РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Девня, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200175 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Астра биоплант“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу НП № 46 / 16. 06. 2021 г. на Директор ТД – СМ – АМ –
старо / ТД – МВ – АМ – ново. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на четиринадесет хиляди
шестстотин четиридесет и седем лв. и шестдесет и осем ст.,
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 08. 10. 2020 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнали
контейнери № CMAU 0533093, CMNU 3000338, APZU 3808774, FCIN
4569382, FCIU 4098359, APZU 3294633, APZU 3607656, натоварени със стока,
бруто тегло 139 150. 00 кг. За същата на 09. 10. 2020 г. в Митнически пункт
Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим
„допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002037819 R 0. Стоката
била декларирана като отработено масло от растителен произход за
технически цели, бруто тегло 139 150. 00 кг, нето тегло 138 450. 00 кг, код по
Тарик **********, ставка на митото в размер на 2 %, въз основа на което
били начислени държавни вземания в размер на 4 282. 94 лв. мито и 44 171.
08 лв. ДДС. Получател на стоката бил възз. „Астра биоплант“ ЕООД.
На 12. 10. 2018 г. от стока от контейнери № DFSU 2223943, № CMAU
1772493 била взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ – гр. София,
където изготвили експертиза № 29 _ 17. 10. 2018 / 02. 02. 2021 г. Съгласно
същата анализираното представлява негодна за консумация смес от
използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие
на животински масла или техни фракции.
Директор на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки
към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция
1518, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код
15180099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава,
приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в митническата
декларация код не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала негодни за
2
консумация смеси или препарати от животински масла или от животински и
растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните
представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини
и масла.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, съдебно – техническа експертиза, както и от
приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като
единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Отговорността на въззивника е ангажирана затова, че на 09. 10. 2020 г. в
Митнически пункт Варна – Запад подал митническа декларация за поставяне
под режим „допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002037819 R 0,
на стока - отработено масло от растителен произход за технически цели,
бруто тегло 139 150. 00 кг, нето тегло 138 450. 00 кг, код по Тарик
**********, ставка на митото в размер на 2 %, въз основа на което били
начислени държавни вземания в размер на 4 282. 94 лв. мито и 44 171. 08 лв.
ДДС, вместо с тарифен код **********, ставка на митото в размер на 7. 7 % и
дължими държавни вземания в размер на 16 489. 34 лв. мито и 46 612. 36 лв.
ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер
на 12 206. 40 лв. мито и 2 441. 28 лв. ДДС, общо 14 647. 68 лв.
Не се спори по делото, че на 09. 10. 2020 г. в Митнически пункт Варна –
Запад въззивникът е подал митническа декларация за поставяне под режим
„допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002037819 R 0, на внесена
от него стока, бруто тегло 139 150. 00 кг, нето тегло 138 450. 00 кг. Спорен се
3
явява въпроса под какъв код по Тарик е трябвало да стори това, респективно
какви държавни вземания се следват. Въззивникът смята, че това е
**********, ставка на митото в размер на 2 %, държавни вземания в размер
на 4 282. 94 лв. мито и 44 171. 08 лв. ДДС. Въззиваемата страна приема, че
това е **********, ставка на митото в размер на 7. 7 %, държавни вземания в
размер на 16 489. 34 лв. мито и 46 612. 36 лв. ДДС.
Актосъставител и административно – наказващ орган съответно са
съставили АУАН и издали НП съобразявайки основно изготвена в ЦМЛ
експертиза и дадено от Д – МДМ становище. В последните е прието, че
изследваната стока е негодна за консумация смес от използвани растителни
мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла
или техни фракции. В тази връзка обаче трябва да бъде отбелязано следното:
От конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата
не е изследвана, което води до резонния въпрос откъде актосъставител и
административно – наказващ орган правят своите изводи в тази насока.
Видно от материалите по делото митническите органи формират своето
становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос,
мотивирайки се с еднакви наименования, износител, вносител, приемайки, че
Решение на СЕС по дело N С – 571 / 2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от
Регламент N 2913 / 92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, §
1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС.
Подобно разбиране няма как да бъде споделено от съда, доколкото
извършеното от СЕС тълкуване касае отменена правна норма, като в новия
Митнически кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с чл. 78 от
отменения такъв. Текстът на чл. 190, § 1 от Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС
гласи, че: „когато обект на проверката или вземането на проби са само част от
стоките, обхванати от митническа декларация, резултатите от частичната
проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото
количество стоки, обхванати от тази декларация.“ Текстът е пределно ясен, че
това правило може да се приложи само за количества, които са взети от една
митническа декларация, а не от две такива, както са направили в конкретния
случай митническите органи. В този смисъл приетото от митницата относно
вид на стоката по процесната митническа декларация се явява недоказано,
доколкото не е изследвана конкретната, а от друга такава.
4
По делото се визира изготвена в ЦМЛ експертиза № 29 _ 17. 10. 2018 /
02. 02. 2021 г. Там е изследван материал, иззет като контролна проба на 12.
10. 2018 г. Това действие е обективирано в два протокола. Видно от
съдържанието им, иззетото количество е разпределено в бутилки, но в
Протокол за извършена проверка от 12. 10. 2018 г. е отбелязано, че
съдържанието е 800 гр., а в Протокол за вземане на проба от 12. 10. 2018 г., че
същото е 700 гр. По делото се събраха категорични доказателства – експертно
заключение и свидетелски показания, че при вземането на пробите не е спазен
установения за това ред, строго специфичен с оглед естеството на действието
и вида на стоката. Горното изначално компроментира иззетата проба,
респективно същата не би могла да послужи за изготвяне на каквато и да е
експертиза, доколкото не се явява представителна.
Същевременно анализите, които извършва тази лаборатория са за
нуждите на митническия контрол. Доколкото обаче същата е част от
системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да
възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и
правилност, което в случая не е налице. Прави впечатление големия времеви
интервал между вземане на пробата и депозиране на експертното заключение,
а именно над две години, като няма данни къде и най – вече как през това
време е съхранявана пробата. Не са нужни специални познания за да се
приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на
бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения.
Това налага пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не е
отразено в изготвената експертиза. Не се доказа разработената и утвърдена от
ЦМЛ – гр. София вътрешно лабораторна методология да съответства на
изискванията относно използваните методи. При изследването на стоката са
били използвани шест метода, а същевременно лабораторията има
акредитация единствено за един от тях.
По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, видно от
заключението на която, процесната стока предсталява отпадък, предназначен
за оползотворяване, с наименование „Използвано олио за готвене“, не е
налице идентичност между стоките по двете митнически декларации, взетите
проби не са представителни, при вземането им не са приложени стандартните
методи за това, като не могат да се отнесат към стоки, внесени през друг
период, резултатите относно мастно – киселинен състав на изследваната стока
5
не доказва присъствие или отсъствие на животински мазнини, метода,
използван в ЦМЛ е базиран на отменен стандарт, техническото средство е с
невалиден калибрационен статус, резултатите от изпитаните характеристики
не доказват присъствие в стоката единствено на растителни мазнини и масла
и отсъствие на животински такива.
Осъщественият внос е на стока - отработено масло от растителен
произход за технически цели, характеризираща се като сбор от растително
масло и примеси след съответни кулинарни процеси – пържене, печене, т. е.
напълно логично е тази консистенция да съдържа растителни, но и
животински мазнини, които са се отделили при термичната обработка и
логично смесели се с растителната мазнина. Общоизвестно е как се формира
тази стока – след използването й, остатъците се събират, като това става чрез
поетапно смесване, а впоследствие предаване на лицензирани за това лица. В
този смисъл безспорно са налице няколко смесвания - първоначално при
термичната обработка между растителни и животински мазнини, а
впоследствие и при събиране, предаване и транспортиране на отработеното.
Оттук се налага резонния извод, че няма как да се направи извод, а дори и
предположение, че съдържащото се в два различни контейнера може да бъде
с идентично съдържание. Действително то е отработено масло, но всяко се
отличава само за себе си с отделни характеристики, като по никакъв начин не
може да се приеме идентичност, респективно еквивалент между два различни
вноса, декларирани в различни декларации.
Административно – наказващият орган е посочил, че при извършване на
тарифното класиране се вземат предвид и Обяснителните бележки към
хармонизираната система, които не са нормативен акт съгласно трайната
национална и европейска съдебна практика. В тази връзка СЕС с Решение от
18 май 2011 г. по дело Delphi, С 423 / 10, EU: C: 2011: 315, точка 23 е приел,
че в интерес на правната сигурност и улесняване на проверките, решаващ
критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в
техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на
позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24
от това решение, обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската
комисия и тези към хармонизираната система за определяне и кодифициране
на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат
6
съществен принос за тълкуване на обхвата на различните тарифни позиции,
без обаче да имат задължителна правна сила /в този смисъл Решение от 12
май 2016 г. по дело Toorank Productions, съединени дела С – 532 / 14 и С – 533
/ 14, EU: C: 2016: 337, точки 34 и 36/. С Решение на СЕС от 19 октомври 2017
г. по дело Lutz, С 556 / 16, EU: C: 2017: 777, точка 40 и Решение от 17 март
2016 г., по дело Sonos Europe, C – 84 / 15, EU: C: 2016: 184, точка 33 е прието,
че Обяснителните бележки към хармонизираната система представляват
важни способи за гарантиране на еднакво прилагане на общата митническа
тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване,
но нямат задължителна сила. Съгласно Решение на СЕС от 27 ноември 2008
г., С – 403 / 07, EU: C: 2008: 657, т. 48, обяснителните бележки към същата
комбинирана номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните
позиции от същата комбинирана номенклатура. Съдържанието им трябва да
отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват.
Видно от цитираната съдебна практика на съда на ЕС, Обяснителните
бележки към КН нямат задължителна правна сила. Общите правила за
тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни мотиви, които
служат за обосноваване класирането на стоки в кодовете от КН на ЕС.
След издаване на НП е последвала промяна в законодателната уредба, а
именно КН на ЕС за 2022 г., приета с Регламент 2021 / 1832 от 12. 10. 2021 г.,
за изменение на Приложение 1 към Регламент 2658 / 87, съгласно която, код
15180095 важи за негодни за консумации смеси или препарати от животински
мазнини и масла или животински, растителни или микробни мазнини и масла
и техни фракции. Оттук следва резонния извод, че дори и хипотетично да се
приеме становището на административно – наказващият орган относно
наличие на растителни, но не и животински мазнини, промяната дава
възможност за посочване на код 15180095 относно стока, съдържаща смес от
растителни и животински мазнини.
Видно от експертиза № 29 _ 17. 10. 2018 / 02. 02. 2021 г., същата е
изготвена на 17. 10. 2018 г. Актосъставител и ЦМЛ са част от системата на
митническите органи, респективно към тази дата са били установени
приетите от първия нарушител и нарушение. Чл. 34, ал. 1 от ЗАНН изрично
визира, че не се образува административно - наказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението
7
/същия предвижда и двугодишен срок за конкретни нарушения/. В случая
безспорно се установи, че не е спазен първия посочен срок. Фактът, че
експертизата е била изпратена на 02. 02. 2021 г. по никакъв начин не променя
установеността, доколкото същата е била налице към 17. 10. 2018 г., а
забавянето се дължи на вътрешна и лична организация. От това следва
резонния извод, че АУАН е следвало да бъде съставен до 17. 01. 2019 г.,
когато са изтекли три месеца от откриване на нарушителя, а това е сторено
едва на 15. 03. 2021 г.
В контекста на изложеното съдът приема становището за осъществена
митническа измама за недоказано и необосновано, невъзможност да се
направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под
друг код, констатира разширително и произволно тълкуване на Решение на
СЕС по дело N С – 571 /2012 г. и правила за тарифно класиране на стоки, по –
благоприятен закон, давност. Горното води до цялостна отмяна на
атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:
По – горе бяха изложени мотиви относно начина, по който
митническите органи са достигнали до извод относно конкретна специфика
на стоката, но следва да бъде отбелязано и това, че същата се придружава от
необходимите документи, в които има данни за смес на растителни и
животински мазнини. По делото бяха приложени и приети необходимите
доказателства относно методиката, използвана от ЦМЛ. Заключенията на
актосъставител и административно – наказващ орган дали е налице
нарушение и кой е автора му са въз основа на самостоятелни преценки на
събраното в хода на производството и не зависят от трети лица, в частност
относно промяна на тарифен код. Право на законодателят е дали да
стимулира и как вноса на дадена стока.
Предвид чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от хиляда
двеста и седемдесет лв., представляваща направени по делото разноски.
Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 46 / 16. 06. 2021 г. на Директор ТД – СМ – АМ – старо /
ТД – МВ – АМ – ново, с което на „Астра биоплант“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на четиринадесет хиляди
шестстотин четиридесет и седем лв. и шестдесет и осем ст.,
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА ТД – СМ – АМ – старо / ТД – МВ – АМ – ново да заплати на
„Астра биоплант“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от хиляда двеста и
седемдесет лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9