№ 1162
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100943 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *****, подадена чрез процесуалния му представител – адв.
М. М., срещу „М П.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 7014.05 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот
с адрес гр. *****, от които главница в размер на 6032.86 лева за периода от
11.02.2019 г. до 13.01.2023 г. вкл, и 981.19 лева – обезщетение за забава за
периода от 14.04.2019 г. до 26.01.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 02.03.2023 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването
на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“
услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона
1
срок.
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на
формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано
количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била
създадена отделна партида – абонатен № 12800 в счетоводните регистри на
доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в съответствие с
посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите
от потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче,
ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представени са извлечения от сметка, Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД
гр. Перник и справки за извършени отчети.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – чрез адв. А. П. е постъпил писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер.
По отношение допустимостта на исковите претенции се твърди, че
исковата молба била нередовна, доколкото били предявени 80 иска – 40 иска
за главница и 40 иска за лихви, които обаче били посочени като обща сума, а
не всеки поотделно. Освен това предвид това общо посочване на сумите не
ставало ясно всяка сума за какво количество ВиК услуги се претендира
съответно върху всяка главница как е начислено обезщетение за забава.
Самите ВиК услуги на свой ред има ли компоненти – доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води – всеки от тези компоненти
имал отделна цена, която също следвало да се индивидуализира като отделна
претенция за всеки отчетен период.
По отношение на основателността се твърди на първо място, че
ответникът бил в договорни отношения с ищцовото дружество – по силата на
изричен договор помежду им. Поради това и облигационната връзка
възникнала именно по силата на договор – договор № 2837/12.12.2011 г., а не
по силата на общи условия на ищеца. Обръща се внимание обаче че
дружеството претендирало суми за водоснабден обект, различен от този по
договора с ответника.
Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК
услуги в процесния период в посочения обем и тяхната стойност. Твърди се,
че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да доставя ВиК
услуги с необходимото качеството, нито е доставяло такива в претендирания
обем. В тази връзка се навеждат доводи, че посочените количества били
прекомерно завишени и се дължали не на реален отчет, а на загуби по ВиК
мрежата и на неплатени суми от други абонати, които били прехвърляни в
тежест на добросъвестните абонати. Срещу това ответникът бил депозирал
възражения, които ищцовото дружество не съобразило.
Оспорва се представеният документ „извлечение от сметка” като се
2
твърди, че информацията в него не е ясна, а освен това не отразява и
претендираното реално потребление. Възразява се срещу начислените сметки,
като се твърди, че от тях не стават компонентите от облигационната връзка,
за които са начислени претендираните вземания. На последно място се
оспорва и воденото от ищеца счетоводство. Оспорва се претендираните суми
да са въз основа на реален отчет като се оспорват представените справки за
отчет. В тези връзка се твърди, че карнетните не били водени редовно и не
били попълнени, нито стойностите били въз основа на действително
потребление.
Прави се възражение за погасителна давност, доколкото се посочва, че
приложимият давностен срок бил 3 години . Посочва се, че освен това
ответникът бил извършвал и плащания, несъобразени от ищеца.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
С отговора са представени: договор № 2837/12.12.2011 г., фактура от
16.01.2023 г., платежно нареждане, заявление и 4 броя уведомление, както и
писмо от ищцовото дружество.
В хода на производството по делото е приета съдебно-икономическа
експертиза. Представени са и от ищеца и допълнителни документи: приемо
предавателен протокол за смяна на водомер, акт потвърждение за
първоначален монтаж от 16.05.2023 г., протокол от 19.07.2014 г. за приемане
и предаване на водопроводно отклонение и нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 173, том І, рег. № 3183, нот.дело № 149 от
08.11.2011 г. на нотариус В. Я., справка за абонат, фактури за процесния
период и нова справка извлечение.
В съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г. ищецът, редовно
призован, изпраща представител – адв. М.. Последната изразява становище за
уважаване на исковите претенции.
Ответникът, редовно призован, се представлява от – адв. А. П..
Последният изразява становище за цялостно, респ. частично отхвърляне на
исковете. Обръща внимание, че вещото лице по съдебно икономическата
експертизата не било отговорило на всички поставени задачи. Счита, че
начислената на ответника консумация на ВиК услуги била завишена и това се
дължало на разпределяне на загуби от общия водомер. Поддържа се, че тези
загуби не следвало да се понасят от ответника, доколкото били поради
лошото състояние на ВиК мрежата. Излагат се доводи и че отчетите – на
индивидуален и общ водомер не били извършвани редовно. Посочва и че
дружеството ищец нарушило общите си условия, доколкото не съставило
комисия при разминаване от над 20 % между показателите на общ и
индивидуални водомери на абонатите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения договор № 2837/12.12.2011 г. е видно, че на 12.12.2011 г.
ответното дружество е сключило с ищеца договор, по силата на който ищецът
3
предоставя на ответника ВиК услуги за обект в гр. Перник, кв. Мошино,
****** – хале. Ответникът по силата на договора е приел да заплаща
потребените от него услуги. Съгласно т. 6.3 от договора ответникът се е
съгласил за неуредените в договора въпроси да се прилагат ОУ на ищцовото
дружество от 2006 г. като в тази връзка е декларирал, че се е запознал с тях и
ги приема.
По делото е представено копие от общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. Перник, като липсва спор, а и на съда е
служебно известно, че същите са публикувани в един централен и в един
местен ежедневник, поради което са валидни и действащи през процесния
период.
Съгласно чл. 25 от тези ОУ изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост или за отклонения, към които са присъединени
повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 22 и
отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват
всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната
водопроводна инсталация. От своя страна ал. 2 предвижда, че разликата
(общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия
водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и
количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери,
съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия
количества. Изчислената и разпределена по реда на ал. 2 разлика (общо
потребление) се записва на отделен ред във фактурите и в зависимост от това
дали разпределената разлика е положителна или отрицателна, стойността й се
добавя към, съответно приспада от общата сума на всеки потребител.
Уредено е че в случаите, когато водопроводната инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се
извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При разлика в
отчетеното количество вода по общия водомер и в сбора на отчетите по
индивидуалните водомери, по-голяма от 20 на сто от отчетеното количество
по общия водомер, в 7-дневен срок В и К операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост, в 10-дневен
срок от уведомяването, В и К операторът определя комисия, в която се
включват молителят и представители на В и К оператора. Установяването на
разлики по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода.
По делото е представено копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 173, том І, рег. № 3183, нот.дело № 149 от 08.11.2011 г.
на нотариус В. Я., от което се установява, че ответното дружество е
придобило от „****“ АД собствеността върху имот – поземлен имот с площ
от 5053 кв.м. в гр. Перник, кв. Мошино заедно с две сгради. Видно от
уведомление от 02.03.2020 г. от управителя на ответното дружество до „ВиК“
4
ООД гр. Перник същият посочва, че има открити две партиди за адреси: кв.
Мошино, ул. ****** в гр. Перник. Ответникът обаче, видно от няколко
подобни уведомления е изразявал несъгласие пред „ВиК“ ООД гр. Перник да
заплаща суми за ВиК услуги извън отчетените по индивидуалния му водомер.
Посочва, че този индивидуален водомер се отчита редовно, но въпреки това
ищецът му начислява и други количества съответно суми поради
разпределение на разликите от общия водомер на водопроводното
отклонение. Поради това ответникът иска да плаща само количествата,
отчетени по индивидуалните му водомери, а не и количества, натрупани по
друг водомер, с който има съществени разминавания вероятно поради лошото
състояние на ВиК мрежата и множеството течове и загуби. Ищцовото
дружество обаче е отговорило, че сумите са начислени законосъобразно
предвид чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Общите му условия.
На следващо място по делото са представени фактури за процесния
период, от които е видно, че същите са издавани регулярно като на отделни
редове във всяка фактура са посочени – количествата и стойностите
потребени ВиК услуги от ответника съгласно индивидуален водомер
съответно количествата и стойностите ВиК услуги, преразпределение от
общия водомер върху ответника. Отразено е че количествата и по двата
водомера са начислени въз основа на действителен отчет, а не служебно.
Фактурите са издавани редовно – като всяка обхваща период от по около един
месец.
