Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 8393 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Е.К.К., чрез
законния представител К.А.К., упълномощил адв. Л.К., и на присъединения
взискател Л.К., срещу постановление от 05.03.2020 г. по изпълнително дело № 20161110400365
по описа на СИС при СРС, III отделение, 17 участък, с
което е на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по делото е прекратено.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното
постановление е неправилно, тъй като не е изтекъл законоустановеният в
посочената разпоредба на ГПК срок. Сочат, че предходното, постановено на
19.07.2019 г., постановление на ДСИ, с което производството по делото било
прекратено, е отменено с решение от 04.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
11920/2019 г. на СГС, за което
взискателят бил уведомен със съобщение на 10.02.2020 г. Навеждат, че за
времето от 02.08.2019 г. /когато била подадена частната жалба срещу предходното
постановление за прекратяване/ до 10.02.2020 г. /когато ДСИ ги уведомил за
съдебното решение/ срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл. На следващо
място се сочи, че с молба от 25.07.2019 г. по изпълнително дело № 808/2017 г.
на СИС при СРС, по което адв. К. е взискател в лично качество, са направени
искания за извършване на изпълнителни действия, с оглед което не са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Искането до контролиращия съд е да отмени постановлението, с което
делото е прекратено, и да върне същото за продължаване на изпълнителните
действия.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение-отговор
на частната жалба от длъжника по изпълнителното дело В.В.П..
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ДСИ при СРС излага
съображения, че на 28.02.2020 г. взискателят по изпълнителното дело Е. К., чрез
адв. К., поискала налагане на запор върху вземания на длъжника. ДСИ извършил
проверка и след като било констатирано, че след 13.09.2017 г. не са правени
искания от взискателите по делото за извършване на действия, с постановление
прекратил изпълнителното производство. Позовавайки се на разпоредбата на чл.
438 ГПК подчертава, че сроковете не спират да текат, доколкото жалбата срещу
постановен акт на съдебния изпълнител не спира действията по изпълнението.
Производството не е спирано, с оглед което за взискателите е била налице
възможност да направят своите искания, предвид че подадената жалба срещу
предходното постановление за прекратяване препятствала влизането на същото в
сила. Счита, че не е налице възможност първоначалния взискател да се ползва от
извършени по друго изпълнително дело действия по инициатива на присъединения
взискател. Обобщава, че намира подадената жалба за неоснователна.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20161110400365 по описа на СИС
при СРС, III отделение, 17 участък, е образувано въз основа на молба, вх. № 7248/15.06.2016
г., от Е.К.К., чрез законния представител К.А.К., упълномощил адв. Л.К., срещу В.В.П.
за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума съгласно
изпълнителен лист от 06.06.2016 г., издаден по гр.д.№ 3068/2013 г. по описа на
САС. С молбата се иска налагане на запор върху вземания по посочени от
взискателя банкови сметки на длъжника.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 24.06.2016
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която са посочени размерът и
видът на вземанията, предмет на събиране в изпълнителното производство, като на
длъжника е съобщено, че е наложен запор върху вземанията му по банкови сметки и
за трудово възнаграждение.
Изпратено е запорно съобщение до „Централна
Кооперативна Банка“ АД, получено на 22.06.2016 г., с което съдебният изпълнител
е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката в това число по
банкови сметки, банкови касети и трезори до размера на дълга по изпълнителното
дело, възлизащ на сумата 89 597,14 лв., както и 42 лв. – такси и разноски
по изпълнението, а също и такса по чл. 53 от ТДТГПК в полза на РС – София в
размер на 5765,81 лв.
На л.8 от изпълнителното дело е приложена вносна
бележка № 4580/24.06.2016 г., видно от която по изпълнителното дело въз основа
на наложения запор на вземания по банкови сметки е постъпила сума в размер на
6017,18 лв. с основание за плащането „И.д. № 365/16 г. д-к В.В.П.“.
На 13.07.2016 г. след направено възражение за
несеквестируемост от длъжницата, оставено без уважение, като неоснователно, ДСИ
е извършил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело парична сума от
наложения запор в размер на 6017,18 лв., което е предявил на страните, а след
влизане на акта в сила, е направил плащане на 09.08.2016 г. в полза на
взискателя.
С молба от 16.08.2016 г. от страна на взискателя е
направено искане по чл. 426, ал. 4 от ГПК за проучване на имуществото на
длъжника, в която е уточнено, че с оглед резултатите от същото, ще бъде посочен
способ за събиране на вземането.
След извършване на проучването с молба от 10.10.2016
г. пълномощникът на взискателя, адв. К., е поискала принудителното изпълнение
за събиране на вземанията по делото да бъде насочено върху недвижим имот на
длъжницата. След дадени от органа по изпълнението указания, взискателят уточнил
с молба от 24.11.2016 г., че се иска налагане на възбрана върху 1/4 ид. ч. от
недвижимия имот, индивидуализиран в молбата.
На 12.01.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя чрез процесуалния й представител, с която е направено
искане за налагане на възбрана върху 1/6 ид. ч. /а не на ¼ ид.ч./, от
същия недвижим имот. Възбрана върху 1/6 ид.ч. е вписана в Служба по вписванията
– гр. София на 15.02.2017 г., видно от направеното отбелязване върху молбата за
вписване на л. 179 от изпълнителното дело.
С молба от 31.03.2017 г. длъжницата по
изпълнителното дело е поискала вдигане на възбраната и освобождаване на имота
от изпълнение с доводи, че същият е единствено жилище за нея и малолетното й
дете, с оглед което е несеквестируем.
ДСИ е поканил взискателя да изрази становище по
молбата, като такова е постъпило на 04.07.2017 г. Направено е искане за
изнасяне на имота на публична продан, което е оставено без уважение от органа
по изпълнението, като отказът на ДСИ не е обжалван от страна на взискателя.
На обратната страна на л. 194 от представеното в
препис с частната жалба, с която съдът е сезиран, изпълнително дело се съдържа
разпореждане на органа по изпълнение от 25.07.2017 г., както следва „И.д. да се
докладва след 02.08.17 г., ако не постъпи жалба“. На л. 195 от представеното
изпълнително дело се намира молба, вх. № 2913/01.03.2018 г., подадна от адв. К.,
с която се иска издаване на удостоверение с посоченото в молбата съдържание.
Предвид констатация за липсващи по изпълнителното
дело документи, съдът е изискал от съдебния изпълнител да представи същите за
нуждите на производството.
С писмо, постъпило в СГС на 27.08.2020 г., ДСИ е предоставил
по делото заверени преписи от документи от изпълнително дело № 2017111040808,
29 участък, ДСИС при СРС, по което са приложени молбата от 15.08.2017 г. от
адв. К., с която е поискала да бъде конституирана като взискател в
производството по изпълнително дело № 365/2016 г., както и постановеното от ДСИ
разпореждане от 13.09.2017 г., с което на основание чл. 456, ал. 2 ГПК същата е
конституирана в посоченото качество от съдебния изпълнител. Пояснено е още, че
на основание чл. 17, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата по
всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение, се образува отделно изпълнително
дело.
С разпореждане на съдията-докладчик по настоящото
дело от 04.09.2020 г. е изискано да бъде предоставен в заверен препис и цялото изпълнително
дело № 2017111040808 с взискател Л. К.. От съдържанието на същото се установи,
че на 15.08.2017 г. Л.К. е подала молба с приложен към нея изпълнителен лист от
09.08.2017 г., издаден по гр. д. № 12401/2014 г. на СГС, I-1 състав срещу същия
длъжник – В.В.П., с която е поискала да бъде конституирана като присъединен
взискател по изп. д. № 20161110400365 на ДСИ при СИС към СРС, 17 участък.
С разпореждане на ДСИ от 13.09.2017 г. на основание
чл. 456, ал. 2 от ГПК Л.К. е конституирана като взискател в производството по
изпълнително дело № 20161110400365 на СИС при СРС, за което са уведомени тя –
като взискател по изпълнително дело № 20171110400808 на СИС при СРС, 29 участък
/образувано въз основа на представения изпълнителен лист/ и В.П., като длъжник
по делото. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение по
новообразуваното изпълнително дело.
С молба от 24.07.2019 г. по изпълнително дело №
20171110400808 е поискано изпълнението по това дело да се насочи срещу
вземания на длъжницата от „Д.И.К.– Д.И.Ц. – БГ“ ЕООД, както и срещу притежавани
от длъжницата златни бижута с покупна цена 6885 лева.
На 30.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение
по изпълнително дело №
20171110400808 до „Д.И.К.– Д.И.Ц. –
БГ“ ЕООД за налагане на запор върху вземанията на длъжницата, които същата има
към дружеството.
С молба от 21.08.2019 г. по изпълнително дело №
20171110400808 взискателят К. е посочила на какъв адрес следва да се
извърши поисканият с предходната молба опис на притежаваните от длъжницата
бижута, чието запориране е поискано.
С молба от 04.07.2019 г. по изпълнително дело №
20161110400365 длъжницата В.П. е поискала производството по същото да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че в период от
две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Производството по изпълнително дело № 20161110400365
на СИС при СРС е прекратено от ДСИ с постановление от 19.07.2019 г., на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което постановление е отменено с решение №
8265/04.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 11920/2019 г. по описа на СГС.
С молба от 28.02.2020 г. присъединеният по
изпълнително дело № 20161110400365 взискател Л. К. е поискала от ДСИ налагането
на запор върху вземанията на длъжницата към „Д.И.К.– Д.И.Ц. – БГ“ ЕООД.
С постановление от 05.03.2020 г. ДСИ при СРС на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изпълнителното дело е
прекратено, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в периода след конституиране на присъединения взискател К. на
13.09.2017 г. до 28.02.2020 г., когато е поискано налагане на запор върху
вземания на длъжника от присъединения взискател.
Въз основа на горните фактически констатации,
настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В мотивите на задължителното за съобразяване и
прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса,
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно
решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване
на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия
се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
Неоснователно в конкретния случай се явява поддържаното
от жалбоподателите възражение, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл
за времето от подаването на жалбата срещу постановлението на ДСИ от 19.07.2019
г., с което изпълнителното производство е било прекратено до момента на
уведомяване на взискателя от ДСИ със съобщение на 10.02.2020 г. Както се посочи
и по-горе, изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е
длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни
действия. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това,
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване
на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая, последното валидно изпълнително действие е
осъществено на 13.09.2017 г., когато по изпълнителното дело е конституирана
като присъединен взискател Л.К., което действие следва да се счита годно да
прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от извършването му е започнал да
тече нов двугодишен срок, който е изтекъл на 13.09.2019 г. Неоснователни са
доводите на жалбоподателите, че този срок е спрял да тече до стабилизиране на
постановения от ДСИ акт за прекратяване на производството. От една страна, на
посоченото основание изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона, като при осъществяване на контрол върху акта на органа по изпълнението,
съдът преценява налице ли са били предпоставките, предвидени в закона или не.
Ето защо за взискателя е била налице правна възможност да поиска извършването
на изпълнителни действия по делото, като както е разяснено в съдебната
практика, самото поискване да бъде извършено определено действие по
изпълнението е годно в определени случаи да прекъсне давността за вземането, а
също е достатъчно да препятства изтичането на срока по т. 8 на ал. 1, чл. 433 ГПК, независимо дали съдебният изпълнител ще предприеме действия въз основа на
отправеното искане или не.
По другите, наведени с частната жалба доводи, че с
молба от 25.07.2019 г. по изпълнително дело № 808/2017 г. на СИС при СРС, по
което адв. К. е взискател в лично качество, са направени искания за извършване
на изпълнителни действия, с оглед което не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът
намира следното:
Въз основа на представения пред ДСИ изпълнителен
лист от 09.08.2017 г., издаден от СГС, при СИС е образувано изпълнително дело №
20171110400808 с взискател Л.К., като посоченото лице е присъединено като
взискател и по изпълнително дело № 20161110400365.
Разпоредбата на
чл. 456, ал. 1 ГПК урежда възможността други кредитори, които имат
парично вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече
образувано по молба на друг взискател изпълнително производство и да се
удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На тези присъединени
кредитори законът признава в изпълнителното производство същите права, каквито
признава и на първоначалния взискател, като предвижда и че те се ползват от
извършените до присъединяването изпълнителни действия. Не е налице основание
обаче, поискани и извършени по друго изпълнително дело действия /в случая тези
по изпълнително дело № 20171110400808/ да произведат ефект по изпълнителното
дело, по което взискателят се е присъединил, доколкото всяко производство има
собствено процесуално развитие, а законът не предвижда подобна последица само
поради съвпадение на страните по двете изпълнителни производства. По изложените
съображения въззивният състав на съда намира жалбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя през определения
от законодателя по продължителност срок. Ето защо и доколкото не се установява,
в периода след присъединяване на Л.К. като взискател по изпълнително дело №
20161110400365 на 13.09.2017 г. до подаването на молба за налагане на запор на
28.02.2020 г. взискателите да са поискали извършването на действия по
изпълнението по това изпълнително дело, същото е прекратено по силата на закона
с изтичане на двугодишен срок, т.е. на 13.09.2019 г. Следователно
постановлението на ДСИ от 05.03.2020 г., с което това е констатирано е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено от
контролиращия съд.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.03.2020
г. на държавен съдебен изпълнител при СРС,17 участък, с което на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително дело №
20161110400365, образувано по молба на Е.К.К. срещу В.В.П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.