М О Т И В И
към присъда № 260010/08.09.2020 г.по НЧХД № 509 по описа за 2020
година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
На 30.01.2020 г. частният тъжител по делото А.П.А. е
депозирал частна тъжба пред Районен съд Варна, по която на същата дата е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата М.В.Х. с
оглед твърдения за извършени от нея престъпления от частен характер, наказуеми
по чл.147 ал.1 пр.2 и чл.146 ал.1 от НК.
Според частната тъжба М.В.Х. е
осъществила съставите на престъпленията чрез разгласяване на позорни
обстоятелства, приписване на престъпления и казване на думи, обидни за честта и
достойнството на А.П.А., като извършила следните деяния:
1.
В молба/жалба от 28.10.2019 г. по
гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична
клевета пред съда и трети лица, като му приписала престъпление обективирано в
изявлението й – „Живеехме заедно от януари 2016 г. до февруари 2019 г. През
този период съм искала да го напусна, но всеки път, когато съм тръгвала, той ме
заплашваше, че ще ме остави без работа, ще ми стъжни живота и че ще ме убие.“ –
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
2.
В молба/жалба от 28.10.2019 г. по
гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична
клевета пред съда и трети лица, като му приписала престъпление обективирано в
изявлението й – „Една вечер ме качи насила в автомобила си около 20:00 часа и каза,
че ще ме води да ме хвърли от Аспаруховия мост и да ме унищожи завинаги.“ –
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
3.
В молба/жалба от 28.10.2019 г. по
гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична
клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за
него пред трети лица, обективирано в изявлението „Аз го познавам добре и е способен на всичко,
дори може да убие човек.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
4.
В допълнителната молба от
06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е
разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила
позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Още от януари 2016 г. и до момента упражнява
психическо, физическо, емоционално и икономическо насилие срещу мен.“ –
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
5.
В допълнителната молба от
06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е
разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила
позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „На 20 септември 2017 г. когато аз реших за
пореден път да си тръгна, аз си взех чантата и се обух и тръгнах към изхода, но
А. ме настигна в двора на къщата му, която се намира на бул.Хр.Смирненски № 89,
хвана ме за якето, цвета на което беше златно с розов пух по качулката и тръгна
да ме влачи. Като ме довлече до входа на къщата му ми разкъса якето на парчета
и ме заплаши, че ако още веднъж реша да си тръгна много лоши неща ще ми се
случат.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
6.
В допълнителната молба от
06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е
разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно
обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Той е
способен на всичко, той има психически проблем, изпада в някаква 20-мин-на
криза и не се усеща какво прави.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
7.
В допълнителната молба от 06.11.2019
г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична
клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за
него пред трети лица, обективирано в изявлението „На 20 декември 2018 г. А. ***
със служебния си автомобил. И докато пътувахме, пак беше му станало, тръгна да
вика и да кара много бързо. Аз го попитах къде кара така и той тогава каза: да
мълча, да не се обаждам – и след няколко секунди каза: ще те водя да ти чупя
главата на Аспарухов мост; Аз се притесних и започнах да плача, тръгнах да
отварям вратата в движение, исках той да спре колата и да сляза нормално, но
той започна да кара с още по-бясна скорост. Това беше до заведение De jevu до училище В. Априлов ул.Братя Миладинови.“ –
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
8.
В допълнителната молба от
06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е
разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила
позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението
„Споделила съм с всички, че той рано или късно ще ме убие, но както каза той:
първо ще ме остави без нищо, ще ме разори, както и вече го направи, ще ме
накара да се мъча и накрая ще ме убие.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
9.
В допълнителната молба от
06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е
разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила
позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението
„Последно, когато реших да го напусна, просто избягах, след това последваха по
100 обаждания на ден, 50 СМС със заплахи за унищожаване;/може да се провери от
разпечатка на тел.0885 770749/. След това започна да ме преследва на работа,
заплашва ме, идва на работа притеснява ме, всяка вечер, когато се прибирам от
работа той ме следи, дори една вечер го засякох на ул.Шейново, където си
паркирам колата, наранява колата ми.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
10.
На 18.09.2019 г. извършила нещо
унизително за честта и достойнството му, като го обидила с изразите „изрод, мръсно животно“ и в последствие му
нанесла удар с нейната дясна ръка в неговата лява скула – престъпление по
чл.146 ал.1 от НК и
11.