От представени месечни справки е видно, че общият водомер на
отклонението е с № 5049936. След отклонението има присъединени шест
индивидуални водомера – два на дружеството „Ен куолити“ ЕООД, два на
ответното дружество „М-проект“ ЕООД, един на дружеството „Монтаж
строителни конструкции“ АД и един на дружеството „Метал транс“ ООД.
Всички индивидуални водомери са отчитани редовно като количествата ВиК
услуги са начислени след отчет, а не служебно. За всеки водомер е посочено
и каква част от количествата по общия водомер му се преразпределят.
От представеното по делото извлечение от сметка, а и от представените
фактури, е видно, че за процесния обект са начислени следните суми,
дължими за предоставяне на ВиК услуги – главница в размер на 6032.86 лева
за периода от 11.02.2019 г. до 13.01.2023 г. вкл и 981.19 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.04.2019 г. до 26.01.2023 г., като същите не са
заплатени.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза с
оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за процесния
имот през процесния период. В тази връзка от заключението по експертизата
се установява, че за процесния период от 11.02.2019 г. до 13.01.2023 г. на
ответното дружество са начислени общо 5045 куб.м. доставена, отведена и
пречистена питейна вода – по показанията на два броя индивидуални
водомери и на общия водомер. Ответникът има две партиди – за всеки
водомер – партида 179 и партида 207 под общ абонатен номер 12 800. За
процесния период от своя страна са издадени 40 броя фактури.
5
Така според вещото лице общата сума за доставена и отведена, по
фактурни стойности за имот с адрес гр. ***** абонатен номер 12800 за
периода от 11.02.2019 г. до 13.01.2023 г. по партида 179 е в размер на 8154,64
лева, от които главница в размер на 5978,08 лева и лихва в размер на 802,65
лева за периода от 14.04.2019г. до 26.01.2023 г. От своя страна общата сума за
доставена и отведена, по фактурни стойности за имот с адрес гр. *****
абонатен номер 12800 за периода от 11.02.2019г. до 13.01.2023 година по
партида 207 е в размер на 2037,73 лева, от които главница в размер на 1859,19
лева и лихва в размер на 178,54 лева за периода от 14.04.2019 г. до 26.01.2023
г.
На следващо място вещото лице посочва, че за периода от 11.02.2019 г.
до 13.01.2023 г. по процесиите фактури има частични плащания в размер на
3233,10 лева, които не са отразени по партиди. Частичните плащания по всяка
една фактура вещото лице е отнесло в таблица.
При съобразяване на плащанията вещото лице посочва, че общо
неплатената сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес
гр. ***** абонатен номер 12800 за периода от 11.02.2019 г. до 13.01.2023
година е в размер на 6959,27 лева, от които главница в размер на 5978,08 лева
и лихва в размер на 981,19 лева за периода от 14.04.2019г. до 26.01.2023 г.
На следващо място в експертизата е посочено, че към водопроводното
отклонение след общия водомер са присъединени четирима абонати: абонат
№ 12800 „М Проект“ ЕООД; абонат № 82053 – „ЕН КУОЛИТИ“ ЕООД;
абонат № 11028 „МСК АД“ и абонат № 84085 „МЕТАЛТРАНС“ ООД. В тази
връзка отново в таблица вещото лице е посочило за всеки абонат какви
количества ВиК услуги са му начислени от отчета по индивидуални водомери
и какви количества са му съответно преразпределени от разликата с общия
водомер. Вещото лице е посочило единствено, че не са му предоставени
данни за три месечни периода – от 13.06.2019 г. до 15.07.2019 г.; от
14.06.2020 г. до 15.07.2020 г. и от 14.06.2021 г. до 12.07.2021 г.
На последно място в експертизата е отразено, че разпределените от
общия водомер количества в сметките на абонатите са изчислени като
разликата – общото потребление между количеството питейна вода, отчетено
по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери. Количествата в сметките са разпределени пропорционално на
отчетените по индивидуален водомер и съответен разход на общ водомер. В
тази връзка за ответното дружеството е посочено, че през процесния период
по индивидуални водомери му е отчетено потребление от 1729 куб.м., а от
общия водомер му е преразпределено потребление от 3316 куб.м. – като така
общото фактурирано потребление възлиза на 5045 куб.м. доставена, отведена
и пречистена питейна вода. При съпоставка с другите абонати след общия
водомер на отклонението е видно, че ответникът е бил с най-голямо като обем
индивидуално потребление, поради което и пропорционално му е
преразпределено най-голямо количество от разликата по общия водомер.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
6
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на ВиК услуги. Относно погасителната
давност за процесните вземания, то това е правен въпрос, който следва да
бъде преценен от решаващия състав.
В тази връзка оспорването на ответника, че не било отговорено на един
от въпросите му досежно наличието на 20 % разминаване между стойностите
по индивидуалните водомери и тези по общия водомер, съдът намира същото
за неоснователно. Видно от ОУ / чл. 25, ал. 4 и следв. от ОУ/ на ищцовото
дружество същото има задължение да назначи комисия при такова
разминаване само когато се касае за абонати в сграда с режим на етажна
собственост, какъвто не е настоящият случай. Дори обаче да се констатира
разминаване това не освобождава абонатите от задължението да заплатят
начислените им количества ВиК услуги.
На последно място видно от приемо предавателен протокол за смяна на
водомер, акт потвърждение за първоначален монтаж от 16.05.2023 г.,
протокол от 19.07.2014 г. за приемане и предаване на водопроводно
отклонение – водомерът /по партида 207/ на ответника е подменен на
19.07.2014 г. и след това на 16.05.2023 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати
стойността на предоставени от ищеца ВиК услуги за посочения по-горе
обект.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да
установи наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги, респ. качеството
„потребител“ на ответника за процесния период, реално доставяне на ВиК
услуги в имота на ответника в посочения период и тяхното количество, както
и стойността на същите. В случая ищецът следва да установи, предвид
наличието на общ и индивидуални водомери, спазване на правилата за
измерване и разпределение на отчетеното количество вода между отделните
абонати.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
7
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка
между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно тази разпоредбата
потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване или вещно право на строеж на жилище и нежилищен имот
в сграда - етажна собственост.
В настоящия случай облигационното отношение е възникнало въз
основа на изричен договор между страните – договор № 2837/12.12.2011 г.
като съгласно договора ответникът е приел съдържанието на ОУ на ищцовото
дружество, посочил е че е запознат с тях и че е съглА. същите да се прилагат
за въпросите, неуредени в договора. Следователно отношенията между
ответника и дружеството доставчик на ВиК услуги са възникнали от
сключване на индивидуалния договор и се уреждат от него и от ОУ на ищеца.
Предвид заявените в отговора на исковата молба оспорвания съдът
намира, че в случая са налице три основни спорни въпроса: 1/дали
процесните суми се претендират за обект на ответника; 2/дали
законосъобразно на ответника са преразпределени количества от общия
водомер на водопроводното отклонение и 3/каква част от процесните суми са
погА.и по давност.
По първия въпрос от представените по делото документи / нотариален
акт за покупко продажба на недвижим имот № 173, том І, рег. № 3183,
нот.дело № 149 от 08.11.2011 г. на нотариус В. Я./ се установява, че ответното
дружеството е придобило собствеността върху имот – поземлен имот с две
сгради от „****“ АД – който имот се намира в гр. Перник, кв Мошино. За
този имот и ответното дружество е сключило с ищеца договор № 2837 за
предоставяне на ВиК услуги от 12.12.2011 г. – за обект **** – хале. По силата
на този договор, видно от експертизата, а и от уведомления, подавани от
самия ответник до ищеца, последният е предоставял на ответното дружество
ВиК услуги – за имота с адрес: гр. Перник, кв. Мошино, ул. ****** – под един
абонатен номер /12800/ и два водомера /партида 179 и партида 207/. Съгласно
експертизата ответникът е извършвал частични плащания на начислените му
суми, а и самият ответник също посочва в уведомленията, че е плащал
сумите, начислени му от индивидуалните му водомери като е отказвал
заплащане на стойностите, начислени му от преразпределение на съответната
разлика от общия водомер.
Поради това и въпреки известното различие в адресното описание на
обекта на ответника, то съдът намира, че се касае за един и същи обект,
досежно който ответникът е абонат на ищцовото дружество. В тази връзка и
по повод този обект между страните е налице валидна облигационна връзка
като съдът приема за доказано, че именно за този обект се претендират и
процесните суми.
8
По отношение основното твърдение на ответника за
незаконосъобразност на разпределението на разликата между показанията на
общия и индивидуалните водомери в негова тежест съдът намира следното:
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Съгласно чл. 39, ал. 2 и следващите от Наредбата
при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение
с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, разпределението
на количеството вода се извършва и заплаща, както следва: 1. в срок 24 часа
се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през
индивидуалните водомери; 2. за потребителите, чиито индивидуални
водомери не са отчетени в срока по т. 1 или не са подадени самоотчети, се
определят служебно данни, равни на средния месечен разход от последните
два редовни отчета; 3. разликата между данните, отчетени по общия водомер,
и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по
т. 2 се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните
водомери количества и начислените служебно данни по т. 2; 4. определените
разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в
общата сума за всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5 от Наредбата.
Правилото за пропорционалното разпределение на разликата между
показанията на общия и на индивидуални водомер е пресъздадено и в общите
условия на ищцовото дружество – чл. 25, ал. 1 до ал. 4 от същите, цитирани
по-горе. В случая по делото не се спори, че общият водомер е бил изправен,
преминал съответната метрологична проверка и отговарящ на законовите
изисквания. Не се спори и досежно изправността на индивидуалните уреди на
ответника – като такива възражения не са направени, нито са направени
доказателствени искания за установяване негодност на измервателните уреди.
От събраните доказателства се установи, че към водопроводното отклонение
след общия водомер са налице четирима присъединени абоната – ответното
дружество с две партиди и още три дружества, едното от които отново с две
партиди. Показанията на индивидуалните водомери на абонатите са отчитани
редовно – ежемесечно като ежемесечно са изготвяни фактури. В тази връзка и
видно от фактурите, издадени на ответника, справките на ищцовото
дружество и експертизата, правилото за пропорционално разпределение на
разликата – изразена в разликата между показателите на общия водомер на
отклонението и показателите на прикачените след него индивидуални
водомери между абонатите по отклонението съобразно индивидуалното им
потребление е спазена. В тази връзка и доколкото в процесния период
ответникът най-често е реализирал най-голямо ежемесечно потребление, то и
пропорционално на него му е разпределено най-голямо количество ВиК
услуги в кубици от разликата в показанията на водомерите /общ и сбор от
показанията на индивидуалните уреди/. Този метод на разпределение
9
ответникът е приел, подписвайки договора с ищеца, доколкото се е съгласил с
общите условия на ВиК дружеството.
Обстоятелството дали е имало повреди и течове след монтирания общ
водомер не се отразявало на измереното количество вода и не погасявало
задължението за плащане, а установяването на повишена консумация,
съгласно чл. 32, ал. 7 от наредбата, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода, поради което и възраженията на ответника в
този смисъл са неоснователни. Освен това такова пропорционално
преразпределение е направено и спрямо останалите трима абонати по
отклонението освен ответника, т.е. не само той е понесъл разликата между
общия и индивидуалните водомери. Поради това и липсва основание
ответникът да бъде освободен от заплащане на стойността на кубиците
доставена, отведена и пречистена вода, начислени му вследствие
пропорционалното разпределение на разликата от общия водомер /в този
смисъл Определение № 2428/09.08.2023 г. по гр.д. № 338/2023 г. на ВКС, 4-то
г.о., където са разгледани аналогични на наведените от ответника
възражения/.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния обект в
процесния период съдът намира, че следва да кредитира изготвената съдебно
икономическа експертиза, въпреки оспорванията на ответника, които както се
отбеляза по-горе са неотносими към спор. От заключението по нея се
установява, че служителят на ищцовото дружество е начислявал количеството
доставена, отведена и пречистена вода през процесния период – по два броя
водомери. За това отчитане са водени карнети съгласно законовите
изисквания – като само в три месечни периода данни липсват. За стойността
на ВиК услугите са издавани ежемесечни фактури, в които е отразено и
количеството начислени ВиК услуги – по индивидуални водомери и на
отделен ред кубици и стойност на същите, преразпределени от общия
водомер. В тази връзка съдът счита, че по делото не се установява
злоупотреба от страна на ищцовото дружество, нито не надлежно отчитане на
потребените ВиК услуги – с изключение на трите месечни периода от
13.06.2019 г. до 15.07.2019 г.; от 14.06.2020 г. до 15.07.2020 г. и от 14.06.2021
г. до 12.07.2021 г. Поради това и исковата претенция за тези три периода
следва да бъде отхвърлена.
На последно място съдът намира, че следва да съобрази въведеното
възражение за погасителна давност, което е частично основателно. Предвид
изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия
ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец
10
става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на
фактурата. Предвид датата на подаване на исковата молба – 02.03.2023 г. и
началото на исковия период – 11.02.2019 г., то възражението за погасяване по
давност на главниците е основателно за периода от 11.02.2019 г. до 14.01.2020
г. при последна фактура от 21.01.2020 г., по която ответникът е изпаднал в
забава след 21.02.2020 г. Предвид това погА.и по давност са и вземанията за
обезщетение за забава върху тези главници.
В тази връзка и съдът намира искът за главница за основателен до
сумата от 4734.73 лева за периода от 14.01.2020 г. до 14.06.2020 г., от
15.07.2020 г. до 14.06.2021 г. и от 12.07.2021 г. до 13.01.2023 г., като за
разликата до пълния размер от 6032.86 лева или за сумата от 1298.13 лева
относима към периодите от 11.02.2019 г. до 14.01.2020 г. , от 13.06.2019 г. до
15.07.2019 г.; от 14.06.2020 г. до 15.07.2020 г. и от 14.06.2021 г. до 12.07.2021
г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
От своя страна искът за обезщетение за забава е основателен до сумата
от 621.31 лева за периода от 19.03.2020 г. 26.01.2023 г. – върху съответните
главници. За разлика до пълния предявен размер от 981.19 лева или за сумата
от 359.88 лева за периода от 14.04.2019 г. до 26.01.2023 г. върху съответните
главници искът следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 830.56 лева, от които 280.56 лева държавна такса, 400 лева –
адвокатско възнаграждение и 150 лева – разноски за експертиза. Видно от
представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част
от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от
634.23 лева.
Ответната страна претендира разноски от общо 1200 лева, от които
1000 лева адвокатски хонорар и 200 лева разноски за експертиза. Посочените
разноски са действително извършени като предвид цената на исковете
уговореният адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото е в минимален
размер. Предвид изхода на делото – съобразно отхвърлената част от
претенциите на ответното дружество се дължи сумата от 283.66 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М П.“ ЕООД, с ЕИК: ***** и адрес на управление: гр.
Перник, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец, № 11, сумата от общо 5356.04 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за водоснабден
обект с адрес: гр. *****, от които главница в размер на 4734.73 лева за
периодите от 14.01.2020 г. до 14.06.2020 г., от 15.07.2020 г. до 14.06.2021 г. и
11
от 12.07.2021 г. до 13.01.2023 г. вкл. и 621.31 лева – обезщетение за забава за
периода от 19.03.2020 г. 26.01.2023 г. – върху съответните главници, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
02.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за сумата от общо 1658.01 лева, представляващи разликата до пълния
претендиран размер от 7014.05 лева, от които 1298.13 лева – разликата до
пълния претендиран размер на главницата от 6032.86 лева относима към
периодите от 11.02.2019 г. до 14.01.2020 г. , от 13.06.2019 г. до 15.07.2019 г.;
от 14.06.2020 г. до 15.07.2020 г. и от 14.06.2021 г. до 12.07.2021 г. и 359.88
лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от
981.19 лева, относим за периода от 14.04.2019 г. до 26.01.2023 г. вкл. върху
съответните главници, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлените части /предвид недоказаност на претенциите в една част и
погасяване по давност в друга част/.
ОСЪЖДА „М П.“ ЕООД, с ЕИК: ***** и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ***** сумата от
общо 634.23 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
943/2023 г. по описа на Пернишкия предвид уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
***** със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „М П.“ ЕООД, с ЕИК: *****
и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***** сумата от общо 283.66 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 943/2023 г. по описа на
Пернишкия предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12