№ 19856
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121222 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3679/2024 г. на СРС,
125-ти състав, срещу И. В. М. и К. В. М.. Твърди, че И. В. М. и К. В. М., като наследници на
*** и собственици на топлоснабден имот - находящ се на адрес: ***, аб. № ***, са клиенти
по неформален договор за продажба на ТЕ. Твърди, че в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност 2622,96 лв., като ответниците не
заплатили същата на уговорения в приложимите общи условия падеж /45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася всяка от месечните суми/, поради което изпаднали в
забава и дължали обезщетение за забава в размер на 707,29 лв. за периода 15.08.2021 г. –
10.01.2024 г. Поддържа, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово
разпределение, поради което дължали цена за същата в размер на 16,84 лв. за периода
01.01.2021 г. – 30.09.2021 г., като поради неплащане на падежа следвало да заплатят и лихва
за забава в размер на 4,82 лв. за периода 18.03.2021 г. – 10.01.2024 г. В исковата молба се
твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както
и че след изтичане на отоплителния сезон е изготвял дялово разпределение, въз основа на
което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците. Поради изложеното, ищецът
предявява искове за установяване дължимостта на горепосочените суми, като претендира по
½ от тях от всеки от ответниците, както и разноски в производството.
Ответниците И. В. М. и К. В. М. са депозирали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове. Развиват доводи за недопустимост, а
евентуално – за неоснователност на предявените искове с твърдения, че не са собственици
или ползватели на процесния имот през процесния период. Поддържат, че през периода
1
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. собственик на процесния имот била ***, а на 16.12.2020 г. тя е
прехвърлила същия на ***, но е запазила пожизнено правото си на ползване, като на
15.10.2021 г. е починала, в резултат на което единствен собственик и ползвател е останал
именно ***. Ответниците твърдят още, че не следва да отговарят като наследници на *** и
поради факта, че са се отказали от наследството й на 19.04.2022 г. В евентуалност, правят
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода 01.05.2020 г. –
19.12.2020 г. Молят за прекратяване на производството, като недопустимо, респективно за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с
договор за покупко – продажба под формата на н.а. от 2013г. *** ЕГН ********** е
придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот, че на 16.12.2020г. с договор
за прехвърляне на имот срещу задължение за заплащане на издръжка, *** е прехвърлила
правото на собственост върху ***, при запазване на пожизнено вещно право на ползване, че
*** е починала на 15.10.2021г., както и че единствени наследници по закон на ***, съгласно
издаденото удостоверение за наследници, са И. М. и К. М. – деца на нейния брат, починал
през 2007г. , както и че по заявления от 19.4.2022г. на И. М. и К. М., при СРС, в специалната
книга, са вписани откази от наследство.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на
топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Разпоредбите на чл.51 и 52 ЗН уреждат приемането и отказа от наследство. В ТР №
148/10.12.1986 г. се прие разяснението, че отказът от наследство, вписан в особената книга
към РС, има действие от датата на откриване на наследството, по отношение на включените
в наследствената маса права, както и задължения, поради което и се налага изводът, че
отказът има действие към датата на откриване на наследството –15.10.2021г. Доводите на
ответната страна, изложени във връзка със запазеното вещно право на ползване на
наследодателя им, са неотносими, тъй като исковият период е 5.2020г.-4.2021г., правото на
собственост е прехвърлено на 16.12.2020г.- в средата на отоплителния сезон, като
приложима е разпоредбата на чл.61,ал.2 ОУ / при прехвърляне на собствеността,
предишният собственик има задължението да подаде заявление за закриване на партидата
си, като дотогава продавачът събира сумите от него/.
Ищцовото дружество оспори отказите от наследство, с довод, че с конклудентни
действия, ответниците са приели наследството. Конклудентни действия по приемане на
наследството съставляват действия по разпореждането с наследственото имущество –
прехвърляне на право на собственост върху имот, искания за заплащане на суми от
наследствената маса. Не се събраха доказателства в подкрепа на тази теза. Въз основа
издадените на ищеца съдебни удостоверения, се установи, че наследодателят на
ответниците е бил титуляр по банкова сметка, закрита от него /на 29.5.2020г., преди датата
на откриване на наследството/. В подкрепа на този извод е и постъпилото след приключване
на устните състезания пред СРС, неприето по делото удостоверение от НОИ, че на *** е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана до 31.10.2021г., като в
масивите на НОИ има вписана неполучена сума от 147,05 лева за период извън исковия
/6.11.2018г.- 30.11.2018г./, за която сума няма постъпили заявления за получаване на сумата
от наследниците по закон на ***.
Следователно, следва да се отхвърлят изцяло, тъй като в патримониума на
наследниците, с отказа от наследство, имащ действие към датата на откриване на
наследството, не е преминало право на собственост върху имота / на собствено основание,
към датата на откриване на наследството, топлоснабденият имот е собственост на трето на
делото лице ***/,, поради което и ответниците не дължат заплащане на натрупаните от
наследодателя задължения, която не придобиват, поради отказа.
По разноските.
Ответниците претендират заплащане на адвокатско възнаграждение от по 500 лева/ 600
лева с ДДС/, като възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно. Делото не се
отличава с фактическа или правна сложност – спорният въпрос е разгледан по – горе от
съда. Не са събирани други доказателства, освен писмени, като делото е решено в рамките
на две открити съдебни заседания. Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на §2А ДР
3
на НМРАВ /минималното възнаграждение се изчислява без ДДС/, минималното
възнаграждение, платимо от всеки ответник, възлиза съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, на
467,60 лева, поради което и сумата 500 лева не е прекомерна.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* против И. В.
М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск за признаване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 3679/2024г. от СРС, 125- ти
състав, за признаване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл. София
(столица) против И. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, за сумата 1311,48 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№ ***, за период от м.5.2020г.- 4.2021г. , ведно със законна лихва за периода от
19.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
10.01.2024 г. в размер на 353,64 лева , сумата 8,42 цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 1.2021г. до 9.2021г. , ведно със законна лихва за периода от
19.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.03.2021г. до
10.01.2024 г. в размер на 2,41 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес: гр. София, ЖК
КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б да заплати на И. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***
сторените по делото разноски от 600 лева за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* против К. В.
М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск за признаване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 3679/2024г. от СРС, 125- ти
състав, за признаване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл. София
(столица) против К. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: *** за сумата 1311,48 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№ ***, за период от м.5.2020г.- 4.2021г. , ведно със законна лихва за периода от
19.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
10.01.2024 г. в размер на 353,64 лева , сумата 8,42 цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 1.2021г. до 9.2021г. , ведно със законна лихва за периода от
19.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.03.2021г. до
10.01.2024 г. в размер на 2,41 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б да заплати на К. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: *** сторените
по делото разноски от 600 лева за адвокатско възнаграждение.
4
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5