Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1337                          13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14682 по описа за 2018 година.

 

Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД твърди,  че е придобил съгласно договор за цесия вземането на предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД спрямо ответницата относно посочените в исковата молба суми. Поддържа, че за вземането е било заведено дело по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, която е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е образувано и настоящото производство. Искането е да се установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнението.

Ответникът Е.С.Г. чрез особения представител оспорва основателността на иска като твърди, че не са налице доказателства за възникване на правоотношението между първоначалния кредитор и длъжника, както и че договорът за цесия не доказва прехвърлянето на точно това вземане. Освен това се прави възражение, че цесията не е съобщена на длъжника съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД. С оглед това се счита, че искът е неоснователен.

Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита иска за основателен.

Съдът намери за установено следното:

            На 16.02.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Г. бил сключен договор за стоков кредит № ... по силата на които тя получила кредит за закупуване на мобилен телефон в размер на 829 лв., като сумата следвало да бъде върната в срок от 12 месеца /лист 7/. Съгласно чл.4 ал.1 годишният лихвен процент по заема бил фиксиран и определен на 27,85 %, а годишният процент на разходите на 31,7%. Към сумата по кредита била присъединена и еднократната сума от 56,11 лв. представляваща застрахователна премия по кредита за сметка на кредитополучателя. Съгласно приложения погасителен план заемът следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски, дължими в периода от 16.03.2017г. до 16.02.2018г. от които: единадесет броя по 85,35 лв. и една последна от 85,40 лв. /лист 8/. Според общите условия към договора – чл.12.1 при допусната забава в плащанията на главницата и/ или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с договорния лихвен процент и надбавка в размер на 10 процентни пункта / лист 10/. Сумата отпусната по кредита била преведена по сметка на продавача на стоката „Зора М.М.С“ ООД / лист 11/.

            По силата на договор за цесия, сключен  29.09.2017г. банката прехвърлила на ищеца „ Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД с който били прехвърлени множество вземания по кредити, включително и това срещу ответницата Г., видно от извлечението към приложенията на договора /лист 12 – 18/.

            На 07.02.2018г. дружеството ищец подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми: 885,11 лева - главница; 160,23 лева – договорна лихва от 16.03.2017г. до 10.10.2017г.; 29,33лв. мораторна лихва за времето от 16.03.2017г.  до 30.01.2018г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 07.02.2018г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №2165/2018г. и издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

            Установява се още, че с договор за цесия от 03.05.2019г., сключен след завеждане на настоящото производство вземането против ответницата е било прехвърлено на третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /лист 61/.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответницата и дружеството цедент „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит относно закупуване на стока, като уговорената по него сума е била усвоена чрез превода, осъществен по сметка на дружеството продавач. С тези действия – превеждането на цената на продавача, кредиторът е изпълнил задължението си по договора.

            Неоснователен е доводът на ответника, че липсват доказателства за представителната власт на лицето подписало договора в качеството на представител на банката.  Безспорно е, че сумата е била отпусната като е извършено плащане на цената на стоката предоставена от „Зора М.М.С“ ООД. По този начин е било погасено задължението на ответницата към продавача. Последното означава, че банката кредитор е приела извършените от нейния представител действия по сключването на договора. Не на последно място – изложеното възражение за липса на представителна власт ползва ищеца, а не ответника, тъй като банката като търговец – юридическо лице разполага с правото да се противопостави на извършени без представителна власт действия, които го обвързват. След като дружеството се позовава на последиците от сключването на договора, това означава, че то потвърждава извършените от неговия представител действия.

            След като е била предоставена уговорената сума за главница, следва че за ответницата е възникнало задължението да извършва погасителни плащания на вноските по приложения към договора погасителен план.

            Неоснователни са възраженията относно това, че действието на цесията, сключена между първоначалния кредитор и ищеца не е настъпила. Действително съгласно чл.99, ал.4 ГПК прехвърлянето има действия спрямо трети лица и прямо длъжника от деня, когато то било съобщено на последния от първоначалния кредитор. Тази норма обаче не въздига несъобщаването в правопогасяващ факт. Нейното предназначение е да предотврати възможността длъжника да заплати два пъти едно и също задължение. Затова единствената последица от несъобщаването на цесията е, че длъжникът би се освободил, ако в промеждутъка между прехвърлянето на вземането и съобщаването е платил на предишния си кредитор. Съобщаването обаче, може да бъде осъществено и чрез предявяването на иска за вземането от страна на цесионера. Това е така, защото след този момент длъжникът е известен за прехвърлянето и има основание да изпълни на лицето, което се явява легитимиран кредитор съгласно договора за цесия и документите удостоверяващи дълга.

            С оглед изложеното по-горе съдът намира, че възраженията на особения представител свързани с процедурата по съобщаване на цесията са неоснователни.

            Установява се от приложения погасителен план, че последната вноска по кредита е била дължима на 16.02.2018г. / лист 8/. От това следва, че към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, падежът на задължението е настъпил. Това обстоятелство, като новонастъпило следва да бъде взето предвид, съобразно чл.235, ал.3 ГПК.

            Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени за сумите 885,11лв. главница и 160,23 лева – договорна лихва от 16.03.2017г. до 10.10.2017г. По отношение на претендираната първоначално лихва за забава от 29,33 лв., не се дължи произнасяне, предвид прекратяване на производството в тази му част / лист 30/.

            По разноските:

            Страната ищец е била представлявана от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно направените разноски за държавна такса и пропорционално уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 72,75 лв. за заповедното и 512,16 лв. за исковото производство.

            Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр., чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Панайот Волов №29, етаж 3 против Е.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 885,11 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и 11ст./ главница по договор за стоков кредит №...., сключен между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД; 160,23 лв. /сто и шестдесет лева и 23ст./ договорна лихва от 16.03.2017г. до 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 1370 от 09.02.2018г. по ч.гр.д №2165/2018г. на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА Е.С.Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 512,16 лв./петстотин и дванадесет лева и 16ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 72,75лв. /седемдесет и два лева и 75ст./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2165/2018г. на Пловдивския районен съд.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП