Решение по дело №6797/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20181720106797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1270

 

гр. П., 12.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6797 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против Л.Г.Л. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 445.94 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 118.30 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.07.2014г. до 26.03.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1837/13.04.2018г. по ч.гр.д. № 2365/2018г. по описа на Районен съд – гр. П., която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Л.Г.Л. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна лихва за забава.

Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат С.С., оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което Л.Г.Л. не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По делото е представена подадена от трето неучастващо по делото лице – Р.К. Г. ***, Дирекция „Местни приходи и такси“, декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/22.05.2017 г. за процесния имот, в която е отбелязано, че деклараторът притежава право на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко – продажба сключен с „МИНИ П.“ ЕАД ( в ликвидация), обективиран в нот. акт № 92, том I, нот. дело № 77/2017 г. по описа на нотариус В.Я., с район на действие Районен съд – гр. П..

По делото е представен препис от споразумение от 14.02.2011г. между „МИНИ П.“ ЕАД ( в ликвидация) и ответника, съгласно което между страните е съществувало наемно правоотношение с предмет процесния имот, като Л.Г.Л. не е изпълнил задължението си да заплаща уговорените наемни вноски за периода от месец декември 2017 г. до 31.12.2010 г.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.  Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. Вещото лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 445.94 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на начислената цена на доставена топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в размер на 445.94 лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания възлиза на 118.30 лева.

Изложената фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „СъП.”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 7 и 8 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дялово разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за съществуване на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот и период, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е неоснователен.

При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Л.Г.Л., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 445.94 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 118.30 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.07.2014г. до 26.03.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1837/13.04.2018г. по ч.гр.д. № 2365/2018г. по описа на Районен съд – гр. П..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 2365/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.