№ 336
гр. Перник, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720103355 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. В. и И. А. Й. чрез адв. Р. К. срещу
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание чл. 432 КЗ, като се претендират
имуществени вреди в размер на 2265 лв. и неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
С влязло в сила на 21.10.2024 г. определение от 04.10.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 232 ГПК отношение на ищеца В. Б. В. ЕГН:
********** от гр. Р., кв. „В.“, ул. „И. К.“ № * и по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 432 КЗ, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с който се претендират
неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
Ищецът И. А. Й. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“, с рег. №
СА **** ТА и на 20.11.2023 г. нейният син В. Б. В. бил управлявал този автомобил в гр. П.
по улица „Св. Св. К. и М.“ като на 50 м. преди кръстовище с улица „С.“ отзад го настига и
удря друг автомобил- „Т. * Р.“, с рег. № СВ **** ВР, като след удара същият изхвърча напред
и удря стоящата пред него кола. Вследствие на удара настъпват щети върху лекия
автомобил. Пристигат на местопроизшествието представители на ОДМВР-Перник и
съставят протокол за ПТП. Предявяват претенция пред ответнотото застрахователно
дружество, в което е застрахован лекият автомобил, чийто водач е причинил ПТП, като е
била образувана щета № 0410-130-********* и са били извършени два огледа на автомобила
– на 23.11.2023 г. и на 01.02.2024 г. Не били доволни от размера на определеното
обезщетение от застрахователя и поискали преразглеждане на щетата, което им било
отказано. Предложената им от застрахователя сума с оглед на описаните от същия щети
била в размер на 2734,87 лв. По време на двата извършени огледа експертът им бил
обяснил, че е налице тотал щета на автомобила и не подлежи на възстановяване. Ответното
дружество без да ги уведоми било превело по банковата сметка на ищцата тази сума. Счита,
че автомобилът е тотал щета и не подлежи на възстановяване, поради което
застрахователното обезщетение следвало да бъде в размер на 5000 лв. и претендират
разликата между изплатеното им обезщетение и обезщетението, което считат за дължимо в
размер на 2265 лв. Моли съдът да осъди ответника да й заплати застрахователно
обезщетение в размер на 2265 лв. за причинените имуществени вреди на собственото й
МПС марка „С.“, модел „Л.“, с рег. № СА **** ТА в резултат на настъпило на 20.11.2023 г.
1
ПТП вследствие на удар от застрахован при ответното дружество „Т. * Р.“, с рег. № СВ ****
ВР ведно със законната лихва върху главницата от датата на процесното ПТП-20.11.2023 г.
до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок чрез процесуалния си представител. Оспорва
основателността на предявения иск и описания в исковата молба механизъм на настъпване
на процесното ПТП, като твърди, че настъпилите имуществени вреди не били в пряка
причинна връзка със същото и не били последица от неправомерното поведение на водача
на лек автомобил „Т. * Р.“, с рег. № СВ **** ВР. При условие на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият
бил рязко и внезапно намалил скоростта и по този начин бил допринесъл на настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди и посочва, че
застрахователят е бил определил и заплатил обезщетението съгласно експертната оценка и
методика и ищецът не бил представил доказателства обуславящи повисок размер на
застрахователното обезщетение от изплатения му. Оспорва акцесорния иск за заплащане на
законната лихва върху главницата. Оспорва началната дата, от която се претендира законната
лихва. Моли иска по делото да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 24.10.2024 г. е отделил като обстоятелства, които
се признават или не се нуждаят от доказване: Валидността и покритието на
застрахователната полица на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
авотомобилистите сключена между ответника и водача на процесното МПС В. И. Ц. към
датата на настъпване на ПТП-20.11.2023 г.
Със същото определение съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
по следния начин:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ищецът трябва в условията пълно и
главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно произшествие, виновният
водач има сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с
ответника към датата на ПТП; настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени ) и
причинната им връзка с деянието, размера на вредите, както и че е била предявена т.нар.
"застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ – арг. чл. 498, ал. 3 КЗ. Ответникът следва
да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното, като в негова
тежест е да установи пълно и главно твърдяното съпричиняване. Указано е на ищеца, че
следва в едноседмичен срок от уведомяването му да конкретизира акцесорния си иск за
заплащане на законна лихва като размер и период.
Същият с молба от 06.11.2024 г. е изпълнил указанията на съда като е завявил, че
претендира мораторна лихва за периода от 20.11.2023 г., датата на настъпване на ПТП до
момента на предявяване на иска-20.06.2024 г. в размер на 1585 лв. и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП на 20.11.2023 г. в 18,15 ч.
В. Б. В. син на ищцата бил управлявал лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“, с рег. № СА
**** ТА в гр. П. по улица „Св. Св. К. и М.“ като на 50 м. преди кръстовище с улица „С.“
отзад го настига и удря друг автомобил- „Т. * Р.“, с рег. № СВ **** ВР, като след удара
същият изхвърча напред и удря стоящата пред него кола. Вследствие на удара настъпват
щети върху лекия автомобил. Пристигат на местопроизшествието представители на
ОДМВР-Перник и съставят протокол за ПТП.
Видно от представения по делото АУАН № 1041*** от 20.11.2023 г. водачът автомобил-
„Т. * Р.“, с рег. № СВ **** ВР на 20.11.2023 г. в гр. П. на ул. „Св. Св. К. и М.“ с посока на
движение от кръстовище „П.“ към ул. „С.“ на около 50 метра преди кръстовището с ул. „С.“
2
поради неспазване на достатъчно разстояние е реализирал ПТП с движещия се пред него в
същата лента и посока намаляващ скоростта лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“, с рег. №
СА **** ТА, който вследствие на удара отскача и удря отзад спрелия пред него в същата
лента и посока лек автомобил „Ф. П.“, като му нанася материални щети, с което се приема,
че виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП съгласно който водачът на пътно превозно
средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
като нарушението са настъпили имуществени вреди. Издадено е въз основа на АУАН №
1041*** от 20.11.2023 г. Наказателно Постановление № 23-1158-00**** от 15.12.2023 г. на
ОД на МВР-Перник, с което на водачът В. И. Ц. е наложена глоба в размер на 200 лв., като
административно наказание.
Предявявена е била претенция пред ответнотото застрахователно дружество, в което е
застрахован лекият автомобил, чийто водач е причинил ПТП, като е била образувана щета №
0410-130-********* и са били извършени два огледа на автомобила – на 23.11.2023 г. и на
01.02.2024 г., като изготвените описи от тях са приложени по делото. Ищцата не била
доволна от размера на определеното обезщетение от застрахователя и поискала
преразглеждане на щетата, което й било отказано с писмо от 29.03.2024 г. Предложената им
от застрахователя сума с оглед на описаните от същия щети била в размер на 2734,87 лв. По
време на двата извършени огледа експертът им бил обяснил, че е налице тотал щета на
автомобила и не подлежи на възстановяване. Ответното дружество без да ги уведоми било
превело по банковата сметка на ищцата тази сума.
Ищцата е собственик на л.а. марка „С.“, модел „Л.“, с рег. № СА **** ТА което
обстоятелство не е спорно между страните. Вследствие на удара на този автомобил са
нанесени множество увреждания, които били описани от служителите на ответното
дружество. За л.а. марка „Т. * Р.“, с рег. № СВ **** ВР към момента на ПТП -20.11.2023 г. е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответната
страна, което обстоятелство съдът с определението по чл. 140 ГПК е отделил като безспорно
между страните. В тази връзка ищецът е завел преписка/щета№ 0410-130-********* при
застрахователя на виновния водач, а именно ответното дружество и му била изплатена от
застрахователя сума в размер на 2734,87 лв.
От заключението по автотехническата експретиза се установява, че след направен личен
оглед на процесен лек автомобил марка „S.”, модел „L.", per. № СА****ТА, РАМА:
VSSZZZ1MZ3R****** се установило от вещото лице, че щетите по същия съвпадат със
щетите описани от Ответника - ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД в опис техническа
експертиза по щета 0410-130-0063-2023. Механизма на ПТП е на база ПРОТОКОЛ ЗА ПТП
№ 181089 с дата 20.11.2023 г. издаден от Министерство на Вътрешните Работи Областна
Дирекция на МВР - Перник, както и свидетелските показания на В. И. Ц., ЕГН **********
и А. П. С., ЕГН **********.
На 20.11.2023 г около 16:00 часа в сумрачната част от денонощието, в условията на
интензивен трафик, задръстване и мокра трайна настилка - асфалт, в следствие на валежи от
дъжд водача на процесен лек автомобил марка: „Т.”, модел „*R.”, per. № СВ****ВР.
движейки се в гр. П. по ул. „Св. Св. К. и М.” с посока на движение от центъра на града към
бул. „Скоростна магистрала” на около 50 м. преди кръстовището с ул. „С.”, поради
неспазване на необходимата дистанция, съобразена с пътната обстановка съгласно Закона за
Движение по Пътищата, реализира ПТП с движещият се пред него в същата лента и посока,
предприемащ маневра за намаляване на скоростта с възможност за спиране, лек автомобил
марка „S.”, модел „L.”, per. № СА****ТА. Вследствие на удара процесното МПС марка „S.”,
модел „L.”, per. № СА****ТА продължава движението си по траектория напред и спира
движението си, като реализира и сблъсък със спрелия пред него автомобил с марка: „V.”,
модел: „P.”:
Поради липса на данни (измервания на преместването на процесиите МПС-та след сблъсъка
3
от процесното ПТП, липса на данни за спирачен път, петна от течности по пътното платно,
отломки от автомобилите...), липса на снимков материал на увредите на процесен лек
автомобил марка: „Т.”, модел „*R.", per. № СВ****ВР, то технически е невъзможно да се
определят точните скорости на процесиите МПС-та.
Диапазона на скоростите на процесиите МПС може да се определи на база:
- Технически деформации на МПС описани в техническа литература - ОЦЕНКА НА
СКОРОСТТА НА СБЛЪСЪК С ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ МАТЕМАТИЧЕСКИ
МОДЕЛИ - Д. Л.. СВ. К., Ф. К.. Съгласно описаните деформации по процесиите МПС-та в т.
III - ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ от настоящата САТЕ, то може да се допусне, че изходните
скорости на процесиите МПС са в диапазона до 40 км/ч.
Лични наблюдения и проучване на процесната отсечка от Вещото лице - в условията на
интензивен трафик и задръстване (каквито са описани в материалите по делото) е
технически невъзможно движение на МПС със скорост над допустимата от Закона за
Движение по Пътищата - в случая за процесната отсечка - 40 км/ч, Показанията на
свидетелите В. И. Ц., ЕГН ********** и А. П. С., ЕГН ********** описани в т. III -
ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ от настоящата САТЕ за скоростта на движение на двата
процесии автомобила.Липсата на административни санкции за превишение на скоростта на
водачите на процесиите МПС. Вещото лице приема средна изходна скорост на движение
преди сблъсъка за процесен лек автомобил марка: „Т.”, модел „*R.”, per. № СВ****ВР равна
на 35 км/ч. и средна скорост на движение преди сблъсъка за процесен лек автомобил марка
„S.", модел „L.”, per. № СА****ТА равна на 10 км/ч. Причините довели до настъпване на
процесното ПТП, както и мястото на настъпване на процесното ПТП са подробно описани и
разгледани в т. III - ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ от настоящата САТЕ. С оглед поведението на
водачите с избраните от тях посоки на движение от техническа гледна точка, ако водача на
процесен лек автомобил марка: „Т.”, модел „*R.", per. № СВ****ВР бе предприел маневра за
намаляване на скоростта с възможност за спиране в допълнение и съобразяване на пътната
обстановка с правилата за движение по пътищата би могъл да предотврати процесното ПТП.
В материалите по делото липсват данни дали ищецът е бил с правилно поставен
обезопасителен колан.
Стойността на ремонта на процесния лек автомобил марка „S.”, модел „L.", per. №
СА****ТА, определен от Вещото лице, ако бъдат използвани алтернативни части съгласно
Приложение №1 към чл.15, ал. №4 от Наредба 24 от 08.03.2006 г. за задължителното
застраховане и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на моторни превозни средства, действаща към датата на ПТП е в размер на 4 556.83 (четири
хиляди петстотин петдесет и шест и 0.83) лв.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел водачът на лек автомобил Т.”,
модел „*R.", per. № СВ****ВР В. И. Ц. същият бил карал от П. към С. Ш. и бил намалил
като заваляло, но се ударил в колата пред него с предната част на неговия автомобил, тъй
като не могъл да спре. Били излязли от колите и чакали полицаи два часа. На неговия
автомобил бил счупен един фар, а ударения автомобил бил сгънат отзад. Било тъмно и валял
дъжд бил се движил със скорост от около 30 км./ч. Имало много движение и не могъл да
вдигне скорост били карали един зад друг бавно в дясната лента. Автомобилът пред него не
бил предприел маневра и не бил подал светлинен сигнал и бил плавно спрял. На мястото на
ПТП нямало пътни знаци и нямало пътна маркировка, а по-надолу имало пешеходна пътека
за Кауфланд. След удара бил слязъл от колата и пътуващите в ударения автомобил също
били слезли, били се обадили на 112 и чакали полицаите. Удареният автомобил се бил
смачкал в задната част. Счита, че причината за настъпване на ПТП била пътната обстановка,
интензивното движение и мократа настилка станала хлъзгава вследствие на дъжда.
Удареният автомобил се бил ударил в колата пред него, в нейния теглич, като от удара
отпред бил изтекъл радиатора и климатика.
4
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел А. В., който бил извикан от водача
на ударения автомобил на мястото на ПТП и отишъл на място видял трите автомобила,
които се били ударили. Собственик на ударения автомобил била ищцата и майка на неговия
водач. Било станало през тъмната част на денонощието, на място били и катаджиите, а
удареният автомобил не бил в добро състояние. Колата имала луфтове на самите врати,
трудно се били отваряли и затваряли и била ударена отпред и отзад, тъй като след удара се
била ударила в теглича на движещия се пред нея автомобил. Щетите били доста броните
отпред и отзад били ударени, задния капак трудно се бил отварял били изпочупени фаровете
и стоповете. Автомобилът не могъл да върви на собствен ход, тъй като му бил изтекъл
антифриза. Организирали превоз с пътна помощ да приберат автомобила. Били ходили да се
ремонтира автомобила, но им били казали, че стойността на ремонта щяла да е по-висока от
стойността на нов автомобил. В момента автомобилът не бил ремонтиран и не бил в
движение.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел А. С., които се бил возил до водача
на ударения автомобил на пасажерското място на 30.11.2023 г. били тръгнали от работа в
16,10 ч. следобяд, минали на светофара на „П.“ и били завили наляво, имало много коли и
било задръстване. Пред тях имало кола, която била спряла и те били спрели след нея, но
секунда след това били ударени отзад и те се ударили в колата пред тях. Само двамата били
пътували в колата с водача и след удара били слезли, като при ударът свидетелят си бил
ударил главата в жабката на колата. Бил слязъл и водача на ударилия ги автомобил и били
повикали полиция. Обадили се на приятел да ги прибере, тъй като цялата кола била
смачкана. Били карали с по-малко от 10 км./ч. по време на удара, почти били спрели, заради
задръстването. Ударилият ги автомобил бил голям джип, който бил карал с около 30-40
км./ч. Ударът бил доста силен и след него автомобилът им не бил в движение, поради което
бил прибран с пътна помощ. Удареният от тях автомобил също имал щети.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Не се спори, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и собственика на
увреждащия автомобил. Също е безспорно сезирането на застрахователя със заявление за
изплащате на обезщетение.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника,
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис на
всички намиращи се документи по процесна щета и го е предупредил за последиците от
непредставянето на намиращите се у него документи на основание чл. 190, ал. 3 ГПК без
основателна причина. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК и не е
посочил уважителна причина затова, поради което съдът ще приложи последиците от
непредставянето на намиращите се у него документи на основание чл. 190, ал. 3 ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди.
Съгласно 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл в цялост по предявената пред него
претенция за застрахователно обезщетение.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно. От писмените доказателства и заключението на вещото лице се
установи и осъществяването на ПТП с участието на третото лице и процесния лек
автомобил собственост на ищцата и управляван от нейния син. Съдът счита, че се доказаха
5
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, твърдените в
исковата молба вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП до размера на сумата от
4556,83 лв., определена от вещото лице в кредитираната от съда САТЕ, не в твърдяния от
ищец размер от 5000 лв. Освен в протокола за ПТП, вредите са описани и от самия
застраховател. Заключението по автотехническата експертиза потвърждава констатациите в
протокола. Вещото лице сочи и причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и
непосредствена. Относно противоправността на деянието и вината като елементи от състава
на деликта, следва да се отбележи, че противоправността произтича от нарушението на чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, като нарушението са настъпили
имуществени вреди, тъй като водачът на автомобил „Т.”, модел „*R.”, per. № СВ****ВР е
нарушил това свое задължението и не се е движил на необходимото разстояние от другото
превозно средство пътуващо преди него в пътната лента, че да може да избегне удара, ако
последното намали скоростта или спре рязко, за което е понесъл и своята административно
наказателна отговорност и му е била наложено с влязло в сила наказателно постановление
глоба.
Застрахователят извънсъдебно е направил признание на обстоятелствата, че е налице
виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил и
причинно-следствена връзка между същото и настъпилите имуществени вреди на ударения
лек автомобил собственост на ищцата до размера на определената от него сума за
застрахователно обезщетение от 2734,87 лв., която е била заплатена на ищцата по заведената
по нейно заявление застрахователна щета.
Вината се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена.
Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника за имуществените
вреди, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, като експертът посочва
подробно аргументите си за стойността на вредите ги е определил в размер на 4556,83 лв.
Ищецът е претендирал размер на вредите от 2265 лв., който счита, че му се дължат от
застрахователя след като се приспадне заплатеното от него застрахователно обезщетение в
размер на 2734,87 лв. Съдът счита, че искът следва да се уважи частично до размера на
сумата от 1821, 96 лв., който определи след като от размера на имуществените вреди
установен от вещото лице по приетата и кредитирана от съда САТЕ от 4556,83 лв. се
приспадне размера на изплатеното от застрахователя на ищцата застрахователно
обезщетение равняващо се на сумата от 2734,87 лв. и да бъде отхвърлен до пълния размер от
2265 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът няма да обсъжда въведеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, тъй като
то се отнася до претенцията за неимуществени вреди по отношение на която производството
по делото е прекратено.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва,
уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.
е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от
следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно Чл. 496
ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
6
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
В случая няма данни по делото дали и кога ищецът е представил всички доказателства по
КЗ на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Следователно
застрахователят не дължи лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която
изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи
лихвата от датата по втората хипотеза- след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.1
КЗ, изтичащ на 23.02.2024 г. Съдът с оглед неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК на
ответника да представи намиращите се у него документи по заведената от ищцата щета
приложи последиците предвидени в ал. 3 на чл. 190 ГПК и приема, че щетата е била
заведена пред застрахователя на 23.11.2023 г., когато има данни по делото, че е бил
извършен първия оглед на процесния автомобил
Искането за заплащане на лихва за забава е от датата на настъпване на ПТП на 20.11.2023
г. до датата на подаване на исковата молба-20.06.2024 г., а размера на претендираната
мораторна лихва е 1585 лв. С оглед на изложеното, за началната дата на дължимост на
мораторната лихва съдът счита, че същата се дължи за периода от 23.02.2024 г. до 20.06.2024
г., като същата акцесорна претенция следва да бъде отхвърлена за периода от 20.11.2023 г. до
23.02.2024 г. като неоснователна.
Съдът служебно използвайки он лайн калкулатор за изчисляване на мораторна лихва
изчисли размера на дължимата мораторна лихва върху уважената част от главницата в
размер на 1821,96 лв. за периода от 23.02.2024 г. до 20.06.2024 г., която се равнява на 83,05
лв. и следва да бъде уважена в този размер акцесорната претенция и отхвърлена до пълния
предявен размер от 1585 лв., като неоснователна. Следва и върху този размер на главницата
от 1821,96 лв. да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба-
20.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
При този изход на делото, с оглед на частичното уважаване на иска на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 541,81 лв., съставляваща
сторени по делото разноски, а ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на
ответника сумата от 202,08 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Съдът счита, че направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е основателно и следва да бъде уважено като такова
като на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 685 лв. съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ с оглед ниската
фактическа и правна сложност на спора. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София “ № 7, ет. 5, да
заплати на И. А. Й., ЕГН: ********** от гр. Р., кв. „В.“, ул. „И. К.“ №*, сумата от 1821,96
лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
настъпило на 20.11.2023 г. пътнотранспортно произшествие по щета № 0410-130-
006302023г., ведно със законната лихва върху сумата от 1821,96 лв. от датата на подаване на
исковата молба-20.06.2024 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
разликата над 1821,96 лв. до пълния предявен размер от 2265 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София “ № 7, ет.
5, да заплати на И. А. Й., ЕГН: ********** от гр. Р., кв. „В.“, ул. „И. К.“ №*, сумата от
83,05 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1821,96 лв. за
периода от 23.02.2024 г. до 20.06.2024 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
83,05 лв. до пълния предявен размер от 1585 лв./с молба от 06.11.2024 г./ и за периода от
20.11.2023 г. до 22.02.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София “ № 7, ет. 5, да заплати на И. А. Й., ЕГН:
********** от гр. Р., кв. „В.“, ул. „И. К.“ №* сумата от 541,81 лв., съставляваща сторени по
делото разноски съобразно частичното уважаване на иска.
ОСЪЖДА И. А. Й., ЕГН: ********** от гр. Р., кв. „В.“, ул. „И. К.“ №* да заплати на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София “ № 7, ет. 5 сумата от 202,08 лв., съставляваща сторени по делото
разноски съобразно частичното отхвърляне на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8