В жалба до Второ РУ на ОД на МВР
Варна от месец ноември е направила изявление пред полицията и прокуратурата, с
което е разгласила публична клевета пред полицията и прокуратурата, с което е
разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в
изявлението ѝ, че „1. Живее в незаконно построена къща; 2. Имота му е
незаконно придобит; 3. Притежава незаконна кола; 4. Незаконно присъединен е към
Енерго Про Продажби АД и Водоснабдяване и канализация Варна ООД“ – престъпление
по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
В
последващо уточнение към частната тъжба частният тъжител А.П.А. чрез
пълномощника си адв.С.Р. уточнява, че деянието по пункт 11 е извършено в сигнал
от 31.10.2019 г. до директора на ОД на МВР Варна и прилага заверено копие от
този сигнал.
За
всяко едно от посочените 11 деяния с частната тъжба е предявен от частният
тъжител А. отделен граждански иск всеки за сумата от 2 000 лева за
причинени неимуществени вреди, представляващи претърпян стрес и унижение и
накърняване на личното му достойнство, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на частната тъжба пред ВРС. Гражданските искове бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство и А.П.А. лично и чрез
процесуалния му представител адв.С.Р. бе конституиран като граждански ищец по
делото.
След
приобщаване на посочените в частната тъжба документи и направеното уточнение по
частната тъжба от А.П.А., съдът прие следното:
А.П.А.
е депозирал частна тъжба срещу М.В.Х. за извършени от нея 11 броя престъпления.
В последствие в хода на съдебното
следствие частният тъжител А. повдигна
обвинения срещу Х. за извършване на тези 11 престъпления, квалифицирани от него
по чл.146 ал.1 и чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
Относно
деянието, извършено от М.Х. *** Б.І, комплекс Амадеус, посочено по-горе в пунк
№ 10, за което частният тъжител А. е повдигнал обвинение по чл.146 ал.1 от НК
се установи, че действително се касае за евентуално извършено престъпление от
нея от частен характер и разследването по него следва да продължи в същото
производство от частен характер.
Относно
другите 10 деяния по повдигнатите 10 обвинения за тях, в хода на разследването
в производството се установи, че тези деяния са обективирани чрез подаване от
страна на подсъдимата М.Х. на молба/жалба от 28.10.2019 г. до Районен съд
Варна, молба от 06.11.2019 г. до Районен съд Варна и сигнал от 31.10.2019 г. до
Директора на ОД на МВР Варна. В тези
писмени документи пред надлежен орган на властта се съдържат изводи на Х. за
извършени престъпления от общ характер от А.П.А., с изложени доводи и с искане
срещу А. да се започне наказателно преследване за тези престъпления. По сигнала
на М.Х. от 31.10.2019 г. до директора на ОД на МВР Варна е образувана преписка
№ 15725/2019 г. по описа на Районна прокуратура Варна, която към момента не е
приключена с окончателен прокурорски акт.
С
оглед на тези обстоятелства, съдът счете, че тези 10 броя деяния на подсъдимата
Х., обективирани в посочените три документа, следва да се квалифицират, ако
действително твърденията са неистински, като престъпления срещу правосъдието по
чл.286 ал.1 от НК, поради което производството относно тези деяния и
предявените по тези обвинения 10 броя граждански искове бе прекратено и
изпратено в тази му част по компетентност на Районна прокуратура Варна предвид
факта, че жалбите са депозирани пред Районен съд Варна, а сигнала пред
директора на ОД на МВР Варна.
Производството
по делото продължи за деянието, извършено от М.В.Х. *** Б.І, комплекс Амадеус.
По същество на делото частният тъжител чрез повереника
си адвокат С.Р. моли съда да признае за виновна
подсъдимата М.Х. за обвинение за обида за това, че на 18.09.2019 г. е
използвала спрямо частния тъжител думите „мръсно животно и изрод“ и го е
ударила с дясната си ръка в лявата скула, като моли да се уважи и гражданския
иск по това обвинение. Според повереника обвинението се доказвало от
свидетелските показания на В.С., изпълняващ длъжността помощник частен съдебен
изпълнител/ЧСИ/ при ЧСИ Л.С., както и на А. А., очевидец на описа, извършен на
лек автомобил на Х.. Моли съда да отчете обстоятелството, че свидетеля В.Т. е
баща на подсъдимата и да не кредитира неговите показания, а така също и
свидетелските показания на Т.М. като противоречиви и взаимно изключващи се. Смята,
че обвинението е доказано и моли съда да наложи на подсъдимата наказание, да
уважи предявения граждански иск и да им присъди и разноски за осъществяване на
адвокатска защита по делото.
Разпитана по време на съдебното следствие,
подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения по частното обвинение.
Твърди, че не е искала да обиди частния тъжител, а по-скоро
се е защитавала, защото той три години много я тормозил, заплашвал и
преследвал, сринал бизнеса ѝ. За конкретния случай била потресена, когато
отишли да ѝ отнемат автомобила, била притеснена, уплашена и стресирана.
Не е отправяла реплики към А.. Единствено го попитала какво търси там, не го е наричала
„изрод и мръсно животно“. В последната си дума посочва, че твърдяното от А. е
лъжа.
С молба вх.№ 25948/05.05.2020 г./л.38/ подс.Х. моли
да ѝ бъде предоставена правна помощ поради липса на средства за адвокат с
приложени удостоверение от Община Варна и декларация за семейно и имотно
състояние. Съдът счете, че са налице условията за предоставяне
на правна помощ на подсъдимата, като на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК назначи
адв. Г.Х.И. *** за защитник на подс. М.В.Х..
В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимата адвокат Г.И. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Твърди,
че няма категорични доказателства подсъдимата Х. да е отправила обидни думи към
частния тъжител. Имало съществени противоречия между показанията на свидетелите, което не било отстранено в съдебно заседание, а това било задължение на
частния обвинител. Свидетелите посочвали различни думи и различни изрази, пак
обидни, но не същите, които е изложил частния тъжител в тъжбата си. Счита, че
деянието е несъставомерно за обида и следва обвинението да се отхвърли като
недоказано и гражданският иск да се остави без уважение като неоснователен
поради липса на престъпление.
От фактическа страна съдът приема за установени
следните обстоятелства:
Частният
тъжител А.П.А. и подсъдимата М.В.Х. живели на съпружески начала в продължение
на три години от 2016 до 2019 година, след което отношенията между тях се
влошили и се разделили. Според подс.Х. през този период А. я тормозел,
заплашвал я с убийство,подлагал я на физически и психически тормоз. След
раздялата им А. продължил да я заплашва при срещите им и по телефона.
Със
Заповед № 509 от 02.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение, издадено по
ч.гр.дело № 10233/2019 г. по описа на Районен съд Варна, 50 състав, е
разпоредено длъжника М.В.Х. да заплати на заявителя А.П.А. сумата от 2 900
лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода от месец юни 2018
година до месец май 2019 година по Договор за заем от 17.02.2017 г. Въз основа
на заповедта бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 20198950401309
по описа на частен съдебен изпълнител Л.С..
На
18.09.2019 г. в 10:30 часа във връзка с издадения изпълнителен лист подсъдимата
Х. трябвало да представи собствения си лек автомобил Фолксваген Таурег с рег.№
В 3684 ВР за опис пред частния съдебен изпълнител. Тъй като автомобила в
посочения час не бил представен за оглед частният тъжител А.П.А., неговия
адвокат С.Р. и помощник частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ в кантората на ЧСИ Л.С.
– св.В. И. С. тръгнали заедно да я търсят. Първо отишли на местоработата
ѝ, но не я намерили, след което отишли на адреса, на който живеела
подсъдимата в гр. Варна, бул. Княз Б.І №
308, комплекс Амадеус. Тримата слезли на паркинга пред блока на жилищната
кооперация. След малко там пристигнала с автомобила си и подс.Х.. А.П.А.
паркирал автомобила си Ауди А4 с рег.№ В 7592 ВХ зад нейния. Св.В.С. се
представил и обяснил за какво да отишли, подс.Х. видимо се ядосала, обърнала се
към А.А. и на висок тон го нарекла „изрод, мръсно
животно“. Стигнало се и до физически контакт между подс.Х. и А.. При опит от
страна на подс.Х. да тръгне с автомобила последвал удар с автомобила на А.,
била извикана полиция. Помощник ЧСИ В.С. подал сигнал до Пето РУ при ОД на МВР
Варна, че М.Х. отказвала да представи за опис запориран лек автомобил и по този
начин нарушавала съдебно решение, като умишлено предизвикала и ПТП с друг
автомобил и на място били изпратени полицейски служители от управлението и
служители от Пътна полиция гр.Варна.
