РЕШЕНИЕ
№ 193/9.7.2018г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар:Н. Йовчева
прокурор: Ивелина Бухлева Ван- Каутер
като разгледа докладваното от съдията
Димов
ВНОХД № 352 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на подсъдимия И.Б.М., чрез защитника, адв. Д. Д. от ВАК, против Решение № 278,
постановено на 21.02.2018 год. по НОХД № 5023/2017 год. по описа на РС – гр.
Варна, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт, жалбоподателят е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2015
г. в гр. Варна, на стадион „Тича“ причинил по хулигански подбуди лека телесна
повреда на повече от едно лице, а именно на: А. И. Б. – телесни увреждания,
изразяващи се в оток и кръвонасядане на на лявата скула, кръвотечение от
дясната ноздра, които в своята съвкупност са причинили болка и страдание и на А.
Н. Д. – телесни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на лявата
скула, които в своята съвкупност са причинили болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и
т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78 А, ал.1
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) ЛЕВА.
ОСЪДИЛ обвиняемия М. да заплати направените по делото
разноски в размер на 246,90 лв. в полза на ОД на МВР - Варна.
ПРИСЪДАТА
се атакува от
подсъдимия И.М., чрез защитника, адв. Д. Д. от ВАК.
Излагат се доводи, че същата
е неправилна, тъй като от събраните по делото доказателства становището на
първоинстанционния съд за авторството на деянието е необосновано, т. е. вината
на обвиняемия не е установена по несъмнен начин, доказателствата не са обсъдени
всестранно, пълно и обективно. Прави се възражение, че съдът е отказал да
кредитира показанията на част от разпитаните свидетели /има предвид тези подкрепящи
обвиняемия/, тъй като били „пряко заинтересовани“, както и, че произволно
/едностранчиво/ са обсъдени показанията на кредитираната група свидетели и
извършените разпознавания.
Прави се искане решенето
да бъде отменено и обвиняемият да бъде оправдан.В жалбата не се иска събиране
на доказателства.
В закарито заседание на
27.03.2018 год. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е приел, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, и
ангажирането на други писмени и веществени доказателства.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд не се явява,
вместо него защитникът – адв. Д. Д. от ВАК.
Пред
въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените
в нея основания и моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае
по възведеното обвинение.
В съдебно
заседание представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, тъй като доводите
изложени в жалбата са били направени и пред първоинстанционния съд, който
подробно е изложил мотиви защо приема фактическата обстановка, която е
изложена, като е посочил на базата на кои свидетелски показания е сторил това.
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището
на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на
присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен
съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните
съображения.
Производството пред Варненски районен съд е било
образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И.Б.М., за
престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3
и т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, като е протекло по реда на глава
двадесет и осма от НПК – Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В хода на
производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на
процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по
делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е
извел ВРС.
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
На 11.07.2015г., в 17.30 часа, на стадион
„Тича" в гр. Варна започнала приятелска футболната среща между отборите на
ПФК „Черно море" - Варна и ОФК „Локомотив" - Горна Оряховица.
По време на мача футболист от гостуващия отбор
извършил грубо нарушение срещу футболист от „Черно море".
Съдията отсъдил нарушение и показал червен
картон на нарушителя, който трябвало да напусне терена. При излизане на
наказания играч от терена, феновете на ПФК „Черно море" - Варна започнали
да освиркват нарушителя и да го замерват с различни предмети. Напускащият
футболист направил жест към публиката с ръка, което ядосало феновете. Част от
тях прескочили загражденията и слезли от трибуните на терена, за да се саморазправят
с футболистите на отбора на „Локомотив". Измежду феновете бил и обв. И.М.,
както и обв. А. М./ спрямо когото производството е било прекратено с прилагане
на мерки по чл.61 от НК/.
Свидетелите А. И. Б., св. А. Н. Д. и Д. М. били
също на терена като футболисти на ФК“Локомотив“ и възприели феновете на „Черно
море", които прескочили загражденията и се насочили към тях.
Част от феновете започнали да нанасят удари с
ръце и крака по футболисти на ФК“Локомотив“ като обв. И.М. се приближил към св.
б. и му нанесъл удари с юмрук, единия от които попаднал в областта на лявата
скула на св. б., като му причинил оток и кръвонасядане на лявата скула. Другият
от ударите попаднал в носа на св. б. и породил кръвотечение от дясната му
ноздра.
След като нанесъл ударите на св. б., обв. И.М.
нанесъл удари с юмрук в областта на лявата скула и на св. Д., като му причинил
оток и кръвонасядане на лявата скула.
В същото време другите фенове на ПФК „Черно
море" – Варна които нахлули на терена се саморазправяли с останалите
играчи на гостуващия отбор като обв. А. М./ спрямо когото производството е било
прекратено с прилагане на мерки по чл.61 от НК/ нанесъл удари на св.Д. М..
Футболистите на ФК“Локомотив“ успели да се
приберат в съблекалнята на стадиона, като за побоя бил подаден сигнал в
дежурната част на Второ РУ - Варна.
На стадиона пристигнали полицейските служители -
свидетелите П., Н., Д. и П..
Те заварили пострадалите б., Д. и М. в
съблекалнята и установили, че имали видими следи от нараняване.
Пострадалите им заявили, че ако видят лицата
които са им нанесли ударите ще ги познаят, поради което били поканени от
служителите на МВР отново да излязат на терена, за да разпознаят измежду
феновете лицата, които са им нанесли побоя.
И тримата пострадали веднага посочили на
служителите на реда обв. И.М. и А. М., който все още се намирал на трибуната на
стадиона, в агитката на отбора на ПФК „Черно море" – Варна.
След като обв. И.М. и А. М. били посочени от
пострадалите като извършители, свидетелите П. и Н. влезли в агитката на ПФК
„Черно море" - Варна, за да ги задържат.
Обв. И.М. и А. М. като видели приближаването на
униформени служители на МВР незабавно напуснали стадиона през канала зад
централната трибуна на стадиона и излезли на улицата.
Св. Н. веднага уведомила колегите си -
свидетелите Д. и П., които последвали бягащите лица и ги задържали на ул.
„Доктор Басанович" в гр. Варна.
Тъй като обв. И.М. и А. М. били посочени от
пострадалите като лицата нанесли им побоя и поради това, че нямали в себе си документи
за самоличност, те били задържани и отведени в сградата на Второ РУП-Варна.
Междувременно св.Н. и П. се върнали на стадиона,
където съпроводили автобуса на гостуващия отбор, а тримата пострадали който
желаели да се тъжат, ги придружили до сградата на Второ РУП-Варна. Там те били
разпитани с което действие било образувано досъдебното производство.
На същата дата били разпитани в качеството на
свидетели и полицейските служители - свидетелите П., Н., Д. и П..
Незабавно била назначена съдебно-медицинска
експретиза, като пострадалите б., Д. и М. били освидетелствани.
В хода на разследването били разпитани в
качеството на свидетели множество от присъстващите на футболната среща лица
имащи отношение към ПФК „Черно море", гр. Варна – играчи и лица от
ръководството на отбора, като всички те заявили, че не са забелязали нанасянето
на удари върху футболисти на противниковият отбор- ФК“Локомотив“.
Доколкото видими наранявания по пострадалите б.,
Д. и М. били установени още на стадиона от полицейските служители - свидетелите
П., Н., Д. и П., както и от вещото лице по изготвената СМЕ и тъй като
пострадалите на место посочили лицата нанесли им побой с оглед изясняване на
фактическата обстановка били възложени множество действия по разследването по
делегация – разпити на треньори и футболисти на ФК“Локомотив“ и разпознавания.
При извършените разпити по делегация всички
свидетели- С. А., Ил. В., Кр. Т., Ат. Ф., Н. И., М. И., Ив. М., М. С., Пл. К. и
М. Ж. категорично описали, че по време на приятелската среща на 11.07.2015г. в
гр.Варна публиката е нахлула на стадиона и е имало упражнето физическо насилие
над футболисти на ФК „Логомотив“, като свидетелите визират пострадалите б., Д.
и М..
Били извършени и редица разпознавания по снимки
/доколкото това процесуално-следствено действие е било извършено по делегация е
било обективно невъзможно извършване на разпознаване по друг начин/, при които
пострадалите – свидетелите б., Д. и М. категорично разпознали обв. И.М., като
лицето нанесло удари и причинило телесни повреди на б. и Д., а А. И. М. бил
разпознат като лицето нанесло удари и причинило телесни повреди на св. М..
Свид. Пл. К., като бивш футболист на ФК “Черно
море“ разпознал още по време на инцидента обв. Ив. М., като лице ръководещо
фен-клуба на ФК “Черно море“ и което по време на инцидента на терена агитирало
и подтиквало и другите нахлули там фенове да удрят футболистите на ФК
“Локомотив“.
Видно от заключението на назначената и изготвена
в хода на ДП Съдебно - медицинска експертиза № 111-35/2015г. /л.107-109 от ДП/,
че на 11.07.2015г. пострадалия А. И. Б. е получил травматични увреждания - оток
и кръвонасядане на лявата скула, кръвотечение от дясната ноздра, които в своята
съвкупност са причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са
получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети чрез удар с или
върху такива предмети. Същите са резултат на две отделни въздействия в областта
на главата и биха могли да бъдат получени във време и по начин, посочен от
пострадалия б. - с удари с юмрук в областта на носа и лявата скула няколко часа
преди освидетелстването.
На същата дата пострадалия А. Н. Д. е получил
травматични увреждания - оток и кръвонасядане на лявата скула, които в своята съвкупност са причинили болка и
страдание. Описаните травматични увреждания са получени по общия механизъм на
действие на твърди тъпи предмети чрез удар с или върху такива предмети. Същите
са в резултат на еднократно въздействие в областта на главата и биха могли да
бъдат получени във време и по начин, посочен от пострадалия Д. - с удар с юмрук
в областта на лявата скула няколко часа преди освидетелстването.
От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че Iсъщият е с чисто съдебно минало.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна и следва да остане без
уважение. Това е така поради следните съображения:
Неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемия, които се правят
пред ВОС, тъй като същите са били направени пред първоинстанционния съд, който
е отговорил мотивирано и
обосновано на всички тях /видно от мотивите на съда/, като същите се възприемат
от настоящия състав на ВОС, поради което не следва се преповтарят.
Същите се свеждат до
това, че съдът произволно е обсъдил свидетелските показания на кредитираните
свидетели – Н. Руменов, Св.Т., М.Ж. и П.К., не е кредитирал показанията на
свидетелите сочени от обвиняемия и възраженията направени във връзка с тях и,
че е допуснато нарушение при извършените разпознавания.
Въпреки това настоящият
състав на ВОС следва да отбележи, че фактическата обстановка е била правилно
установена от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Първоинстанционният
съд е подложил на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е
постановил атакуваният съдебен акт. Осигурена е била процесуална
равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените
доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани
на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в
пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно
формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е престъплението или не, за което спрямо обвиняемия е предявено обвинение е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която решаващо значение са данните от гласните
доказателствени средства, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, данните от писмените доказателства и
точно, чрез кои е установено поведението и действията на подсъдимия. След като
е установено по несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил състава на
инкриминираното деяние, правилно е бил осъден по предявеното му обвинение по
чл.
чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК,
Изводът, че обвиняемият е осъществил състава на
престъплението от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Той
се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и на техния задълбочен
анализ.
Посочената
фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и
задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производството
доказателства: показанията на
разпитаните в хода на ДП свидетели – пострадалите - б., Д. и М., полицейските
служители – св. П., Н., Д. и П., както и разпитаните по делегация свидетели - С.
А., Ил. В., Кр. Т., Ат. Ф., Н. И., М. И., Ив. М., М. С., Пл. К. и М. Ж.,
заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза №
111-35/2015г.; свидетелство за съдимост, както и от другите писмени доказателства,
които са били приобщени към доказателствения материал.
Същата е правилно установена и се възприема от настоящия състав на
въззивния съд.
Заключението на вещото лице, правилно е било прието от съда, тъй като е
изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в
съответната област.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства, които категорично установяват, че на
11.07.2015 г. в гр. Варна на стадион „Тича“ обвиняемият И.М. причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно на: А.
И. Б. – телесни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на на лявата
скула, кръвотечение от дясната ноздра, които в своята съвкупност са причинили
болка и страдание и на А. Н. Д. – телесни увреждания, изразяващи се в оток и
кръвонасядане на лявата скула, които в своята съвкупност са причинили болка и
страдание - и което представлява лека телесна
повреда по смисъла на НК.
Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата
обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно
обвиняемият И.Б.М..
За установяване авторството на извършеното деяние правилно съдът е
кредитирал показанията на пострадалите свидетели, както и тези на св. М., тъй
като те са възприели нанасянето на ударите от страна на обвиняемия Ив. М. и Ал.
М. и веднага след това, още в съблекалнята на стадиона са ги посочили на
полицейските служители, които малко по – късно са ги задържали.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, че
обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, и, че е нарушен
материалния закон се явява неоснователно.
Вината на обвиняемия се доказва по несъмнен начин както беше посочено
малко по- горе от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдебно -
медицинската експертиза, както и от другите писмени доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първостепенния съд
досежно кредитираните показания на свидетелите, както заключението на вещото
лице, така и писмените доказателства по делото.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал че в настоящия случай са
налице две групи свидетели, чиито показания са изключително противоречиви.
В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е кредитирал,
показанията на пострадалите свидетели – б., Д. и М., тъй като те се подкрепят
от показанията на полицейските служители, които са обективни, незаинтересовани
от изхода на наказателното производство и най – вече от обективните находки –
причинените увреждания на пострадалите свидетели констатирани от заключението
на вещото лице по назначената СМЕ.
Показанията
на пострадалите освен това се подкрепят и от показанията на другите им
съотборници – свидетелите С. А., Ил.В., Кр. Т., Ат. Ф., Н. И., М. И., Ив. М.,
М. С., Пл.К. и М. Ж..
Авторството на деянието, както беше посочено и малко по – горе категорично
се установява от показанията на тези свидетели, които са имали възможност да
възприемат обвиняемия, да го запомнят и да го разпознаят.
Неоснователно е възражението на защитата, че първостепенният съд не е
кредитирал показанията на другата група свидетели поддържащи тезата на
обвиняемия и не е посочил в какво се състои техният интерес.
Напротив,
ВРС е изложил съображения в тази насока и обосновано е подходил критично към
показанията на свидетелите поддържащи тезата на обвиняемия и към обясненията
дадени от самия обвиняем.
В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че не кредитира показанията
на тези свидетели / има предвид свидетелите Б. К., Я. П. , както и тези на Ж. П.,
Г. К. и Ст. С./, като е посочил, че те са пряко заинтересовани, тъй като са в
близки отношения с обвиняемия, а така също, че показанията в частта им, че не е
имало физически сблъсък и нанасяне на удари и телесни повреди на пострадалите
са в пълно противоречие с първата група свидетели и най – вече със заключението
на вещото лице по назначената СМЕ.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не следва да се
кредитират обясненията на обвиняемия, тъй като те се явяват защитна позиция,
противоречаща на останалите доказателствени средства и доказателства с която
цели да избегне наказателната репресия.
Неоснователни са възраженията, изложени от защитата за опорочаване на
проведеното по време на досъдебното производство разпознаване. Това следствено
действие е направено при спазване на всички изисквания на чл.169-чл.171 НПК.
Самото разпознаване е извършено след предварителен разпит, при който свидетелите
б., Д. и М. са дали описание на извършителя на деянието, предявени са им били
снимки на лица, които са сравнително сходни на външен вид и те категорично са разпознали
именно обвиняемият М. и са посочили отличителните белези, по които го разпознали. Разпознаването е извършено в
присъствието на поемни лица.
Всичко посочено опровергава твърденията за
негодност на извършеното разпознаване и за липса на доказателства за това, че обвиняемият
И.М. е автор на причинените телесни увреждания на свидетелите Б. и Д..
По тези съображения въззивният съд приема, че
описаната фактическа обстановка е доказана по изисквания от чл.303 НПК несъмнен
начин и въз основа на тези факти трябва да бъдат правени правните изводи.
Поради тези съображения съставът на въззивния съд
намери, че правните изводи, които е извел първостепенният съд при така
установените факти, че обвиняемият е осъществил с действията си от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.4, пр.3
и т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, са правилни и законосъобразни.
От
обективна страна той на
11.07.2015 г. в гр. Варна на стадион „Тича“ причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на повече от едно лице, а именно на: А. И. Б. – телесни
увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на на лявата скула,
кръвотечение от дясната ноздра, които в своята съвкупност са причинили болка и
страдание и на А. Н. Д. – телесни увреждания, изразяващи се в оток и
кръвонасядане на лявата скула, които в своята съвкупност са причинили болка и
страдание
Правилно
съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл - той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел настъпването на
общественоопасните последици, като е причинил телесните увреждания на двамата
пострадали свидетели. Обвиняемият е бил достигнал достатъчна степен на
психическа и физическа зрялост и социална опитност, като е могъл да осъзнава
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което не го
лишава от психичните му възможности да носи наказателна отговорност.
Правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на обвиняемия, като такова
извършено по „хулигански подбуди“.
В тази връзка този съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от
настоящата инстанция, поради което не следва да се приповтарят.
Следва само да се отбележи, че действително към момента на инкриминираното
деяние пострадалите Б. и Д. не са се познавали с обвиняемия М., което
действително изключва личния мотив за причиняване на увреждането им. Константна
е практиката на ВКС /ВС/, че оскръбленията, побоищата, извършени дори по лични мотиви , могат да
се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в
присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват
едновременно с това и умисъла на дейците за явно неуважение към другите
граждани и обществото.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание решаващият съд законосъобразно
е приел, че са налице
кумулативните предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При
определяне размера на административното наказание „глоба” съдът правилно е съобразил
от една страна по - ниската степента на обществена опасност на деянието,
поради неособено големия интензитет на хулиганските действия, както и невисока
продължителност във времето на извършване му. Съдът след като правилно е
преценил събраните гласни доказателства, че при подобни мероприятия обвиняемият
активно е вземал участие в предотвратяване на подобни конфликти и е съдействал
активно на органите на МВР в тази насока, поради което и настоящето деяние се
явява като инцидентно такова, обосновано е приел, че и степента на обществена
опасност на дееца е невисока.
Съдът законосъобразно не е счел чистото съдебно
минало като смекчаващо отговорността обстоятелства, тъй като това се явява предпоставка
за разглеждане на делото по реда на гл.ХХVІІІ от НПК.
При това фактическо положение - предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, наличието на само на смекчаващи
такива, правилно ВРС е определил наказание глоба в минималният предвиден
размер.
Първоинстанционният съд е взел отношение съобразно
разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по делото разноски.
Законосъобразно съдът е възложил съдебните и деловодни разноски в тежест на обвиняемия,
предвид обстоятелството ,че е признат за виновен по предявеното му
обвинение.
Пред
настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което и не се дължат.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваната присъда.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 278, постановено на 21.02.2018 год. по НОХД № 5023/2017 год. по описа на РС –
гр. Варна, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./