РЕШЕНИЕ
№ 13130
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110130042 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Я. С. С.
срещу /ФИРМА/ установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ЗЗП, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., в условията
на евентуалност установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на т. 5 от
сключен между страните Договор за предоставяне на
договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г.,
въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил
1
срещу ищеца по първоначалните искове насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 9 ЗПК за осъждане на Я. С. С. да заплати на /ФИРМА/,
сумата от 3354,67 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит №
1052570/12.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на насрещния иск в съда- 20.07.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2021 г. ищецът е
сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
1052570, за отпускане на заем в размер на 4000 лв., като
следвало да върне на ответната страна сума в общ размер
от 5400 лв. Плащанията следвало да се направят на 18
вноски. Поддържа, че в договора между страните било
уговорено, че заемателят се задължава да предостави
обезпечение под формата на поръчителство, за което
следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството
/ФИРМА/ и дължал такса в размер на 3960 лв. Посочва, че
процесният договор е недействителен на специалните
основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора е посочен
ГЛП, но не и условия за прилагането му. Счита, че
процесния договор е нищожен и поради противоречие със
закона, предвид нарушението на чл. 11, т.9 - т. 11 и чл. 19, ал
4 ЗПК. Развива аргументи, че към ГПР следвало да се
включи и таксата за гарант, тъй като е пряко свързана с
процесния договор, а невключването му водело до
нищожността му. В условията на евентуалност, счита че
2
клаузата на чл. 5 от процесния договор е недействителна,
тъй като противоречи на добрите нрави предвид
значителната нееквивалентност на насрещните престации,
както и че същата е неравноправна, тъй като не е уговорена
индивидуално.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК в представил
отговор на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били
спазени всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ищецът
е получил необходимата информация под формата на СЕФ,
като самостоятелно е решил да получи заема и да избере
поръчителство на дружеството гарант. Посочва, че правото
на отказ е уредено в Общите условия. Излага съображения,
че лихвеният процент бил посочен като число, а не бил
променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е
дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало да е
посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се
изчислявал по законоустановена формула, която не можело
да се променя от кредитодателя. Развива аргументи, че
сключването на договор за поръчителство не било условие
за отпускане на кредита, като също така заемателят не бил
длъжен да избере Multitude Bank, поради което и
дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да
се включва към ГПР, още повече че кредитодателят нямал
яснота за същото. Ответникът посочва, че сключването на
договор за поръчителство не било с цел получаване на
скрито допълнително възнаграждение, а целяло
3
обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за
платежоспособност на длъжника, като съответната
уговорка се явявала индивидуално уговорена.
В насрещната искова молба твърди, че между
/ФИРМА/, в качеството на кредитодател, и Я. С. С., в
качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., по който
ищецът предоставил на ответника по насрещните искове
заем в размер на 4000 лв., а последният се задължил да
върне сумата 5400 лв., при условията, договорени между
страните. Поддържа, че ищецът погасил част от
главницата, а именно до размера на сумата от 645,33 лв.,
като непогасено останало задължението за главница в
размер на сумата от 3354,67 лв. При изложените твърдения
претендира незаплатените задължения по договора, ведно
със законната лихва върху главното вземане от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
насрещната искова молба. Ответникът поддържа, че е
налице недействителност на целия договор за кредит. Моли
съда да отхвърли предявените насрещни искове, в
условията на евентуалност да разсрочи изпълнението на
търсената сума.
В съдебно заседание ищецът Я. С. С., редовно призован,
4
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
101867/27.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска, като моли за отхвърляне на насрещната
искова претенция.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване релевантния за спора факт, че между страните е
сключен договор за кредит № 1052570 от 12.08.2021г., с
който /ФИРМА/, като заемодател е предоставило на Я. С.
С., като заемател, паричен заем в размер на 4000,00 лева,
който е следвало да се върне на 18 месечни вноски, съгласно
погасителен план към договора. Общата сума която е
следвало да върне ищецът възлиза на сумата в размер на
5400,00 лева, включваща 4000,00 лева главница и 1400,00
лихва, при лихвен процент от 35,00 % и ГПР от 49,66 лева.
В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната
сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза
5
на дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се
сключва не по късно от края на работния ден, в който е
отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така
уговорили, че при одобряване от Дружеството на така
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от
Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема. По делото в тази връзка е приет
договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
/ФИРМА/, като гарант и Я. С. С., като клиент.
По делото бе допусната и изслушана съдебно
счетоводна експертиза. От изслушаната по делото
експертиза се установява, че крайният срок за издължаване
на кредита е 03.02.2023г. Вещото лице е установило, че
размера на дължимите суми по двата договора възлизат на
сумата в размер на 9360,00 лева, от които 4000,00 лева –
главница, 1400,00 лева възнаградителна лихва, а по
договора за гаранция дължима е сумата от 3960,00 лева.
Начислени били и такси в размер на 200,00 лева по Тарифа,
в т.ч. 140,00 лева във връзка с просрочие на вноска 1 и 60,00
лева във връзка с просрочие на вноска 2, като по данни на
ответника това са такси за събиране на вземането на
основание чл. 10.2, чл. 10.3, чл. 10.4 от Общите условия във
връзка с чл.2-4 от Тарифата. По двата договора са отчетени
плащания в размер на 3680,00 лева, посочени в Таблица 2
от експертизата, като от тези плащания само сума в размер
6
на 1665,10 лева е отнесена по договора за кредит и с нея са
погасени 645,33 лева за главница, сумата от 819,77 лева за
лихва и сумата от 200,00 лева за такси по Тарифа. Вещото
лице е установило, че останалата част от 2014,90 лева е
преведена по договора за обезпечение, с която са погасени
вноски от 1 до 6 и частично вноска 7 от описаните в
Таблица № 1, кол.6 суми.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи: По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № 1052570/12.08.2021 г.,
Безспорно установено по делото е, че на 12.08.2021 г.
ищецът е сключил с /ФИРМА/ договор за потребителски
кредит № 1052570 от разстояние, като е бил предоставен
кредит в размер на 4000,00 лева, който е следвало да се
върне до 03.02.2023г., ведно с лихва в размер на 1400,00 лева
и такса гарант в размер на 3960,00 лева. По делото също
така съдът приема, че безспорно се установи, че по договора
за кредит и за поръчителство ищецът е заплатил общо сума
в размер на 3680,00 лева, разпределена, съобразно
горепосоченото. Няма спор и относно това, че съгласно
изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
поръчителство от /ФИРМА/. в полза на ответното
дружество, като за това Я. С. трябвало да заплати такса от
7
3960, 00 лева. Не се спори по делото наличието на сключен
договор за поръчителство с ищеца, по силата на който
/ФИРМА/., като гарантът да се е задължило да отговаря
солидарно с ищеца пред заемодателя за изпълнението на
всички задължения, произтичащи от договора за кредит.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения
между страните Договор за потребителски кредит №
1052570 от разстояние от 12.08.2021 г.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от
8
посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение N 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима
от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата 5400, 00 лева, която включва отпуснатия
кредит 4000 лева, и 1400, 00 лева- лихва, при лихвен
процент- 35,00%. Посочено е, че ГПР е 49. 66%, но не е ясно
същия от какво се формира. Не са посочени взетите
предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
Преддоговорна информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване договора
да е сключен по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от
ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното
плащане по договора за гаранция в размер на 3960, 00 лева.
Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с
9
поръчителство, за което кредитополучателя заплаща такса
в горепосочения размер от 3960, 00 лева, която сума не е
включена в ГПР. Освен това се установи, че на тази
уговорка ищецът не е могъл да влияе, тя е била налична в
договора преди сключването му. Установи се безспорно по
делото, че от заплатените от ищеца суми, отнесени по
договора за поръчителство са суми в размер на 2014,90
лева. Това обстоятелство безспорно се установява и от
представената от ответника Преддоговорна информация,
където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от 3960, 00
лева, който заемателя ще направи при сключване на
договор за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй
като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1
от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставяне на кредита. Според
съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде включена в
ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да
се има предвид също така, че с включването на
възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне
на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 66%,
10
действителния такъв би нараснал /въпреки, че по делото не
бе изслушана ССчЕ в тази връзка/. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора,
за да може потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за
връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
11
заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той
е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима
нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното и дори да се установи, че при
сключване на договора за кредит от разстояние са спазени
изискванията на чл. 18 от ЗПФУР, съдът счита, че
сключения между страните Договор № 1052570 за кредит от
разстояние от 12.08.2021 г. е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК, поради и което по същество съдът не
следва да обсъжда останалите, релевирани от ищеца
основание за нищожност на договора.
При уважаване на главния иск, съдът няма
задължението да разглежда по същество евентуално
предявения такъв.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на Я. С. С. да заплати на
/ФИРМА/, сумата от 3354,67 лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 1052570/12.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава
12
от датата на депозиране на насрещния иск в съда-
20.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
За доказване основателността на този иск в
доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск бе да
установи наличието на облигационно правоотношение с
ответника по Договор за потребителски кредит №
1052570/12.08.2021 г., че е получил съгласието на ответника
за сключване на договора с обективирана от него воля за
предоставяне на заемната сума, по което същата е
предадена на заемополучателя, уговорения падеж на
връщане, изискуемостта на вземането. Тези обстоятелства
безспорно са установени в производството, поради което
съдът не ще ги обсъжда по същество. При установена
нищожност на договора обаче се дължи само чистата
стойност по кредита по аргумент от чл. 23 от ЗПК, като
безспорно по делото се установи, че Я. С. е заплатил по
двата договора сумата от 3680,00 лева. Съдът намира, че
тази сума, като заплатена от ищеца следва да бъде отнесена
като платена по главницата по договора за кредит,
включително и сумата в размер на 2014,90 лева, отнесена
като плащане по договора за гаранция, доколкото двата
договора, както бе посочено по-горе са функционално
обвързани, и както съдът посочи по-горе, тази сума
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е
разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя,
13
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно при отнасянето на
тази сума, като заплатена по главничното вземане на обща
стойност от 4000,00 лева /чистата стойност на кредита/,
остава дължима, като главница за заплащане от ищеца
сума в размер на 320,00 лева, до който размер следва да
бъде уважена насрещната исковата претенция, а за сумата в
размер на 3034,67 лева, разликата над уважената сума от
320,00 лева, до размера на пълно предявената от 3354,67
лева, следва да бъде отхвърлен. Съдебната практика трайно
приема, че в производство като настоящото, включително и
в производствата по чл. 422 от ГПК, при установяване
недействителността на договора за потребителски кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, се присъжда чистата стойност
на кредита. Приема се, че не е нужно кредиторът
впоследствие да води дело по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, с оглед недопускане на
неоснователно обогатяване в полза на кредитора,
доколкото делото ще генерира други разходи за разноски и
др.
Съдът не може да разсрочи задължението за сумата в
размер на 320,00 лева, доколкото според чл. 241 от ГПК при
постановяване на решението, съдът може да разсрочи или
отсрочи изпълнението с оглед имотното състояние на
14
страната. Ищецът не е представил доказателства в тази
връзка, поради което съдът е възпрепятстван да направи
преценката по чл. 241 от ГПК.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. По предявения като главен иск право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 216,00 лева и сумата в размер на 300,00
лева за изслушване на експертиза. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 516,00 лева.
Съответно на процесуалния представител на ищеца -
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - П., с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1008,00
лева с ДДС, доколкото същият е оказал безплатна правна
помощ на ищеца в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че страните са уговорили процесуално
представителство в горепосочената хипотеза, както и
доказателства от които е видно, че адвокат Д. М. е
регистриран по ДДС. По насрещния иск на адвокат Д. В.
М. от Адвокатска колегия - П., с адрес на упражняване на
дейността в /АДРЕС/ също му се следва адвокатско
възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковете. По
този иск с оглед цената на иска от 3354,67 лева на адвокат
М. следва на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
15
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
да му бъде определено възнаграждение в размер на 635,47
лева, като с оглед отхвърлената част от насрещния иск,
следва на адвокат М. да се присъди възнаграждение в
размер на 574,85 лева, а с ДДС крайна сума в размер на
689,82 лева.
Съдът не установи ответника по главния иск да
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, нито като ищец по насрещния такъв,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
По насрещния иск /ФИРМА/ е заплатило държавна такса в
размер на 134,19 лева, като с оглед изхода на спора по
насрещния иск на /ФИРМА/ следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 12,80 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски
кредит № 1052570/12.08.2021 г., сключен между /ФИРМА/,
ЕИК ***************, като кредитодател и Я. С. С., ЕГН
**********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***************, сумата в размер на 320,00
лв., представляваща незаплатена част от главница по
16
Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране
на насрещния иск в съда- 20.07.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск
за сумата в размер на 3034,67 лева, разликата над
уважената сума от 320,00 лева, до размера на пълно
предявената от 3354,67 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на Я. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на
516,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - П.,
с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в
размер на 1008,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение,
присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв по
предявения главен иск.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - П.,
с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в
размер на 689,82 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение,
17
присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв по
предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***************, сумата в размер на 12,80
лева, деловодни разноски по насрещния иск, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18