Р Е Ш Е Н И Е № 260156
16.10.2020
г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 18.09.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 1676 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2016г. Владо Д.И. се завръщал от
свой земеделски имот /в м.“Азмака“ в землището на с.Чокоба, община Сливен/, който
обработил с трактора си. По пътя срещнал собствениците на съседна нива -
ответниците К.И.К. и И.К.И.; слязъл от машината и тримата влезли в кратък
разговор, в който възникнали пререкания помежду им. Твърди се също, че след
като ищеца се обърнал, за да се качи обратно в моторното превозно средство, при
което се оказал с гръб към останалите, един от тях му нанесъл силен удар в
областта на главата. След това и двамата се нахвърлили с юмруци върху му и го
съборили на земята, в резултат на което лицето му било обезобразено и облято в
кръв. Вл.И. все пак успял да се мобилизира, станал, качил се на трактора си и
се отправил към дома си, като в това време бил псуван и руган от ответниците.
По пътя обратно го обхванал страх; бил стресиран и изпитвал силна болка в
главата си; дори му се завил свят, а от устатата му течала кръв. Успял обаче да
се обади на тел.112, а в това състояние бил видян от приятел, на име П., с
който имал предварително уговорена среща. При вида му той толкова се уплашил,
че въобще не успял да му помогне.
След това с линийка ищеца бил отведен в Спешна помощ, където медиците
установи, че е с два избити предни зъба и счупени кости на носната кухина. Това
наложило на следващия ден специалист УНГ да намести костите, а в последствие на
мястото на избитите зъби били поставени изкуствени протези с мостова
конструкция.
Твърди се още, че освен вече описаните физически болки и страдания,
действията на ответниците накърнили честта и достойнството на Вл.И., тъй като
случая се разчул не само сред близките му, но въобще в селото. Да изпитва силен
срам допринесъл и факта, че е мъж на средна възраст, а е бил бит.
Обезобразяването и външния му вид поддържали ежедневен стрес у него. В резултат
на всичко това ищеца се затворил в себе си; станал необщителен; започнали
проблеми с кръвното и съня му.
По твърдение в исковата молба, тези негативни психически състояния били
бавно преодоляни във времето, за което била необходима повече от година, а дори
и не са съвсем отшумели.
При това положение Вл.И. предявява иск К.К. и И.И. да бъдат осъдени да му
заплатят, солидарно, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000лв.,
за избитите му два предни зъба и психически и морални увреждания от стрес,
уплаха, срам и унижение, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016г. до
окончателното му изплащане, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер 600лв.- сума, заплатена от
него за провеждане на дентално лечение- изграждане на мостова конструкция с
поставяне на изкуствени зъби, която се претендира заедно със законната лихва,
считано от 10.08.2017г. до окончателното й изплащане.
Още в началото на исковата молба се акцентира на обстоятелството, че освен
деликт, деянието на ответниците представлява и престъпление- осъществен е състав
на конкретна норма от Наказателния кодекс, което е установено от съд с влязла в
сила присъда.
Ищецът претендира сторените от него разноски по делото.
На ответниците бе връчен препис от исковата молба и в срок те депозираха
писмени отговори. Оспорват исковете и обстоятелствата, на които са основани.
Отричат да са нанесли на Вл.И. описаните в исковата молба телесни увреждания,
съотв. че той е получил същите. Намират ищцовите претенции допустими, но
неоснователни, вкл. и по размер.
По делото бяха проведени или по-точно- бяха направени опити за провеждане,
на няколко съдебни заседания. Първоначално ищеца се яви лично, а в почти всички
тези случаи бе представляван от
пълномощника си-адвокат, като исковете се поддържат изцяло. Ответниците първоначално бяха представлявани по делото-
за тях в съдебно заседание се явяваше пълномощник-също адвокат, чрез който
поддържаха защитната си тези в писмения отговор. По-късно обаче изоставиха това
си сравнително активно процесуално поведение и го замениха го с пасивност в
смисъл на отсъствие от заседанията.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема, че са установени следните факти:
От наказателно производство, приобщено към настоящото дело чрез прилагането
му към него, поради което и представляващо част от доказателствения материал-
НОХД 682/2017г., съда установява, че с влязла в сила присъда - № 172/ 02.10.2017г.,
К.И.К. с ЕГН ********** и И.К.И. с ЕГН ********** са признати за виновни в
това, че на 12.05.2016г. в землището на с.Чокоба, м.“Азмка“, в съучастие
помежду си като съизвършители, са причинили на В.Д.И. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говореното, поради което и на осн.чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54
ал.1 от НК на всеки от двамата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, а изпълнението му е отложено, на осн.чл.66 ал.1 от НК, за
срок от три години.
Събрани бяха гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите А.
К. А., З. Д.И.-съпруга на ищеца и Г. В. Г.. От показанията им съда приема, че в
резултат на инцидента с ответниците, ищеца е имал избити зъби и носа му е бил
счупен. В този смисъл са показанията и на тримата, като те са вътрешно непротиворечиви
и установяват сходна фактическа обстановка. Конкретно брой на избитите зъби бе
посочен само от свид. Иванова- три зъба. Впрочем, за счупването на зъбите дори
не бе нужно събирането в настоящия исков процес на други доказателства, освен
представянето на самата присъда, спомената в предходния абзац. Така е, защото тя
е задължителна за настоящия съдебен състав, на осн.чл.300 от ГПК, за това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и вината на деца/ответника. Няма
как в случая обаче да не е задължителна и касателно установените от
наказателния съд увреди на пострадалия- ищеца по настоящото дело. Така е,
защото счупването на зъбите е съставомерно- част е от фактическия състав на
престъплението, в извършването на което подсъдимите- ответниците в настоящото
дело, са признати за виновни с влязла в сила присъда. Именно защото наказателния
съд е приел за доказано, че с действията си К.К. и Ив.И. са избили зъби на Вл.И.,
е счел, че те са осъществили състав на престъпление, тъй като са причинили
средна телесна повреда. Впрочем, прецизността на изложението и обективността
изискват да се коментира, че избиването на зъб като непосредствена последица от
процесния инцидент касае само един зъб, а други два са били разклатени, което
обаче впоследствие е довело до необходимостта те да бъдат извадени- в този
смисъл са мотивите на СлРС към присъдата: „... в резултат на настъпилия на
12.05.2016г. инцидент в землището на с.Чокоба и нанесения му побой пострадалия В.И.
е получил следните телесни увреждания:......., разклащане на долния ляв
централен резец и втория зъб от дясната половина на зъбната редица на долната челюст с І-ІІ степен на разклащане
наложило последващото им изваждане на 17.05.2016г., както и избиване на десния
долен централен резец;.......“. /цитатът е буквален, именно защото е цитат.
Поради това текста е изписан със съответните правописни грешки./. Впрочем,
данни за такива увреди се съдържат в приет като писмено доказателство документ -
амбул.лист №240, издаден от лекар по дентална медицина д-р Х. П..
Счупването на носа или по-скоро-костици от него, също следва да се счита
безспорно установен факт, тъй като доказателство за него са не само фактите,
съдържащи се в показанията на свидетелите, но и такива, установени с писмено
доказателствено средство- епикриза от МБАЛ“Д-р И. ***, в която е записано, че
Вл.И. има фрактура на носа/носни кости с нарушение на конфигурацията на носната
пирамида, придружена с болка, оток и кървене, което е наложило извършването на
операция- закрито наместване на назалната кост/репозиция на разместените кости,
извършена под местна анестезия. След това е поставена лонгета.
Съдът приема, че оперативната намеса не е отстранила изцяло последиците от
счупването и този извод прави при съчетаното отчитане на свидетелските
показания и лични впечатления от състоянието/вида на Вл.И., които
съдията-докладчик доби в съдебно заседание- отразени на стр.7- долу, в
протокола за първото заседание.
Свидетелските показания налагат и констатацията, че след инцидента ищеца се
е затворил в себе си; избягвал е да излиза извън дома си, да се среща с хора, в
т.ч. и с приятелите си; избягвал и да разговаря за инцидента. От отговорите на
свидетелите И. и Г. се установи и че се е чувствал некомфортно и неудобно от
инцидента; бил е стресиран. Започнал и да вдига кръвно.
По вече изложени съображения за вътрешна непротиворечивост и установяване
на сходна фактическа обстановка, съда кредитира всички тези показания. Така
също, те не са опровергани, а дори напротив- подкрепени са, от друг доказатествен
материал- медицински документи, а и не бяха оспорени от страните по делото.
Изготвено бе, за отговор на поставени от ищеца въпроси и с цел изследване
на релеванти за делото факти, заключение от вещо лице по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Не цялото обаче ще бъде кредитирано от съда, съотв.- не на всички дадени от експерта
отговори съда ще основе решението си. От обсега на последното ще бъдат
изключени становищата на д-р Ж.Г. в отговора й на първи въпрос- за претърпяните
от Вл.И. физически увреждания от процесния инцидент- касателно изложеното от
нея за разклащане на заби 31 и 42 в І-ва-ІІ-ра степен, както и че според нея не
е ясно кога точно е настъпило това разклащане, тъй като зъбите биха могли да
бъдат разклатени в един продължителен период, при това от време, предхождащо
инцидента от 12.05.2016г. Тези изводи съда не възприема за свои, тъй като това
е недопустимо- съда по настоящото дело е обвързан, при това категорично и
непререшимо, на осн.чл.300 от ГПК, от присъдата на наказания съд и по тази именно
причина прие по-горе, че в резултат на действията на ответниците пряко е бил
избит един зъб, а два други са били разклатени, което им състояние е наложило
последващото им изваждане. Т.е., за съдията-докладчик по настоящото дело е
наложително и задължително да приеме, че в резултат на действията на
ответниците ищеца е останал без три зъба /предни/. Друг е въпроса, че в
исковата молба се твърди, че са били избити два зъба и толкова ищеца
реконструирал, чрез проведено дентално лечение-изграждане на мостова
конструкция с поставяне на изкуствени зъби.
За доказване стойността й /на конктрукцията/, Вл.И. представи фактура - №167/
10.08.2017г. и касова бележка към нея- те представляват л.№ 30 от материалите
по делото. Въз основа на тези документи обаче съда не може да установи
твърдяния от ищеца факт, че е заплатил за такова дентално лечение 600лв., тъй
като четимото тяхно съдържание не предоставя тези данни- от видимия/четим текст
може да се установи само, че фактурата е издадена от АГППДП“Дентал Медикал
2013“ с материално –отговорно лице д-р Христо Попов; че е на стойност 600лв. и
че сумата е заплатена на тази дентална практика. За какво и от кого е заплатена
обаче тя, не става ясно, нито пък е ясно кои точно зъби са били възстановени.
Съдът не кредитира заключението и няма да основе решението си на него и в частта, в която, давайки отговор на първия
въпрос, вещото лице посочва, че ищеца е получил контузия на главата с данни за лекостепенно
сътресение на мозъка; контузия на лицето с охлузване на кожата под формата на
одраскване; контузия на гръдния кош с наличие на болезненост по предната му
повърхност и контузия на лявото бедро с наличие на болезненост. Съдът постъпва
по този начин, защото въпреки, че това са отговори на поставени на експертизата
въпроси, тези факти са без значение за делото- ищеца нито твърди същите в
исковата си молба- напр. за контузия в бедрото, нито пък ако и да ги твърди,
основава исковете си на тях.
Въз основа на заключението обаче съда приема, че болките и страданията след
изваждането на парадонтозни зъби /каквито са били тези на Вл.И./ са
кратковременни и могат да изчезнат от няколко часа до два-три дни. Така също, счупването
на носните кости, наложило наместването им и имобилизацията им в болнични
условия, не е водило до значителни изкривявания и нарушение на нормалното
дишане, а отзвучаването е в рамките на 20-25-30дни при нормален ход на
оздравителния процес.
Съдът не кредитира и не основава решението си- поради това, че тези факти също
са без значение за делото, тъй като ищеца не основава на тях исковете си, онази
част от заключението, в която в отговор на трети въпрос вещото лице посочва, че
при изваждане на зъбите 41 и 32 може да се предизвикат болки от евентуално
поставяне на анестезия, по време и след изваждането на зъбите, както и че след
екстракцията на тези зъби са възможни затруднения в дъвченето, най-вече във
фазата на отхапване, както и в говоренето, особено при изговаряне на съгласни
звуци.
От значение за делото обаче е заключението на вещото лице, че
следекстракционните рани на зъби заздравяват в рамките на 20-30 дена.
За яснота съда изрично отбелязва, че въпреки приобщаването на НОХД №
682/2017г. на СлРС, а от там- и приложените към него производства, към настоящото
дело, не може и няма да кредитира като доказателства съставените там протоколи
за разпит на разни лица, вкл. и на Вл.И., тъй като по гражданското дело не
могат да се ползват свидетелски показания, които не са събрани в хода на
производството по него, при това при спазване на правилата, установени в ГПК. Същото
се отнася и до изготвени в хода на наказателното производство експертизи. Съвсем
ясно е и че не е възможно показания, дадени от някого като пострадал в
наказателно производство, да се ползват като доказателство за негови твърдения
за същите тези факти, направени в исков граждански процес, в който той заявява
претенции, основани на именно тия факти. Тези пояснения са от значение главно за
съдържанието на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
изготвено в настоящото дело, и отношението на съда към него, тъй като вещото
лице е цитирало в него твърде много показания и експертни становища, дадени в
наказателното производство.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са два осъдителни, оценяеми иска, за парични вземания.
Правата по първия от тях ищеца черпи от един от основните източници на граждански
права- деликт. Последният е настъпил в резултат на действия на ответниците по
делото, като те дори представляват престъпление. Последното не е толкова, а
дори и никак, важно за възникването на тяхната отговорност по чл.45 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, но е от съществено значение за процеса на
доказване в настоящото дело. Така е, защото в случая ответниците са признати, с
влязла в сила присъда, за виновни в извършването на конкретни действия. Т.е.,
за настоящото дело е безпротиворечиво доказано извършването на деянието,
твърдяно в исковата молба; неговата противоправност и вината на лицата, които
са го осъществили, като това са ответниците по настоящото гражданско дело.
Така за ищеца остава да докаже
настъпването на вредоносния резултат, а това ще рече претърпените болки и
страдания, които е прието в гражданското право и съдебната практика да се
наричат неимуществени вреди, както и извършени разходи за лечение- имуществени
вреди, а също и че те са настъпили именно в резултат на получените от ищеца
увреди, както и техния размер.
Вл.И. проведе, но с частичен успех, такова доказване. Първият му иск е
цена14 000лв., която представлява обезщетение, съгласно формулирания от
него петитум, в допълнителна искова молба с вх.№ 8082, за избитите му два
предни зъба и психически и морални увреждания от стрес, уплаха, срам и
унижение.
Избиването на зъбите е установено безпротиворечиво- с влязлата в сила
присъда на наказателен съд и със задължителното прилагане от настоящия съдебен
състав на чл.300 от ГПК. Доказано бе и- със свидетелските показания, че след
нанесения му от ответниците побой Вл.И. е бил стресиран; изпитвал е уплаха,
срам и унижение. Така също, от избиването на зъби е изпитвал болка и
неудобство. Каква е била тяхната продължителност обаче не се установи, вкл. и
от показанията на свидетелите- конкретно за тези обстоятелства свидетелите не
дадоха сведения. По тази причина съда основава решението си на становището на
вещото лице и приема, че физически болки и страдания в резултат на счупването
на носните кости и избиването на заби Вл.И. е търпял приблизително един месец.
Така е, защото съгласно заключението на вещото лице, счупването на носните
кости отзвучава в рамките на 20-25-30дни при нормален ход на оздравителния
процес. В исковата молба се твърди, че носната преграда е изкривена пожизнено и
това му носи страдания като инфекции на горните дихателни пътища, тъй като изкривяването
благоприятства наличието на хронични инфекции. Вярно е, че съдията-докладчик по
настоящото дело и сам се убеди в наличието на леко изкривяване в областта на
носа на ищеца, което обстоятелство добросъвестно и без да е налице искане от
ищцовата страна, протоколира. Изкривяването обаче е забележимо едва след
внимателно вглеждане в лицето на Вл.И., т.е. то не е толкова съществено. Така
също, от ищеца не се ангажираха доказателства, че тази травма и изкривяване
водят до инфекции на горните му дихателни пътища- на първо място, медицинска
документация за възникнали и лекувани такива състояния не бе представена, и на
второ- и свидетелски показания в тази насока не се събраха. Така е, защото
данни в тази насока се получиха единствено при разпита на съпругата на ищеца,
която заяви, че той има нещо като синузит, но тези показания останаха изолирани.
Свид. Атанасов даде твърде общата и неубедителна информация, че доколкото си спомня, ищеца му казал, че
има изкривяване на синусите на носа, което просто
му се отразявало. Нещо повече-
твърдението на ищеца в тази насока следва да се счита опровергано със събрани
по уважено негово доказателствено искане доказателства- съгласно заключение на
вещото лице по настоящото дело, в част, която е кредитирана от съда и не е
оспорена от страните, счупването на
носните кости, наложило наместването им и имобилизацията им в болнични условия,
не е водило до значителни изкривявания и нарушение на нормалното
дишане.
Съгласно заключението на вещото лице, болките и страданията след
изваждането на парадонтозни зъби /каквито са били тези на Вл.И./ са кратковременни
и могат да изчезнат от няколко часа до два-три дни. На такива болки ищеца обаче
не основава претенциите си; дори и не твърди, че е преживял такива. Изпитвал е
обаче неудобство от липсата на избитите предни зъби, но съгласно заключението на
вещото лице, след екстракцията на зъби 41 и 32 са възможни затруднения в
дъвченето, най-вече във фазата на отхапване, както и в говоренето, особено при
изговаряне на съгласни звуци. На такива обстоятелства ищеца обаче не се позова-
не основава исковете си и по тази причина са без значение за делото. От
значение за последното е заключението на вещото лице, че следекстракционните
рани на зъби заздравяват в рамките на 20-30 дена. Т.е., това отново налага
извода, че несгодите, неудобствата на ищеца след процесния инцидент, причинени
от претърпяните от него физически наранявания, могат да се преодолеят за около
месец- месец и малко. Точно тези интензитет и продължителност ще бъдат взети
предвид при съда, когато последния прилага разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
определя следващото се за ищеца обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост.
Така също, установи се, че в резултат на насения му побой ищеца е изпитвал
срам и унижение; затворил се в себе си и не излизал от дома си; не се срещал
дори с приятели, а в разговори с тях отбягвал да коментира инцидента; вдигнал и
кръвно. Това му състояние според съда е продължило около два месеца, защото за
толкова са свидетелските показания- свид.Атанасов заявява в съдебно заседание,
че „Беше много стресиран. Според мен не беше много адекватен. В продължение
на месец, може би и нещо, го карах да работим, той казваше, че има кръвно,
не е наред.“, а свид.А.: “Може би около два месеца лично аз не бях се
виждал с него.“ При това положение изолирани останаха и по тази причина не
могат да се кредитират от съда, показанията на свидетелката Иванова, че промяната
у ищеца след нанесения му от ответниците побой е продължила повече от година
време, а може би продължава и към момента. За да не приеме за доказана само с
показанията на тази свидетелка тази продължителност- около година време,
каквото е и твърдението в исковата молба, съда отчита липсата на писмени
доказателства- медицински документи, напр. амбулаторни листи за преглед при
лекар, напр. за високото кръвно, както и че единствения свидетел, дал показания
за тази по-голяма продължителност от време за състоянието на ищеца, е в твърде
близка родствена връзка с него и по тази причина е възможно да е заинтересован
от изхода на делото- чл.172 от ГПК, тъй като през колкото по-продължително едно
лице е търпяло болки и страдания и е било в недобро физическо и психическо
състояние в резултат на действия на ответника по гражданско дело, толкова по-голямо
по размер обезщетение трябва да му се присъди.
Следва да се коментира също, че от ищеца не се ангажираха доказателства и
във връзка с твърдението му, че честта и достойнството му са били засегнати от
обстоятелството, че за побоя се е разчуло в селото, в което живее, както и че
бил често посещаван от близки, разговорите с които го натоварвали допълнително,
а и той изпитвал силен срам от факта, че на тази възраст, на която е той- над
средната, е бил бит от ответниците и то за толкова несъществена причина.
Несъмнено трябва да се отбележи от съда и това, че на ищеца няма, защото не
трябва, да бъде присъдено обезщетение за болки и страдания, понесени от него в
резултат на получена контузия на главата
с данни за лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на лицето с охлузване на
кожата под формата на одраскване; контузия на гръдния кош с наличие на
болезненост по предната му повърхност и контузия на лявото бедро с наличие на
болезненост. Съдът постъпва по този начин, въпреки че за наличието им
заключение дава вещото лице по назначената по делото медицинска експертиза. Становището
на съда е такова, тъй като тези факти са без значение за делото- ищеца не
твърди част от тях в исковата си молба- напр. за контузия в бедрото, нито пък
ако и да ги твърди, основава исковете си на тях- с оглед петитума на исковата
молба- формулиран в т.н. от него допълнителна искова молба, депозирана в
изпълнение на дадени му от съда указания. Те са наведени изрично като основание
и петитум на иска едва в депозираната от пълномощника-адвокат писмена защита, в
която обезщетение за неимуществени вреди се търси за претърпяни от ищеца „пет
леки и три средни телесни повреди“.
Заявяването на искания и позоваване на факти едва в хода на устните
състезания, а още по-малко- в писмена защита след приключването им, е недопустимо.
При това положение, с оглед проведения процес на доказване, съда счита, че
принципа на справедливост изисква претърпяните от ищеца неимуществени вреди да
бъдат компенсирани, възмездени със сумата 3 000лв. Ето защо до този размер
ще уважи първия иск, а за разликата над него до пълния претендиран размер-
14 000лв., ще го отхвърли като недоказан, а от там- и неоснователен.
Сумата ще бъде присъдена- тъй като е поискано от ищеца, а то –искането, е
основателно, ведно със законната лихва, която ще се начислява върху нея, докато
бъде окончателно изплатена. Тази лихва се дължи от ответниците и е обезщетение
за вредите, които ищеца като техен кредитор търпи от забавата, в която те са
изпаднали при плащането й. В случая ответниците са в забава от момента на
увреждането, а това е датата, посочена в присъдата на наказателния съд като
дата, на която те са осъществили процесното деяние- 12.05.2016г. Така е, защото
съгл.чл.84 ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане длъжника изпада в забава и
без покана, т.е. от момента на увредата.
Ищецът претендира двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят дължимите от тях суми. Това искане ще бъде уважено, защото почива на
закона- съгласно чл.121 от ЗЗД, солидарността в дълга възниква само когато е уговорена
или пък е предвидена в закон. Съгласно същия този закон-чл.53, когато увреждането
е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
За втория иск- той е за обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени от него разходи- заплащане на парични средства
на лекар, за проведено дентално лечение- изграждане на мостова протеза с
поставяне на изкуствени зъби на мястото на избитите от ответниците.
Според съда, за осъществяването на такава реконструкция и стойността й
ищеца не ангажира годни доказателствени средства. Вл.И. представи документи-
фактура №167/ 10.08.2017г. и касова бележка към нея. Въз основа на тях обаче
съда не успя да установи твърдяните от него факти, че е заплатил за дентално
лечение 600лв., тъй като четимото тяхно съдържание не предоставя такива данни-
от видимия/четим текст може да се установи само, че фактурата е издадена от
АГППДП“Дентал Медикал 2013“ с материално –отговорно лице д-р Христо Попов; че е
на стойност 600лв. и че сумата е заплатена на тази дентална практика. За какво
и от кого е заплатена обаче тя, не става ясно, нито пък е ясно кои точно зъби
са възстановени. С този довод за недоказаност на втория иск, съда ще го
отхвърли.
При този изход на делото ищеца има право- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
сторените от него разноски по делото, но не в пълен размер, а съразмерно
уважената част от исковете му. Вл.И.
направи по настоящото дело разноски в общ размер на 1 200лв.- възнаграждение,
заплатено от него на пълномощника му-адвокат, видно от ДПЗС № **********/
28.03.2018г. Ето защо ще му бъдат присъдени, на това основание, 246.56лв.
В края съда ще коментира, че в диспозитива на решението си ще запише ищеца
с лично име В., а не Владо, с което е посочен в исковата молба, както и в
другите писмения изявления на пълномощника му-адвокат. Според съда, личното име
на ищеца е В., тъй като с него е записван във всички представени по делото документи-
напр.медицински, а и така- В., е посочено лично от лицето- в т.н. Сведение,
намиращо в кориците на ДП №700/2016 по поиса на РУП Сливен, л.№9.
На осн.чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищеца е освободен от заплащането на такси и
разноски в настоящото дело. По тази причина от него не са събирани суми за
държ.такса за образуване на делото, нито пък за възнаграждение на вещото лице
по делото. С оглед изхода на последното, съразмерната на уважената част от
исковете част от тези извършени до момента за сметка на бюджета на съда разходи
ще се възложи върху ответниците- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. Тъй като с исковата
молба са предявени два иска, а те са оценяеми- с цена съотв. 14 000лв. и
600лв., то и на осн.чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, за всеки от тях се дължи такса от 4% върху цената му, но не
по-малко от 50лв. При това положение следващата се за първия иск д.т. е 560
лв., а за втория- 50лв. Съразмерно уважената част от уважения иск ответниците
дължат на това основание 115.07лв. На вещото лице по назначената по делото, по
уважено доказателствено искане на ищеца, медицинска експертиза, от бюджетните
средства на съда бе заплатено възнаграждение в размер 200лв. Съразмерно
уважената част от исковете, върху ответниците следва да се възложи сумата 41.10лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.52 във вр. с чл. 45
от ЗЗД К.И.К. с ЕГН: ********** и И.К.И. с ЕГН: ********** да заплатят, на осн.чл.53 във вр. с чл.121 от ЗЗД- СОЛИДАРНО, на В.Д.И. с ЕГН: ********** сумата 3 000лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпяни от последния в резултат на тяхно деяние, осъществено на 12.05.2016г.,
когато му нанесли побой, в извършването на което К.К. и Ив.И. са признати за
виновни с влязла в сила присъда № 172/ 02.10.2017г., постановена по НОХД № 682/2017г.
на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска за разликата над сумата 3 000лв. до пълния претендиран размер-
14 000лв.
Сумата 3 000лв. се дължи ведно
със законната лихва, считано от 12.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на В.Д.И. с ЕГН: ********** да бъдат осъдени К.И.К.
с ЕГН: ********** и И.К.И. с ЕГН: ********** да му заплатят, солидарно, сумата
600лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпяни от
последния в резултат на тяхно деяние, осъществено на 12.05.2016г., когато му
нанесли побой, в извършването на което К.К. и Ив.И. са признати за виновни с
влязла в сила присъда № 172/ 02.10.2017г., постановена по НОХД № 682/2017г. на СлРС.
Сумата 600лв. се претендира ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г.
до окончателното й изплащане, а по твърдение на ищеца Вл.И. той я е заплатил за
проведено от него дентално лечение- изграждане на мостова конструкция с
поставяне на два предни изкуствени зъба.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН: ********** и И.К.И. с ЕГН: ********** да
заплатят на В.Д.И. с ЕГН: ********** , на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от последния разноски по делото, съразмерно уважената част от
исковете- 246.56лв. /двеста четиридесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН: ********** и И.К.И. с ЕГН: ********** да
заплатят на осн.чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, на държавата,
в полза на СлРС следните суми: 115.07лв.
/сто и петнадесет лева и седем стотинки/- за държавната такса, дължима за
образуване на делото, следваща се от стойността, до която съда уважава
предявените искове, както и сумата 41.10лв.
/четиридесет и един лева и десет стотинки/ - част от възнаграждението за вещото
лице, по назначената по делото, по уважено доказателствено искане на ищеца,
медицинска експертиза, съразмерно на уважената част от исковете, както и
държавна такса от 5лв./пет лева/, ако за принудителното им събиране съда
служебно издаде изп.лист; държавна такса от 5лв./пет лева/, ако за вземанията
на ищеца бъде издаден изп.лист, както и държавна такса от 5лв./пет лева/, ако
за принудителното събиране на тази такса съда служебно издаде изп.лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: