Р Е Ш Е Н И
Е № 214
гр. ПЛОВДИВ 28. 06. 2019 г .
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 31. 05. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
с участието на секретара К.
Митева, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 646 по описа на ПАС за 2017 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Н.****“ ООД,
ЕИК *********, гр.Х. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 96/2016
г. по описа на Хасковския окръжен съд решение, с което „Н.****“ ООД, ЕИК *********,
гр. Х., ул. „В.Л.“ № 9 е осъдено да заплати на „Ю.Б.“АД, *** сумата от
28 657 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от
28.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2016
год. до окончателното й изплащане, както и
сумата 4013,93 лева направени по делото разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решенето, поискана е отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване
и събраните по делото доказателства намери за установено следното:
На 11.07.2016г. в Хасковския окръжен съд е постъпила
изходяща от „Ю.Б.“АД, *** искова молба против „Н.****“, гр. Х.
В обстоятелствената част на същата
се говори за сключен на 28.03.2016 г. между страните договор. Договорили се ищецът
да предостави на ответника терминално устройство ПОС с цел заплащане на цената
на предоставяните от ответника хотелиерски услуги в хотел, намиращ се в гр.Х.,ул.
„В.“ № 9. Сочи се, че договорът уреждал отношенията между банката и търговеца
относно заплащането на цената на предоставени от ответника услуги, чрез дебитни
и кредитни карти издадени от банката ищец или друга оправомощена банкова
институция чрез предоставеното устройство. Споменава се и че за приемане на
разплащания с карти страните се договорили, ответникът-търговец да има възможност да
извършва транзакции тип „без присъствие на карта“, т.е. чрез ръчно набиране на
номера на картата на клавиатурата на терминалното устройство.
По-надолу в ИМ се сочи, че
възползвайки се от тази възможност ответникът извършил трансакция с банкова
карта М., собственост на лицето Т.Р.С. на
18.05.2016 г. в 9, 41 ч. Същата била на стойност 28 700 лв. Тя била
извършена в режим „Оф - лайн“ и се предхождала от предварителна авторизация от
банката издател на картата - „С.Ж.Р.“АД с прочитане на пластиката извършено на
11.05.2016 г. в 9, 31 ч. за сумата 43 лв.
Трансакцията от 18.05.2016 г. се явявала приключване на тази авторизация и била
извършена в режим „оф-лайн“ с операция „без присъствие на карта“, но за сума значително
по-висока от тази, за която имало авторизация.
В тази връзка е споменато, че съгласно чл.
2.09 от Договора при работа в режим „Оф лайн“ плащането се извършвало без
предварително одобрение от авторизационната система на издателя на картата или
от обслужващия го системен картов оператор. По тази причина не се правело запитване
към банката-издател на картата за това дали има наличност по сметката на
картодържателя. Така, когато такива не били
налични се реализирал така
наречения „неразрешен овърдрафт“. Относно извършеното с процесната карта
плащане от Т.С. се споменава, че то било в размер многократно надвишаващ
наличните средства по картата.
На тази база, от страна ищеца се
прави извод, че ответникът е нарушил договорката постигната в чл. 3.1 б. „б“ от
Приложение № 2 към подписания между страните договор, определяща задълженията
му при приключване на трансакции от предварително блокираните.
Наред с това се твърди, че споменаваното до
тук плащане било извършено за погасяване на задължение по Договор за изработка между „Н.****“ ООД и
„К.“ ООД с управител Т.Р.С., който бил сключен 15 дни след транзакцията. Това, според
ищеца било нарушена на постигната между страните договорка в чл. 9.06 от договора,
която изисквала при осъществяване от ответника дейност различна от представяне
на туристическа, хотелиерска или рент-а-кар услуга да се подпише анекс, за да
му се разреши ръчно набиране номера на картата в устройството при плащане за
тази различна услуга.
По повод плащането на сумата от
28 126 лв. се сочи, че с нея била заверена сметката на ответника на
19.05.2016 г. След това обаче, банката- издател на картата /„С.Ж.Р.“ АД/ оспорила трансакцията и поискала
възстановяване на парите. То било извършено от банката ищец, която от своя
страна поискала това и от ответника. Той обаче вече се бил разпоредил с нея като
на 19.05.2016 г. превел същата в полза на лицето К.А.и отказал възстановяване.
На база, така изложената
фактическа и правна обстановка от страна на ищеца е направено заключение, че ответникът
е нарушил задълженията си по договора. Това неизпълнение се свързва с чл. 2 от
Анекс към договора за поемане на отговорности при оспорени транзакции, с който
търговецът се е съгласил да поеме риска при приемане на плащания с карти в
случаи на измами или друго неправомерно използване на същите.
На тази база е отправено и искане
за осъждане да търговеца да заплати на ищеца сумата от 28 567 лв. преведена му
по оспорената трансакция извършена на 18.05.2016 г.
Направено е и евентуално искане,
че ако се приеме, че не е налице основание за плащане на същата поради
договорно неизпълнение, то ответникът следва да бъде осъден да заплати същата
поради това, че е тя е преведена по сметката му без да е налице основание за
това с оглед неоторизиране на извършената на ПОС терминала транзакция.
С исковата молба е поискано като
трето лице помагач на ищеца да се привлече и самия картодържател –Т.Р.С..
По повод така описаната искова
молба, съдът е разпоредил да се изпрати препис от същата на ответника.
Първоначално съобщението е било
изпратено на адреса посочен в исковата молба - гр. Х., ул. „В. Л.“ № 9.
От там, то се е върнало цяло с
отметка, че на адреса се намира хотел и по сведение на ненаименуван служител на
него нямало такава фирма.
След справка в ТР се е
установило, че ответникът си е променил адреса на управление. Било е разпредено
съобщението да се изпрати на новия такъв. Това е сторено, като от него също се
е върнала цяла призовка с отметка, че по сведение на съседка /пак няма имена на
същата/ на адреса не живеел никой.
При тази информация съдът, без да
се съобрази с факта, че не е ясно дали
така посочените данни отговорят на истината с оглед липса на индивидуализация
на техния източник се е разпоредил за прилагане на чл. 50, ал.4 от ГПК, т.е. за
залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. Това е било сторено на 23.08.2016
г. и съдът е приел, че връчването на преписа
от исковата молба вече е редовен.
На 15.09.2016 г. е постановено и
определение по чл. 374 от ГПК, в което е прието, че отговор в срок не е
постъпвал.
С него е изготвен Проекто-доклад,
направено е произнасяне по направените от ищеца доказателствени искания, като
същите са допуснати, привлечен е картодържателя за трето лице помагач на ищеца
и е указано на страните, че могат да правят допълнителни доказателствени
искания преди първото с.з.
На 21.09.2016 г., от страна на пълномощник
на ответника е поискано да му бъдат представени незаверени копия от всички
документи по делото.
Това е било сторено на 12.10.2016
г. и на 19.10.2016 г. е постъпило становище по делото от ответника. В него на
първо место се възразява относно редовността на връчването на преписа от
исковата молба и доказателствата към нея. Съответно се излагат доводи по
същество на спора и се правят доказателствени искания.
С оглед изложеното по- горе съдът
счита, че действително връчването на съобщението по чл. 369 от ГПК не е
редовно и срокът за отговор не следва да
се приеме, че е започнал да тече. Това сочи, че становището от 19.10.2016 г.
има характер на такъв.
В случая, това се споменава за
яснота по причина, че от ХОС са допуснати поисканите от ответника доказателства
и са разгледани направените от него в становището възражения, т.е. не е
извършено позоваване на чл. 370 от ГПК. Единственият пропуск на съда, че не е
извършил по отношение на това становище /отговор/ действия от типа предвидени в
чл.372 и сл. от ГПК, но това не е съществено процесуално нарушение при условие,
че правото на защита на страните не е нарушено, а и няма твърдения от тяхна
страна за намерения да се възползват от възможности предвидени в тези правни
норми, които са били препятствани от действията на ХОС.
В становището се възразява, че неразрешеният
овърдрафт е отношение между платеца и банката издател на картата и не може да
се противопоставя на ответното дружество. Посочено е, че тези отношения се
уреждат с договори сключени между тези лица и ответното дружество няма
отношение по същите.
Наред с това е оспорено
твърдението, че на 18.05.2016 г. било извършено приключване на вече взета авторизация
и че това е станало с операция без присъствие на карта. В тази връзка се сочи,
че операцията е извършена с карта, която е поставена в ПОС терминала и е набран
ПИН код от лицето картодържател.
В тази връзка са оспорени твърденията,
че ответното дружество е извършило нарушения на задълженията си по процесния
договор.
Споменава се също, че оспорванията
от страна на банката издател на картата били необосновани и незаконосъобразни и
банката ищец е следвало да откаже възстановяване на сумата. Наред с това се
твърди, че такова не било и извършвано, а ако все пак било направено, то било
на риск на ищеца и ответното дружество не следвало да носи отговорност.
По отношение на цитирания в
исковата молба чл. 2 от Анекс към договора за поемане на отговорности при
оспорени транзакции е възразено, че същият е нищожен поради противоречието му
със закона уреждащ последиците от измама или неправомерно използване на карта.
В тази връзка е споменато, че според него отговорността не е на търговеца
получил плащане, а на платеца картодържател наредил същото използвайки картата.
Посочено е също, че отговорността
от това, че е преведена сума над предварително авторизираната също не може да
бъде на ответника, а на други лица свързани с осъществяването на тези операции.
Твърди се
че плащанията са получени на годно основание и претенцията за връщането на сумата
по него е неоснователна. Споменато е също, че дейността на банките при
разплащане с банкови карти е застрахована и ищецът има право да получи
процесната сума от застрахователя.
Сочи се също така, че след като
сумата не е била налична по сметката на платеца банките е следвало да откажат
плащането или да блокират същото. По тази причина при разрешаването му като
овърдрафт за това не следва да отговаря търговеца , а да се приложат правилата
на постигнатите между картодържателя и банката издател договорки при настъпване
на такъв.
Оспорени са твърденията в
исковата молба, че е извършен превод от дебитна банкова карта в режим оф-лайн
без присъствие на картата. Оспорено е и твърдението, че преведената сума била
много по-голяма от предварително авторизирана. По повод на това оспорване е
заявено, че операциите с ПОС терминал, съгласно действащото законодателство
можело да се извършват само он-лайн. Споменава се че било абсурдно и твърдението,
че от дебитна карта можело да се преведе сума, за която няма наличност по
сметката. Посочено е също, че дори и картата да била кредитна, то бил
общоизвестен факта, че плащането можело да бъде одобрено ако е до определения
кредитен лимит по картата, т.е. при надвишаването му плащането следвало да се
откаже.
Сочи се също, че плащанията чрез
банкови карти ставали с въвеждането на ПИН код от картодържателя –платец Това
от своя страна, при точното му въвеждане изключвало отговорността на търговеца.
Посочено е
също, че на база твърденията на ищеца процесното плащане било извършено чрез въвеждане
на номер на банкова карта, без физическото и присъствие. Това обаче било
възможно само при плащане по интернет на виртуаен ПОС терминал. Процесният не
бил такъв.
Ответното
дружество излага доводи и за неизпълнение на задълженията на насрещната страна
по процесния договор, т.е. тези на банката по отношение на задължението й за
обучаване на служител на ответника да работи с ПОС терминала. Твърди се , че
обучение не е имало.
Направено е и позоваване на чл. 52, ал.
2 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като е казано, че с
оглед на същия при наличие на информация за нередност в процесните трансакцици
банката е следвало да блокира от сметката на ответника сумата на трансакцията,
а това не е сторено. В тази връзка е заявено, че ответното дружество не може да
отговоря за неизпълнение на задължения от страна на банката ищеца .
В подкрепа на изложените в началото
на становището доводи за липса на предпоставки за отговорност на ответното дружество
за процесната трансакция е направен анализ на разпоредбите на ЗПУПС и на Наредба
№ 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и
за използване на плажен инструменти.
В тази връзка е посочено, че по
силата на действащата в страната нормативна уредба не е налице възможност за
извършване на трансакции без авторизация или да се дава възможност за отлагане
на същото във времето. Сочи, че е недопустимо доставчикът на платежната услуга,
издателят на картата или оператора на картовата система да не се съобразяват с
тези законови изисквания и да позволят действия от този тип. По тази причина се
сочи и че съдържащите се в процесната сделка уговорки даващи възможност за
извършване на действия от този тип били нищожни, ищецът не може да се позова на
тях и да черпи права от своето неправомерно поведение.
На тази база е изразено становище
за неоснователност на иска.
По делото има постъпило становище
и от третото лице помагач-платеца по процесните трансакции. В него се говори,
че същите са извършени в негово присъствие, при въвеждане карта и се твърди, че
той е наредител на същите и по тази причина не е налице основание получателя на
плащанията, т.е. търговеца да отговора за отношения, в които не е участник.
Съдът, след събиране на поисканите
от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет
на обжалване.
В него е прието, че с извършената
трансакция на 18.05.2016 г. на стойност 28 700 лв. не е била
заплатена хотелиерска услуга, нито туристическа такава или „рент а кар“ услуга и така е нарушено задължението
на чл. 9.06 от договора.
Прието е, че е нарушено
задължението по чл.3.1 б. „б“ от Приложеине № 2 към договора. В тази връзка е посочено, че ответникът на 18.05. 2016 г. е приключил трансакция
за 28 700 лв.,
които надвишавали сумата от 43 лв. предмет на авторизация на
11.05.2016 г. В тази връзка е посочено, че при наличието на превишаване по-голямо с 15%
от предварително блокираната сума е следвало да се вземе нов
авторизационен код и едва тогава да се извършат сътвотените технически и
финансови дейности за трансакцията. Това обаче не било сторено, тъй
като двете трансакции са извършени с един и същ авторизационен код.
На тази база е формиран извод за
основателност на главната искова претенция и тя е уважена.
Недоволно от решението е останало
ответното дружество, което е подало жалбата станала причина за започване на настоящето
производство.
В жалбата първо се говори за
нищожност на решението поради неразбираемост на волята на съда.
Става реч и за недопустимост на
същото поради липсата на положителни
наличие на отрицателни предпоставки за упражненото от банката право на
иск.
Изложени са и съображения за неправилност на
съдебния акт. Последните са свързани с доводи за неправилна преценка на
събрания по делото доказателствен материал и такива за непълнота на същия с
оглед отказ на съда да се събират доказателства за установяване защитната теза
на ответника. Възразено е, че ХОС е разгледал спора по същество без да се
произнесе по направените възражения за нищожност на разпоредби от процесния
договор, на които се основа исковата претенция.
По повод възраженията за неоснователен
отказ на ХОС да събира доказателства, ПАС е формиран заключение за основателност
на същите и е допуснато събирането на поисканите с жалбата доказателства.
Проверката на обжалваният първоинстанционен акт съобразно чл.
269 от ГПК изисква съдът да извърши произнасяне за валидността и допустимостта
на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в
жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от
10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС
освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.
По
конкретния случай, актът предмет на обжалване е постановен от лице имащо
качество на съдия в съответния окръжен съд и в предвидения в разпоредбите на
ГПК състав. Спазена е писмената форма и е подписан. Страни в производството не
са лица посочени в чл. 18 от ГПК. Не може да се говори и за неразбираемост на решението.
То е от 19.07.2017 г. и е изготвено съобразно изискванията на чл. 236, ал.1 от ГПК. Изложени са и мотиви към него с оглед изискванията на чл. 236, ал.2 от ГПК. В същите е преповторено съдържанието на исковата претенция, посочено е и
становището по същата на ответника и третото лице помагач. След това, е направен
анализ на установената фактическа обстановка и на събрания по делото доказателствен
материал. Изводите на съда са съобразени с изложените от него възприятия по
този въпрос и приложимите според съдията нормативни разпоредби. Това, изключва
възможността да се говори за каквато и да е неразбираемост на съдебния акт,
т.е. на изразената от съдията воля.
Ето защо, с оглед на изложеното до тук за нищожност на същият
не може да се говори.
Недопустимост,
видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В
случая пред ХОС са били предявени обективно евентуално съединени осъдителни искове.
В тази връзка следва да се посочи, че интерес от предявявани на осъдителна искова
претенция в патримониума на даден правен субект е налице винаги, когато се твърди
наличието на едно неудовлетворено притезание. В случая, твърденията са точно в
тази насока, което изключва възможността да се говори за липса на интерес от
търсената защита. От друга страна ХОС се е произнесъл по главната искова
претенция именно съобразно претендираните от ищеца правопораждащи факти в
исковата молба.
Ето защо,
не може да се говори за недопустимост на обжалваното решение.
Казаното
сочи, че въззивният съд, съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да
реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или отчасти същото. При
извършване на тази преценка, той ще е обвързан от посочените в жалбата
съображения за неправилност. Респективно, при отмяна на първоначалния съдебен
акт и отхвърляне на главния иск съдът ще извърши произнасяне и по евентуалната
искова претенция.
В исковата
молба се говори за сключен между страните договор и че от ответника са
извършени действия имащи характер на неизпълнение на следващи се от същия
задължения. Споменава се, че в следствие на тези действия се е достигнало до
намаляване имуществото на банката ищец и в тази връзка е отправено искане за
осъждане на ответника да заплати сума равняваща се на това намаляване, т.е. търси
се обезщетение за твърдяното увреждане.
Това сочи,
че правното основание на този иск е чл. 79, ал.1, изр. последно от ЗЗД.
В исковата
молба, ищецът е отправил и евенутално искане, което да бъде разгледано при
отхвърляне на горната искова претенция. С него се претендира да му се заплати сума
в същия размер, но обстоятелствата, на които счита , че му се дължи са свързани
с твърдения, че е получена без основание. Това сочи, че евентуалният иск е с
основание чл. 55, ал.1, изр. 1 от ЗЗД. До разглеждането му обаче ще се стигне
само при формиране на извод за неоснователност на главната искова претенция за
заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение.
По иска с
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
В тази
разпореба е казано, че ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
В чл. 81 от ЗЗД е посочено, че длъжникът
отговаря ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може
да му вмени във вина.
Анализът на изложеното води до
извод, че основателността на процесния иск на първо место е обусловена от наличието
на сключен между страните договор и от извършване на действия по неизпълнение
на същия от длъжника.
От съпоставката на чл. 79 и чл.
81 от ЗЗД следва извод, че при този тип отговорност вината се предполага, т.е. отпадането
на отговорността на длъжника е обусловено от доказването от негова страна, че неизпълнението
се дължи на причини, за които не може да му се вмени във вина.
Отговорността за вреди от
неизпълнение с оглед чл. 82 на ЗЗД е обусловена от това изправната страна да е увредена
от същото и от формата на вината. Самото увреждане според законодателя се
изразява в претърпяна загуба или пропусната полза, които следва да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Съответно, при небрежност, длъжникът
отговаря ако вредите /загубите или пропуснатите ползи/ са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението. При умисъл /недобросъвестност/ отговорността е
за всички преки и непосредствени вреди.
По повод, на така описаните елементи на ФС, обуславящи
основателността на процесната искова претенция следва да се посочи, че между страните
не се спори, че на дата 28.03.2016 г. е сключен договора по отношение, на който
се твърди да има неизпълнение.
Видно от т. 1 на същия, предметът
му е свързан уреждане на отношенията между банката от една страна и търговеца
при извършване на разплащания за предлаганите от него стоки и услуги с издадени
от банката или други оправомощени местни или чуждестранни финансови институции
дебитни или кредитни карти.
Претенцията за обезщетение от своя
страна се свързва с доводи за извършени от ответника-търговец действия по
приемане на плащане с банкова карта чрез терминално устройство ПОС в нарушение
на определените с договора изисквания, което е довело до увреждане имуществото
на Банката ищец.
В тази връзка, преди да се
пристъпи към обсъждане на постигнатите в сделката договорености и на това е или
не е налице изпълнение на същите ПАС намира за нужно посочи, че за исковия
период отношенията във връзка с плащанията с банкови карти са се уреждали от Закона за
платежните услуги и платежните системи в сила от 01.11.2009 г. и отм. на 06.03.2018 г. и Наредба №
3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти/отм./.
От съдържанието на чл. 3,ал.1,
т.1 от ЗПУПС е видно, че банката се явява доставчик на платежна услуга.
Съответно от разпоредбите на чл. 4, т.4, буква „Б“ е видно, че изпълнението на платежни операции чрез платежни карти
или други подобни инструменти е вид платежна услуга. От този текст следва и извод, че самата карта е вид
платежен инструмент.
В споменатият нормативен акт се
говори за действия извършвани от платец, получател, ползвател. Говори се за
платежни операции и платежни нареждания.
Определение за тези понятия е
дадено в § 1 от ДР на ЗПУПС.
От същите става ясно, че „платец“
е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и
разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липса
платежна сметка това е ФЛ или ЮЛ което дава платежно нареждане. „Получател“ е физическо или юридическо лице, което се явява краен получател
на средства, които са предмет на платежна операция. Съответно тези участници в
платежните отношения от страна на законодателя в определени моменти са
определяни общо и като лица ползватели на платежна услуга-т.22. Платежно
нареждане според законодателя е всяко
нареждане от платеца или получателя към
доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна
операция. Платежната
операция е действие предприето от платеца или получателя на платежна услуга по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от основното
правоотношение между платеца и получателя.
По отношение осъществяването на
платежните операции в чл. 51, ал.1 на ЗПУПС е казано, че платежна операция е
разрешена ако платецът е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. Според чл. 64 от ЗПУПС доставчикът на платежни услуги на платеца е
длъжен да осигури заверяването на платежната сметка на доставчика на платежни
услуги на получателя със сумата на платежната операция най-късно до края на
следващия работен ден след момента на получаване на платежното нареждане. Моментът на получаване пък е
определен в чл. 50 от Закона. Тук, за яснота следва да се посочи, че в
текстовете уреждащи тези проблеми са разгледани и случаи, при които е налице
възможност платежното нареждане на платеца да се предаде на доставчика и
косвено от получателя на услугата /виж чл. 59 и 60 от Закона/.
Като цяло в ЗПУПС са уредени
основните правила, които следва да се спазват от лицата участващи в платежните
правоотношения.
Конкретни такива за работа с банкови
карти, като вид платежен инструмент са опредени в споменатата наредба.
В чл. 25 от същата платежната карта е определена като вид платежен инструмент, върху който е
записана информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен
достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит,
договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е
издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
В чл. 26 от Наредбата е
предвидено, че всяка платежна карта има персонален
идентификационен номер/ПИН/. За него е посочено, че
е вид персонализирана защитна характеристика, най-малко е четирицифрен и служи за идентифициране на оправомощения
ползвател на платежни услуги.
В чл. 27 са
посочени операциите, които се извършват с платежни карти:
1. теглене и/или внасяне на пари в брой чрез терминални
устройства АТМ,
2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой
чрез терминални устройства ПОС,
3. плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки
чрез виртуални терминални устройства ПОС,
4. превод между платежни сметки чрез терминални
устройства АТМ,
5. плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ,
6. справочни и други платежни и неплатежни операции.
Предвидено е също, че приемането на плащания и
изпълнението на платежни операции чрез платежни карти могат да се извършват и
от доставчик на платежни услуги, различен от издателя на платежна карта, който
за нуждите на закона се нарича акцептираща
институция.
В чл. 28 се предвижда, че всички операции, извършвани с използване на
платежни карти чрез терминални устройства,
както и уведомленията по чл. 53, т. 2 от
ЗПУПС автоматично се регистрират в хронологичен ред съгласно операционните
правила на обслужващия издателите оператор на платежна система чрез определени
процедури и технически средства, които позволяват сигурно съхраняване и точно
възпроизвеждане на информацията и изключват всяка възможност за нейното
последващо изменение.
В чл. 29 е посочено, че операциите
извършвани с платежни карти на територията на страната се авторизират (одобряват) или отказват от
авторизационната система на издателя или на обслужващия го оператор на картова
платежна система след проверка на размера на покритието по платежната сметка на
ползвателя на платежни услуги и/или до предварително договорения кредитен
лимит, както и проверка на договорените трансакционни лимити, определени за оправомощения ползвател на
платежни услуги.
Предвидено е също, че
авторизацията на плащания по операции с платежни карти на територията на
страната се извършва от издателя или от обслужващия го оператор на платежна
система посредством съобщения, изпращани от доставчика на платежни услуги, на
чието терминално устройство се извършва операцията (акцептиращата
институция).
Операторът на платежна система, обслужващ акцептиращата
институция, посредничи при предаване на съобщението до издателя или до
обслужващия издателя оператор на платежна система, с който той има връзка.По отношение,
авторизацията на плащанията в режим он-лайн на територията на страната с
платежни карти, издадени в чужбина е предвидено, че се извършва посредством
авторизационни съобщения директно изпращани от акцептиращата институция до
издателя, или чрез обслужващия акцептиращата институция оператор на платежна
система.
В чл. 30, ал. 3 от наредбата са опредени и задълженията
на оператора на картова платежна система, както следва:
1. определя
операционни правила, задължителни за всички участници в обслужваната от него
платежна система, които се прилагат към договорите с издателите на платежни
карти,
2. изпитва и одобрява техническите и програмните средства
на участниците в обслужваната от него платежна система, като осигурява тяхната
съвместимост с оборудването за авторизация и защита срещу неавторизиран достъп,
3. осигурява техническа възможност за осъществяване на
директна и индиректна он-лайн връзка на терминалните устройства АТМ и ПОС,
финансово обслужвани от участниците в системата.
Предвидено е също, че операторът на картова платежна
система осигурява възможност за:
1. авторизиране (одобряване) на платежни операции по чл.
4, т. 3, буква "б" и чл. 4, т. 4,
буква "б" от ЗПУПС,
2. активиране на платежните карти,
3. персонализиране на платежни карти,
4. определяне и изменяне ПИН на платежни карти,
5. извършване на други услуги във връзка с
осъществяваната от него дейност.
Раздел ІІ от наредбата е озаглавен „Операции с платежни карти на терминални устройства ПОС, намиращи се
при търговец“.
Самият раздел съдържа два члена.
Така в чл. 31 се говори, че ако терминалните устройства ПОС се намират при търговец,
различен от доставчика на платежни услуги то взаимоотношенията между тях се уреждат с договор, с който осигурява спазването на ЗПУПС и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане.
В ал. 2 е предвидено задължително минимално съдържание на
този договор:
1. видовете платежни карти, чрез които могат да се
извършват операции с търговеца,
2. приложимите процедури и задължения на търговеца при
изпълнение на операции с платежни карти, включително процедурите за сигурност,
3. срока и начина на плащане спрямо търговеца от
доставчика на платежните услуги.
В чл. 33 съответно от страна на
законодателят са предвидени възможностите, при които търговецът, при който е
разположено устройството може да откаже плащане с банкова карта.
От анализа на казаното до тук за
част от съдържанието на ЗПУПС и Наредба № 3 следва извод, че при банковите
карти по принцип нареждането на платеца картодържател за извършване на платежна
операция се извършва чрез поставяне на картата в съответното устройство и с
извършване на действия даващи основание да се приеме, че изхождат от държателя
на същата. Реално, извършването им е основание за доставчика на платежната
услуга да приеме, че е получил нареждане за извършване на дадена платежна
операция със суми от сметката на платеца.
Казаното
по- горе относно елементите от ФС обуславящи основателността на претенцията за
обезщетение поради договорно неизпълнение и описаните нормативните изисквания
за извършване на платежни услуги и платежни операции с банкови карти на първо
место налага да се даде отговор на въпроса дали процесния договор е съобразен
със същите още повече, че доводи за
противоречие се правят в изразеното от ответника становище.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че в чл. 2 от него са дадени определения за основни понятия използвани
в този договор и свързани с правоотношения от типа на процесните. Така е определено
що е това карта, картодържател, дебитни известия, кредитни известия, максимален
позволен лимит, лимит на POS/
EFT POS устройства, в които се поставя картата за целите на плащане на
стоки и услуги, он-лайн режим, оф лайн режим, плащане
без присъствие на карта и т.н. Така дадените определения са съобразни със смисъл вложен в тези
понятия в Закона и споменатата Наредба с изключение на това за режим „оф-лайн“.
За последният следва да се посочи, че към м. май на 2016 г. в Закона и
Наредбата няма предвидена възможност за използване на такъв режим с оглед
даденото за него определение в договора. Това е така по простата причина, че
при него според определението не се извършва авторизация на трансакцията чрез
проверка при издателя на картата в момента на нейното използване, а това според
редакцията на чл. 29 и 30 от Наредбата към май на 2016 г. е задължително. Даденото
определение за един такъв недопустим режим за извършване на трансакции само по
себе си не влияе на останалите клаузи от договора по простата причина, че в
него възможности за извършване на трансакции в такъв режим не е предвидена.
В раздел 3 са определени основните
задълженията на търговеца, а в раздели 4,5,6,7 са описани действията които
следва да извършва и с които следва да се съобразява при извършване на сделки
чрез използване на карта. В раздел 8 са определени дължимите на банката
възнаграждения, а в раздел 9 условията за използване и функциониране на
устройствата използвани за извършването на разплащания с карти.
Тук отново следва да се посочи,
че така постигнатите договорености са в унисон с текстовете на закона и
наредбата и не може да се говори за противоречие даващо основание да се приеме,
че е налице частична нищожност на някои от клаузите.
Към този договор има подписани Приложение № 1
, с което са определени инструкциите за сигурност при приемане на разплащания с
карти, Приложение № 2 съдържащо инструкциите за извършване на трансакции без
присъствие на карта, Приложение № 5 съдържащо инструкциите за предотвратяване
на трансакции с компрометирани карти при хотели и Анекс за поемане на отговорност
при оспорени трансакции. С тях също се определя пакет от действия, които се
дължат от търговеца при приемане на определена група плащания с ПОС.
В случая от страна на ответника
се прави възражение, че постигнатите договорености в Приложение № 2 за извършване на трансакции без присъствие на карта са в противоречие със закона и
наредбата и по тази причина са нищожни.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че при този режим за използване на картата в нито една от постигнатите
договорки не се говори за неизвършване на авторизация на дадена трансакция по
смисъла на чл. 30 от Наредбата.
Реално при него е предвидена
възможност чрез попълване на авторизационна бланка, картодържателят /платец/ да
делегира права на търговеца за извършване на дадена платежна операция от името
на платеца чрез въвеждане номер на картата, дата на валидност и сума за
блокиране.
Тази възможност, на първо място е
предвидена за операции по преавторизация, т.е. предварително блокиране на суми,
а на второ при МО/ТО трансакции. Извършването на последните видно от
съдържанието на споменатото приложение е свързано с избиране на бутоните МО/ТО на
ПОС терминала и отпечатваното от него на
дебитно известие задължително съдържащо отбелязване, което да показва, че
плащането е от типа без карта. Това става, чрез изписване върху известието на
израза SOF – Signature on file.
В случаят не може да се говори за
нищожност на клаузите с оглед това, че действията по преавторизация и тези по
МО/ТО трансакции са предвидени да се извършат от получателя на услугата по простата
причина, че възможност за даване на нареждане за извършване на дадена платежна
операция според разпоредбите на ЗПУПС е предвидена и в патримониума на получателя.
От друга страна, за действия от този тип според съдържанието на приложението се
изисква изрично съгласие и на самия платец чрез попълване на авторизационен
формуляр, а и са възможни в строго ограничени случаи.
Всичко това, изключва извода за
нищожност на договорките предвиждащи извършване на трансакции без присъствие на
карта.
Съдържанието на същите е от
съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор по причина,
че претенцията за обезщетение на ищеца се основава на твърдения за извършени в
нарушение на договора операции без присъствие на карта за преавторизация /блокиране
на определена сума/ и приключване на същата, т.е. окончателно плащане в режим оф-лайн, но за сума значително
надвишаваща предварително блокираната.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че при предварителното блокиране на суми /преавторизаця/ неприсъствието
на карта е възможно само за първия етап от операцията /блокиране на сумата/
предназначена за бъдещо плащане в полза на получателя, а не и този по окончателното
такова, т.е. той не е свързан с преки разпоредителни действия. Операцията по
преавторизация, видно от съдържанието на инструкцията, с което двете страни са
се съгласили започва с попълване на авторизацонен формуляр от картодържателя /платец/
съдържащ информация за индивидуализационни белези на картата и съгласие същата
да бъде използвана за съответната платежна операция. Действията по самото използване
се извършват от получателя на плащането /търговеца/ чрез настройване на терминала за операция преавторизация и последователно ръчно въвеждане от
цифровите бутони на клавиатурата на номер
на картата, дата на валидност на същата и сума за
блокиране. Предвидено
е, че при изпълнение на
описаните операции ПОС терминалното устройство разпечатва дебитно известие с детайлите на преавторизацията.
Най-важният от тях е авторизационен код, за който е посочено, че еднозначно определя трансакцията.
Досежно окончателното плащане
изрично е предвидено изискването за присъствие на картодържателя при търговеца,
уточняване на крайната дължима сума, настройване на ПОС терминала от менюто му
в режим за приключване на авторизация, прекарване картата през четеца на терминалното устройство и ръчно въвеждане чрез цифровите бутони на клавиатурата сума за плащане. След това се изисква въвеждане на авторизационния код изписан на дебитното известие отпечатано при преавторизацията (блокиране на сумата). Тук отново за този код е
посочено, че ИДЕНТИФИЦИРА ТОЧНАТА ТРАНСАКЦИЯ и задължава картодържателя със съответната сума.
Изрично е предвидено, че ако за
платежната операция по окончателното плащане картата не може да присъства то
предварително блокираната сума следва да се отблокира, а самата операция по
плащане да се извърши като такава от типа МО/ТО трансакция.
На база изложеното до тук следва
да се направят няколко извода.
Първият е, че ТЪРГОВЕЦЪТ не може
да извършва операция по приключване на авторизация, т.е. на плащане по
предварително блокирана сума без присъствие на карта.
Твърденията са извършени от
ответника действия от този тип. Същите не се потвърждават от събрания по делото
доказателствен материал.
Това, на първо място следва от
факта, че от представените по делото копия на дебитни известия и най- вече това
за крайното плащане във връзка с процесните трансакции липсва изписването SOF – Signature on file. От друга страна, от разпитания
по делото свидетел се установява, че при трансакцията е присъствал
картодържателя и същия е предоставил карата си за въвеждане в ПОС терминала и
това е било сторено. В случая за ПАС е без значение факта, че според
графологичната експертиза подписа на дебитното известие не бил на картодържателя
по причина, че това дори да е така не изключва факта на присъствие на картата,
а на второ место последният изрично заявява, че положеният подпис е негов.
Това от своя страна изключва
възможността да се говори за неизпълнение на договорни задължения от факта, че
била проведена операция без присъствие на карта и за приложимост на чл. 9.06.
от договора по отношение на същите.
Не може да се говори за неизпълнение
на договорни и законови задължения и с оглед на това, че операциите на ПОС
терминала били проведени в режим Оф-лайн. Това, на първо място следва от
изводите в основната и допълнителна технически експертизи и този в тройната
такава, където изрично се говори за това, че ПОС терминала и сървъра на акцептиращата
банка са били в постоянна връзка. Извод за липса на такава единствено се прави
в приетата от ХОС икономическа експертиза, но съдът не счита да кредитира
заключенията на същата в тази й част по простата причина, че въпросът за
връзките между отделните компютърни устройства е ТЕХНИЧЕСКИ, а не ИКОНОМИЧЕСКИ.
Наличието на он-лайн връзка на
ПОС терминала води и до логичен извод за наличие на възможност за спазване на
изискванията на чл. 30 от Наредба № 3 и получаване на информация от ПОС за
одобряване или неодобряване на операцията. В случая видно от данните по делото
и заключението на назначените технически експертизи изводът за одобряване е
безспорен.
Това и констатациите в приетите
технически експертизи за липса на данни за манипулиране на самия терминал по
начин, че да способства за получаване на одобрението би следвало да доведе до
извод за липса на виновно неизпълнение и респекитвно на основание за плащане на
обезщетение на банката ищец.
Съдът се изразява условно по
причина, че за ищеца отговорността на ответника не се свързва само с използване
на ПОС терминала в режим оф-лайни и извършване на операциите без присъствие на
карта, а и с нарушение на предвидени в обсъжданото до тук приложение № 2
правила за работа с терминала при преавторизации.
От казаното до тук за начина на
извършване на операциите по преваторизация и приключване на същата стана ясно,
че при завършващата операция следва да се въведе сума подлежаща на плащане.
Наличието на такова изискване навежда
ПАС до заключение, че тази крайна сума не е задължително да е идентична с
предварително одобрената, т.е. тя може да е равна на нея, да е по-ниска от нея
или по-висока от нея.
По тази причина страните в т.3.1.
от споменатото приложение са определили възможните действия които следва да се
предприемат от оператора на ПОС терминала/търговеца/.
В първите два случая допълнителни
действия от страна на търговеца не се изискват и съответно му е указано, че
операцията следва да се продължи чрез въвеждане на авторизационния код получен
при блокирането на първоначалната сума.
Не точно така стоят нещата при крайна
сума за плащане по- голяма от блокираната.
Така при увеличение на същата до
15 % е изразено съгласие, че се въвежда получения при преавторизацията код.
За превишенията над 15 % е
предвидено да се извърши нова
трансакция за разликата между двете суми и е указано, че за втората се взема НОВ авторизационен код и се издава ново дебитно
известие.
Съпоставката на така изложеното с
факта, че авторизационния код съгласно правилата за този тип платежни операции служи
за индивидуализация на самата трансакция навежда ПАС до извод, че при по-малка,
равна или по-висока до 15 % сума за участниците в платежната операция
/търговец, платец, банка издател на карата, акцептираща инситтиуция/
преавторизацията и окончателното плащане са една обща трансакция с предмет
ПРЕДВАРИТЕЛНО блокираната сума или близка до нея такава. При увеличение над 15
% вече обаче са налице две отделни трансакции. Едната на стойност предварително
блокираната сума, а другата за разликата над нея. По тази причина за последната
предварително одобрения авторизационен код не важи.
В случая по делото е безспорно,
че на 11.05.2016 г. е извършена преваторизация за сумата от 43 лв., безспорно е
и че на 18.05.2016 г. са извършени действията по окончателно плащане на сумата,
т.е. по завършване на авторизацията.
Видно от заключенията на първоначалната,
допълнителна технически експертизи, а и тези на тройната такава този тип
операции се изпълняват на няколко етапа, които зависят от заложения от банките
алгоритъм в съответните компютърни програми. Тези програми са инсталирани в
паметта на компютърните устройства осъществяващи връзката между търговеца,
акцептиращата институция, банката издател на картата и реално осъществяващи
проверката по смисъла на чл. 29 от Наредбата за това дали съответното нареждане
изходящо от платеца на услугата по картов път следва да се одобри или не. Във всички
споменати заключения се сочи, че във всеки един от компютрите осъществяващи
споменатата връзка са заложени определени критерии за проверка, които зависят
от сложността на съответната компютърна система. Самата проверка започва с прочитане
на записаната информация по електронен начин в самата банкова карта по смисъла
на чл. 25 от Наредбата и продължава с получаване на отговори на въпроса дали нареденото
от картодържателя плащане е възможно съгласно условията при които е издадена
тази карта и респ. с оглед това дали по съответната сметка към същата има
наличност или лимит. Прочитането на информацията в картата се осъществява от
ПОС терминалното устройство, което изпраща същата до компютъра на банката
обслужваща същото, а той от своя страна в зависимост от заложения в него
алгоритъм вече осъществява връзката с
банката издател на картата за проверка на останалата информация нужна за одобряване
на съответната платежна операция.
Видно от заключението на
основата, допълнителната и тройната технически експертизи в случая от страна на
лицето опериращо с ПОС терминала формално са спазени всички изисквания по
работа с него за процесния вид операция ,т.е. тази по предварително блокиране
на суми. Безспорно, на база разпечатките от компютърните системи на банката
ищец е, че във връзка с трансакцията по първоначално блокиране на сумата от 43
лева е разменена нужната информация с банката издател на картата даваща отговор
на въпроса за това, че нареденото бъдещо плащане е възможно, т.е. заявената за блокиране
сума е налична. По тази причина при направената обратна връзка с първият
компютър от мрежата /ПОС терминала/ е подадена информация за одобряване на операцията. Това е и причината
да се отпечата дебитно известие за одобряването с посочени размер на блокираната
сума и споменавания да тук авторизационен код.
Продължението на авторазицията
или т.н. действието по окончателно плащане на блокираната сума е извършено на 18.05.2016
г. Тази операция според вещите лица следва
да се извършва по предварително одобрени правила за работа с първия компютър участващ
в мрежата/ПОС терминала/, с които е съобразен и програмирания в компютъра на
акцептиращата инстутиця алгоритъм за проверка. По отношение на тези
предварително одобрени правила за работа с ПОС терминала вещите лица в случая
са приели, че е спазена технологичната последователност на предварително
определените действия за операции от този тип. Приели са също, че е осъществена
връзка с сървъра на акцептиращата банка /ищец/. В тройната експертиза съответно
е посочено, че той е разрешил операцията в момента, в който е бил запитан, т.е.
веднага. Това от експертите се свързва с липса на комуникация с банката
картоиздател.
По повод, спазването на тези предварително
определени правила обаче във връзка с операцията по окончателно плащане следва
да се има предвид, че сумата по същото е 28700 лв., т.е. размерът не е 15 %, а
цели 66 644 % по-голям от предварително блокирана сума. Това съобразено, с
казаното по- горе относно съдържащите се в инструкцията правила за работа, с
които ответникът се е съгласил сочи, че той е следвало да завърши операцията по
предварително блокиране за сумата от 43 лв. и да направи нова трансакция за
остатъка от 28 657 лв. Той обаче не
се е съобразило с това обстоятелство и вместо да приключи авторизацията за
сумата от 43 лв. и да извърши нова трансакция за сумата от 28 657 лв. е
извършил действия по приключване на авторизация за цялата сума от 28 700
лв. като е въвел получения авторизацонен код за сумата от 43 лв. Така, с оглед
изложеното по- горе досежно значението на АВТОРИЗАЦИОННИЯ КОД той е дал възможност да се създаде впечатление
за една обща трансакция с предмет равен на блокираната сума или превишаващ
същата не повече 15 %. Това за ПАС е основната причина за полученото на ПОС
терминала моментално одобрение на трансакцията от сървъра на акцептиращата
банка.
Тук би могло да се възрази, че
именно в тази банка и инсталирания от нея софтуер на сървъра й е причината за
одобряване на трансакция, за която по сметката на картодържателя не е имало
наличност, т.е. да се твърди липса на виновно поведение от страна на длъжника.
Това обаче за ПАС не е така по причина, че е логично заложеният в програмата на
този сървър алгоритъм за работа при окончателно плащане по предварително
блокирани суми да е съобразен с добросъвестността на подаваната от участниците
в операцията информация и да приема, че при липса на разминавания на блокирана
и окончателна сума над 15 % не е нужно да се повтаря извършената при
преваторизацията пълна проверка чрез връзка с банката издател на картата. Ето
защо, според ПАС причина за получаване на одобрение за сума, която не е налична
по сметката на картодържателя е неправилно извършените операции от страна на
ответното дружество при приключването на авторизацията.
Това и липсата на доказателства,
които да дадат на съда основание да се приеме, че неспазването на горните
изисквания е по причина, която не може да се вмени във вина на ответника водят
до извод, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество по чл. 79 от ЗЗД.
С исковата молба, от страна на
ищеца твърдяното увреждане се свързва с твърдения за намаляване имуществото му
поради това, че плащането на сумата от 28 700 лв. във връзка с даденото
чрез използване на картата нареждане за плащане в полза на ответника е
извършено на 19.05.2016 г. не от сметката на картодържателя в банката издател
на картата, а от банката ищец.
В тази връзка следва да се посочи,
че от назначената по делото на ХОС
икономическа експертиза е установен факта на заверяване на сметката на ответното
дружество на 19.05.2016 г. със сумата от 28 126 лв./разликата между наредените по трансакцията от 18.05.2016 г.
28 700 лв. и дължимите такси от 574 лв./. Безспорно е и това, че поради оспорване от
страна на банката издател на картата е извършено сторниране на операция за
плащане от сметка в тази банка на сумата от 28 656, 99 лв., т.е. на
разликата между заявените на 18.05.2016 г. 28 700 лв. и авторизиране от банката
издател на картата и предварително блокирани 43 лв. На тази база, от страна на счетоводната
експертиза е направен извод, че от наредената за плащане на 18.05.2016 г. сума
от 28 700 лв. от платеца /картодържател/ реално са платени 43 лв., а
остатъка от 28 657 лв. е платен от банката ищец.
За ПАС с това плащане се е
намалило имуществото на тази банка. Причина за същото, видно от изложеното по-
горе е неправилно използвания при нареждането му от страна на ответника
авторизационен код издаден при одобряване на преавторизацията от 43 лв. Това
сочи, че твърдяното увреждане е пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на задълженията свързани с извършване на операции по окончателно плащане на
предварително блокирани суми.
Отговорността за обезщетяване на тези
преки и непосредствени вреди е обусловена и от тежестта на вината на съответния
длъжник. Така при небрежност същия отговоря само ако те са могли да бъдат
предвидени при възникване на самото задължение, а при умисъл вече отговорността
е за всички преки и непосредствени вреди.
В тази връзка ПАС, намира за
нужно да посочи, че предвидими са всички тези вреди, които едно лице би могло
да предположи полагайки грижата на добър стопанин.
Процесният тип вреди са безспорно
предвидими. Това е така по причина, че всяко лице полагайки грижи на добър
стопанин и добър търговец би следвало да предположи, че наличието на специални
инструкции за работа с устройства за извършване на платежни операции с банкови
карти е свързано с необходимостта да се изпълнят въведените нормативни
изисквания за авторизация /проверка/ на възможността за извършване на плащания
от този тип, т.е. логично е и предположението, че при нарушаване на същите може
да се създадат условя за неправилно одобряване на такава операция.
От друга страна за ПАС,
ответникът е целял настъпване на увреждането по простата причина, че е пристъпил
към извършване на операция по предварително блокиране на суми и такива по
оконмателно плащане във връзка със същото, без да са налице предвидените в
Приложение № 2 предпоставки за това. Това е така по причина, че този тип
платежни операции предполага поръчки
и плащания на стоки и/или услуги по телефон, факс, стандартна и/или електронна
поща и неприсътвие
на картодържателя в момента на преавторизацията. Използването му съответно
изисква и попълване на авторизационен формуляр.
В случаят, такъв няма данни да е
попълван. Няма и данни за това преавторизацията да касае плащане за услуга от
типа изброен по- горе, нито пък такива за извършване на преваторизацията без
карта. Последното, безспорно не е и така по причина, че на отпечатаното за
същата дебитно известие има положен подпис, което е логично при присъствие на
картодържателя.
За направените от ПАС изводи е
без значение дали към извършване на операцията на 18.05.2016 г. реално е имало
годно основание за плащане или не. Това е така по причина, че липсата на
основание за плащане е самостоятелна предпоставка за връщане на извършения
паричен превод в полза на търговеца/чл. 7.03.,буква „Б“ от договора/, но същото
не е посочено в обстоятелствената част на исковата молба и не подлежи на
обсъждане по настоящия правен спор.
Всичко изложено до тук, води до
извод за пълна основателност на исковата претенция.
Без значение за същия е факта, че
въпреки дадените указания и вменените й задължения банката ищец не представи
някои от допуснатите доказателства по смисъла на чл. 161 от ГПК. Това е така по
причина, че за въззивния състав представянето им не би променил безспорния факт
по неправилно проведена от страна на ответника операция по окончателно плащане
на предварително блокирана сума и направените по-горе изводи във връзка със
същата.
ПАС също така не счита и че от
представения от третото лице помагач договор между него и банката издател на картата
се установява размера на наличността по сметката към същата или одобрения
кредитен лимит. В него реално на стр. 3 /стр. 327 от делото на ПАС/ се говори,
че при откриване на сметката не са внесени пари в брой. На стр. 4 от договора /стр.
328 от делото на ПАС/ в табличната част под колоната наименование на услугата е
изписано „К.“, а в колоната валута е изписано- евро. Изразеното съгласие за наименованието
на услугата обаче не може да се приравни на съвпадение във волеизявленията, че
допустимия кредитен лимит по конкретно издадената банкова карта е 50 000
евро. От друга страна дори това да е така по делото няма данни, че към момента
на трансакцията с тази карта е имало възможност да се извърши плащане от
28 700 лв./14 674 евро/.
По отношение на направените
възражения от жалбаподателя за това, че ПОС терминалът не бил пряко изследван и
че вещите лица говорили за модел терминал различен от инсталирания следва да се
посочи, че задълженията на търговеца работещ с терминала досежно операциите по
преавторизация и продължаване на същите не са обусловени от модела на
терминала. От друга страна видно от заключенията на вещите лица пряка проверка
на терминала не е нужна, за да се формира извод, че той е работил он-лайн и в
режим изискващ въвеждане на карта.
Тук за яснота на ответника е
нужно да се спомене, че основателността на претенцията за вреди не е обусловено
и от съдържанието на Анекса за поемане на отговорност при оспорени трансакции.
Независимо от това тук за яснота е нужно да се спомене, че в него се уреждат
отношения между търговеца и акцептиращата институция предоставила му ПОС
терминала, а не такива от типа посочен в чл. 67 и сл. от ЗПУПС, т.е. между
картодържател и банка издател на картата.
Изложеното налага главният иск да
се уважи в пълния му размер. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния
съд и решението му ще бъде потвърдено, а жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззивамета страна направените от нея разноски пред ПАС в размер на
1667, 65 лв.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 96/2016 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение, с което
„Н.****“ ООД ,ЕИК *********, гр.Х., ул. „В.Л.“ № 9 е осъдено да заплати
на „Ю.Б.“АД, *** сумата 28 657 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 28.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2016 год. до
окончателното й изплащане, както и
сумата 4013,93 лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Н.****“ ООД ,ЕИК *********, гр.Х. да заплати на „Ю.Б.“АД,
*** сумата от 1667, 65 лв. разноски за въззивното прозиводство.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.