НОХД № 915/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Е.Г.Д. ***, е за престъпление по чл.293а от НК, а именно за това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично
задължение с влязъл в сила на 13.07.2015 г. съдебен акт- Присъда № 70 на PC
Пазарджик по НЧХД № 2027/2014 г., в продължение на една година от влизането му
в сила- от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г., не е изпълнил задължението си към
кредитора Н.Б.Н. *** размер на общо 3 614 лв., от които главница- 3000 лв. и
законна лихва- 614,38 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането,
въпреки наличието на имущество и парични средства за това на обща стойност 13
884 лв.: 1/6 ид. части от УПИ парцел 1-5060 в квартал 394 „а“, кадастрален
район 504, с обща площ 380,77 кв. м. в гр. Пазарджик ул. „Т.М.“ № 5 - на
стойност 8 884 лв. и 5 000 лв. дружествен дял в „Н.“ ЕООД.
В хода на съдебното следствие на основание чл.287 ал.1 от НПК прокурорът
повдигна и предяви обвинение на подс. Е.Д. за извършено престъпление по чл.293а
от НК, а именно в това, че в
гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила
на 13.07.2015г. съдебен акт- Присъда №70 на РС-Пазарджик по НЧХД №2027/2014г.,
в продължение на една година от влизането му в сила- от 13.07.2015г. до
13.07.2016г., не е изпълнил задължението си към кредитора Н.Б.Н. *** размер
общо на 3 614 лв., от които главница- 3 000 лева и законна лихва- 614,38 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от датата на увреждането, въпреки наличието на имущество и
парични средства за това на обща стойност 11 284 лева: 1/6 ид.части от УПИ
парцел І-5060 в квартал 394 „а“, кадастрален район 504, с обща площ 380,77
кв.м. в гр. Пазарджик, ул. „Т.М.“ №5- на стойност 8 884 лв. и 2 400 лв.
трудово възнаграждение от „***“ ЕООД.
В този смисъл с протоколно определение на съда е допуснато изменение на
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението и счита, че от събраните доказателствени
материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато новото изменено обвинение. Пледира
съдът да го признае за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода при отчитане на наличните смекчаващи вината на подс. Д.
обстоятелства, като се приложи института на условното осъждане.
Подсъдимият Д. се явява лично в съдебно заседание и със упълномощения си
защитник. Не взема становище по вината си и отказва да даде обяснения.
Защитникът му пледира да бъде оправдан, излагайки подробни съображения в
подкрепа на искането си.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
С Присъда №70 от 20.04.2015 г. по НЧХД № 2027/2014 г.
на РС- Пазарджик подс. Е.Д. бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер 1 500 лева. С посочената присъда
съдът уважил изцяло и предявения от пострадалия- св. Н.Н. граждански иск и
осъдил подсъдимия да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането- 09.07.2014 г. до
окончателното й изплащане. Присъдата била потвърдена с решение на Окръжен съд
Пазарджик от 13.07.2015 г. по ВНЧХД № 235/2015 г., включително и в гражданската
й част, и влязла в законна сила на 13.07.2015 г.
Въз основа на постановената и влязла в сила присъда
св. Н. се снабдил с изпълнителен лист срещу подс. Д., след което по негова
молба било образувано изпълнително дело № 533/2015г. по описа на частен съдебен
изпълнител Георги С. с район на действие ОС Пазарджик за изпълнение на
вземането. По изпълнителното дело не последвало плащане от страна на длъжника,
поради което от ЧСИ били предприети действия по принудително изпълнение.
Първоначално бил наложен запор на банкова сметка ***, в резултат на който
постъпила сума в размер на 226,77 лева. По-късно на 20.01.2016 г. била наложена
възбрана върху недвижим имот- 1/6 идеална част от парцел І-5060 в квартал 394
„а“, кадастрален район 504, с обща площ 380,77 кв.м. в гр. Пазарджик, ул. „Т.М.“
№5, а на 11.02.2016 г.- запор върху дружествените дялове на подс. Д. в „Н.“
ЕООД. До 13.07.2016 г. не било пристъпено към опис на имота и извършването на
публична продан от ЧСИ.
В едногодишния период след влизане в сила на присъдата
подс. Д. не внесъл средства за погасяване на задължението си към кредитора св. Н..
Задължението не е погасено и към настоящия момент.
По този повод св. Н. сезирал прокуратурата с жалба,
въз основа на която била извършена проверка. В резултат на събраните данни от
нея било образувано настоящето наказателно производство.
В хода на разследването била назначена
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че
дружество „Н.“ ЕООД чиито управител и едноличен собственик на капитала бил
подс. Д., през инкриминирания период е имало налични средства по банковите си
сметки, по които е имало постъпления (приходи), както и извършени плащания- по
фактури и преводи на ЧСИ М.Н.. Установява се също, че дружество „Н.“ ЕООД е с
регистриран и внесен капитал в размер на 5 000 лева, както и че е наложен
запор върху дружествения дял в полза на св. Н..
В хода на съдебното следствие от приетото като писмено
доказателство по делото Удостоверение от „У.Б.“ АД (л.31 от делото) е видно, че
учредителният капитал на посоченото по-горе дружество е внесен от едноличния
собственик на капитала Е.Д. по сметка в същата банка. От приетата по делото
справка-информация за набирателна сметка от „У.Б.“ АД (на л.65 от делото) пък
се установява, че тази сметка е била закрита на 30.07.2009 г., поради изтегляне
на паричната сума в нея в размер на 5 000 лева на същата дата.
По ДП е била назначена и съдебно-техническа
експертиза, от чието заключение, ценено от съда като обективно и компетентно,
се установява че пазарната стойност на 1/6 идеална част от парцел 380,77 кв.м.-
УПИ парцел І-5060 в квартал 394 „а“, кадастрален район 504, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „Т.М.“ №5 съставлява 63,46 кв.м. Средната пазарна стойност възлиза на 200
лева, като вещото лице е допуснало, че получената база офертни цени осреднена
стойност на 1 кв.м. ще се намали до 30% при реализация на пазара на имоти. Поради
тази причина експертът приел като претеглена пазарна стойност за идеални части
от имот с Кк 0,70 възлиза на 140 лв./кв.м. При това положение 1/6 идеална част
от посочения поземлен имот е имал пазарна стойност през инкриминирания период
8 884 лева.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото
справка от изп. директор на „Н.“ АД (л.184 от делото) е, че през инкриминирания
период- 13.07.2015 г.- 13.07.2016 г. подс. Д. е бил председател на съвета на
директорите, за което обаче не бил получавал възнаграждение. От приетата по
делото справка от управителя на „***“ ЕООД (л.185-186 от делото) се установява,
че през същия период от време подсъдимият е заемал в дружеството длъжността
управител транспорт по трудов договор с работно време 2 часа, като е получил
парични средства от това трудово правоотношение в общ размер на 2 600
лева.
От приетите по делото писмени доказателства-
информация за разплащателна сметка на подс. Д. от „У.Б.“ (л.160 от делото) и
заверено копие на вносна бележка от „ЦКБ“ АД (л.189 от делото), се установява,
че подс. Д. през инкриминирания период е извършил плащане към ЧСИ Катилин П.в
размер на 8 378.89 лева по наложен запор и месец след инкриминирания период- на
15.08.2016 г.- заплащане на наложената му от съда глоба на основание чл.78а от НК по присъдата по посоченото по-горе НЧХД, по което е бил осъден да заплати и
обезщетението в размер на 3 000 лева на св. Н..
Установено е по делото също, че паричното задължение
към датата на довършване на деянието е в размер на общо 3 614 лв., от които
главница- 3 000 лв. и законна лихва- 614,38 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от
показанията на свидетелите Н.Н., Л.Б., частично от показанията на св. А.М.,
както и от заключенията на икономическата и техническата експертизи и от
писмените доказателства, приети по делото и инкорпорирани в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. и Б., т.к. същите са
последователни и непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка. Освен това показанията им се подкрепят и допълват и от
събраните писмени доказателства, както и от част от показанията на св. М..
Съдът не даде кредит на доверие на показанията на св. А.М. досежно
твърдението му, че е бил потърсен от подс. Д. през есента на 2015 г. с
предложение да му продаде своята 1/6 идеална част от ПИ на ул. „Т.М.“ за сумата
от 5 000 лева, като един от съсобствениците на този имот, с обяснението,
че му трябвали пари, за да плати свое задължение по съдебно дело. На първо
място свидетелят не беше убедителен в твърденията си, а и показанията му са
вътрешно противоречиви. Свидетелят заяви първо, че в този период от време е бил
ангажиран със тежкото заболяване на съпругата си и пред него не стоял въпросът
за тази покупка. Едновременно с това обаче заяви, че се поинтересувал дали
сделката била изгодна чрез справка по телефона с брокер на недвижими имоти.
Също така заяви, че в този период от време бил във Виена. Веднага след това
посочи, че когато подс. Д. му се обадил, бил в гр. София и при едно от
посещенията си в гр. Пазарджик си направил труда да попита за изгодността на
сделката. Освен тези противоречия, неубедителността на показанията на св. М. се
обуславя и от липсата на конкретика в неговите твърдения относно това кой
брокер е потърсил, с кого е разговарял, кога е било това, още повече че заяви,
че предложението на Д. му се сторило изгодно и затова решил да закупи тези
идеални части от ПИ. Освен това показанията му останаха и голословни и
непотвърдени от останалите доказателства по делото. Не е без значение и
обстоятелството, че св. Б.- другият съсобственик на ПИ, заяви в показанията си,
че се е виждал със св. М. и последният не му е споделял подсъдимият да му е
предлагал да му продаде своите идеални части от имота. Логично щеше да бъде да
му сподели, т.к. тази среща е била скоро след като той е поискал да купи ид.
части, но разбрал от подс. Д., че сделката не може да се реализира, поради
наложена възбрана върху същите (при положение, че твърди че е имал интерес от
тази сделка).
Налице е и още едно обстоятелство, което дискредитира показанията на св. М.
в тази им част, а именно фактът, че този свидетел е бил допуснат по искане на
защитата на подсъдимия и то едва в съдебната фаза на процеса, като до този
момент не са били изнасяни твърдения за факта, че ид. части са били предлагани
на някои от другите съсобственици на имота. Очевидно е, че се гради една нова
защитна теза на подсъдимия, която е претърпяла развитие в тази насока с оглед
мотивите в съдебното определение на съдебния състав, който се е произнесъл по
повод обжалваното прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство (виж определение на л.11-12 на том ІІ от ДП).
При това положение съдът прие, че подс. Д. не е предприемал действия по
предлагане за продажба на своите 1/6 ид. части от УПИ парцел 1-5060 в квартал
394 „а“, кадастрален район 504, с обща площ 380,77 кв. м. в гр. Пазарджик ул. „Т.М.“
№ 5, на св. М.. Ако той действително е имал намерението да продаде същите, то
щеше да предприеме действия, веднага след влизане на съдебното решение в сила и
то щеше да ги предложи не само на св. М., но и на другите съсобственици- св. Б.
и бившата му съпруга. От показанията на св. Б. обаче стана ясно, че нито той,
нито бившата му съпруга Марияна Б.са били търсени от подс. Д. с цел да им
предложи за купуване неговите ид. части от имота.
От защитата на подсъдимия се изнесоха твърдения, че подсъдимия и свидетеля Б.
са във влошени отношения и поради това обстоятелство свидетелят не бил
обективен в показанията си, както и че поради това обстоятелство било
невъзможно подсъдимият да му предложи да закупи идеалните му части от ПИ.
Показанията на св. Б. обаче съдът намери за обективни и достоверни, т.к. са
подкрепени и от писмените доказателства по делото, а и не са оборени от което и
да е друго доказателство по делото. Освен това обстоятелството, че подсъдимият
и Б. не поддържат добри отношения, не е пречка за сключването на подобна
сделка, още повече, че Б. е съсобственик в този имот.
За това, че подс. Д. не е имал намерението да продава своите 1/6 идеални
части от ПИ, говори и обстоятелството, че той не е обявил същите за продажба
чрез агенция, брокер, обява или др. подходящ начин, не се снабдявал с нужните
книжа за имота. Най-малкото дори не е уведомил ЧСИ, че полага усилия в тази
насока. Доказателства за това липсват. Освен това, ако св. М. наистина е имал
твърдото намерение да закупи тези идеални части, па макар и след като върху тях
вече е имало възбрана от ЧСИ, то нищо не пречеше изготвянето на споразумение
между собственика, купувача и ЧСИ, при което да бъдат погасени задълженията на
подс. Д. по изпълнителното дело, да бъде вдигната възбраната върху имота по
искане на ЧСИ и да бъде изповяданата сделката и то дори в остатъка на
едногодишния инкриминиран период.
Налице са категорични доказателства, че подс. Д. е бездействал още от
началото на инкриминирания период до налагането на възбраната върху 1/6 ид.
части, като не е предприел каквито и да е действия за продан на този имот.
Освен това, събрани бяха и категорични писмени доказателства, че
подсъдимият е работил по трудово правоотношение в „***“ ЕООД, където е
получавал възнаграждение, от което обаче също не е отделял суми за погасяване
на задължението си към св. Н.. Друг е въпросът доколко сочените данни са
реални, при положение, че подс. Д. е заемал посочената отговорна длъжност, да
получава реално такова минимално възнаграждение.
Съдът намира и за неубедително изложеното в справката от изп. директор на „Н.“
АД, че като председател на СД подсъдимият не получава възнаграждение. Съмненията
за обективността на тази справка се засилват и от факта, че изпълнителен
директор на това дружество е единият от синовете на подсъдимия, а на настоящия
съдебен състав е служебно известно по повод на разгледани АНД по обжалвани от ова
дружество НП, че реално управлението на дружеството и дейността в него се
осъществява именно от подс. Д.. Така че реално той получава дивиденти от
дейността на това дружество макар и под неформална форма.
Доказателство за това, че подсъдимият е разполагал с парични средства през
инкриминирания период от време, е и фактът че същият е извършил плащане по
личната си банкова сметка ***мер- повече от 8 000 лева. Вярно е, че това
плащане е извършено по повод на други задължения, които подсъдимият е имал в
този период от време. Но върху него е тежало и задължението към св. Н., което е
в един доста по-малък размер. Освен това задължението към ЧСИ П.не е тежало единствено
на подс. Д., а солидарно по отношение на него и дружество „***“ ЕООД, което се
установява от приетото като писмено доказателство по делото съдебно решение на
ОС- Пазарджик (л.161-163 от делото). От същото става ясно, че водещ момент в
решението на подсъдимия за предприемане
на действия по изпълнението на това задължение, е бизнес/търговски интерес,
който е довел до пренебрегване на задължението към св. Н..
Факт е, също че само месец след изтичане на инкриминирания период, подс. Д.
е заплатил наложената му от съда глоба на осн. чл.78а от НК в размер на
1 500 лева по същото НЧХД, по което е бил осъден да заплати обезщетението
на св. Н..
При това положение съдът не може да сподели изложената от защитата позиция,
че подсъдимият не разполагал с нужните парични средства, за да изплати
задължението си в размер 3 000 лева в продължение на инкриминираната една
година. Не могат да бъдат споделени и възраженията му, че имал и други
задължения и разходи, тъй като и задължението му по влезлия в сила съдебен акт
към св. Н. също подлежи на изпълнение и не може да бъде неглижиран. Съдът не
споделя и изложената от защитата позиция за несеквестируемост на минималните
доходи, които подсъдимият имал. Основание за този извод дава изложеното
по-горе, но също така и от обстоятелството, че доброволното изпълнение на
задължението към кредитора и предприемането на лични действия от длъжника, не
зависи от секвистеруемостта на имуществото му. Освен това не са налице
обективни доказателства сочещи на това, че подсъдимият е разполагал единствено
със сочените минимални доходи, необходими му за покриване на екзистенциалните
му нужди. Има съпруга, която също работи, двама по-големи сина, на които е
предоставил семейния си бизнес и е дарил цялото си недвижимо имущество, видно
от приложените по делото справки от Службата по вписванията. Действително, съдът е изключително
затруднен да установи с точност какви са били притежаваните от подсъдимия за
периода парични средства. Това е така, тъй като очевидно получаваните от него
доходи не са били надлежно отчитани и декларирани. Същият е бил (и към момента
е) председател на съвета на директорите в дружество „Н.“АД, чиито изпълнителен
директор е един от синовете му и което развива печеливш бизнес и няма как
подсъдимият на тази длъжност да не получава възнаграждение или дивиденти. Освен
това дружество „Н.“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е бил подс. Д.,
към инкриминирания период от време не е било в ликвидация и е развивало дейност
и приходите от същата би следвало да се реализират като дивиденти от печалбата
на дружеството, разпределяна всяка година. От доказателствата по делото обаче
се установи, че дружеството не е разпределяло печалба. Това обаче не означава
автоматично, че такава не е била реализирана от същото. От писмените
доказателства по делото се установява, че това дружество е извършвало плащания
и е имало приходи.
Събраните доказателства, макар и косвени по своя характер, са множество и
са еднопосочни и убедителни, така че в своята съвкупност да доведат до
единствения възможен извод, че през периода от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г.
подс. Д. е разполагал с налични парични средства и имущество, които са били
достатъчни да покрият задължението от 3 000 лева, увеличено със законните
лихви от 09.07.2014 г. до 13.07.2016 г. в размер 614,38 лв., или общо
3 614 лева.
При така установената и възприета фактическа
обстановка съдът прие, че подс. Е.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав, визиран в чл.293а НК, като в
гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила
на 13.07.2015г. съдебен акт - Присъда №70 по НЧХД №2027/2014г. на РС-Пазарджик,
в продължение на една година от влизането му в сила- от 13.07.2015г. до
13.07.2016г., не е изпълнил задължението си към кредитора Н.Б.Н. ***- в размер
общо на 3614 лв., от които главница- 3000 лева и законна лихва- 614.38 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от датата на увреждането, въпреки наличието на имущество и
парични средства за това.
От обективна страна с престъплението си подсъдимият е
засегнал обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
функциониране на правосъдната дейност и гарантират авторитета на органите на
съдебната власт. Извършеното от него е посегателство, пряко възпрепятстващо
изпълнението на вече взето от съда и влязло в законна сила решение.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие- неизпълнение на
задължението, установено с присъда по НЧХД № 2027/2014 г. на РС Пазарджик,
което бездействие е продължило в течение на една година от влизане в сила на
съдебния акт. Същевременно, през същия този период от време подсъдимият е
притежавал парични средства и имущество- недвижимо, позволяващи изпълнение на
задължението, като общата стойност на имуществото надвишава размера на дълга.
Подсъдимият е имал субективна представа за съставомерните
признаци на деянието- съзнавал е, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен
акт, че има парични средства и имущество, с които да удовлетвори кредитора, и
въпреки това не е изпълнявал влязлото в сила решение. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, като подс. Д. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им- целял е да избегне изпълнение на придобилия стабилност акт на съда.
При определяне вида и размера на наказанието, което да
се наложи на подсъдимия Д. за извършеното от него престъпление, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 НК относно целите на наказанието и чл.54 НК
при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на престъплението
по чл.293а НК, която по принцип не е висока. Именно поради това законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода без установен минимум и максимум от
една година и алтернативно наказание пробация. Следва да се има предвид и
обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, като се отчете фактът,
че подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК с присъда по НЧХД № 2074/2014 г.
Независимо, че в случая се касае за неизпълнение на парично задължение,
установено със същата присъда, съдът намира, че последната в нейната
наказателна част не е елемент от престъпния състав по чл.293а НК и следва да
бъде отчетена като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Следва да се
има предвид още, че подсъдимият е разполагал с имущество на стойност, която
значително надхвърля размера на дълга.
Съдът отчете сравнително ниската обществена опасност
на дееца, като отчете горната негативна данна, но също така взе предвид, че
деецът няма криминални и противообществени прояви и по местоживеене се ползва с
добро име.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
сравнително добрите характеристични данни на подсъдимия и семейното му
положение. Като отегчаващо такова отчете обременения му съдебен статус и
липсата на критичност към извършеното.
Като отчете горното и даде превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът намери за по-подходящо по вид наказание измежду
предвидените алтернативни такива в санкционната част на чл.293а НК в случая по-лекото
предвидено такова- „пробация“ и за това наложи същото на основание чл.57 ал.1
от НК, определяйки двете задължителни пробационни мерки за контрол и
въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем
месеца при честота за явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца. Така
определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал. 3
от НПК съдът осъди подс. Е.Д. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 216,60
лева, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 40 лева, платими в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: