№ 22636
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110107009 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
Р. Д. Д. срещу “Дженерали застраховане“ АД за сумата от 6030.40 лева /след
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска чрез неговото
увеличение в о.с.з. от 24.10.2024 г./ - частичен иск от претенция в общ размер
на 10000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени
на мотоциклет марка „Хонда“, модел „МСХ 125А“ с рег. № **** в резултат от
ПТП, настъпило по вина на водач на л.а. "Хюндай Атос“ с рег. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с
полица с № BG/08/122001765152.
Ищецът твърди, че на 29.04.2023 г. около 20:55 ч. в гр.София, на
бул."Гоце Делчев", e реализирано ПТП при следния механизъм: Мотоциклет
марка „Хонда“, модел „МСХ 125А“ с рег. № ****, управляван от ищеца, се
движи по бул. „Гоце Делчев“ с посока от бул. „Петко Ю. Тодоров“ към ул.
„Костенски водопад“. Преминавайки през кръстовището с ул. „Костенски
водопад“ на зелен сигнал на светофарната уредба, бива блъснат от насрещно
движещия се л.а. "Хюндай Атос“ с рег. № ***, който предприема маневра за
ляв завой от бул. Гоце Делчев към ул. „Костенски водопад“, без да пропусне
движещия се направо мотоциклет.
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП върху мотоциклета са
нанесени имуществени вреди на обща стойност 10000 лева, които се изразяват
в увреждане на: стойка основа фар, пръстен около фар, кора декоративна лява
по седалка, огледало дясно, спойлер преден ляв около резервоар, калник
преден, гума на степенка лява, щит гърне, лостче спирачка, тапа балансираща
дясна ръкохватка, спойлер преден десен около резервоар кормило, фар, мигач
преден ляв и мигач преден десен.
Поддържа, че деликтната отговорност на водача на лек автомобил
1
"Хюндай Атос“ с рег. № ***, е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника с полица с № BG/08/122001765152.
Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният не е изплатил дължимото
обезщетение.
С оглед на това, намира, че за него е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане
последният да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за
имуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП по вина на
застрахования при него водач.
Претендира сторените по делото разноски, в това число за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Дженерали
Застраховане“ АД подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, като сочи, че във връзка със същото има образувано
досъдебно производство. В условията на евентуалност навежда възражения за
съпричиняване от страна на ищеца, който е управлявал мотоциклета с
превишена скорост и след употреба на алкохол или наркотични вещества.
Намира, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е
прекомерен. Оспорва акцесорната претенцията за законна лихва, като
недължима – с оглед неоснователността на главния иск.
Претендира разноски и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
2
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между ответника и водача на лекия
автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния, както и че до
изтичане на 3-месечния срок /предхождащ подаването на настоящата искова
молба/ не е налице произнасяне от страна на ответното дружество.
Формираният правен спор е концентриран върху въпросите относно
механизма на процесното ПТП и вината на водачите, както и досежно размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и е
приет съдебно-автотехническа експертиза.
При анализ на горните обстоятелства, съдът намира, че по делото се
установява изложения в исковата молба механизъм на ПТП, а именно:
На 29.04.2023 г. около 20:55 ч. в гр. София, мотоциклет марка „Хонда“,
модел „МСХ 125А“ с рег. № ****, управляван от ищеца, се движи по бул.
„Гоце Делчев“ с посока от бул. „Петко Ю. Тодоров“ към ул. „Костенски
водопад“. Преминавайки през кръстовището с ул. „Костенски водопад“ на
зелен сигнал на светофарната уредба, бива блъснат от насрещно движещия се
л.а. "Хюндай Атос“ с рег. № ***, който предприема маневра за ляв завой от
бул. Гоце Делчев към ул. „Костенски водопад“, без да пропусне движещия се
направо мотоциклет.
За установяване вината на за процесното ПТП, съдът взе предвид
следните ангажирани по делото доказателства: констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, съставен от полицейски орган след посещение на място, /л.
5/, обстоятелството, че по случая е образувано досъдебно производство,
прекратено по искане на пострадалото лице, свидетелските показания, дадени
от водача на лекия автомобил, от които се потвърждават посоките на
движение на автомобила и мотоциклета, както и обстоятелството, че
процесното кръстовище е било регулиран с действаща към момента на
произшествието светофарна уредба, както и от заключението на приетата без
оспорване от страните съдебна автотехническа експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
вина за процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който, при
извършване маневра за ляв завой от бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Костенски
3
водопад“, макар извършвайки същата при разрешителен зелен сигнал на
светофарната уредба, в нарушение на правилата за движение по пътищата –
чл. 37, ал. 1 ЗДвП, не пропуска насрещно движещия се направо по бул. „Гоце
Делчев“ мотоциклет.
От събраните писмени доказателства, намиращи се в застрахователната
преписка, както и от изготвената по делото САТЕ се установяват по вид и
стойност нанесените в резултат на осъщественото ПТП имуществени вреди
върху мотоциклета.
Не се събраха по делото доказателства в резултат от проведеното от
ответника обратно доказване, които да оборят презумпцията за вина по чл. 45,
ал. 2 ГПК, в това число – възражението за съпричиняване.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили имуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за имуществени вреди,
съдът взе предвид следното:
По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно
обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита
на отговорност).
За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност -
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
В случаите, в които възстановителната стойност на автомобила
надхвърля действителната му такава към момента на увреждането с повече от
70 %, увреждането представлява “тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ. Така ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден, поради
което дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според
действителната стойност на погиналата вещ.
В конкретния случай, видно от приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, възстановителната стойност на МПС е в
размер на 8232 лева, т.е. същата е почти равна на действителната стойност на
мотоциклета, която е в размер на 8500 лева. С оглед на това, съдът достигна до
извода, че в резултат на процесното ПТП е причинена тотална щета на
увредения мотоциклет, като дължимото застрахователно обезщетение
4
следва да бъде изчислено именно на база неговата действителна стойност към
датата на произшествието.
Според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените
части (Решение №24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение
№92 от 20.02.2014г. по т.д. №2662/2013г. на ВКС).
В случая по делото се установява от приетата САТЕ, че стойността на
запазените автомобилни части възлиза на сумата от 2469.60 лева
Същата следва да бъде приспадната от действителната стойност на
мотоциклета към датата на настъпване на застрахователното събитие /а не от
стойността на ремонта – както е приело вещото лице в заключението си/, като
целта на приспадането на запазените части от дължимото застрахователно
обезщетение при тотална щета е да не се допусне неоснователно обогатяване
на собственика на увредения автомобил, който да получи едновременно както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
С оглед на това, след приспадане на стойността на запазените части,
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 6030.40 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 432 ГПК, след
допуснатото по реда на чл. 214 ГПК увеличение, се явява изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Същият е направил такива за държавна такса –
общо 241.20 лв., за депозит за САТЕ – 200 лв., както и за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение – 1080 лв., съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
цената на предявения иск, продължителността на производството и реално
извършената от процесуалния представител на ищеца работа и след като
извърши съпоставка на претендираното адвокатско възнаграждение /1080
лева/ с посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения /в случая – 903.04 лева/, които съдът взема като
ориентир за пазарната цена на адвокатските услуги, намира същото за
неоснователно, доколкото не е налице явна прекомерност, която да даде
основание на съда да присъди адвокатско възнаграждение под минимума /в
5
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о./.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на сумата от 1521.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 6030.40 лева /частична претенция от вземане в общ размер на 10000 лева/ -
обезщетение за имуществени вреди, нанесени на мотоциклет марка „Хонда“,
модел „МСХ 125А“ с рег. № **** в резултат от ПТП от 29.04.2023 г. около
20:55 ч. в гр.София, на бул."Гоце Делчев", настъпило по вина на водач на л.а.
"Хюндай Атос“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника с полица с № BG/08/122001765152, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /08.02.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1521.20лева – сбор сторените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6