По
време на развитие на конфликта на паркинга слязъл и бащата на подс.Х. – св.В.Т..
Св. Т.Д. М. стояла на балкона на жилището на подс.Х. и от там наблюдавала случващите
се събития. Едва след намесата на полицията подс.Х. предала ключовете за лекия
си автомобил на помощник ЧСИ В.С., който предал ключовете и автомобила на
отговорно пазене на А.А. и той откарал автомобила на
подс.Х..
По
случая в Пето РУ при ОД на МВР Варна било образувано досъдебно производство №
472/2019 г. по описа на управлението по чл.296 ал.2 от НК и преписка №
12207/2019 г. по описа на Районна прокуратура Варна. С постановление на
прокурор Н.П. от Районна прокуратура Варна от 21.05.2020 г. на основание чл.243
ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 и чл.244 ал.1 т.1 пр.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК
наказателното производство по досъдебно производство № 472/2019 г. по описа на
Пето РУ при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.296 ал.2 и чл.270 ал.1 от НК
е било прекратено, а наказателното производство по досъдебно производство №
472/2019 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.216
ал.6 и чл.130 и чл.146 от НК е било спряно. Материалите от досъдебно
производство № 472/2019 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна бяха
изискани и приложените към настоящето дело.
На
28.10.2019 г. М.В.Х. подала Молба/Жалба до Районен съд Варна вх.№
78759/28.10.2019 г. по описа на Районен съд Варна за предприемане на спешни
мерки за прекратяване на насилието спрямо нея и издаване на ограничителна
заповед спрямо А.П.А.. Образувано е гражданско дело № 17 545/2019 г. по
описа на Районен съд Варна, 14 състав, по Закона за защита от домашното насилие.
Молбата/жалбата
на М.Х. от 28.10.2019 г. съдържала и следните твърдения:
„Живяхме
заедно от януари 2016 г. до февруари 2019 г. През този период съм искала да го
напусна, но всеки път, когато съм тръгвала, той ме заплашваше, че ще ме остави
без работа, ще ми стъжни скапи живота и че ще ме убие.“;
„Една
вечер ме качи насила в автомобила си около 20:00 часа и каза, че ще ме води да
ме хвърли от Аспаруховия мост и да ме унищожи завинаги.“;
„Аз
го познавам добре и е способен на всичко, дори може да убие човек.“
На
06.11.2019 г. М.В.Х. подала по гражданско дело № 17 545/2019 г. по описа
на Районен съд Варна, 14 състав, допълнителна молба.
Молбата
на М.Х. от 06.11.2019 г. съдържала и следните твърдения:
„Още
от януари 2016 г. и до момента упражнява психическо, физическо, емоционално и
икономическо насилие срещу мен.“;
„На
20 септември 2017 г. когато аз реших за пореден път да си тръгна, аз си взех
чантата и се обух и тръгнах към изхода, но А. ме настигна в двора на къщата му,
която се намира на бул.Хр.Смирненски № 89, хвана ме за якето, цвета на което
беше златно с розов пух по качулката и тръгна да ме влачи. Като ме довлече до
входа на къщата му ми разкъса якето на парчета и ме заплаши, че ако още веднъж
реша да си тръгна много лоши неща ще ми се случат.“;
„Той
е способен на всичко, той има психически проблем, изпада в някаква 20-мин-на
криза и не се усеща какво прави.“;
„На
20 декември 2018 г. А. *** със служебния си автомобил. И докато пътувахме, пак
беше му станало, тръгна да вика и да кара много бързо. Аз го попитах къде кара
така и той тогава каза: да мълча, да не се обаждам – и след няколко секунди
каза: ще те водя да ти чупя главата на Аспарухов мост; Аз се притесних и
започнах да плача, тръгнах да отварям вратата в движение, исках той да спре
колата и да сляза нормално, но той започна да кара с още по-бясна скорост. Това
беше до заведение De jevu до училище В. Априлов
ул.Братя Миладинови.“;
„Споделила
съм с всички, че той рано или късно ще ме убие, но както каза той: първо ще ме
остави без нищо, ще ме разори, както и вече го направи, ще ме накара да се мъча
и накрая ще ме убие.“ и
„Последно,
когато реших да го напусна, просто избягах, след това последваха по 100
обаждания на ден, 50 СМС със заплахи за унищожаване;/може да се провери от
разпечатка на тел.0885 770749/. След това започна да ме преследва на работа,
заплашва ме, идва на работа притеснява ме, всяка вечер, когато се прибирам от
работа той ме следи, дори една вечер го засякох на ул.Шейново, където си
паркирам колата, наранява колата ми.“.
На
08.11.2019 г. е издадена заповед № 228 по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на
Районен съд Варна за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие,
с която: задължава А.П.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.В.Х.; забранява на А.П.А. да приближава М.В.Х., както и жилището, в
което тя живее на разстояние по-малко от 100 метра; предупреждава А.П.А., че
следва да изпълни незабавно заповедта и при неизпълнение следва задържането му
от органите на полицията и уведомяване на прокуратурата за предприемане на
мерки за ангажиране на наказателна отговорност.
Делото
е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2019 г.
На
18.11.2019 г. М.Х. *** молба за оттегляне на исковата молба по делото.
С
протоколно определение от 26.11.2019 г. на 14 състав на Районен съд Варна
производството по гражданско дело № 17545/2019 г. е било прекратено.
Материалите
по гражданско дело № 17545/2019 г. по описа на Районен съд Варна бяха приети и
приложените към настоящето дело.
На
31.10.2019 г. М.В.Х. подала до директора на ОД на МВР Варна сигнал, заведен под
№ УРИ 365000-42582/2019 г. за това, че А.П.А. има незаконно построена къща на
поземлен имот № 3145А по плана на ж.к.Изгрев гр.Варна и че незаконно ползв ВиК
и електроенергия. Образувана е преписка № 15725/2019 г. по описа на Районна
прокуратура Варна, проверката по която към момента на приключване на настоящето
дело все още не е приключила, поради което от Райнна прокуратура Варна бяха
изискани и приложени по делото заверени фотокопия от материалите по преписката.
От частния тъжител беше представено и прието
заверено копие от протокол за опис на движима вещ от 18.09.2019
г. - на лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с рег. № В 3684 ВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подс. М.В.Х.; показанията на свидетелите В. И. С., А. П.А., П.А.П., Т.Д.
М., А.ка И.П., В.Т.; заверени за вярност копия от материали по прокурорска преписка № 15725/2019
г. по описа на Районна прокуратура Варна; гр. дело № 17545/2019 г. по описа на
Районен съд Варна; справка НБД Население на подсъдимата Х.; материалите по
прокурорска преписка № 12207/2019 г. по описа на Районна прокуратура Варна;
писмо изх.№ В 03-967/22.06.2020 г. от Комисия за защита на потребителите; писмо
с рег.№ 439000-13292/23.06.2020 г. от Началника на Трето РУ; оригинал на молба
от М.В.Х. и докладна записка с УРИ: 439р-15629/23.06.2020 г.; опис на щета
1/19.09.2019 г., указания № 20191009111308 от 10.10.2019 г. на Агенция по
вписванията; разпечатки /16 листа/ от разменени съобщения между подсъдимата и
частния тъжител по мобилни телефони; писмо с рег.№ 365000-27933/13.07.2020 г.
от ОД на МВР Варна; 2 броя приемно-предавателни протокола от 29.06.2020 г. и 13.07.2020
г.; писмо с изх.№ 27267-25.06.2020 г. от НАП Варна с приложени 2 броя сигнали
до НАП Варна; сигнал до НАП и КЗП; решение на едноличен собственик на капитала
на еднолично дружество с ограничена отговорност „Дани Бейбе 08“; удостоверение
№ 20200720123533 от 20.07.2020 г. от Агенцията по вписванията за „Дани Бейбе
08“ ЕООД; заверено копие от постановлението на прокурор М.Н.от Районна
прокуратура Варна от 29.04.2020 г. за отказ за образуване на наказателно
производство и прекратяване на преписка № 13663/2019 г. по описа на Районна
прокуратура Варна и от постановление от 19.06.2020 г. на прокурор З.Златев от
Окръжна прокуратура Варна за потвърждаване на постановлението на Районна
прокуратура Варна; писмо с рег.№ 433000-12234/29.07.2020 г. от Първо РУ при ОД
на МВР Варна; писмо с УРИ 365000-31996/06.08.2020 г. от ОД на МВР Варна; писмо
с УРИ № 436000-9377/24.07.2020 г. от Второ РУ при ОД на МВР Варна; писмо № 27/07.08.2020 г. от Районна прокуратура
Варна; писмо с № 13663/2019 г./28.07.2020 г. от Районна прокуратура Варна;
уточнение по частна жалба от А.А. от 19.08.2020 г. с
приложено заверено за вярност копие от сигнал
№ 365000-42582/31.10.2019 г. до директора на ОД на МВР Варна от М.Х. от
31.10.2019 г.; писмо с изх.№ 38358-1/01.09.2020 г. от ТД на НАП Варна; протокол
№ 1523086/11.07.2020 г. от ТД на НАП Варна с Приложение № 1 към същия протокол;
свидетелство за съдимост.
За да възприеме горната фактическа обстановка
съдът кредитира изцяло писмените доказателствени средства, които не се оспорват
от страните, възприе изцяло показанията на св.В. И. С., частично показанията на
свидетелите А. П.А., П.А.П., Т.Д. М., А.ка И.П., В.Т.,
респективно не даде вяра на обясненията на подс.М.В.Х. поради следното:
Според посоченото в частната тъжба подс.М.Х. нарекла частния
тъжител А.А. „изрод, мръсно животно“.
Според свидетелските показания на В. И. С. подс.Х. при излизането си от входа на жилищната кооперация извикала обидни думи към А.А., като го нарекла „мръсно животно“,
отворила вратата на автомобила, в който той стоял и с дясната си ръка го
ударила в окото, държейки ключовете си. Нарекла го „копеле“ и „педераст“
последвали и други обиди. Към него момент на паркинга били той, адвокат Р., М.Х.
и А.А.. Съдът кредитира свидетелските показания на С.,
тъй като той е единствения неутрален свидетел на инцидента, намирал се е там в
качеството си на длъжностно лице във връзка със службата му и показанията му се
подкрепят и от писмените доказателствени средства по делото/протокол за опис на движима вещ и др./.
А. П.А., брат на частния тъжител, свидетелства в съдебно
заседание, че той също присъствал на по-голяма
част от случката, въпреки че бил по-настрана – до оградата на не повече от
15-20 м от другите участници в инцидента. Чувал мното ясно казаното от подс.Х.,
защото тя крещяла силно, отправяла клетви и заплахи към А.. Казала му много
обидни думи, от рода на „животно, простак, малоумник“. Съдът кредитира
показанията на св.А. А. в частта им, че е чул отправените от подс.Х. обидни
думи към брат му А., тъй като се подкрепят и от свидетелските показания на св.С..
Свидетелят П.А.П., баща
на частния тъжител А.П.А., свидетелства, че в един период А. и М. живеели
заедно в съседство с него, не е чувал за се карат и обиждат. По-късно между тях
възникнали някакви противоречия. За инцидента разбрал от А., който бил много
разстроен. Съдът не кредитира тези свидетелски показания за конкретния
инцидент, тъй като П.П. не е присъствал на инцидента
и няма преки впечатления от него.
Според показанията на св.Т.Д. М., те били близки приятелки с М.Х., от 2007 г. били колежки. Знаела за връзката
ѝ с А. и за проблемите между тях. М. ѝ споделяла, че А. упражнявал
върху нея психическо и физическо насилие. При инцидента била на терасата на
апартамента на М. и от там видяла всичко. Имало крясъци, викове, М. не искала
да си дава колата. Тръгнала на заден ход с автомобила си и без да иска чукнала
колата на А., дошла полиция. Чувала разменените реплики, било затворен комплекс
и всичко се чувало. Не е отправяла М. обидни квалификации към А.. Съдът не
кредитира показанията на св.М. в частта им, че подс.Х. не е отправяла обиди към
А.А., тъй като свидетелката е близка приятелка с
подсъдимата и е заинтересована от изхода на делото.
В своите показания свидетелката А.ка
И.П. посочва, че с М. са приятелки,
поддържали постоянен контакт и се чували или виждали почти всеки ден. Знаела,
че М. имала много проблеми с А.,
непрекъснато се събирали и разделяли. Той я заплашвал, подлагал я на психически
и физически тормоз, М. е споделяла с нея за заплахите. Била е в магазина на М.,
когато той ѝ звънял по телефона и я тормозел. Съдът не кредитира
показанията на св.Петкова за инкриминирания случай, тъй като тя не е
присъствала на мястото и няма преки възприятия за него.
Според
показанията на В.Т., баща на подсъдимата, дъщеря му споделяла, че има проблеми с А. и иска да се
разделят, той я заплашвал, дори и пред него, заплашвал и цялото им семейство. В
деня на инцидента М. щяла да пътува за Турция и те отишли с майка ѝ в
нейното жилище преди да тръгне. Тя слязла долу и той чул разговори на висок
глас, погледнал пред прозореца, видял адвокат Р., А. и още един мъж да се
разправят с дъщеря му и той слязъл долу. Не е чул М. с нещо да обижда А.. Съдът не кредитира показанията
на св.Танасов в частта им, че подс.Х. не е отправяла обиди към частния тъжител,
тъй като Танасов е баща на подсъдимата и е житейски логично да я оневинява.
Съдът не кредитира обясненията на подс.М.Х., като
ги приема за нейна защитна позиция и тъй като те не се подкрепят от останалите
събрани доказателства по делото.
При формиране на решението си, съдът намери
следното:
Повдигнатото обвинение е за извършено
престъпление обида.
Според
разпоредбата на чл.146 ал.1 от НК на наказателна отговорност подлежи физическо
лице, което каже или извърши нещо унизително за честта или достойноството на
друго лице в негово присъствие. Изпълнителното деяние е дадено в закона в две
форми – казване или извършване на нещо унизително. За обективната
съставомерност на деянието е нужно деецът да изрази отрицателна оценка за
личното достойнство на обидения. Тази оценка може да се изрази чрез думи или
действия. Думите, чрез които може да се постигне съставомерн резултат по
естеството си трябва да са епитети, отразяващи отрицателни качества, унизителни
съждения и др. Съдът прие, че поведението на подсъдимата Х. е обективно
съставомерно по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК – обидата е нанесено публично
в присъствието на А.А. и още трима свидетели. Чрез
изречените думи подс.Х. е изразила отрицателна оценка за честта и достойнството
на А.А., те са били възприети от последния и от
свидетелите. Обидата е резултатно престъпление, същото се довършва когато
обиденият възприеме казаните по негов адрес думи, а в квалифициращия елемент за
публичност – когато думите бъдат възприети от другите свидетели. В настоящия
случай А.А. и свидетелите лично са възприели думите
на подс.Х..
Според настоящия състав на съда категорично в
случая е осъществен от обективна страна състава на престъплението обида чрез изпълнителното деяние „казване на нещо унизително за честта или достойноството на друго лице в
негово присъствие“.
За да е осъществено престъплението обида от
обективна страна чрез това изпълнително деяние е необходимо твърдяното деяние
да е конкретизирано спрямо автор, време, място, обективни признаци на
извършването му и характера на деянието. В случая деянието е конкретизирано –
именно, че подс.М.Х. ***, комплекс „Амадеус“ пред
жилищната сграда,
при среща с частния тъжител А.А. е произнесла тези
фрази и по този начин е засегнала честта и достойнството му. Няма съмнение, че изричайки думите „мръсно животно, педераст“, подс.Х. е
визирала именно частния тъжител А.А., с оглед
обстоятелството, че тя се е намирала в непосредствена близост с него и думите
ѝ са били отправени към него. Безспорно е, че с думите подсъдимата е
изразила отрицателната си (презрителна) оценка за личността на тъжителя,
засегнал е честта и достойнството на същия, собствената му оценка за неговата
личност, имайки предвид негативното съдържание на понятията „мръсно животно“ и
„педераст“, възприето от обществото, т. е. тези думи са унизителни и обидни от
гледна точка на морала. Установено е от обективна страна още, че обидата е
нанесена от подсъдимата на тъжителя в негово присъствие, както и че тези епитети
и квалификации са били възприети от тъжителя А. именно като обидни и
унизителни, видно от показанията на свидетелите В. И. С., А. П.А. и П.А.П. за състоянието и реакцията на тъжителя след осъществяване на деянието от
подсъдимата. Налице е и квалифициращото деянието на подсъдимата обстоятелство
по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК - обидата е нанесена
публично, тъй като обидните думи подсъдимата е изрекла в присъствието на трима
свидетели, на които обидата е станала достояние. От субективна страна,
подсъдимата е осъществила престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК при форма на вината пряк умисъл: същата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала
тяхното настъпване, като умисълът се обективира в поведението ѝ. Безспорно
е още, че подсъдимата Х. е съзнавала и квалифициращото деянието обстоятелство,
посочено по-горе в мотивите - че нанася обидата публично в присъствието на
няколко други лица.
Относно разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК, при
която ако обиденият е отвърнал
веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание, съдът счита, че в случая не е
налице тази хипотеза, тъй като не бяха представени от подсъдимата никакви
доказателства, че частният тъжител е изрекъл спрямо нея обидни думи.
Задължение
на съда е да уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки
от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка
на обвинението, изложено в тъжбата. Това означава, че частният тъжител не
определя квалификацията на престъплението. В този смисъл е и многобройната
съдебна практика - например Решение №
472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о. и много други. В частната
си тъжба частният тъжител е квалифицирал нова деяние по чл.146 ал.1 от НК.
Твърдените и доказаните факти по делото дадоха основание на съда да квалифицира
деянието но подсъдимата по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК за обида,
нанесена публично.
Съдът не приема възражението на защитата на
подсъдимата, посочено в пледоарията, че различните свидетели са посочили
различни думи, отправени от подсъдимата към частния обвинител и по този начин е
налице противоречие в елемент на обективния състав на престъплението обида,
което не било отстранено от частния тъжител. Действително свидетелите В.С. и А. А. посочват обидни думи, отправени от подсъдимата Х. към частния
тъжител А., които не се покриват напълно, но са категорични, че са били
отправени множество обидни думи и е нормално с оглед личностните особености на
всеки човек да възприема случващите се около него събития, да ги запаметява и
да ги възпроизвежда да има различия в посочените думи и изрази от свидетелите.
Но съдът приема за безспорно доказано изричането на такива обидни думи и изрази
от подс.Х. с цел да засегне честта и достойнството на частния тъжител Александров,
възприемането на думите от него и от свидетелите и факта, че тези думи и изрази
са засегнали действително неговата чест и достойнство.
След като прецени всички доказателства релевантни
по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
призна за виновна подсъдимата М.В.Х. в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК - за това, че на на 18.09.2019 г. в гр. Варна, бул. Княз Б.І № 308,
комплекс „Амадеус“ пред жилищната сграда е
казала нещо унизително за честта и достойнството на А.П.А., ЕГН **********,
в негово присъствие, като го нарекла „мръсно животно, педераст“, като обидата е
нанесена публично.
Правните съображения на съда при вземане на това
решение са следните:
Подсъдимата е извършил активни действия, насочени
към личността на частния тъжител, в резултат на изречените думи и изрази подсъдимата
е засегнала честта и дойстойнството на частния тъжител.
Квалификацията на деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК се обуславя от факта, че подсъдимата е нанесла
обидата на частния тъжител публично – в присъствието на трима свидетели.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице. М.В.Х. е родена на *** г. в Молдова, живуща ***, к-с Амадеус, ет. 5,
ап. 34, притежава българско и молдовско
гражданство, има висше образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване
на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, установи:
Подсъдимата е пълнолетено лице с двойно гражданство.
Тя е извършила престъпление против личността, което е общественоопасно по
смисъла на чл.10 от НК.
Съдът прецени, че след прекратяване на
производството относно другите обвинения е отпаднало ограничение за прилагане
на чл.78а от НК, посочено в чл.78а ал.6 от НК – при множество престъпления.
Според съда в случая са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност на лицето с налагане на административно
наказание, а именно:
- деянието е извършено умишлено и за него е предвидено наказание глоба
от 1 000 до 3 000 лева;
- подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на този раздел и
- от деянието не са причинени имуществени вреди.
Поради изложените причини и на основание чл.78а от НК съдът освободи подсъдимата Х. от наказателна отговорност и ѝ наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на административното наказание
глоба на подс.Х., съдът отчете наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – тежко финансово и психическо състояние на пострадалата към
момента на извършване на деянието. Личността на подсъдимата Х. разкрива
сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради изложените
обстоятелства съдът прие, че административно наказание глоба в минималния
размер, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лева ще изпълни
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Тъй като съдебното производство бе приключено при
условията на глава 28 от НПК, съобразявайки се с разпоредбата на чл.376 ал.3 от НПК, че в това производство не се допуска граждански
иск, съдът отхвърли предявеният граждански иск от А.П.А. срещу
М.В.Х. за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 2
000 лева като недопустим.
Подсъдимата Х. бе осъдена да заплати направените по
делото разноски от частния тъжител.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: