Р Е Ш
Е Н И Е № 98
гр.
С., 07. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. С., VI
състав, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 161 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Д.Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №
16-0344-000512 от 27. 12. 2016 г., издадено от Е. С. С.- ВНД началник РУП към
ОДМВР С., РУ С., с което на жалбоподателя, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца за това, че на 07. 12. 2016 г., около 09.45 часа, в гр. С. по бул. „Ал. Б.“ с посока на движение от
ул. „Ц.С.В.“ към ул. „Н.“, управлявайки лек автомобил Ф.Г., с рег. № С ***МР,
собственост на Д.М.Д., ЕГН **********, управлявал същия под въздействието на
алкохол, изпробвано и установено в 09.50 ч. с Алкотест Дрегер 7510, № ARBA
0149, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, който отчел 1,04 промила алкохол. На въпроса какъв
алкохол и колко е употребил, отговаря – бяло вино. Издаден е талон за
медицинско изследване № 0001490. Водачът управлява ППС под въздействието на
алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В
жалбата се поддържа, че в хода на административнонаказателното производство са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото не било
сигурно дали актосъставителят разполагал с технически изправно устройство, с
което била взета пробата, както и дали изобщо разполагал с такова. Талон за
кръвна проба бил издаден, но не му било указано в кое медицинско заведение
трябва да даде кръв, тъй като не живеел в гр. С. и не знаел къде се намира. Отделно от това
се поддържа, че в обжалвания акт била посочена нарушена разпоредба, без обаче
да е конкретизирано кое точно му е вменено за нарушение, което нарушавало
правото му на защита. Предвид горното, жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, алтернативно да бъде намалено наложеното
му наказание, което счита за прекомерно тежко, предвид липсата на други
нарушения.
В
проведените публични съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Депозирано е писмено становище от адв. С.С.от САК, процесуален представител
на жалбопадателя, с което по същество моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло, като поддържа съображенията си в
жалбата.
Въззиваемата
страна – ОДМВР - С., редовно призована,
не изпраща представител в проведените публични съдебни заседания.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на 06. 02. 2017 г., видно от разписката, съдържаща се в
него, а жалбата е подадена на 09. 02. 2017 г.), от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но на различни основания от посочените в нея.
На
07. 12. 2016 г. разпитаните
по делото като свидетели
А.Л.М. - мл. автоконтрольор при ОДМВР С.
– РУ – гр. С., и О.А.С. – старши полицай
в РУ – гр. С. и колега на актосъставителя,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. На посочената дата били
дневна смяна на бул. „А.Б.“, когато в посока от ул. „Ц.С.В.“ към ул. „Н.“
спрели за проверка лек
автомобил марка „Ф.Г.“, с рег. № С ***МР, водачът на който бил видимо под
въздействието на алкохол, поради което бил тестван с техническо средство
Алкокест-Дрегер 7510, който отчел положителни стойности – 1,04 промила,
записани в акта. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и напътен
към болницата да даде кръв.
За
нарушението, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол с
концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда бил издаден АУАН Серия Х № 612 от 07. 12.
2016 г., по който актосъставител бил св. М., а свидетел при установяване на
нарушението - св. С.. В АУАН нарушението било описано по следния начин: „На 07.
12. 2016 г. около 09.45 ч. в гр. С. по
бул. „А.Б.“ с посока на движение от ул. „Ц.С.В.“ към ул. „Н.“ управлява лек
автомобил Ф.Г., с рег. № С ***МР, собственост на Д.М.Д. – ЕГН **********, като
водача управлява под въздействието на алкохол. Изпробван и установено в 09.50
ч. с Алкотест Дрегер 7510 № 0149 апарат, определящ съдържанието на алкохол в
кръвта, чрез измерването му в издишания въздух, който отчете 1,04 % алк. На
въпроса какъв алкохол и колко е употребил, отговаря /бяло вино/. Издаден талон
за мед. изследване № 0001490, с което нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП“. АУАН
бил връчен на нарушителя в присъствието на св. С., за което П.Д. се разписал.
На
нарушителя бил връчен и талон № 0001490 за изпращане на медицинско изследване в
10,05 ч. от същата дата, с който бил уведомен, че може да се яви в болнично
заведение до 45 мин. от връчването му.
Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият
орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта. Констатираното нарушение
било квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управлява ППС под
въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, като на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание –
глоба в размер на 800 лева, лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и
отнемане на 10 контролни точки.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установено въз основа на
показанията на свидетелите А.М. и О.С., както и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 612
от 07. 12. 2016 г.; талон № 0001490 за изпращане на медицинско изследване;
наказателно постановление № 16-0344-000512/27. 12. 2016 г.; справка за
нарушител/водач, искане за справка за съдимост; справка за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
Съдът
даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не
е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че липсата на спомени
относно конкретния случай у свидетеля М. се обяснява с обстоятелството, че
работата му ежедневно е свързана с подобни случаи.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите
на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
След
запознаване с приложените по делото АУАН и НП, съдът намира, че не може да бъде
направена преценка дали отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, а именно –
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото липсват доказателства, удостоверяващи материалната
компетентност на актосъставителя като контролен орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗДвП, както и тези на АНО да издава НП
при установени нарушения по ЗДвП. В тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин
компетентността си като представи съответните доказателства по делото.
Единствено на цитираното формално основание обжалваният акт – наказателно
постановление следва да бъде отменен, независимо, че при съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 40
– 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право
на защита на жалбоподателя, както се твърди в жалбата, но както бе посочено
по-горе не може да бъде установено дали са имали съответните правомощия
актосъставителя и наказващия орган, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-0344-000512 от 27.
12. 2016 г., издадено от Е. С. С.– ВНД началник РУП към ОДМВР – С., РУ – гр. С., с което на П.Д.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: