РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 20.05.2021 г. в
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8940/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от "Д.П." ЕООД с ЕИК****** срещу Решение 59883 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. № 30973/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 47 с-в, в частта с която са уважени
срещу жалбоподателя, предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******искове по чл. 422 ГПК
във връзка чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 79 ЗЗД вр.
с чл. 286 от ТЗ за 4848.12лева главница за доставена топлинна енергия за
периода от 28.12.2014г. до м.09.2015г.; 1336,66
лева лихва за забава за периода от 28.12.2014г. до 18.12.2017г., 36,55 лева
главница за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до
м.09.2015г. и 8,87 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 28.12.2017г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 90183/2017г. по описа на
Софийски районен съд.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението.
Посочва се, че СРС не взел предвид, че жалбоподателя е
бил наемател с прекратен през м.11.2015г договор, за което е представил
документи при ищцовото дружество. Неоснователно
ищецът начислявал ТЕ до 2017г. за имота. Не дължал сумите поради неползване на
услугите на ищеца. Не било отчетено, че сумите са прогнозни, а не реално
отчетени както следвало. Представените съобщения към фактури не били фактури и
нищо не доказвали.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски..
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна се установява следното:
Исковете за главници са предявени за период 01.11.2014г.-30.09.2015г.
Доказва се от представените с исковата молба писмени
доказателства-неоспорени (договор за продажба на ТЕ за стопански нужди от
28.08.2014г; договор за наем от с нотариална заверка и декларация съгласие от
наемодател) че между страните е възникнало облигационно отношение по продажба
на ТЕ за стопански нужди, считано от 01.09.2014г. със срок до 01.08.2017г.
Не се оспорва от ищеца и се установява от писмените
доказателства (писмо от ищеца от 30.10.2017г.), че договора за наем е бил
прекратен , считано от 01.11.2015г, като жалбоподателя е върнал имота.
При тези данни е правилен извода на СРС, че за исковия
период е налице валидно облигационно отношение и се дължи цената на доставената
за този период ТЕ и за услугата дялово разпределение на ТЕ, която в случая е
извършвана от самото ищцово дружество.
Оплакванията в жалбата, че не бил взет предвид факта,
че дружеството е било наемател и наемът е прекратен са несъстоятелни.
СРС подробно е коментирал този договор във връзка с
приетото за установено от него, че за исковия период е било налице облигационна
връзка между страните по делото.
Оплакванията, че били начислявани суми до 2017 г. са ирелевантни доколкото ищецът не е предявявал претенции за
период извън, този за който спор няма, че дружеството жалбоподател е било
наемател на имота.
Оплакванията свързани с характера на документите
„съобщения към фактури“ са без всякакво значение за спора- вземанията не се пораждат
от счетоводни документи от какъвто и да било вид, а от сключения договор между
ищеца и ответника и реалното ползване на ТЕ за исковия период и имот.
Количеството и стойността на доставената в имота ТЕ са
установени със СТЕ, която не е била оспорена от ответника-жалбоподател. Според
експертизата не се касае за прогнозно отчитане, а за реален ежемесечен отчет на
количествата ТЕ и за реални суми по фактурите.
По отношение на акцесорните
претенции за лихви няма конкретни оплаквания и съдът не дължи служебна проверка
в тази насока.
Други оплаквания няма и поради неоснователност на
направените жалбата следва да се остави без уважение, а решението да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец,
който претендира юрисконсултско възнаграждение. СГС
намира за справедлив размер от 50,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 59883 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. №
30973/2019г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "Д.П." ЕООД с ЕИК******ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******сумата от 50,00
лева разноски юрисконсултско възнграждение
във въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, предл. 2 от ГПК- делото е търговско.
Председател : Членове : 1. 2.