№ 264
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901175 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№22527/20.10.2020г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл.129, ал.2 от
ГПК с молба вх. №23644/05.11.2020г., на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша” №89 Б, представлявано от
изпълнителните директори К.Ч. и Б.В..
Със същата срещу ответника Н. Х. К., ЕГН **********, с адрес
********, ********, ********, ********, са предявени следните
осъдителни искове:
1. частичен иск за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща
част от изплатените на увредените лица Ф.Н.М. и Ю.Ю. обезщетения за
причинени им вреди от смъртта на техния син Н.Ю.Ю., загинал при
ПТП, настъпило на 31.08.2014г. в с. Медовец, ********, виновно
причинено от ответника Н. Х. К., ЕГН **********, застрахован в
ищцовото дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за лек автомобил „Мерцедес Бенц
Вито”, peг. № ********, обективирана в застрахователна полица
1
№********/09.04.2014г., целите в общ размер на 100 000 лева;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба (20.10.2020г.) до окончателното й плащане;
3. за заплащане на сумата 15 лева, представляваща сторени разноски по
ликвидация на щета №********;
4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 15 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба (20.10.2020г.) до окончателното й плащане;
5. за заплащане на сумата 9 141,65 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата
главница от 30 015 лв., за периода от 20.10.2017г. до 20.10.2020г..
По делото е осъществена пълна размяна на книжа между страните, в
хода на която страните са обосновали изчерпателно насрещните си твърдения
и възражения по релевантните за спора и приложимите към него правни
норми и съдебна практика по тяхното приложение.
Проведени са две открити съдебни заседания като в хода на
доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В хода на съдебните прения ищецът чрез процесуалния си
представител адвокат П.П., АК – Варна, обосновава подробно становище, че
предявените искове са били доказани по основание и размер и моли за
тяхното уважаване.
Ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П.И., АК –
Варна, аргументира становище, че исковете са недоказани в своето основание
и следва да бъдат отхвърлени.
Доводите на страните са развити допълнително в представени писмени
защити.
И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като
своевременно са представили списъци по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът прие
2
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното от ищеца „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
право да получи обратно от застрахованото лице - ответника Н. Х. К., ЕГН
**********, ********, ******** застрахователните обезщетения, платени на
Ф.Н.М. и Ю.Ю. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния син Н.Ю.Ю., загинал вследствие на ПТП, настъпило на
31.08.2014г. в с. Медовец, ********, виновно причинено от ответника Н. К. с
управлявания от него л.а. „Мерцедес Бенц Вито” с рег. № ********,
ответника Н. И. и по негова вина.
Главният иск е предявен като частичен – в размер на 30 000 лева,
представляваща част от изплатените обезщетения за неимуществени вреди в
общ размер на 100 000 лева, като сумата се претендира ведно със следващото
се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 20.10.2017г.
до окончателното плащане, чийто размер до датата на завеждане на исковата
молба в съда – 20.10.2020г., се заявява в размер на 9 141,65 лева. Претендира
се и възстановяване на сторените обичайни разходи за ликвидация на щета в
размер на 15 лева.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.274,
ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ,
бр.102/2015г.), съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, че на 31.08.2014г., около 16,00 часа в
село Медовец, ******** по вина на ответника Н. Х. К. като водач на лек
автомобил „Мерцедес Бенц Вито” с рег. № ******** е възникнало ПТП, в
резултат на което е била причинена смъртта на водача на мотоциклет „Хонда”
Н.Ю.Ю. и пътника А.С.Ю..
С влязла в сила присъда по НОХД №595/2015г. на Окръжен съд –
Варна ответникът Н. Х. К.е бил осъден за извършеното деяние, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1 и чл.342, ал.1 от НК, като
му е било наложено и съответно наказание.
Към датата на настъпване на ПТП водачът на л.а. „Мерцедес Бенц
3
Вито” с рег. № ********, с който е причинено увреждането, е бил застрахован
в ищцовото дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
застрахователна полица №********/09.04.2014г. със срок на застрахователно
покритие от 10.04.2014г. до 24,00 часа на 10.04.2015 година.
По заявена от пострадалите Ф.Н.М. и Ю.Ю. претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение е била образувана преписка по щета
№********, по която, въз основа на решение на застрахователната експертна
комисия към „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, при отчитане и на
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналото лице (управлявало
МПС без да притежава свидетелство за правоуправление, без предпазна каска
и след употреба на алкохол) било взето решение да бъдат изплатени
обезщетения в размери от по 50 000,00 лева за всеки един от тях. В тази
смисъл било подписано и споразумение с пострадалите, в изпълнение на
което на 12.11.2015г. с платежни документи ID ********* и ID *********
дружеството им изплатило дължимите застрахователни обезщетения за
претърпените вреди чрез банков превод на сумите по посочена от тях
клиентска сметка на адвокат Й.Й..
Ищецът твърди, че на посочената дата 31.08.2014г. водачът на л.а.
„Мерцедес Бенц Вито” с рег. № ******** Н. Х. К. е управлявал автомобила
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон
норма, което е установено с присъдата на наказателния съд.
С оглед на това и основавайки се на нормата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ
(отм.), приложима с оглед датата на настъпване на събитието, ищецът твърди,
че ответникът е регресно отговорен и следва да му възстанови платените на
пострадалите от това ПТП лица суми. С покана за доброволно изпълнение,
получена лично на 10.12.2015г., ответникът бил поканен да възстанови на
застрахователя платените суми, но и до настоящия момент същият не бил
удовлетворил претенцията му.
Ответникът Н. Х. К., ЕГН **********, ********, ******** оспорва
предявените искове като твърди, че не е страна по договора за застраховка по
риска „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
№********/09.04.2014г., положения в него подпис за застрахован не е
4
изпълнен от него лично или чрез упълномощено лице.
В условие на евентуалност, отрича наличието на задължителна
предпоставка за регресната отговорност по чл.274 от КЗ, като твърди, че не е
установено противоправно поведение от страна на деликвента.
Оспорва иска и по размер като твърди, че обезщетението не е
определено съобразно критериите за справедливост и обичайните
обезщетения за този вид деликт. Противопоставя и възражение, че при
изплащане на обезщетението застрахователят не е съобразил факта, че
пострадалият Н.Ю.Ю. е съпричинил вредоносния резултат в размер не по-
малко от 75%, тъй като е бил неправоспособен водач, управлявал е
мотоциклет без надлежна регистрация по ЗДвП, в нетрезво състояние, при
наличие на алкохол в кръвта повече от 0,4 промила, и е допуснал нарушения
на правилата за движение по пътищата, именно в резултат на което се е
стигнало до пътното произшествие и вредите от него.
Обосновано е и възражение за погасяване по давност на претенцията на
ищеца като твърди, че регресното право е възникнало от момента на деликта -
31.08.2014г., и към датата на предявяване на иска предвидената обща
петгодишна давност е била изтекла.
При тези насрещни твърдения и възражения, с доклада си по делото
съдът е приел, че основните релевантни за спора факти: - че на 31.08.2014г.,
управлявайки посочения в застрахователна полица №********/ 09.04.2014г.,
издадена от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
ответникът Н. Х. К., ЕГН **********, ********, ********, е предизвикал
ПТП, от което са настъпили вреди за трето лице; - на сочената дата водачът
на л.а. „Мерцедес Бенц Вито” с рег. № ******** Н. Х. К. е управлявал
автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма; - че ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е
изплатил обезщетение на третите пострадали лица Ф.Н.М. и Ю.Ю. за
обезщетяване на вредите, претърпени от тях вследствие на това ПТП; -
въпреки отправената му покана, ответникът не е възстановил на ищеца
изплатените обезщетения, не са спорни между страните.
Основен релевантен факт, по който е налице спор между страните, е
5
наличието към датата на пътното произшествие на валидно сключена с ищеца
- застраховател „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. „Мерцедес
Бенц Вито” с рег. № ******** по застрахователна полица
№********/09.04.2014г. със срок на застрахователно покритие от 10.04.2014г.
до 24,00 часа на 10.04.2015 година.
С исковата си молба ищецът е представил заверено копие от
комбинирана застрахователна полица №********/09.04.2014г. за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Мерцедес
Бенц Вито”, peг. № ********, собственост на Н. Х. К., ЕГН **********,
който е посочен като застраховано лице и обичаен водач на автомобила. Това
копие на полицата съдържа подпис за застрахования. Ищецът не оспорва
насрещното твърдение на ответника, че подписът не е положен от него, но
счита, че наличието на подпис в полицата и факта, че ответникът –
застрахован водач се е възползвал от нея са достатъчни, за да се приеме, че в
случая е налице валиден застрахователен договор.
Съгласно разпоредбите на чл.1, ал.1, т.6 и чл.286 от Търговския закон
(ТЗ), договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, която според
изискването на чл.344, ал.1 от КЗ следва да бъде сключена в писмена форма -
застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е
спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението (чл.293, ал.3 ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис в
застрахователната полица на някоя от страните по правоотношението не дава
основание договора да бъде оспорван като нищожен поради липса на
съгласие, ако от поведението на съответната страна (застрахован или
застраховащ) може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на
сделката (ТР 1/2018 г., ВКС, ОСГК, т. 2а). Дори и полицата да не е подписана
от оправомощено лице, с извършените от страните конклудентни действия
същият безусловно се валидира.
От събраните по делото доказателства не се установява някоя от
страните по договора за застраховка да е оспорила действителността на
същия.
6
Няма спор между страните, установява се и от доказателствата по
делото, че застрахователният договор е бил сключен от застрахователен
посредник Н. Х. АПТ.. Макар да няма конкретен спомен за обстоятелствата,
при които е била сключена полицата, в свидетелските си показания по делото
същата заявява, че не е възможно полицата да е била издадена без да се е явил
собственика на автомобила или друго лице от негово име и да е представил
свидетелството за регистрация на превозното средство (т.нар. голям талон),
данните от което са необходими, за да бъдат попълнени в полицата. Не е
възможно и да се отчетат към застрахователя суми за застрахователна
премия, ако същите не са били заплатени от клиента. Свидетелката А. е
категорична, че за да издаде сметките за заплатени вноски от разсрочената
застрахователна премия и за издадения сертификат зелена карта значи е
получила парите от клиента, не е заплащала лично дължими суми. Събраните
премии от клиентите свидетелката отчитала към застрахователя като ги
посочвала в съставяните отчети. В отчетите включвала и информация за
издадените за съответния период полици. Обичайно същите се издавали в два
екземпляра - един оригинал за застрахователната компания и втори екземпляр
за клиента, който му се предоставял след сключването на застраховката.
Свидетелката сочи, че има случаи в практиката си, при които вторият
екземпляр от полицата, който е за клиента, да остане неподписан от него.
Според условията на застрахователните компании, задължителен подпис на
застрахования се изисква само на оригинала (първия екземпляр). В
практиката си като застрахователен посредник свидетелката Н. А. няма
случаи на оспорване впоследствие от лицето, което е означено като
застрахован в полицата, на сключената от негово име застраховка, няма
случаи на невалидно сключени договори.
В приетото по делото ДП № 2122/2014 г. по описа на ПУ – Дългопол
(приложено към НОХД №595/2015г. по описа на Варненски окръжен съд) на
лист 113-ти и следващите са приложени копия от застрахователната полица
№ ********, сметка №1844359 от 09.07.2014г., удостоверение за техническа
изправност на ППС. Същите са били представени лично от ответника Н.К.,
при първия му разпит непосредствено след пътния инцидент на 31.08.2014 г.,
като с нарочни писмени изявления върху тях и положен подпис същият е
удостоверил верността им с оригинала. В протокола за разпита му като
7
свидетел е отразено изричното му изявление, че тези документи се представят
лично от него за нуждите на разследването.
При дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ответникът Н. К.
потвърждава автентичността на почерка върху представените на 31.08.2014 г.
копия на застрахователната полица и …. И положените от него, но пояснява,
че няма спомен за обстоятелствата, при които същите са били представени от
него на разследващия орган. Пояснява, че автомобила е бил закупен през 2013
г., като рядко го е управлявал, тъй като била проблемна („Колата си беше
проблемна с дюзите и не съм я карал много”). Потвърждава, че когато е
закупил автомобила, след 09 април 2013 г. е сключили първата застраховка
„ГО”.
Назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)
категорично установява, че първите две вноски от застрахователната премия
(по сметка №1794655/09.04.2014г. и сметка №1844359/09.07.2014г.) по
процесната полица са били платени на застрахователния посредник Н. Х.
АПТ. и същите са били преведени от нея и отчетени към застрахователя „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Установено е, че сумите са постъпили по
сметка на застрахователя и са осчетоводени при него.
Ищецът е отправил регресна покана изх. №92-9350/07.12.2015г., с която
е уведомил ответника – застрахован деликвент, че във връзка с причиненото
от него събитие от 31.08.2014г. дружеството – застраховател е изплатило
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, и поради установено
въз основа на събраните към този момент данни за събитието право на
регресно вземане го е поканил да възстанови доброволно платените суми.
Поканата е била получена лично от ответника на 10.12.2015г. Липсват както
наведени твърдения, така и посочени и представени доказателства, че
ответникът се е противопоставил на тази претенция, отричайки наличието на
договорна обвързаност по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съвкупния анализ на относимите към основния спорен момент
доказателства по делото сочи, че: застрахователният посредник е отчел към
застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД сключването на
застрахователен договор по полица №********/09.04.2014г. за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, отчел е и получените по тази
8
полица суми за платените вноски от разсрочената застрахователна премия; -
застрахователят е подал нужната информация към Гаранционния фонд за
оповестяването на сключената застраховка ГО за водача на л.а. „Мерцедес
Бенц Вито” с рег. № ********, заплатил е и застрахователното обезщетение
на пострадалите родители на загиналия при ПТП водач Н.Ю.Ю.; в полицата
ответникът е посочен като собственик и обичаен водач, който безспорно е
лице, имащо интерес от осигуряване на застрахователна защита при
управлението на описания в полицата автомобил; вторият екземпляр от
полицата се е намирал у водача и собственик на автомобила към момента на
ПТП; към този момент същият е разполагал и с издадената сметка
№1844359/09.07.2014г. за плащане на втората вноска от разсрочената
застрахователна премия, които е предоставил доброволно на разследващите
обстоятелствата около ПТП и причините за неговото настъпване полицейски
органи; за предходната година ответникът е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със същия застраховател (по полица
25933425), чиято крайна дата на покритие е 08.04.2014г., 23:59 часа
(настоящата полица е сключена на 09.04.2014г.).
При тези фактически констатации и по аналогия, доколкото от
събраните по делото доказателства не се установява до предявяването на
настоящия иск някоя от страните по договора за застраховка да е оспорила
действителността на същия, то следва да се приеме, че към датата на
процесното ПТП (31.08.2014г.) е съществувало действително застрахователно
правоотношение. Сключеният на 09.04.2014г. застрахователен договор е
породил действие по отношение на посочения обичаен водач и не е нищожен.
Застрахователното правоотношение относно лек автомобил „Мерцедес Бенц
Вито”, peг. № ********, е действало въз основа на активна полица
№********/09.04.2014г., за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за периода от 00:00 часа на 10.04.2014г. до 23.59 часа на
10.04.2015г., която е прекратена на 24.10.2014г., 00:00 часа, което
удостоверява и справката в сайта на Гаранционния фонд -
http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg.
Предмет на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е имуществената отговорност на
застрахованите лица за причинени от тях вреди - имуществени или
9
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата (чл.477 КЗ). Съгласно ал.2 на същата разпоредба,
застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
По делото няма спор, надлежно е установено и от събраните писмени
доказателства, че към момента на ПТП автомобилът е бил управляван от
неговия собственик – ответникът Н. Х. К., поради което гражданската му
отговорност спрямо увредените лица (в случая пострадалите наследници на
починалия Н.Ю.Ю. е застрахована по силата на представената
застрахователна полица.
Фактът, че ответникът е причинил процесното ПТП, управлявайки
лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма
не е спорен между страните, същият е и надлежно установен от събраните по
делото писмени доказателства (към ИМ - констативен протокол за ПТП
№2741/31.08.2014г.; протокол за химическо изследване на проба кръв; от ДП
- талон за медицинско изследване от 31.08.2014г.; протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол №1221/02.09.2014г.;
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол от 31.08.2014г.;).
При тестването му от пристигналия на местопроизшествието полицейски
екип с техническо средство (Дрегер) е установена концентрация от 0,83 на
хиляда, а при изследването на взетата няколко часа по-късно кръвна проба е
установена концентрация на алкохол в кръвта 0,7 промила.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие
застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма. Относим за установяване на това обстоятелство закон е Законът за
10
движението по пътищата – чл.5, въвеждащ задълженията на водачите на
пътни превозни средства. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в
относимата си към датата на деянието (31.08.2014г.) редакция ДВ, бр. 54 от
16.07.2010 г. предвижда пълна забрана за водача на пътно превозно средство
да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. Следователно, към този момент законът не
предвижда допустима норма на концентрацията на алкохола в кръвта, едва
превишаването на която да поражда правото на застрахователя да получи
регресно от застрахования деликвент платеното обезщетение. По силата на
самата норма на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) това право е налице във всички
случаи, при които е установено, че към момента на произшествието
застрахованият водач, причинил обезщетените от застрахователя вреди, е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол.
Причинената в резултат на процесното ПТП от 31.08.2014г. смърт на
пострадалия Н.Ю.Ю. като съставомерен резултат от деянието на ответника е
част от присъдата на наказателния съд, поради което и на основание чл.300
ГПК тези факти се приемат за надлежно установени. Доколкото с присъдата
не е произнесен по задължителен за съда и за страните начин въпроса за
виновност и противоправност в действията на пострадалия водач на
мотоциклета – участник в ПТП Н.Ю.Ю., и с оглед факта, че обезщетенията на
родителите е било определено и изплатено доброволно от застрахователя в
производство между застрахователна експертна комисия при „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД и наследниците на починалото в ПТП лице във връзка с
образуваната по този повод щета №********, в настоящия процес ищецът е
бил длъжен да установи обема на вредите, претърпени от третите лица, и
основателния размер на обезщетенията, дължими за тяхната справедлива
обезвреда. Наред с това съдът приема, че е властен в настоящия процес на
самостоятелно основание да се произнесе по реда на чл.52 от ЗЗД за
справедливия размер на обезщетението, дължимо на пострадалите за
овъзмездяване на понесените от тях неимуществени вреди.
Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на
обезщетението за претърпените от увредените лица неимуществени вреди е
свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.
Установено е по делото, че увредените Ф. и Ю.М. са понесли тежко смъртта
11
на своя син Н. и продължават да понасят много тежко загубата. Разпитаната
по делото свидетелка Н. ЮМ. С. – сестра на пострадалия, установява, че
починалият й брат и родителите му са живеели заедно в разбирателство,
взаимно уважение и подкрепа. Брат й ходел да работи в чужбина и помагал на
родителите си. По-рано в деня на пътното произшествие Н. бил с баща си да
събират сено за животните. Майка й била пенсионерка, грижела се за
семейството и домакинството. Новината за случилото си шокирала
родителите, били много разстроени, съсипани, плачели неутешимо. След
инцидента родителите потърсили дори психологична помощ от специалист,
приемали медикаменти, които им помагали да се поуспокоят („След консулта
с психиатрите и след изписване на лекарствата, ако те ги пиеха, ги
успокояваха.”). И понастоящем майката била много агресивна, плачела и
тъгувала, ежеседмично ходела на гроба на загиналия си син. Загубата на син
се отразила тежко и на бащата. Няколко месеца след инцидента претърпял лек
инсулт, имал леко изкривяване на лицето, лежал и в болница две седмици. И
към днешна дата приемането на загубата било тежко за родителите,
превъзмогването й било много трудно, те все още я преживявали, не
минавало и ден без да споменават починалия си син и неговата съпруга, също
загинала при пътното произшествие. Майката се затворила, не излизала
много навън сред хората, избягвайки по този начин разговори за случилото се
и за загубата.
Въз основа на изложеното, като отчита и обществения критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено – икономически
условия на живот, съдебната практика по аналогични случаи, като взема
предвид и житейски оправданото, както и обстоятелството, че установената в
чл.52 от ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, а следва да се
съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалия, съдът
определя общият размер на обезщетението на засегната неимуществена
ценност, установена за всеки един от увредените лица Ф.Н.М. и Ю.Ю. на по
100 000 лева за всеки един от тях.
Възражението на ответника за съпричиняване на пътното произшествие
и вредите от него от страна на пострадалия Н. Ю. съдът приема за
основателно. Разпитания по делото свидетел М.А. – пътник на предната
седалка в автомобила, управляван от ответника Н. К. сочи, че на влизане в с.
12
Медовец, за където пътували, в насрещната посока се появил мотор, който
карал „много силно и на зиг-заг” . Водачът и спътницата му били без каски,
били леко облечени, без екипировка. От получената справка от ОД на МВР –
Варна, Сектор „Пътна полиция” се установява, че управлявания от
пострадалия мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф” с рег. № В 4059 К считано от
25.08.2013г. е спрян от движение в изпълнение на принудителна
административна мярка, наложена от РУ-Провадия за това, че е бил
управляван от неправоспособен водач Н. Ю.. И понастоящем мотоциклетът
бил със статут „спрян от движение”. В приложената по ДП справка №819р-
2950 от 09.03.2015г. на ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция” е
удостоверено че Н. Ю. не е притежавал СУМПС (няма издавани такива).
Независимо от това има множество налагани санкции за нарушения по ЗДвП.
Установено е също така, че към момента на ПТП пострадалия Н. Ю. е
управлявал мотоциклета след употреба на алкохол. При извършеното на
6.10.2014г. изследване на кръвната проба, взета от трупа му, е установено
наличие на 0,4 промила летливи редуциращи вещества, в т.ч. и етилов
алкохол.
Съдът намира, че е налице пряка причинна връзка между така
установеното противоправно поведение на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Управляването на спряно от движение превозно
средство, при липса на надлежна правоспособност за това, след употреба на
алкохол и с превишена скорост безспорно е допринесло за настъпване на
тежкото пътно произшествие инцидент, а липсата на задължителна защитна
каска – и за обема на нараняванията. Този принос на пострадалия следва да се
отчете в равна степен с този на ответника като водач на лекия автомобил. В
тази връзка съдът съобразява по-голямата отговорност на водачите на
автомобили, която ЗДвП им поставя, за осигуряване на безопасността на
движението (чл.5, ал.2, т.1, чл.20 от ЗДвП). Възприетото и от водача Н. К., и
от неговия спътник - свидетеля М.А., поведение на мотоциклета на пътното
платно (факт, който е приет и отчетен и в мотивите на наказателния съд),
безспорно е изисквал повишено внимание от страна на водача на лекия
автомобил и предприемане на мерки за избягване на пътния инцидент.
Предвид горното, съобразно приетия размер на съпричиняването,
дължимите на увредените лица Ф.Н.М. и Ю.Ю. обезщетения за
13
неимуществените вреди, претърпени вследствие на смъртта на техния син Н.
Ю., следва да се определят в размери от по 50 000 лева за всеки едно от тях.
По изложените съображения съдът намира, че по силата на чл.274, ал.1,
т.1 КЗ (отм.) ответникът Н.К. носи отговорност за репариране на
застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност” на
платеното обезщетение на пострадалото лице. Безспорно е установено по
делото, а този факт не е и спорен между страните, че ищецът е изплатил
обезщетения на третите увредени лица Ф.Н.М. и Ю.Ю. за претърпените от
тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Н.Ю.Ю., загинал при
причиненото от ответника ПТП, в размери от по 50 000 лева на всеки от тях.
Заявената в настоящия процес претенция на ищеца е частична, поради което
исковете се уважават в размерите така, както са предявени.
Ответникът нито твърди, нито установява, че е възстановил на
застрахователя платените обезщетения и направения разход по ликвидация на
щетата в указания му с регресната покана от 07.12.2015г., връчена му лично
на от 10.12.2015г., 15-дневен срок за доброволно изпълнение, поради което
дължи и обезщетение за собствената си забава в размер на законната лихва
върху претендираните главници до окончателното им плащане. За
предхождащия завеждането на иска период 20.10.2017 - 20.10.2020г.
размерът, изчислен от съда с помощта на компютърен продукт на APIS
/Апис-ФИНАНСИ, Изчислителни системи/, е 9 141,65 лева, поради което
следва да се присъди изцяло. Акцесорните претенции се уважават така, както
са предявени.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията на
ищеца, основано на твърдения, че регресното право е възникнало от момента
на деликта - 31.08.2014г., и към датата на предявяване на иска предвидената
обща петгодишна давност е била изтекла, е неоснователно. Трайна и
непротиворечива е установената съдебна практика, която е и продължение на
застъпеното в т. 14 от ППВС № 7/77 г., че началният момент, от който тече
давността по отношение на регресните искове на застрахователя е датата на
плащането от негова страна на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е
петгодишен, съгласно чл. 110 ЗЗД. Понастоящем това разрешение е
14
възпроизведено изрично в действащия Кодекс за застраховането - чл. 378, ал.
5 КЗ, разпореждащ, че регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
„Гражданска отговорност” по т. 10 – 13, раздел II, буква „А” от приложение
№ 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на
причинителя на вредата. Безспорно е установено в случая, че плащането на
определените от застрахователя обезщетения е извършено на 12.11.2015г. с
платежни документи ID ********* и ID *********, с оглед на което към
датата на предявяване на регресния иск - 20.10.2020г., петгодишния
давностен срок не е изтекъл. Не е погасена по давност и акцесорната
претенция, тъй като същата е заявена само за тригодишен период,
предхождащ подаването на исковата молба.
При този изход на делото и като съобрази нормата на чл.78, ал.1 ГПК,
съдът приема за основателно и искането на ищеца да му се присъдят
сторените за производството разноски. Същите, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за направа са в общ размер на 3
550,66 лева и се присъждат изцяло. Възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно. Платения от ищеца адвокатски хонорар от 1 730 лв. е
към минималния, установен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, размер на дължимото възнаграждение, с оглед на което и
като се има предвид действителната правна и фактическа сложност на делото
същият не регистрира прекомерност.
Въз основа на изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. К., ЕГН **********, с адрес ********, ********,
********, ********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” №89 Б, сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева),
представляваща част от изплатените на увредените лица Ф.Н.М. и Ю.Ю.
обезщетения за причинени им вреди от смъртта на техния син Н.Ю.Ю.,
загинал при ПТП, настъпило на 31.08.2014г. в с. Медовец, ********, виновно
15
причинено от ответника Н. Х. К., ЕГН **********, застрахован в ищцовото
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за лек автомобил „Мерцедес Бенц Вито”, peг. № ********,
обективирана в застрахователна полица №********/09.04.2014г., целите в
общ размер на 100 000 лева, и сумата 15 лева (петнадесет лева),
представляваща сторени разноски по ликвидация на щета №********, ведно
със законната лихва върху отделните главници, считано от датата на
подаване на исковата молба (20.10.2020г.) до окончателното им плащане,
както и сумата 9 141,65 лева (девет хиляди сто четиридесет и един лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху общата главница от 30 015 лв., за периода от
20.10.2017г. до 20.10.2020г., на основание чл.274, т.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.) и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата 3 550,66
лева (три хиляди петстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16