Решение по дело №839/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 10
Дата: 12 януари 2023 г. (в сила от 12 януари 2023 г.)
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20221200600839
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Благоевград, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600839 по описа за 2022 година
С присъда № 29/12.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 284/2022 год.
на Районен съд - Петрич, подсъдимият П. О. Ш. е признат за виновен в това,
че на 04.02.2022 г., на изхода на гр.Петрич, пътувайки с лек автомобил
„Фолксфаген Голф“ с рег.№ ..., в двата джоба на горната част на анцуг, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от ЗКНВП,
съгласно който „Производството, преработването, съхраняването и
търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и
превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи
наркотични вещества от списъците по чл.3, ал.2, т.2 и 3 се извършва с
лицензия за дейности, сгради и помещения издадена от министъра на
здравеопазването или от оправомощен от него заместник – министър“ е
държал високорискови наркотични вещества, а именно : 0.66 гр. хероин със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин
12.68% на стойност 26.40лева; 0.74 гр. хероин със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 11.80% на стойност
29.60лева; 0.34 гр. хероин със съдържание на активен наркотично действащ
1
компонент диацетилморфин 13.48% на стойност 13.60 лева или всичко общо
1.74 грама хероин на обща стойност 69.60 лева, определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, които са
поставени под контрол съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от Р България и Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999г./ -
чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични - Приложение І към чл.3 т.1 - Списък І -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за употреба в
хуманитарната и ветеринарна медицина - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.
2, т. 1, пр.1 от НК, поради което и на основание посочентият текст във вр. с
чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което
да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С цитираната присъда на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият Ш. е задържан под стража с прокурорско
постановление за 72 часа като един ден задържане е зачетен за един ден
лишаване от свобода, както и времето, през което е с мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 07.02.2022 като два дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
Отделно от това съдъд е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК Ш.
да изтъпри и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години по н.о.х.д. №298/2020 год. по описа на БлОС при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.354а, ал.6 от НК първата съдебна инстанция е отнела в
полза на държавата наркотичните вещества, предмет на разгледаното
престъпление и разпоредила тяхното унищожаване по предвидения ред след
влизане в сила на присъдата. Разпоредила е приобщените като веществени
доказателства по делото два мобилни телефона да бъдат върнати на
собственика им П. Ш..
Позовавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК ПРС е присъдил
в тежест на признатия за виновен подсъдим сторените по делото разноски в
2
размер на 149.70 лева в полза на ОД на МВР – Благоевград, а по сметка на
съда и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
В законния срок присъдата е атакувана от адвокат Д. в качеството и на
защитник на подсъдимия П. Ш.. Основните аргументи са в насока за
преквалифициране на извършеното престъпление от такова по чл.354а, ал.3
от НК в престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. За да се определи случаят като
маловажен защитникът е изтъкнал поведението на подсъдимия, оказаното
съдействие на разследващите и изключително малкото количество на
наркотичното вещество. От показанията на сестрата на Ш., а и от собствените
му обяснения се установява, че след смъртта на майка си е започнал да
употребява наркотици, което обяснява и откритите в него. Това, че са
разделени на три дози не променя факта, че количеството им е незначително
малко, а изтъкнатото от ПРС относно възможната им продажба е не само
доказателствено неподкрепено, но и липсва обвинение в тази посока. Иска се
изменение на атакуваната присъда и преквалифициране на деянието по
чл.354а, ал.5 от НК с налагане на съответно на приложимото право наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че
анализа на събрания доказателствен материал позволява да се направят
изводите, възприети и в проверявания съдебен акт, който като правилен и
законосъобразен следва да бъде изцяло потвърден, включително и относно
размера на наложеното наказание. Откритите три дози и то на високорисково
наркотично вещество като хероина, както и миналото осъждане на Ш. за
разпространение на такива вещества, изключват приложението на по-
благоприятния закон.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При излагане на приетите за установени факти, първостепенният съд
логично е приповторил изложеното в обвинителния акт относно начина, по
който е било извършено престъплението, базирайки се на проведеното по
реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие. Отчитайки
направеното от подсъдимия Ш. признание на фактологията в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и наличието на достатъчно
3
убедителен доказателствен материал в нейна подкрепа, ПРС е описал
случилото се на инкриминираните дата и място, което се споделя напълно и
от въззивната инстанция. В този смисъл е изтъкнато, че подсъдимият, макар и
да не притежавал разрешение съгласно ЗКНВП, се снабдил по неустановен
начин с наркотично вещество – процесните три дози хероин. На 04.02.2022 г.
в РУ-Петрич се получил оперативен сигнал, че Ш. пътувал от гр.Сандански
за гр.Петрич с лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ... и държи в
себе си наркотични вещества. Около 16:10 часа, преди ж.п. прелеза, при
влизането в град Петрич, автомобилът бил спрян за проверка от служители на
РУ - Петрич. При извършената проверка полицейските служители
установили, че подсъдимият е сам в автомобила, и го попитали дали държи в
себе си вещи, забранени от закона , на което той отговорил отрицателно. В
последствие и след претърсването му от полицейските служители в него се
открили в левия джоб на горнището на анцуга му два броя найлонови
кисенца, съдържащи кафяво прахообразно вещество, което при тестване с
полеви наркотест реагирало положително на хероин. Общото бруто тегло на
тези две кисенца, ведно със съдържанието им било 1.60 гр. и отбелязано от
разследващите органи като обект № 1. В десният джоб на същото горнище се
открило още едно найлоново кисенце, съдържащо кафяво прахообразно
вещество, което при тестване с полеви наркотест реагирало положително на
херион. Същото било с бруто тегло 0.45 гр. и отбелязано като обект № 2.
Премерването им се извършило с електронна везна, а посочените вещества се
иззели с протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, с последващо
съдебно одобрение от 04.02.2022г. /л.78-80 от ДП/. Подсъдимият отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, заради което му се
съставил акт за установяване на административно нарушение GА № 517461
от 04.02.2022г. Наред с това се извършили и незабавни действия по
претърсване на жилището му, находящо се в с.Ново Делчево, общ. Сандански
и на негови близки в същото село, но там не се открили забранени от закона
вещи. С протокол за доброволно предаване от 04.02.2022 г./л.57 от ДП/, Ш.
предал за нуждите на разследването ползваните от него мобилен телефон
марка „Самсунг” (неработещ, без СИМ карта) и мобилен телефон марка
„Самсунг“ с ИМЕЙ 1-3515111581541/9 и ИМЕЙ № 2- 35472211580730/8.
Откритите в него наркотични вещества се изпратили и изследвали от експерт
при НТЛ - ОД МВР, Благоевград, чиито констатации са материализирани в
4
протокол от физико-химична експертиза № Н - 77/24.03.2022 г. Според
заключението на експерта кафявото прахообразно вещество по морфологични
белези представлява хероин с нето тегло и съдържание на активен наркотично
действащ компонент диацетилморфин преди анализа както следва : 0.66 гр.
хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент
диацетилморфин 12.68 %; 0.74 гр. хероин със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 11.80 % ; 0.34 гр. хероин
със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин
13.48 %. Хероинът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно
ЗКНВП, Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г.,
ратифицирана от Р. България. Той е отбелязан в Приложение І към чл.3, т.1,
на Списък І - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве”, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветИ.рна медицина. Относно стойността на наркотичното
вещество следва да се отбележи, че се подчинява на ПМС № 23/29.01.1998 г.,
съгласно което цената на изброените по-горе 3 бр. изследвани наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството възлиза на общо 69,60 лева
/общото тегло на хероина е от 1,74 грама/.
Видно от бюлетина за съдимост на П. О. Ш. е, че е осъждан еднократно
- със споразумение № 2457/09.06.2020 г. по н.о.х.д. 298/2020 г. по описа на ОС
– Благоевград, влязло в сила на 09.06.2020 г., за извършено престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и 5 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието ефективно
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 5 /пет/ години. ПРС неправилно е посочил като предходно осъждане
отразеното и в обвинителния акт предходно споразумение №12/13.01.2006 г.
по н.о.х.д. № 45/2006 г. по описа на РС - Сандански, влязло в сила на
13.01.2006 г., за извършено като непълнолетен престъпление по чл.326, вр.
чл.20, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, въпреки, че считано
от 20.07.2007 год. деецът е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,
т.3 от НК. След като реабилитацията заличава последиците на осъждането,
освен в предвидените по закон изключения, изтъкването на последното
споразумение като минало осъждане не само не е необходимо, но се явява и
противоречащо на цитираното правило на чл.85, ал.1 от НК.
Възприетата фактическа обстановка е последица от проведеното
5
съкратено съдебно следствие и признанието на фактите от обвинителния акт
от страна на подсъдимия. За законосъобразността на направените в тази
посока изводи и постановено определение по чл.372, ал.4 от НПК
свидетелстват събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както и заключението по физико-химическата
експертиза. Показанията на свидетелите ..... Г.ев потвърждават признанието
на Ш. и удостоверяват откритото в него наркотично вещество. Същото е
иззето по надлежния процесуален ред, а заключението по ФХЕ потвърждава,
че и трите изследвани обекта представляват хероин с различно съдържание на
активен компонент диацетилморфин. Липсва каквато и да било противоречие
в събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност, която
да налага по-детайлното разглеждане на значението на отделните
доказателства и връзката им едно с друго. Достатъчно е да се отбележи, че в
съвкупност и при законосъобразното им събиране, доказателствата по
убедителен и категоричен начин установяват, че на инкриминираните дата и
място Ш. е държал откритите в него количества хероин, разпределени в три
дози. Липсата на аргументи във въззивната жалба относно доказаността на
изброените по-горе факти още един път потвърждава изразеното становище.
На тази плоскост е напълно обоснован и законосъобразен направеният
от първата съдебна инстанция правен извод, според който подсъдимият Ш. на
04.02.2022 г., на изхода на гр.Петрич, пътувайки с лек автомобил
„Фолксфаген Голф“ с рег.№ ..., в двата джоба на горната част на анцуг, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от ЗКНВП,
съгласно който „Производството, преработването, съхраняването и
търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и
превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи
наркотични вещества от списъците по чл.3, ал.2, т.2 и 3 се извършва с
лицензия за дейности, сгради и помещения издадена от министъра на
здравеопазването или от оправомощен от него заместник – министър“ е
държал високорискови наркотични вещества, а именно : 0.66 гр. хероин със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин
12.68% на стойност 26.40лева; 0.74 гр. хероин със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 11.80% на стойност
29.60лева; 0.34 гр. хероин със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 13.48% на стойност 13.60 лева или всичко общо
6
1.74 грама хероин на обща стойност 69.60 лева, определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, които са
поставени под контрол съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от Р България и Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999г./ -
чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични - Приложение І към чл.3 т.1 - Списък І -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за употреба в
хуманитарната и ветеринарна медицина, представляващо престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК. Както от обективна, така и от субективна
страна, са налице всички елементи от посоченото престъпление, които
проверяваната инстанция точно е изброила. Липсват основания за допълване
на съображенията или необходимост от тяхната корекция. Безспорно е, че Ш.
на инкриминираните дата и място е упражнявал фактическа власт върху
процесните наркотични вещества, без да има разрешение и със съзнанието, че
са такива. Липсват възражения на жалбоподателя и неговият защитник в тази
насока, които да налагат по подробното разглеждане на отделните елементи
от състава на посоченото престъпление.
На практика единственото направено възражение е за наличието на
предпоставки за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК като
„маловажен случай“. Основните аргументи на защитата са незначителното
количество на наркотичното вещество от общо 1,74 грама на стойност 69,60
лева, както и зависимостта на Ш. от употребата на такива, удостоверено с
медицинска бележка и от показанията на свидетелката А /негова сестра/. Като
се отчетат и добрите характеристични данни за подсъдимия и изразеното от
него съжаление за стореното, на база и на многобройна съдебна практика,
деянието му следва да се квалифицира като „маловажен случай“. В
противовес на изброените аргументи ПРС е посочил множество съображения,
които според него изключват приложението на цитирания привилегирован
състав на чл.354а, ал.5 от НК спрямо деянието на Ш.. Безспорно степента на
обществена опасност на извършеното е значителна, но тя е отчетена от
законодателя със съществуващите формулировки на престъпленията с
предмет наркотични вещества и определяне на тяхната наказуемост. Затова и
7
от съществено значение за това дали се касае за „маловажен случай“ по
смисъла на чл.93, т.9 от НК е „липсата или незначителността на причинените
от престъпното деяние вредни последици“. А те имат пряка връзка с предмета
на престъплението и данните за личността на извършителя. Не може да се
приеме, че само малкото количество хероин като грамаж е основание за
принизяване на причинените обществено опасни последици, без да се отчете
безспорния факт, че същият е разпределен в три отделни дози. Това означава,
че с всяка отделна доза самостоятелно е възможно да се запълни престъпен
състав на държане на наркотични вещества, а наличието на три дози при
определени условия може да се превърне и в предпоставка за извършване на
по-тежко наказуемо престъпление. В подкрепа на този извод са данните за
личността на Ш., който е осъждан за разпространението на високорискови
наркотични ващества, а разглеждането престъпление е извършено в
определения му от съда изпитателен срок по предходното наказателно
производство. В този смисъл определянето на случая като „маловажен“ е
правно неиздържано според настоящият въззивен състав, защото без
последици на практика ще остане силно укоримото при тези данни поведение
на подсъдимия. Към това следва да се прибави и обстоятелството, че
наркотичните вещества са открити в Ш. при извършения му от разследващия
орган обиск, а не защото е премислил и съответно доброволно да ги е предал
преди извършване на посоченото процесуално следствено действие.
БлОС не приема, че достатъчно сериозен извинителен мотив в
действията на подсъдимия се явява твърдяната от него хероинова зависимост,
която го е принудила да си закупи наркотиците. От представеното
медицинско удостоверение се установява, че лицето е провеждало някакво
лечение, но без никакви подробности за състоянието му, честотата на
посещения и постигнатия ефект от него. Отделно от това, както в обясненията
на Ш., така и в показанията на сестра му – свидетелката А, се установява само
някаква епизодична употреба на наркотични вещества, а не сериозна и
ежедневна зависимост, до която лесно се стига при венозната употреба на
хероин. Критичността на съда при оценката на тези твърдения се подсилва и
от отказа на подсъдимия да бъде изследван за употребата на наркотични
вещества по време на полицейската проверка, която със сигурност би
установила дали обясненията му са истинни или просто обслужват само и
единствено правото му на защита. Обясненията на Ш. не звучат убедително и
8
по още една причина. Според него и показанията на сестра му, той се насочил
към употреба на наркотични вещества след смъртта на майка му през месец
февруари на 2020 год., а видно от бюлетина му за съдимост е, че предходното
му осъждане е за разпространение на високорискови накротични вещества и
то при условията на чл.26, ал.1 от НК в края на месец януари на 2020 година.
Налагащият се на база всички установени данни за личността на дееца и
разглежданото държане на високорискови наркотични вещества извод е, че
конкретният случай не може да бъде определен като „маловажен“ по смисъла
на чл.93, т.9 от НК. Като е отказал да преквалифицира престъплението по
чл.354а, ал.5 от НК и е осъдил П. Ш. по повдигнатото му обвинение по
чл.354а, ал.3 от НК, първостепенният съд не е допуснал нарушение при
определянето на приложимата правна норма.
При определяне на конкретното наказание за дееца, ПРС е приложил
разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК /въпреки, че не го е изрично
посочил в мотивите си към присъдата/, налагайки му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. Като смекчаващи обстоятелства съдът е
изтъкнал дадените от него обяснения, с които е съдействал за разкриване на
обективната истина, направените самопризнания, младата му възраст,
малкото количество наркотични вещества и съдействието му делото да
приключи в кратък срок. Като отегчаващо обстоятелство е посочено
предходното му осъждане. Безспорно е, че в конкретният казус, с оглед
направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, наказанието следва да бъде определено съгласно чл.373,
ал.2 във вр. с чл.58а от НК. Последната разпоредба, с оглед наказуемостта на
конкретното престъпление, предвижда две възможности – тази по чл.58а, ал.1
от Нк и по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК, като съдът е длъжен да избере
тази от тях, която е по-благоприятна за дееца. Разсъждения в тази връзка ПРС
въобще не е изложил. А приложението на чл.55 от НК е на база на силно
преувеличени и даже недопустими в конкретният казус смекчаващи
обстоятелства. Такова е посоченото самопризнание от страна на Ш., което се
поглъща от последиците на съкратеното съдебно следствие, позволяващо
налагането на редуцирано наказание по правилата на чл.58а от НК. А относно
младата възраст на дееца следва да се отбележи, че към момента на деянието
Ш. е имал навършени 33 /тридесет и три/ години и съответно извършеното от
9
него не може да бъде определено като резултат от младежка неопитност и
неблагоразумие, още повече като се отчете предходното му осъждане.
Съдействието му за приключване на делото в съкратени срокове също не
може да се възприеме като смекчаващо обстоятелство, защото се касае за
законова процедура /чл.371, т.2 от НПК/, гарантираща по-благоприятното
третиране на подсъдимия при определяне на наказателната му отговорност.
Независимо от направените корекции и очевидната липса според въззивната
инстанция на предпоставките по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК спрямо Ш.,
присъдата не може да търпи корекции поради липсата на протест от страна на
прокуратурата за отежняване на отговорността му.
При безспорната наличност на предпоставките по чл.68, ал.1 от НК ПРС
е активирал наложеното на Ш. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години по н.о.х.д. №298/2020 год. по описа на БлОС при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Императивния характер на цитираната
разпоредба изключва необходимостта от други коментари в тази връзка.
Законосъобразно е отнето в полза на държавата наркотичното вещество,
предмет на престъплението, както и в тежест на признатия за виновен
подсъдим са възложени и сторените по делото съдебни разноски. Същият
извод се отнася и до разпореждането с веществени доказателства.
Правилно е приспаднато от наложеното наказание и времето, през което
подсъдимият е задържан под стража и с мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Затова и по изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/12.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
284/2022 год. на Районен съд - Петрич.
Решението на въззивната инстанция окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11