичко на обща
стойност от 65.50 /шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, от
владението на С.Б.Б., с ЕГН ********** ***,
сам е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. слънчеви очила марка „Carrera”,
на стойност 60 /шестдесет/ лева; 1 бр. текстилен калъф за очила, на стойност 20
/двадесет/ лева; 1 бр. сгъваем джобен нож, на стойност 10 /десет/ лева/ ; 1 бр. текстилен калъф за
джобен нож, на стойност 10 /десет/ лева, всичко на обща стойност от 100 /сто/
лева от владението на Н.А.К., с ЕГН **********, или всички вещи на обща стойност от 165.50 лева /сто шестдесет и
пет лева и петдесет стотинки/, без съгласието на горепосочените лица с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.63, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и за това, че
на 24.09.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, като извършител,
в съучастие с М.С.А., с ЕГН **********
- съизвършител, е отнел чужди
движими вещи, както следва : 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност
10 /десет/ лева; 1 бр. мъжки портфейл от естествена кожа, на стойност 5 /пет/
лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия” , модел „X-3-00” / „Nokia” , модел
„Х 3-00”, на стойност 40 /четиридесет/ лева; 1 бр. дигитален фотоапарат ,марка
„Олимпус” с неустановен модел, на стойност 30 /тридесет/ лева; 4 бр. секретни
ключа, всеки на единична стойност от 2.50 /два лева и петдесет стотинки/ лева,
всички на обща стойност от 10 /десет/ лева; пари – сумата от 90 /деветдесет/
лева, или всичко на обща стойност от 185.00
/сто осемдесет и пет/ лева от владението на Л. А.П., с ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения,
които счита за доказани по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да
признае подсъдимите за виновни в извършването на деянията, за които са предадени
на Съд, като им наложи наказание, съобразено с обстоятелството, че
производството протича по реда на глава ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно реално от подс. А. и такова при
условията на чл.66 от НК за другия подсъдим.
Подсъдимият М.С.А. се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното.
Подсъдимият И.М.Г. също се признава за виновен,
изразява съжаление за стореното.
В съдебно заседание подсъдимите лично и чрез защитниците
си – адв. В. и адв. П., са направили искане делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит
на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е
допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански искове не са предявени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият М.С.А. е роден на *** ***, живущ ***, понастоящем
настанен в ОЗ - гр. Пловдив, б., български гражданин, с начално образование, неженен,
не работещ - ученик, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.М.Г. е роден
на *** ***, живущ ***, понастоящем настанен
в ОЗ - гр. Пловдив, б., български гражданин, с начално образование, неженен, не
работещ - ученик, неосъждан, с ЕГН **********.
М.А. по прякор ‘‘М‘‘ бил ученик в ОУ ‘‘Панайот Волов‘‘
- гр. Пловдив, но в периода от 14.12.2009г. до м. юни 2013г. бил настанен в ВУИ
‘‘Ангел Узунов‘‘ – гр. Ракитово. Впоследствие спрямо него било разгледано
възпитателно дело в МКБППМН при Район ‘‘Северен‘‘, като на 12.03.2014г. му било
наложено наказание по реда на чл. 13, ал. 1, т. 12 от ЗБППМН, а именно
‘‘Настаняване в СПИ/ ВУИ‘‘. На 23.05.2014г. Районен съд - гр. Пловдив одобрил
предложението и така на 15.08.2014г., той бил настанен във ВУИ ‘‘Св. Св. Кирил
и Методий‘‘ – с. Керека, общ. Дряново, обл. Габрово. По време на престоя си във възпитателното
учреждение, А. многократно извършвал бягства и се завръщал на територията на
гр. Пловдив. Междувременно по пътя си на връщане към родния град, същият имал
склонност да извършва най – различни по вид престъпления. А. бил осъден с
Присъда № 3/20.01.2016г. по НОХД № 2650/2015г. по описа на РС - гр. Велико
Търново, III н.с. влязло в законна сила на
27.09.2016г., с което е бил признат за виновен за извършено на 02/03.09.2015г.
престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е било наложено
наказание ‘‘Лишаване от свобода‘‘ в размер на 8 /осем/ месеца, което на осн.
чл. 66, ал. 1 вр. с чл. 69 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 /три/
години/.
Другият подсъдим - И.М.Г., по прякор ‘‘Банго‘‘, бил ученик в ОУ ‘‘Панайот Волов‘‘ -
гр. Пловдив, но не посещавал редовно училище. Впоследствие спрямо него били
разгледани няколко възпитателни дела, като му били наложени множество
възпитателни мерки по ЗБППМН, но същите не били изпълнени. След което бил
предложен за настаняване във ВУИ, като на 23.05.2014г. Районен съд - гр.
Пловдив одобрил предложението и така на 15.08.2014г., Г. бил настанен във ВУИ
‘‘Ангел Кънчев‘‘ – гр. Ракитово. На 01.04.2016г. бил пуснат в пролетна
ваканция, но не се завърнал за редовните учебни занятия във посоченото ВУИ.
На неустановена по делото дата през 2016г., А. за
пореден път избягал от ВУИ ‘‘Св. Св. Кирил и Методий‘‘ – с. Керека, общ.
Дряново, обл. Габрово и се прибрал в дома си, находящ се в гр. Пловдив,
кв.‘‘Шекер махала‘‘, на ул.‘‘Деница‘‘. Двамата подсъдими били в родствена
връзка – братовчеди, познавали се добре и дружали често заедно. Двамата се
срещали в района на квартала, в който живеели в гр. Пловдив.
На 25.08.2016г., в часовете преди обед, свид. С.Б. бил
заедно с приятелката си - свид. Р Д в районна на Руския пазар – гр. Пловдив.
Свидетелят Б. паркирал ползвания от него л.а. марка ‘‘Ауди‘‘, модел ‘’80‘‘, с
рег. № .... на вътрешния паркинг на пазара и заедно с Д. пообиколили. Д.
закупила дрехи, а именно - 1бр. дамски потник и 1бр. дамски спортен клин, след
което си тръгнали. Тъй като С.Б. имал уговорен час за преглед, двамата отишли
до ‘‘Медико-диагностична лаборатория Р.‘‘ ЕООД, находящ се на бул.‘‘България‘‘
№ 234, в двора на МБАЛ ‘‘Пловдив‘‘- гр. Пловдив. Около 12:00 часа, пристигнали
на място, като Б. паркирал автомобила в близост до входа на лабораторията, след
което заключил МПС- то с помощта на дистанционното за централно заключване и
влезнали във вътрешността на болницата. По същото това време двамата подсъдими
се разхождали в района на болницата. Около 13:00 часа, те забелязали
паркираните пред болницата автомобили и започнали да ги оглеждат. Тогава Б. и Д.
излезли навън от ‘‘Медико-диагностична лаборатория Р.‘‘ ЕООД, за да изпушат по
цигара и забелязали, че на предния капак на паркиран зад тяхната кола -
л.а.‘‘Мерцедес‘‘ стояли двама непълнолетни - подсъдимите. Това ги усъмнило, но
въпреки това отново влезнали в лабораторията. През това време А. и Г. взели
решение да отворят лекия автомобил и да извършат кражба на намиращите се в него
вещи, за да си набавят неправомерно средства. За целта А. се приближил до
предна лява врата на колата и след като внимателно се огледал дали някой не го
наблюдавал, извадил техническо средство - отвертка, която винаги носил със себе
си. Приклекнал до МПС- то, поставил отвертката в отвора на заключващия
механизъм на автомобила, като с отработени движения започнал да я върти в
различни посоки. В резултат на действията му шофьорската врата на автомобила се
отключила, което улеснило достъпа му до вътрешното пространство на превозното средство.
През цялото това време другият подсъдим стоял до колата и наблюдавал някой да
не приближи до тях. После А. влезнал в колата и двамата отнели съхраняваните от
свид. С.Б. вещи, а именно: 1бр дамски потник, на стойност от 7.00 лева, 1бр.
дамски спортен клин, на стойност от 10.00 лева, 1бр. футболна топка от
изкуствена кожа, на стойност от 4.50 лева, 1бр. мъжки суичър, на стойност от
34.00 лева и парична сума в размер на 10.00 лева.
С така описаните вещи подсъдимите напуснали
местопрестъплението и заедно избягали в неустановена посока, като си разделили
по 5.00 лева. Също така А. взел със себе си футболната топка, а Г. дамския
потник и клин. Мъжкият суичър изхвърлили на неустановено място.
От своя страна, свид. Б. подал сигнал до 03 РУ при
ОДМВР гр. Пловдив по повод извършената му кражба. На местопроизшествието
моментално била изпратена ДОГ, която извършила неотложно процесуално –
следствено действие – оглед на местопроизшествие и започнали незабавни
издирвателни действия, с оглед разкриване автора на деянието.
На 09.10.2016г. свид. Н.К. паркирала пред сградата на
КАТ- гр. Пловдив, находяща се на ул.‘‘Напредък‘‘, л.а. марка ‘‘Шевролет‘‘, модел
‘‘Авео‘‘, с рег. № .... /таксиметров автомобил/. При излизането си от него
видяла седящия на тротоара, в близост до колата й подс. Г.. Същият я заговорил,
като й поискал на няколко пъти пари. Свидетелката К. забелязала, че
непълнолетният Г. бил от ромски произход и оглеждал колата й подозрително,
поради което му отказала да му даде каквито и да било пари. Даже целенасочено
му споменала, че имала работа за около десетина минути, след което щяла да се
върне по най-бързия начин. Взела със себе си всички по-ценни вещи от
автомобила, заключила го с дистанционното за централно заключване и тръгнала,
като вървейки се обръщала към него.
В същото това време, когато К. тръгнала да заключи
автомобила си, Г. хванал дръжката на предна дясна врата и леко я открехнал, с
цел автомобилът да не успее да се заключи. Така и станало. Не след дълго, при
едно от обръщанията си, свид. К. забелязала как подсъдимият бил до предната
лява врата на автомобила й. При вида му, тя се затичала към него и му извикала.
Бързайки, Г. се придвижил до предната дясна част на колата /пасажерската
врата/, навел се навътре и набързо отнел следните вещи, съхранявани от К.: 1бр.
слънчеви очила марка ‘‘Carrera’’, на
стойност от 60.00 лева, 1бр. текстилен калъф за очила, на стойност от 20.00
лева, 1бр. сгъваем джобен нож, на стойност от 10.00 лева и 1бр. текстилен калъф
за джобен нож, на стойност от 10.00 лева. С така описаните вещи Г. напуснал
местопрестъплението и избягал в неустановена посока, а пострадалата К. подала
сигнал до 03 РУ при ОДМВР- гр. Пловдив, по повод извършената й кражба.
На 09.10.2016г., около 20:30 часа, свид. Л.П. – на
75г. се прибирала от дома на дъщеря си – М. П., като минала последователно по
следния маршрут – ул. ‘‘Ибър‘‘ № 21 – бул. ‘‘Васил Априлов‘‘- ЖП надлеза на
гара Филипово в гр. Пловдив. Когато стигнала до надлеза, П. преминала през
метален мост, водещ до кв. ‘‘Шекер махала‘‘ и по специално към дома й, находящ
се на ул.‘‘Лайка‘‘№ 2. Междувременно, свид. С. А., заедно с двамата подсъдими
били излезли на разходка, когато забелязали възрастната жена. Тогава двамата подсъдими
решили да извършат грабеж на П.. Преди да пристъпят към реализиране на
намисленото казали на свид. С. А. да се скрие в близките храсти. В изпълнение на
така взетото от тях решение, Г. и М. А. се затичали към П.. Когато я доближили Г.
я хванал за ръцете, за да не може тя да се съпротивлява, а А. дръпнал силно
дамската й чанта, която носела на рамото си. После всички задружно тръгнали да
бягат, но тъй като П. възприела единия от нападателите си – подс. Г., тя
извикала по него. Афектиран от това, този подсъдим се върнал, засилил се към П.
и с отработен удар с крак в областта на гърдите й я повалил на земята. После
избягали от местопроизшествието, като се насочили към близката гора, намираща
се зад бензиностанция ‘‘Лукойл‘‘ на бул.‘‘България‘‘ срещу Захарен комбинат –
гр. Пловдив. Там пребъркали отнетата от владението на пострадалата дамска чанта
и си разделили намиращите се във вътрешността й вещи, а именно: 1бр. мъжки
портфейл от естествена кожа, на стойност 5.00 лева, 1бр. мобилен телефон марка
‘‘Нокия‘‘, модел ‘‘Х-3-00‘‘, на стойност 40.00 лева, 1бр. дигитален фотоапарат
марка ‘‘Олимпус‘‘, с неустановен модел, на стойност 30.00 лева, 4бр. секретни
ключа, на обща стойност 10.00 лева и парична сума в размер на 90.00 лева.
Дамската чанта била от изкуствена кожа, на стойност от 10.00 лева, която
изхвърлили на неустановено място в самата горичка. Макар и силно уплашена и
шокирана от случилото й се, пострадалата Л.П. подала сигнал до 03 РУ при ОДМВР-
Пловдив.
По делото били извършени 3бр. разпознавания, а именно
– от дата 06.10.2016г. и 2бр. от дата 26.10.2016г. Видно от приложения по
делото протокол за разпознаване от дата 06.10.2016г. е, че пострадалата Л.П. не
успяла да разпознае нито едно от представените й лица. От приложения по делото
протокол за разпознаване от дата 26.10.2016г. става видно, че същата
категорично разпознала като нападателя й подс. И.М.Г.. Също така от приложения
по делото протокол за разпознаване от дата 26.10.2016г. става видно, че свид. Н.К.
категорично разпознала като извършител подс. И.М.Г..
Видно от приложеното по делото заключение на
изготвената стоково- оценъчна експертиза общата стойност на вещите, предмет
на инкриминираното деяние на 09.10.2016г. възлизала на 100.00 лева.
Видно от приложеното по делото заключение на
изготвената стоково- оценъчна експертиза общата стойност на вещите, предмет
на инкриминираното деяние на 24.09.2016г. възлизала на 185.00 лева.
Видно от приложеното по делото заключение на
изготвената стоково- оценъчна експертиза общата стойност на вещите, предмет
на инкриминираното деяние на 25.08.2016г. възлизала на 55.50 лева.
Видно от приложеното по делото заключение на
изготвената съдебно- психиатрична експертиза на подс. М.С.А. е, че
същият не страда от психични заболявания, бил е психично здрав, както и че в
периода на извършване на деянието /на 24.09.2016г./ е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от приложеното по делото заключение на
изготвената съдебно- психиатрична експертиза на подс. И.М.Г. е, че
същият не страдал от психични заболявания, бил е психично здрав, както и че в
периода на извършване на деянията /от дата 25.08.2016г. до дата 09.10.2016г./ е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Видно от приложеното по делото
заключение на изготвената съдебно- психиатрична експертиза на свид. Л.А.П. е, че
същата не се водила на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - гр. Пловдив, не са
установени патологични промени в психичните сфери по време на освидетелстването
й, може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, и е в съС.ие да дава достоверни показания във връзка с
инкриминираното деяние.
Горната фактическа обстановка се
установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимите М.С.А. и И.М.Г.,
от показанията на свидетелите Л.А.П.; С.Х А; С.Б.Б.; Р Б Д.; Е. Д. Т.; Н.А.К.;
Р И. Н; С. С.А.; Д А С; И.Д Ц; П С М.; Я С А; С РА.А., депозирани в хода на
досъдебното производство, както и от писмените доказателства по делото -
заключения на стоково-оценъчна и съдебно-психиатрични експертизи, протоколи за
разпознаване на лице, разписки, справки съдимост, характеристични справки.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимите А. и Г., изразили се в направените от същите самопризнания по
делото и показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на
извършителя-именно подсъдимите А. и Г. и техните лични действия, имали за
резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с отнемането
на гореизброените вещи от владението на пострадалите лица.
Съдът дава вяра на заключенията на изготвените по
делото стоково-оценъчна и съдебно-психиатрични експертизи, които намира за
обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото
производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността
на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от
подсъдимите, както и от свидетелите действия. Това се потвърждава
непосредствено и от направените самопризнания от страна на А. и Г. по реда на
глава ХХVІІ от НПК, в които той изцяло признават гореописаната обстановка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така
очертаната фактическа обстановка подсъдимият М.С.А. е реализира от
обективна и субективна страна деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 25.08.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, като извършител,
в съучастие с И.М.Г., с ЕГН: ********** - съизвършител и чрез използване на техническо средство
– отвертка е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. дамски потник, на
стойност 7 /седем/ лева; 1 бр. дамски спортен клин, на стойност 10 /десет/
лева; 1 бр. футболна топка от изкуствена кожа, на стойност 4.50 /четири лева и
петдесет стотинки/ лева; 1 бр. мъжки суичър, на стойност 34 /тридесет и четири/
лева; пари – сумата от 10 /десет / лева, всичко на обща стойност от 65.50
/шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, от владението на С.Б.Б., с ЕГН
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На следващо място този
подсъдим и осъществил от обективна и
субективна страна състава и на деяние по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на
24.09.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, като извършител,
в съучастие с И.М.Г., с ЕГН: ********** - съизвършител, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр.
дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. мъжки
портфейл от естествена кожа, на стойност 5 /пет/ лева; 1 бр. мобилен телефон,
марка „Нокия”, модел „X-3-00” / „Nokia” , модел „Х 3-00”, на стойност 40 /четиридесет/ лева;
1 бр. дигитален фотоапарат ,марка „Олимпус” с неустановен модел, на стойност 30
/тридесет/ лева; 4 бр. секретни ключа, всеки на единична стойност от 2.50 /два
лева и петдесет стотинки/ лева, всички на обща стойност от 10 /десет/ лева;
пари – сумата от 90 /деветдесет/ лева, всичко на обща стойност от 185.00 /сто
осемдесет и пет/ лева от владението на Л. А.П., с ЕГН **********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От своя страна подсъдимият И.М.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл. 194, ал.
1 вр. с чл.63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК за това, че в периода от 25.08.2016г. до 09.10.2016г. в гр.
Пловдив, обл. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, като извършител, сам и в
съучастие с М.С.А., с ЕГН ********** - съизвършител и чрез
използване на техническо средство - отвертка е отнел чужди движими вещи,
както следва: на 25.08.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, в съучастие като
извършител с М.С.А., с ЕГН ********** - съизвършител и чрез използване на техническо средство – отвертка е отнел чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. дамски потник, на стойност 7 /седем/ лева; 1 бр.
дамски спортен клин, на стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. футболна топка от
изкуствена кожа, на стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева; 1 бр.
мъжки суичър, на стойност 34 /тридесет и четири/ лева; пари – сумата от 10
/десет / лева, всичко на обща стойност от 65.50 /шестдесет и пет лева и
петдесет стотинки/ лева, от владението на С Б.Б., с ЕГН ********** ***, сам е отнел чужди движими вещи, а
именно: 1 бр. слънчеви очила марка „Carrera”, на стойност 60 /шестдесет/ лева;
1 бр. текстилен калъф за очила, на стойност 20 /двадесет/ лева; 1 бр. сгъваем
джобен нож, на стойност 10 /десет/ лева/
; 1 бр. текстилен калъф за джобен нож, на стойност 10 /десет/ лева, всичко на
обща стойност от 100 /сто/ лева от владението на Н.А. К., с ЕГН **********, или всички вещи на обща стойност от 165.50
лева /сто шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, без съгласието на
горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои. Освен това същият
е реализирал и състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 24.09.2016г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките
си, като извършител, в съучастие с
М.С.А., с ЕГН ********** - съизвършител,
е отнел чужди движими вещи, както следва : 1 бр. дамска чанта от изкуствена
кожа, на стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. мъжки портфейл от естествена кожа, на
стойност 5 /пет/ лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия” , модел „X-3-00” /
„Nokia” , модел „Х 3-00”, на стойност 40 /четиридесет/ лева; 1 бр. дигитален
фотоапарат ,марка „Олимпус” с неустановен модел, на стойност 30 /тридесет/
лева; 4 бр. секретни ключа, всеки на единична стойност от 2.50 /два лева и
петдесет стотинки/ лева, всички на обща стойност от 10 /десет/ лева; пари –
сумата от 90 /деветдесет/ лева, или всичко на обща стойност от 185.00 /сто осемдесет и пет/ лева от владението на Л.
А.П., с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Престъпленията са извършени от двамата подсъдими при
наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй
като и А., и Г. пряко са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са
общественоопасните последици от тях и са искали тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца,
както и за предупредителното въздействие върху останалите членове на
обществото, настоящата инстанция намира, че на М.С.А. и И.М.Г. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”,
чийто размер да бъде определен, при условията на чл. 58а,ал.1 от НК, тъй като
производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен
това като смекчаващи отговорността обстоятелства на двамата подсъдими се явяват
признанието на вината и оказаното съдействие при разследването, младата им
възраст, изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало на двамата
към датите на деянията. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. Поради това и най-справедливо
би било на М.С.А. и И.М.Г. да се определи наказание в размер на по ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях, което в най-пълна мяра би
постигнала изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции.
Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова по размер наказание, е
от една страна демонстрираното от подсъдимите съжаление за стореното, а от
друга сравнително ниската степен на обществена опасност на извършеното. С оглед
императивната норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че
производството по делото е проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така
посоченото наказание следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на М.С.А. и И.М.Г.
се наложи наказание в размер на по ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” за
всеки от тях за горепосочените престъпления.
На основание чл.23 ал.1 от НК на всеки от подсъдимите М.С.А.
и И.М.Г. следва да се наложи ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на по
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” за всеки от тях.
За
постигане горепосочените цели на наказанието и с оглед отсъствието на предходно осъждане на всеки
от подсъдимите към датите на деянията, за поправянето и превъзпитанието му,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание от шестнадесет
месеца „лишаване от свобода” НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално.
Във връзка с това следва да се посочи, че, от една страна, наказанията по вид и
размер съответстват на изискванията на чл.66 от НК и всеки от подсъдимите не е
осъждан. На следващо място съдът намира, че е налице и третата предпоставка за
отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и
именно на тази плоскост - личността на подсъдимите и прогнозата за тяхното
поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел
може да бъде постигната. Обстоятелствата около извършване на конкретните деяния
от А. и Г., импулсивността на действията им в онзи момент, а в последствие
осъзнаването и признанието на вината, сочат на пълна възможност за постигане на
целите по чл. 36 от НК
спрямо подсъдимите с прилагане на условното осъждане. В допълнение към това
следва да се посочи, че поправянето и превъзпитанието на дееца е с приоритетно
значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1
от НК, като следва да се вземе предвид и преценката за общия превантивен
ефект от наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на
въпроса за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото,
изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост, от една страна, не могат да бъдат подминати при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на двамата
подсъдими, с оглед и на осъществяване на целите на генералната превенция.
Същевременно не следва да се пренебрегва и решаващата роля на индивидуалната
превенция, която в конкретния случай, според съда, не може да бъде постигната
чрез ефективно изпълнение на наказанието по отношение на подсъдимите. Поради това и на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66, ал.1
от НК изпълнението на наложените на М.С.А.
и И.М.Г.
наказания от по дванадесет месеца „лишаване от свобода” следва да бъде ОТЛОЖЕНО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Видно от материалите по делото
подсъдимите са били задържани по реда на ЗМВР, в последствие с Постановление на
прокурора като им е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Поради това и на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК от наложеното на подсъдимите
М.С.А. и И.М.Г. наказания
от по дванадесет месеца „лишаване от свобода” следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето,
през което същите са били задържани – на
06.10.2016г. на 04.11.2016г., на 26.08.2016г., както и считано от 03.02.2017г.
до 20.06.2017г. – за подс. А., а за подс. Г. - на 24.10.2016г., както и считано от 28.10.2016г. до 20.06.2017г., като едни ден задържане се
счита за един ден „лишаване от свобода”.
По делото не са налице иззети веществени
доказателства.
С оглед признаването на подсъдимите М.С.А. и И
М.Г. за виновни по повдигнатите им обвинения, то на основание чл.189 ал.3 от НПК същите следва да бъдат ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски в
размер на 619.65лв. за стоково-оценъчна и съдебно-психиатрични експертизи по
сметка на ОДМВР гр. Пловдив, като всеки от тях следва да заплати по 309.83 лева.
Причините извършването на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно, секретар Н.Т.