№ 3034
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110147663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 257866/09.08.2024 г., на С. Д. П., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. „ХС“ № 40, вх. А, ет. 3, ап. 8, чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. „Я“,
ул. „Хан О“ № 74, ет. 1, ап. 1, и електронен адрес: ***************@*****.*** против „ЮКБ“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, р‑н „О“, ул. „Ч“ № 38, ет. 2 ап. 4,
представлявано от ИХК, чрез юрисконсулт ГПА, с която са предявени главен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожността на договор за кредит № L342318 сключен на
27.02.2024 г., заедно с предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал.2 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, за
прогласяване за нищожността на клауза, относно такса за разглеждане във вр. с т.8.4. от рамково
споразумение за потребителски кредити № *********.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2024 г. между страните е сключен Договор за
кредит № L342318, по силата на който на ищеца са му предоставени заемни средства в размер на
2500 лева, които следвало да бъдат върнати на 24 погасителни вноски, при фиксиран годишен
лихвен процент - 30.00 %, общ размер на лихвите за периода 849.32 лв., такса за разглеждане –
694.27 лв. и годишен процент на разходите (ГПР) – 65.00 % и общ размер на всички разходи за
погасяване на кредита – 4043.59 лв.
Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал.1. т.10 от ЗПК, поради причината, че във него не е посочено кои разходи формират ГПР. Счита,
че невключването на таксата за разглеждане в договора за потребителски кредит води до различен
размер на годишния процент на разходите от посочения, като действителният е по-висок от
максимално установения праг за ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че по този начин
ответникът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за кредитополучателя, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че са нарушени както
национални императивни норми, така и такива на европейското законодателство. Счита, че
грешното посочване на ГПР се явява еквивалент на липсата на посочен ГПР по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и целия договор следва да се обяви за недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
При евентуалност, моли да се прогласи за недействителен Договор за кредит № L342318 в
частта му относно таксата за разглеждане във вр. с т.8.4 от рамково споразумение за потребителски
кредити № *********. Моли съда да уважи исковете претенции, да разсрочи задължението за
заплащане на главницата в случай на предявен насрещен иск и да му се присъдят разноски.
1
В становище по отговора на исковата молба от 11.10.2024 г. ищецът изразява такова по
твърдението за недопустимост, наведено в отговора на исковата молба, като счита този довод за
неоснователен. Сочи, че неупражняването на права от страна на някоя от страните по делото не е
сред процесуалните предпоставки, обуславящи допустимост или недопустимост на иска, а страната
по един нищожен договор винаги има правен интерес от прогласяването на неговата нищожност.
Излага доводи и за основателността на исковете.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подадена в срока по чл.131, ал.1 ГПК
оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Счита, че искът е недопустим, тъй като
кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си
на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения относно договорните отношения, поради което
нямало правен спор между страните и липсвал правен интерес от страна на ищеца за водене на
настоящото производство. Счита, че искът е неоснователен, като сочи, че твърденията на ищеца за
прекомерност на ГПР по договора не отговарят на действителността. Сочи, че таксата за
разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат-кредитополучателя, когато
той все още не е получил качеството на потребител, тъй като още не е сключен договор и по тази
причина не може да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК във връзка с ч. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Сочи, че ГПР е съобразен със законовите изисквания и
че таксата за разглеждане е включена в него. Твърди, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е
индивидуално уговорена, поради което не е налице недействителност на същата. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Прието е по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че между тях е сключен Договор за кредит № L342318 от 27.02.2024 г. за
сумата от 2500 лв., усвоена на 27.02.2024 г. при фиксиран лихвен процент от 30 % и ГПР от 65.60
%, със срок за погасяване 24 месеца, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
Видно от представения Договор, същият е за срок от 24 месеца, като крайният падеж по
договора е на 26.02.2026 г., видно от Приложение № 1 към договора.
По делото са представени документи от кредитното досие на ищеца.
Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху
неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за усвояване на
кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът намира,
че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
2
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Видно от Договора между страните, ГПР по същия е изчислен при следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат изчислявани допълнителни разходи, предизвикани от
забава в плащанията (л.35 от делото).
Годишният процент на разходите по кредита, съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно определените на сайта на Българска народна банка за периода, относим към датата на
сключване на Договора между страните, този лихвен процент възлиза на 3.79. Към него следва да
се добавят 10 процентни пункта, съгласно Постановление на МС № 100 от 29 май 2012 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, чл. 1,
ал. 1. При така зададените показатели, максималният размер, допустим съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК не може да надвишава 68.95 % към датата на подписване на процесния договор. В настоящия
случай, ГПР е определен в размер на 65.60 %, поради което съдът приема, че същият не е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съдът счита за неоснователен довода на ищеца, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1. т.10 от ЗПК, поради това, че в него не е посочено кои разходи
формират ГПР. От приложените писмени документи е видно, че всички необходими реквизити са
посочени и се съдържат в Договора, Европейския формуляр към него, Рамковото споразумение за
потребителския кредит и Погасителния план, като е спазен чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Не се установява по
делото и посоченият годишен процент на разходите да е грешно изчислен. Такива доказателства не
са ангажирани и не са събрани. Ищецът не е оспорил представените доказателства от ответника, а
видно от същите, самият той е приел да заплати такса за разглеждане на искането за кредит и е
имал възможност да избере дали да заплати възнаграждение или посочената такса, съгласно т.8.6 от
Рамковото споразумение към кредита.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице условия за прогласяване
нищожност на договора, както и на съответната клауза за таксата за разглеждане във вр. с т.8.4 от
рамково споразумение за потребителски кредити № *********. Същата е била индивидуално
договорена с потребителя, което е видно от представените писмени документи, неоспорени от
страните. Следва исковете да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото, само ответникът има право на разноски. На ответника следва да
се присъди 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК в общ размер на 80 лв., съобразно характера на производството, липсата на фактическа и
правна сложност, разглеждането и обявяването за решаване на делото в едно открито съдебно
заседание без лично явяване на страните и с ангажиране единствено на писмени доказателства.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „ХС“ № 40, вх. А, ет. 3, ап. 8,
чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. „Я“, ул. „Хан О“ № 74, ет. 1, ап. 1, против
„ЮКБ“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, р‑н „О“, ул. „Ч“ № 38, ет.
2 ап. 4, представлявано от ИХК, чрез юрисконсулт ГПА, главен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за
прогласяване за нищожността на договор за кредит № L342318 сключен на 27.02.2024 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „ХС“ № 40, вх. А, ет.
3, ап. 8, чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. „Я“, ул. „Хан О“ № 74, ет. 1, ап. 1,
против „ЮКБ“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, р‑н „О“, ул. „Ч“
№ 38, ет. 2 ап. 4, представлявано от ИХК, чрез юрисконсулт ГПАзаедно евентуален иск с правно
3
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал.2 и чл. 19, ал.
4 и ал. 5 от ЗПК, за прогласяване за нищожността на клауза, относно такса за разглеждане във вр. с
т.8.4. от Рамково споразумение за потребителски кредити № *********, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „ХС“ № 40, вх. А, ет. 3, ап. 8, да
заплати на А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. „Я“, ул. „Хан О“ № 74, ет. 1, ап. 1, сумата от 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4