МОТИВИ
по НЧХД № 821 / 2019 г. по описа на Районен съд Д.
Р.С.В. с ЕГН:**********,***, с тъжба е
повдигнала обвинение срещу И.К.Я. с ЕГН:**********,***, за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК, а именно за това, че 15.04.2019 година, около 17:00 часа, в гр. Д.,
ул. „Любен Каравелов“ №12, е причинила на И.К.Я. с ЕГН ********** *** на
здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, изразило се в
разкъсно-контузна рана в областта на лявата ръка, представляваща лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По
така подадената частна тъжба в първоинстанционният съд е било образувано НЧХД №
821/2019 г.
Ведно с тъжбата, пострадалият Р.С.В. е предявила и граждански иск за
неимуществени вреди против подсъдимия И.К.Я. в размер на 2500.00 лева , ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. До
започване на съдебното следствие, на основание чл.84 и сл. от НПК предявеният
граждански иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
като тъжителят е конституиран и като граждански ищец.
Подсъдимият И.К.Я. с тъжба е повдигнал
обвинение срещу Р.С.В.,за престъпление по чл.130,ал.1 от НК, а именно за това,
че 15.04.2019
година, около 17: часа в гр. Д., ул. „Любен Каравелов“ № 12, е причинил на Р.С.В. с ЕГН ********** ***
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се
в контузио-регионес брахи декстра етфеморис синистра. Контузия по вътрешна
страна на дясна мишница с умерено изразен оток 7-5 см. Контузия по ляво бедро –
вътрешна страна. Умерен оток с размерни 8-4 см. и умерено зачервяване на
кожата, представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.Ведно с тъжбата пострадалия И.К.Я. е
предявил граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимата Р.С.В. в
размер на 2500.00 лева,ведно със законната лихва до окончателното й заплащане. До започване на
съдебното следствие, на основание чл.84 и сл. от НПК предявеният граждански иск
е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като тъжителят е
конституиран и като граждански ищец. По така подадената тъжба е било образувано НЧЙД № 1032/2019г., по описа
на Районен съд Д..С определение №520 от 31.10.2019г., по НЧХД№ 1032/2019г., са
били обединени производствата по НЧХД№1032/2019г., и НЧХД № 812/2019г., по
описа на Районен съд Д.,като производството по делото е продължило под номера на
по-рано образуваното дело, а именно НЧХД№812/2019г., по описа на Районен съд Д..
По време на съдебните пР.я
тъжителя-подсъдимия Р. Слевева В., не се признава за виновна, дава обяснения по
случая, отрича да е причинила каквото и да е увреждане на Я., и да е извършила
деянието в което е обвинена.
Защитника на тъжителя –подсъдим,В.,адвокат
Ю.Д.,моли подадената тъжба да бъде уважена,а Я. осъден,за деянието за което с
тъжбата му е повдигнато обвинение.Счита,че от събраните по делото доказателства
както писмени така и гласни извършването на деянието е осъществено, а за
повдигнатото срещу В. обвинение с тъжбата на Я. същата да бъде оправдана,поради
несъставомерност на деянието.Излага подробни съображения в тази насока, а
гражданския иск уважен.
По време на съдебните пР.я
подсъдимия-тъжител И.К.Я.,не се признава за виновен, дава обяснения по случая и
е заявил, че не е пипнал с пръст В..
Защитника на подсъдимия-тъжител Я.,
адвокат Е.А.,моли съда да признае Я. за не виновен за повдигнатото с тъжбата на
В. обвинение,а В. да бъде призната за виновна,за престъпление по чл.130,ал.1 от НК.Излага подробни съображения в тази насока.Моли гражданския иск да бъде
уважен.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Тъжителят-
подсъдим Р.С.В. с ЕГН:**********,***
Подсъдимият-тъжител
И.К.Я. - роден на *** г. в с. Горно , постоянен адрес ***, ***гражданин,
не осъждан, висше образование, ***, егн
**********,
Тъжителят-подсъдим
Р.С.В. и подсъдимият-тъжител И.К.Я. ***,като В. живее в апартамент на 7 етаж, а
Я. в апартамент на 6 етаж.От години отношения между страните не са добри, и по
повод на това има депозирани жалби в РУ МРВ гр.Д..И давете страни са
предупреждаване по ЗМВР,да не се саморазправят по между си.На 15.0.4.2019г.,
около 17.00 часа тъжителят-подсъдим Р.С.В. се намирала на площадката между
шестия и седмият етаж на кооперацията в която живее.Същата се опитвала да
отвори един от прозорците който бил заковат,което наложило да вземе тесла със
себе си,за да разкове прозореца.В. започнала с теслата да отковава
прозореца,чувайки това от апартамента си се показал Я..Виждайки какво прави Я.
на няколко пъти я попитал какво точно прави,като започнал да си изкачва нагоре
при площадката мужду свата етажа където В. продължавала с теслата да нанася
удари с теслата по касата на прозореца.В. поради обстоятелството, че нанасяла
удари с теслата по прозореца,че чула приближаващият се подсъдим-тъжител.В
момента в който той стигнал да площадката и се опитал да спре В., и се опитал
да я хване за ръката,тя се завъртяла и му нанесла удар с теслата която държала
в себе си в областта на ръката,а Я. и
нанесъл удари по цялото тяло.След което Я. като видял, че му потича кръв се прибрал в апартамента си.В.
депозирала жалба до РУ на МВР Д. за инцидента.На 17.04.2019г., същата отишла на
лекар, и се снабдила с медицинско свидетелство,за нанесените и телесни
увреждания.Видно от приложеното по делото медицинско свидетелство, е че в
следствие на нанесен й побои от известно на нея лице е получила следните телесни
увреждания-дясна мишница по вътрешната страна умерен оток 7/5см,по ляво бедро
вътрешна страна умерен оток с размери 8/4 см, и умерено зачервяване на кожата.Същия
ден след станалия инцидент и подсъдимият-тъжител И.К.Я. посетил лекар и му било
издадено медицинско направление от което е видно, че на 15.04.2019г., същия е
бил на превръзка.
Видно от допуснатата и назначена, и
приета на делото медицинско експертиза,изготвена от вещото лице доктор С.К. е,
че в следствие на злополуката Р.С.В. е получила :контузио регионес брахии
декстра ет феморис синистра-контузия по вътрешната страна на дясна мишница с
умерено изразен оток 7/5см,контузия по ляво бедро-вътрешна страна,умерен оток
с размери 8/4 см, и умерено зачервяване
на кожата.Травмите се получават по
директен механизъм,директно въздействие на травмиращият агент върху засегнатата
област.Въздействащият агент е без режещи ръбове,възможно е да се получат
травмите от удар с юмруци или с ритници.Получените травми отшумяват за около
10-15 дни,като изхода е благоприятен с добра прогноза.Очаква се пълно
възтановяване,като се прецезира при контролни прегледи.Пострадалата е имала
болки по време на травмата и след това,получила е и дискомфорт.При провеждане
на оздравителните мероприятия-компреси,аналгитици,оплакванията намаляват и са
със затихващ интензитет.При прегледа е било установено:дясна мишница,кожа
бледа,няма видими патологични изменения.Ляво бедро вътрешна страна-кожа
бледа,без видими изменения на меките тъкани.Изходът от травмата е
благоприятен,функция възстановена.
Видно от допуснатата и назначена и приета
по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Б.П.,относно
телесните увреждания на
подсъдимият-тъжител И.К.Я.,е видно, че на 15.04.2019г., около 17.00
часа,при битов скандал му е бил нанесен удар с тесла в областта на
ръката,където се появила рана,която кървяла.Потърсил лекарска помощ,като такава
му е оказана в МБАЛ „Св И. Рилски 2003”, където е записан в амбулатория журнал
под №656,с диагноза разкъсно-контузна рана в областта на лявата ръка.Направена
превръзка.На 09.09.2019г., под №422 е било издадено медицинско направление,удостоверяващо
направената превръзка на лява ръка на 15.04.2019г.В приложената медицинска
документация не е описана характеристиката на раната/големина,дълбочина,наличие
на обилно кървене,засягане или не на подлежащите тъкани,ръбове на раната/,както
и липсват такива,които да указват процеса на възстановяване и настъпили или не
на усложнения през този период.Приема на антикоагуланти окозва влияние на
спирането на кървене от получената рана,но не и на възстановителния период.В
заключение-контузно-порезна рана се получава при удар с твърд тъп предмет или
удар с такъв,които при действието си нарушава целостта на кожната
повърхност.Факта, че е наложена само превръзка,предполага,че е имало обилно
кървене в момента на манипулацията,както и разкъсването не е проникнало на
голяма дълбочина.Обичайно възстановяването е пълно в рамките на десетина
дни,без наличието на функционални нарушения.пострадалият е имал болки и страдания,със
затихващ интензитет.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели-Елеонора Станкева
Котева-свидетел на тъжителят-подсъдимия Р.С., В.,свидетелят Йордан Тодоров, свидетел на подсъдимият-тъжител И.К.Я.,
и свидетелите М. С.Д. и Н.А.Б.- разпитани по почин на съда, след дадените от
страните по делото обяснения,както и от останалите събрани по делото писмени
доказателства.Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели,тъй
като същите са обективни,логични,подкрепят се от събраните по делото
доказателства, и са дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото.При
разпита си по време на съдебното следствие свидетелката Котева е заявила, че
въпросният ден когато е станал инцидента се е намирала в дома на
тъжителят-подсъдими.В..След като чула виковете на В. същата излязла от
апартамента й на външната врата между площадките и видяла как
подсъдимият-тъжител Я., нанася удари на В. с ръка и юмруци в областта на ръката
и рамото,и я ритал по краката-долу,под коленете ,видяла е два-три удара.Пред
нея В. е споделила за проведено лечение,след ударите,и непрекъснато и се
оплаквала, че я е страх.
Свидетелят Йордан Тодоров при разпита си по време на съдебното
следствие е заявил, че на въпросната дата-15.04.2019г., се е намирал в
апартамента си.Чул тряскане и излязъл за да види какво става.Видял В. с тесла
на площадката между 6 и 7 етаж на блока,да удря по касата на прозореца.Видял
как подсъдимият-тъжител Я.,също се показал от апартамента си,и се качил по
стълбите към мястото където се намирала В..Видял лично как Я. се опитал да спре
В.,като се опитал да я хване за ръката,но тя се завъртяла и го порязала с
теслата която държала в ръката си.При разпита си е заявил, че ако човек стои на
следващия етаж или между етажите, няма и не може как да го види.
Свидетелят М. С.Д. при разпита си е
заявил, че познава страните по делото,тъй като живее в същия блок.Не знае нищо
за случая, между тях,който е предмет на делото.Не знае какви са отношенията
между страните по делото.Знае за идване на служители на общината за техни
случай /между страните/.
Свидетелят Н.А.Б.- при разпита си е
заявил, че познава страните по делото,живее в същия блок, знае,че страните не
са в добри отношения, и свидетелства в тази насока.
По отношение на обясненията в с.з. на
двамата тъжители-подсъдими В. и Я.,всяко от които са насочени към опровергаване
на насрещната обвинителна теза, чрез изтъкване на различни обстоятелства, съдът
счита следното: За разлика от задължението,
вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес с оглед
възможната наказателна отговорност по чл.290 НК, обясненията на подсъдимия са
освен средство за защита /по арг. от чл.55 НПК/, но и доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал. В тази насока, при съобразяване с процесуалните
правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК съдът счита, че обясненията на
тъжителя-подсъдим В. и Я.,относно
случилото се на инкриминираната дата – са неубедителни, в противоречие
със свидетелските показания на които съдът дава вяра, поради което ги приема
само като защитна версия /позиция/, която може да реализира от избран от всеки
от тях начин.
Тъжителят-подсъдим В. и Я.,очертава пред съда
една фактическа обстановка, която логически е издържана, с оглед установените
лоши отношения между страните и е подкрепена изцяло от показанията свидетелите
които са поискали да бъдат разпитани.
Ето защо при детайлно установената
фактическа обстановка, подкрепена от показанията на свидетелите, частично от
обясненията на подсъдимите и относимата медицинска документация, съдът намери
за доказано по убедителен начин авторството и механизма на описаните леки
телесни повреди по см. на чл.130, ал.1 от НК, за чийто обективни елементи изложи
съображенията си по-долу в мотивите.
І. По
обвинението по чл.130,ал.1 НК спрямо тъжителя-подсъдим Р.С.В. неговата
наказуемост, гражданската отговорност и разноските по делото.
От фактите по делото се установи, че използвайки тесла и нанасяйки
с нея удар по лявата ръка на И.К.Я., му
е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно контузна рана в областта на лява ръка,представляваща
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Следователно, касае се за кратковременно разстройство на здравето,
представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма, съставляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК /в т.см. вж. изрично т.15 от
ППВС №3/1979 г./. От субективна страна деянието е извършено виновно, под
формата на пряк умисъл. Тъжителят-подсъдим е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното деяние, предвиждала е разстройството на здравето на, Я.,като
е целял именно да предизвика причиненото увреждане на здравето му. Деянието е противоправно,
засегнати са обществени отношения, защитаващи здравето на хората, поради което
и наказуемо с предвиденото от закона наказание.
Съдът се произнесе и по предявеният от тъжителя-подсъдим
граждански иск в размер на 2500.00 лв.,като е уважил иска в размер на 1000.00
лева, като прие, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в този
размер, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното му
изплащане,като иска за разликата до 2500.00 лева е отхвърлил като неоснователен.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди съда определи като съобрази претърпените от пострадалия
краткотрайни болки и страдания, които разбира се са отшумели в кратък период от
време. Предвид изхода на делото,
съдът осъди тъжителя-подсъдим Р.С.В. да заплати за разноски сумата 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща 4 % д.т. върху уваженият размер на гражданския
иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Д..
ІІ.По
обвинението по чл.130, ал.1 от НК спрямо подсъдимия-тъжител И.К.Я..
От фактите по делото се установи, че използвайки ръце и
крака и нанасяйки с тях удари по дясната мишница, и по ляво бедно на Р.С.В. му
е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузио регионес брахии декстра ет феморис синистра,кантузия
по вътрешната страна на дясна мишница с умерено изразен оток 7/5см,контузия по
ляво бедно-вътрешна страна,умерен оток с размери 8/4см, и умерено зачервяване
на кожата,,представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота. Следователно, касае се за кратковременно
разстройство на здравето, представляващо леко увреждане на анатомичната цялост
на организма, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК. От субективна страна деянието е извършено
виновно, под формата на пряк умисъл. Тъжителят-подсъдим е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждала е разстройството
на здравето на, В.,като е целял именно да предизвика причиненото увреждане на
здравето му. Деянието е противоправно, засегнати са обществени отношения,
защитаващи здравето на хората, поради което и наказуемо с предвиденото от
закона наказание.
Съдът се произнесе и по предявеният от тъжителя-подсъдим
граждански иск в размер на 2500.00 лв.,като е уважил иска в размер на 1000.00
лева, като прие, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
този размер, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
му изплащане,като иска за разликата до 2500.00 лева е отхвърлил като
неоснователен. Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди съда определи като съобрази претърпените
от пострадалия краткотрайни болки и страдания, които разбира се са отшумели в
кратък период от време. Предвид изхода
на делото, съдът осъди подсъдимия-тъжител И.К.Я. да заплати за разноски
сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща 4 % д.т. върху уваженият размер
на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Д..
Относно наказателната отговорност, която
следва да понесат двамата подсъдими, съдът намира, че следва да се приложи
институтът на реторсия, нормиран в разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като
признае двамата подсъдими за виновни/ тъй като за деянието на всеки един от тях
съдът е сезиран с отделна тъжба от противната страна/ , но не им наложи
предвиденото от закона наказание, тъй като двамата взаимно са си причинили един
и същ вид телесни увреждания, а именно по чл. 130, ал.1 от НК. Това безспорно
установено обстоятелство е от съществено значение за пгане института на
реторсия, с оглед категорично установената съдебна практика по приложението на
чл.130, ал.3 от НК / ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, според
което “Реторсия
по чл. 130,
ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130,
ал. 2 НК.” “Институтът на
реторсията съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и
процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях касае
наказателна репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна
отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване
на съответно наказание. При реторсията законодателят е съобразил по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и
двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С
оглед на това е предоставил възможността на съда да освободи от налагане на
наказание и двете страни. Следователно, за да прецени наличието на законовите
изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да
провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези,
свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител,
независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена
насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения
при реторсията.” /Р. № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92
г., I н. о./ В процесния случай съдът е сезиран за произнасяне от двете страни,
пострадали при едни и същи обстоятелства, поради което и двете отделни
производства са обединени и съдът следва да се произнесе по двете тъжби,
съответно двата граждански иска – арг.
Р. № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о.:” Когато съдът установи, че са налице основания
за пгане на този институт и реши да го приложи, е длъжен след като признае
подсъдимия за виновен, да освободи и него, и пострадалия (обидения) от
наказание. При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански
иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част.
Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и
сл. ЗЗД. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
повреда (на обиждащия) веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека
телесна повреда - тълк. р. № 51-89-ОСНК (от обидения с обида по чл. 146
или по чл. 148,
ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е отвърнато със същото зло.
Засегнатият намира удовлетвоР.е с причиняване същото деяние на засегналия го.
Този институт е приложим само с предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал. 1,
чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал.
1, т. 1 НК. Цялостната характеристика на тези престъпления и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното
наказание. Без значение е коя от двете срани първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда.”
По изложените горе съображения,
обосновани от трайно установената съдебна практика, съдът призна за виновни
двамата тъжители-подсъдим, но не им наложи предвидените от закона наказания,
като ги осъди да си заплатят взаимно един на друг обезщетение в един и същ
размер, предвид претърпените едни и същи неимуществени вреди.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разноските, направени от страните ,
като,обаче не се съобрази с утвърдената практика в подобни случаи-Р53-57ОСНК
и Р.96-72-Ін.о. “... в наказателната
част при пгане на реторсия разноски не се присъждат - остават за сметка на
страните така, както са направени. “, а осъди всяка една от страните.
Като съдът е осъдил тъжителя-подсъдим Р.С.В.,
ЕГН **********, да заплати на подсъдимия-тъжител И.К.Я., с егн **********, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 15.04.20219 година, до окончателното им изплащане, като искът за
разликата до 2500 лв., е отхвърлил като неоснователен.
Съдът е
осъдил тъжителя-подсъдим Р.С.В.,
ЕГН **********, да заплати на подсъдимия-тъжител И.К.Я., егн **********, стоР.те по делото
разноски в размер на 632 лв., от които 12 лв. за образуване на делото, 220 лв. за
вещо лице и 400 лв. – адвокатски хонорар.
Съдът е осъдил Р.С.В.,
ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата сумата в размер на 50 лв. – държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Съдът е осъдил подсъдимият-тъжител
И.К.Я.,
егн **********, да заплати на
тъжителката-подсъдим Р.С.В., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в изразени болки в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано то датата на увреждането –
15.04.2019 година, до окончателното му изплащане, като искът за разликата до
2500 лева, е отхвърлил КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът е
осъдил подсъдимият-тъжител И.К.Я.,
егн **********, да заплати стоР.те
по делото разноски в общ размер на 659 лв., от които: 500 лева - адвокатски
хонорар, 147 лв. за вещо лице и 12 лв. за образуване а делото.
Съдът е
осъдил подсъдимият-тъжител И.К.Я.,
егн **********, да заплати в
полза на държавата сумата от 50 лв. – представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: