Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 15882 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е
по Жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Б.Я.рег.№ 857 на Камарата на ЧСИ по
изпълнително дело № 20198570400271, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение на взискателя при мотиви, че претендираното
от последния адв.възнаграждение е с 22.07 лв. под предвидения минимум в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
жалбата се поддържа, че атакувания акт е незаконосъобразен при твърденията, че
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят К.Д.Ж.,
в предвидения в процесуалния закон тридневен срок за писмени възражения излагат
становище за неоснователност на жалбата.
Частният
съдебен изпълнител в срока по 436, ал.3 от ГПК е депозирал мотиви, в които
излага съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същесво - неоснователна.
Изпълнителното дело №
20198570400271 по описа ЧСИ Б.Я.рег.№ 857 на Камарата на ЧСИ с район на
действие СГС, е образувано по изпълнителен
лист от 12.09.2019 г. издаден въз основа на влязлото в сила решение по
гр.д.№ 54862/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав, с което длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на К.Д.Ж.,
малолетен, представляван от неговата майка и законен представител В.М.Т.сумата
от 1 554.66 лв., представляваща платена без основание от ищеца цена на
топлинна енергия, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 44.00 лв. мораторна
лихва за периода от 23.04.2018 г. до 15.08.2018 г. , ведно със законната лихва
върху главницата считано от 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане на
вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в производството в
размер на 414.00 лв.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 32141/17.09.2019 г. длъжникът е поканен да предаде
доброволно имота, като същевременно е
уведомен и за насрочения за 16.10.2019 г. от 12.00 часа въвод във владение,
както и за дължимите такси и разноски за адвокат.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 11336/01.10.2019 г., връчена на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД на 02.10.2019 г.,
последният е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по посочения изпълнителен лист.
С Възражение
от 04.10.2019 г. изх.№ 13497 длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД е направил възражение за прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК и е поискал адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде
намалено на 200 лв.
С
обжалваното Постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Б.Я.рег.№ 857 на Камарата на
ЧСИ по изпълнително дело № 20198570400271 съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение на взискателя при мотиви, че претендираното
от последния адв.възнаграждение е с 22.07 лв. под предвидения минимум в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият
състав на СГС, намира обжалваното Постановление от 29.10.2019 г. за законосъобразно
по следните съображения:
Със Запорно
съобщение от 01.10.2019 г. ЧСИ Б.Я.по молба на взискателя К.Д.Ж., чрез
пълномощника му адв.К.К.на основание чл.450, ал.3 чл.507, чл.508 вр.чл.446 и
чл.515 и чл.516 от ГПК е наложил запор върху всички вземания на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД до размера на дълга му по
изпълнителното дело в Юробанк България АД.
С Платежно
нареждане от 03.10.2019 г. в изпълнение на задължението си по чл.508, ал.3 от ГПК като трето задължено лице по запорираното вземане „Юробанк България“ АД е
превела от сметката на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД по сметка на ЧСИ Б.Я.сумата по изпълнителното дело в размер на
2 955.92 лв.
Изложеното
обосновава извода, че в разглеждания случай не е налице доброволно изпълнение
от страна на длъжника, а събиране на сумата по изпълнението след наложен запор
и превод от третото задължено лице по запора. Съгласно чл.10 и чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното адв.възнаграждение по процесното изп.дело е както
следва 200 лв. по т.1 – за образуване на изп.дело и 192.07 лв. по чл.7, ал.2,
т.2 от Наредбата и съответното минимално възнаграждение възлиза на 392.07 лв.,
като в случая уговореното адв.възнаграждение е 370.00 лв. – Договор за правна
защита и съдействие от 30.08.2018 г., т.е. с 22.07 лв. по-малко от предвидения
в Наредбата минимум.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба на
длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Б.Я.рег.№ 857 на Камарата на ЧСИ по
изпълнително дело № 20198570400271, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение на взискателя при мотиви, че претендираното
от последния адв.възнаграждение е с 22.07 лв. под предвидения минимум в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.