Решение по дело №1410/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

25.10.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

         При секретаря Лилия Димитрова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1410/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Т.П.”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк.В. В., против Е.А.Б.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7523/2017г., по описа на ПлРС, Твърди се, че ответника е собственик на топлоснабден имот- на адрес ***, с аб.№ ***. Твърди се, че ответника Е. Б., е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвала предоставената й ТЕ, като не е погасила задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че  абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „Х.и Р.” ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „„Х.и Р.” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Б., че дължи, сумата общо 578,10лв, от която сумата от 495,17лв.- главница, за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата от 82,93лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-21.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Е.А.Б., р. ув., чрез назначеният от съда особен представител адв. В. К., изразява становище за неоснователност и недоказаност предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №3335/13.09.2018г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Х.и Р.” ЕООД, гр. София. В указаният срок, третото лице помагач, представя изисканите писмени доказателства, приети  по делото.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4881/29.09.2018г., по ч. гр.д.№ 7523/2017г.. по описа на ПлРС.  По реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, са дадени указания до кредитора и в указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

 Съдът намира за установено, съобразно представените с исковата молба писмени доказателства, че отв. Е.Б., е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, за който е открита партида, с аб.№  ***.

 По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото, от представените от третото лице – помагач писмени доказателства- месечни справки, се  установява, че за имота е начислявана сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за неизмерими мощности- щранг- лира.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.11.2014г.-30.04.2017г, е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ ***, в размер на общо  495,17лв, от които- сумата от 176,51лв.- сума за отопление, сумата от 301,11лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сумата от 15,05лв- услуга дялово разпределение, налице е корекция със сумата от 2,50лв.  ВЛ не е установило плащания за периода 01.05.2018-02.10.2018г. ВЛ е установило, че по данни от ТЕЦ, в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди, налице е щранг- лира в банята, за която е начислената сума за отопление. ВЛ е посочило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена на база действителен обем на жилището- 179,34 куб.м.; в имота не се ползва топла вода. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са издадени,  внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният период-05.01.2015-21.09.2017г.., в размер на 82,93лв..

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

            Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Безспорно по делото се установи, че в имота на ответника няма отоплителни тела и водомер за топла вода, и  в задължението му се включва ТЕ, отдадена от сградната инсталация, отопление от щранг- лира в банята и услуга дялово разпределение.

      На основание гореизложеното, е от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по ССЕ, съдът намира, че отв.  Е.Б. има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ *** , за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г, и дължи плащане на потребената ТЕ. По делото, не се установява  извършване на плащания. 

             Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. 

            По делото, от страна на ответника, в отговора на исковата молба, чрез назначеният му от съда особен представител адв. В. К.,  е направено възражение за изтекла погасителна давност. В случая, е приложима кратната тригодишна давност, по чл. 111, б.в от ЗЗД, тъй като се касае  до  периодични плащания. Същата следва да се съобрази към датата на депозиране на заявлението по чл. 4100 от ГПК-. Доколкото, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, то  към тази дата /в случая 28.09.2017г./ давността следва да се счита прекъсната, респ. всички вземания за период преди 28.09.2014г, следва да  се считат за погасени по давност. Съдът намира, че предявеният с исковата молба период на претенцията- 01.11.2014г.-30.04.2017г., попада в рамките на тригодишния давностен срок, за него давността не е изтекла и претеднираните с ИМ суми се  дължими. 

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове, за признаване за установено, че отв. Е.Б., дължи сумата от 495,17лв.- главница, за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата от 82,93лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-21.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, са основателни и следва да бъдат уважени . Следва издадената заповед за изпълнение №4881/29.09.2018г., по ч. гр.д.№ 7523/2017г.. по описа на ПлРС да бъде обезсилена, за разликата над предявената в настоящето производство суми.

Следва ответника да понесат направените по настоящето дело разноски, които съдът определя в размер на общо 445лв., от които – сумата от  100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,  в минимален размер,  сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 120лв. разноски за ВЛ и сумата от 150лв.- разноски за възнаграждение за  особен представител на ответника. За разликата до пълният внесен размер от 300лв., ищецът може да депозиран нарочна писмена молба за възстановяване на  сумата, с посочване на банкова сметка.

***е в заповедното производство разноски, до размер на вземането, което е било основателно към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК  и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК- или сумата от 37,10лв.

Следва в полза на особения представител на ответника- адв. В. К., да бъде изплатено възнаграждение от 150лв. от внесения за това депозит, определено от съда по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, съобразно на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Е.А.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Т - П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата 495,17лв.- главница, за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ *** и сумата от 82,93лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-21.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-28.09.2017г., до окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №4881/29.09.2018г., по ч. гр.д.№ 7523/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.А.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.-П.” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 147,50лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 37,10лв -разноски- по ч. гр.д. №7523/2017г. на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №4881/29.09.2018г., по ч. гр.д.№ 7523/2017г, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от 495,17лв.- главница, за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ *** и сумата от 82,93лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-21.09.2017г.,. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-28.09.2017г., до окончателното й изплащане.

На основание чл. 47, ал.6 от ГПК, ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначеният особен представител на ответника Е.А.Б., ЕГН **********- адв. В.К.- ПЛАК, възнаграждение в размер на 150лв., от внесения за това депозит.

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: